Решение по дело №12564/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 109
Дата: 8 януари 2020 г. (в сила от 21 ноември 2022 г.)
Съдия: Евгени Димитров Георгиев
Дело: 20181100112564
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 септември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 08.01.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на осми ноември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

Съдия: Евгени Георгиев

 

при секретаря Йоана Петрова разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 12 564 по описа за 2018 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА И.Х.Л. и С.А.И. солидарно да заплатят на „Ю.Б.“ АД следните суми:

1. на основание чл. 79, ал. 1, връзка с чл. 240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД):

- 69 071,20 лева главница по договор за кредит от 10.12.2007 г., която е част от дължимата главница от 10.01.2013 г. до 25.09.2018 г.;

- 1 201,14 лева банкови такси по същия договор за кредит и за периода от 21.12.2015 г. до 26.09.2018 г.;

- 980,05 лева нотариални такси по същия договор за кредит и за периода от 13.11.2017 г. до 25.09.2018 г. Върху всяка една от тези суми се дължи и законна лихва от 27.09.2018 г. до окончателното изплащане;

2. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК - 6 288,36 лева разноски по делото. „Ю.Б.“ АД е със съдебен адрес – адвокат М.,***, офис 9. И.Л. и С.И. са със съдебен адрес – адвокат Ж.,***.

 

[2] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 79, ал. 1, връзка с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД на „Ю.Б.“ АД срещу И.Х.Л. и С.А.И. за 97,73 шв. франка застрахователна премия и 0,50 лева нотариални такси (разликата над 980,05 лева до предявения размер от 980,55 лева).

 

[3] Решението може да бъде обжалвано пред САС в двуседмичен срок от съобщението за изготвяне на решението.

 

[4] Ако ответниците обжалват изцяло решението, с въззивната си жалба те следва да представят доказателство, удостоверяващо внасянето от всеки от тях на 1 425,19 лева държавна такса по сметка на САС. Ако те обжалват частично решението, с въззивната си жалба те следва да представят доказателство, удостоверяващо внасянето от всеки от тях на държавна такса по сметка на САС от 2% от обжалваемия интерес. Ако ищецът обжалва решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 25,00 лева държавна такса. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

Производството е исково, пред първа инстанция. Делото е гражданско.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1.           На ищеца

 

[5] В искова молба от 27.09.2018 г. „Ю.Б.“ АД (Ю.) е заявила, че на 10.12.2007 г. е сключила с ответниците И.Л. и С.И. договор за кредит. По този договор Ю. е била заемодател, а ответниците са били заемополучатели. Уговореният размер на кредита е бил равностойността на 85 100,00 лева в швейцарски франкове. С допълнителни споразумения страните са предоговаряли начина на изплащане на кредита и размера му.

 

[6] Впоследствие Ю. е прехвърлила на трето лице вземането си към ищците, но по-късно третото лице е прехвърлило обратно на Ю. вземането му, за което ищците са били уведомени. Ответниците не са били заплатили 67 погасителни вноски. Затова на 07.07.2018 г. и на 23.07.2018 г. Ю. ги е уведомила, че е превърнала кредита в предсрочно изискуем.

 

[7] Ответниците дължат на Ю.: 78 604,13 шв. франка главница; 33 049,32 шв. франка възнаградителна лихва от 10.01.2013 г. до 07.07.2018 г.; 5 151,59 шв. франка наказателна лихва от 10.02.2013 г. до 25.09.2018 г.; 1 426,19 шв. франка банкови такси от 22.02.2013 г. до 25.09.2018 г.; 980,55 лева нотариални такси от 13.11.2017 г. до 25.09.2018 г. Ето защо Ю. моли съда да осъди ответниците да ѝ заплатят част от сумите, които ѝ се дължат, а именно:

- 40 715,19 шв. франка главница;

- 698,64 шв. франка банкови такси от 21.12.2015 г. до 26.09.2018 г.;

- 97,73 шв. франка застраховки от 14.12.2015 г. до 26.09.2018 г. от общо дължими 294,76 шв. франка;

- 980,55 лева нотариални такси от 13.11.2017 г. до 25.09.2018 г. (исковата молба, л. 2-9; протокола от съдебно заседание, л. 159).

 

2. На ответниците

 

[8] Ответниците оспорват предявения иск. Те заявяват, че:

1. е нищожна уговорената клауза, че кредитът се усвоява и изплаща в шв. франкове, защото тя е неравноправна, а ответниците са потребители;

2. при предоговарянията на кредита се е достигнало до това възнаградителна лихва да се преобразува в главница, след което върху нея се е начислявала лихва, а това е в нарушение на закона;

3. допълнителните споразумения са били нищожни, защото е било симулативно и е противоречало на закона цедирането от Ю. на трето лице на вземането – третото лице не е имало лиценз за този вид дейност;

4. предсрочната изискуемост на  кредита е настъпила на 10.03.2013 г. и след това ответниците не дължат такси и застраховки;

5. вземанията са погасени по давност, която е започнала да тече на 10.03.2013 г. и е изтекла на 10.03.2018 г. Затова ответниците молят съда да отхвърли исковете (писмените отговори, л. 85-90 и л. 94-105).

 

3.           Насрещни твърдения на ищеца

 

[9] Ю. е оспорила възраженията на ответниците. Тя е заявила, че:

1. клаузата за усвояването на кредита в шв. франкове не е нищожна;

2. не са били начислявани лихви върху лихви;

3. сключените цесии не са били недействителни;

4. предсрочната изискуемост е настъпила не на 10.03.2013 г., а с получаването от ответниците на уведомленията за това;

5. вземанията не са погасени по давност (допълнителната искова молба, л. 109-120).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

[10] На 10.12.2007 г. Ю. от една страна и от друга страна ответниците И.Л. и С.И. са сключили договор за кредит за покупка на недвижим имот. С него Ю. се е задължила да предостави на ответниците 85 100,00 лева в шв. франкове по курс на Ю. „купува“ за шв. франк към лева в деня на усвояване на кредита (чл. 1, ал. 1 от договора, л. 43 от делото). След изпълнението на определени условия, Ю. е следвало да преведе сумата по отпуснатия кредит по сметка на И.Л. в шв. франкове, блокирана от банката, като Ю. е превалутирала сумата в лева и я е изплащала на ответниците (чл. 2 от договора).

 

[11] Погасяването на кредита е следвало да стане чрез 420 месечни вноски в шв. франкове (чл. 5-6 от договора). Ако кредитополучателите не са били осигурили средства в шв. франкове, но са имали средства по сметката си за погасяване на заема в евро или лева, погасяването е можело да стане и чрез превалутирането от банката на средствата в шв. франкове (чл. 6 от договора).

 

[12] Страните са договорили, че длъжниците са дължали на Ю. възнаградителна лихва. Тя се е определяла от базовия лихвен процент за жилищни кредити в шв. франкове, увеличен с 1,15 пункта (чл. 3 от договора).  Ответниците са се съгласили Ю. да може да прехвърля на трети лица вземането си към тях (чл. 27 от договора).

 

[13] Не се спори, че ответниците са усвоили кредита в лева. Малко след това, на 05.02.2008 г. Ю. е прехвърлила на „Б.Р.С.“ АД (Р.) вземането си към ответниците (договора за цесия, л. 60-62).

 

[14] Впоследствие, в периода 17.07.2009 г.-30.06.2011 г. Р. и ответниците са сключили пет допълнителни споразумения, чрез които са договаряли временно облекчено погасяване на кредита, както и просрочена незаплатена възнаградителна лихва да премине към главницата (допълнителните споразумения, л. 47-52). Така 11 927,52 лева възнаградителна лихва е преминала към главницата и от 20.01.2010 г. до 09.07.2018 г. върху тази сума е била начислена възнаградителна лихва от 5 787,88 лева (отговори на пета и шеста задача от заключението на вещото лице С., л. 147-150).

 

[15] На 10.01.2013 г. ответниците са преустановили заплащането на погасителни вноски (отговор на втора задача от заключението на вещото лице С., л. 146). На 25.10.2017 г. Р. е прехвърлил на Ю. вземането към ответниците (договора за цесия, л. 62-67). На 10.07.2018 г. и на 26.07.2018 г. Р. е уведомил ответниците за двете цесии, а Ю. за обявяването на кредита за предсрочно изискуем (л. 70-73).  

 

[16] Неплатените суми по кредита са: 93 944,08 лева главница; 7 187,85 лева просрочена главница с падеж в периода 10.03.2012 г.-07.07.2018 г.; 45 436,89 лева неплатена възнаградителна лихва по редовна главница за периода 10.03.2012 г.-07.07.2018 г.; 1 750,97 лева годишни такси за периода 10.12.2012 г.-07.07.2018 г.; 980,05 лева нотариални разноски. Ако се приспаднат 5 787,88 лева, начислени като възнаградителна лихва върху възнаградителна лихва, преминала към главницата, незаплатените суми са:

- 93 944,08 лева главница;

- 5 768,93 лева просрочена главница с падеж в периода 10.03.2012 г.-07.07.2018 г.;

- 39 649,01 лева неплатена възнаградителна лихва по редовна главница за периода 10.03.2012 г.-07.07.2018 г.;

- 1 451,83 лева годишни такси за периода 10.12.2012 г.-07.07.2018 г.;

- 980,05 лева нотариални разноски.

 

[17] Ю. е заплатила: 2 893,99 лева държавна такса (л. 10); 250,00 лева за вещо лице (л. 131); 3 240,59 лева на адвокат с ДДС (л. 32-40). Общо разноските са за 6 384,58 лева. Ответниците не са направили разноски по делото. Те са били представлявани от адвокат, но липсват доказателства те да са му заплатили възнаграждение или да са уговорили безплатно представителство. Затова съдът приема, че ответниците не са заплащали адвокатско възнаграждение и не са уговаряли безплатно представителство от адвокат.

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

 

[18] Ю. е предявила иск по чл. 79, ал. 1, връзка с чл. 240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за заплащане на вземане по договор за заем. Искът е основателен.

 

1.           По иска по чл. 79, ал. 1, връзка с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД

 

[19] Съгласно чл. 240, ал. 1 от ЗЗД заемателят се задължава да върне заетата сума, заедно с уговорената лихва. При неизпълнение, кредиторът може да търси изпълнение заедно с обезщетение за забава (чл. 79, ал. 1 от ЗЗД).

 

[20] Следователно предпоставките за уважаването на иска са:

1. наличие на валиден договор за заем между ищеца и ответника, по който ищецът да е заемодател, а ответникът заемополучател;

2. ищецът да е предал парите на ответника;

3. ответникът да не е заплатил на ищеца главницата и възнаградителната лихва.

 

1.1.    По предпоставките за уважаването на иска

 

А. По първата предпоставка

 

[21] Първата предпоставка за уважаване на иска е - наличие на валиден договор за заем между ищеца и ответника, по който ищецът да е заемодател, а ответникът заемополучател. Съдът приема, че договорът от 10.12.2007 г. е частично недействителен по отношение на клаузата, че кредитът се отпуска в шв. франкове, но се усвоява в лева и се изплаща в шф. франкове. Съдът приема, че кредитът е бил отпуснат, усвоен и изплащан в лева.

 

[22] Съдът приема това поради следното: за да е валидна клауза, според която банка е отпуснала кредит на потребител в шв. франкове, но реално кредитът е бил усвоен в лева, е необходимо наличието на няколко условия. Те са: 

1. банката да е предоставила на потребителя цялата информация, която да му позволи да прецени икономическите последици от отпускането и изплащането на кредит в шв. франкове, т. е. рисковете от пременящия се валутен курс на тази валута към други основни валути;

2. дали потребителят е имал възможност да влияе на договарянето на такава клауза (решения на ВКС: 67-2019-I Т. О. по т. д. 1392/2018 г.; 384-2019-II Т. О. по т. д. 2520/2016 г.; 314-2019-II Т. О. по т. д. 1766/2016 г.; 294-2019-II Т. О. по т. д. 1599/2017 г.; 295-2019-II Т. О. по т. д. 3539/2015 г.).

 

[23] В случая Ю. не е предоставила на ответниците информация относно валутните рискове, които крие ползването на кредит в шв. фракове. Не е налице предпоставка за валидността на клаузата относно отпускането и изплащането на кредита в шв. франкове. Затова съдът приема, че той е бил отпуснат, усвоен и изплатен в лева. Налице е първата предпоставка за уважаването на иска.

 

Б. По втората предпоставка

 

[24] Втората предпоставка за уважаването на иска е - ищецът да е предал парите на ответника. Съдът установи, че ответниците са получили 85 100,00 лева по кредита. Налице е втората предпоставка за уважаването на иска.

 

В. По третата предпоставка

 

[25] Третата предпоставка за уважаване на иска е - ответникът да не е заплатил на ищеца главницата и възнаградителната лихва. Съдът установи, че, ако се приеме, че кредитът е бил отпуснат, усвоен и изплащан в лева за периода неплатените суми по него са: 93 944,08 лева главница; 7 187,85 лева просрочена главница с падеж в периода 10.03.2012 г.-07.07.2018 г.; 45 436,89 лева неплатена възнаградителна лихва по редовна главница за периода 10.03.2012 г.-07.07.2018 г.; 1 750,97 лева годишни такси за периода 10.12.2012 г.-07.07.2018 г.; 980,05 лева нотариални разноски10.05.2012 г.-01.11.2017 г.

 

[26] Ответниците са възразили, че част от възнаградителната лихва е била прехвърлена към главница и върху нея е била начислявана възнаградителна лихва, което е недопустимо. Възражението е основателно.

 

[27] Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗЗД, олихвяването на изтекли лихви става съобразно наредбите на Българската народна банка. Следователно олихвяването на лихви е допустимо само ако изрично е предвидено в нормативен акт (Решение на ВКС 275-2014-I Г. О. по гр. д. 3 783/2013 г.).

 

[28] Преди сключването на процесния договор, такъв нормативен акт е бил Наредба № 9 от 15.07.1997 г. за оценка на рисковите експозиции на банките и за формиране на провизии за покриване на риска от загуби (отм. от 01.01.2003 г.,  ДВ бр. 2/07.01.2003 г.). Съгласно чл. 16 от тази наредба, банките не могат да начисляват лихви върху лихви, освен в случаите на капитализиране на лихвите по реда на чл. 17.

 

[29] За да се допусне капитализиране на лихви, чл. 17 от наредбата е изисквал едновременното наличие на пет условия. Те са били: 1. длъжникът да е бил състояние да плати своите задължения за сметка на постъпленията от дейността си; 2. възможността за капитализирането да е била предвидена в първоначалния договор и да се е основавала на планиран временен недостиг на парични средства на длъжника; 3. изплащането на цялото задължение, включително капитализираните лихви, да се е основавало на планирано и разумно преценено бъдещо събитие; 4. общата експозиция, включително капитализираните лихви, да е била обезпечена; 5. да не е съществувал непосредствен риск от загуба по експозицията, включително за капитализираните лихви. Наредбата изрично е забранявала капитализирането на просрочени лихви (чл. 17, ал. 2).

 

[30] Към момента на сключването на процесния договор е действала Наредба № 9 от 19.12.2002 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за формиране на провизии за загуби от обезценка (обн. ДВ, бр.2/07.01.2003 г.). Съгласно чл. 16, ал. 1 от нея, банките не са могли да начисляват лихви върху лихви, освен когато с първоначалния договор е била предвидена възможност за това. Наредбата е забранявала начисляването на лихви върху просрочени лихви (чл. 16, ал. 2).

 

[31] Наредба № 9 от 19.12.2002 г. е продължила да действа до приемането на Наредба №9/03.04.2008 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за установяване на специфични провизии за кредитен риск (обн. ДВ, бр.38/11.04.2008 г., в сила от 11.04.2008 г. и отм. ДВ, бр. 40/13.05.2014 г.). В последната въобще е липсвало правило, позволяващо начисляване на лихва върху лихва. Така тази възможност е отпаднала, а друга такава не е била предвидена.

 

[32] Допълнителните споразумения към договора за кредит са били сключени в периода на действие на Наредба № 9/03.04.2008 г., а тя не е предвиждала възможност за капитализиране на просрочени лихви. Такава възможност не е било предвидена и с друг нормативен акт. След като олихвяването на изтекли лихви не е било регламентирано с наредба на БНБ, то е било забранено.

 

[33] Изключение от забраната за начисляване на лихва върху лихва е било предвидено в чл. 294, ал. 2 от ТЗ, съгласно който е могло да се начислява лихва върху лихва само ако е била уговорена. Правилото на чл. 294, ал. 2 от ТЗ се прилага между търговци (Решение на ВКС 275-2014-I Г. О. по гр. д. 3 783/2013 г.). Затова, когато страна по сделката е физическо лице, следва да се приложи чл. 10, ал. 3 от ЗЗД. Дори да се приеме, че е налице противоречие между двете разпоредби, съгласно §1 от ДР на ЗЗП се прилагат разпоредбите, които осигуряват по-висока степен на защита на потребителите. Ответниците са потребители. Затова спорното правоотношение следва да се регулира от нормата на чл. 10, ал. 3 от ЗЗД, която е по-благоприятната за тях. Ето защо условията на допълнителните споразумения, с които е било уговорено преминаването на неизплатената възнаградителна лихва към главницата, са нищожни, а начислената възнаградителна лихва върху възнаградителната лихва не се дължи.

 

[34] Съдът установи, че вследствие на преминаването на 11 927,52 лева възнаградителна лихва към главницата, от 20.01.2010 г. до 09.07.2018 г. върху тази сума са били начислени 5 787,88 лева възнаградителна лихва. Ответниците не дължат тази сума на ищеца. Съдът установи, че след приспадането ѝ ответниците дължат на ищеца:

- 93 944,08 лева главница;

- 5 768,93 лева просрочена главница с падеж в периода 10.03.2012 г.-07.07.2018 г.;

- 39 649,01 лева неплатена възнаградителна лихва по редовна главница за периода 10.03.2012 г.-07.07.2018 г.;

- 1 451,83 лева годишни такси за периода 10.12.2012 г.-07.07.2018 г.;

- 980,05 лева нотариални разноски. За тези суми искът е основателен

 

[35] Ищецът търси: 40 715,19 шв. франка главница; 698,64 шв. франка банкови такси от 21.12.2015 г. до 26.09.2018 г.; 97,73 шв. франка застраховки от 14.12.2015 г. до 26.09.2018 г. от общо дължими 294,76 шв. франка; 980,55 лева нотариални такси от 13.11.2017 г. до 25.09.2018 г. Тъй като е недопустимо съдът да присъди повече от поисканото, съдът осъжда ответниците да заплатят на ищеца:

- 69 071,20 лева главница (40 175,19 х1,71925[1]);

- 1 201,14 лева банкови такси (698,64х1,71925). Ответниците следва да заплатят ищеца и 980,05 лева нотариални такси. Съдът отхвърля иска на ищеца за 97,73 шв. франка застрахователни премии (176,17 лева) и 0,50 лева нотариални такси.

 

2.2.    По възраженията на ответника

 

А. По първото и второто възражение

 

[36] Първото и второто възражение на ответниците са за това, че:

- е била нищожна уговорената клауза, че кредитът се е усвоявал и изплащал в шв. Франкове;

- при предоговарянията на кредита се е достигнало до това възнаградителна лихва да се преобразува в главница, след което върху нея се е начислявала лихва, което е било в нарушение на закона. Съдът обсъди тези възражения в пар. 21-23 и 26-35 от настоящото решение.

 

Б. По третото възражение

 

[37] Третото възражение е за това, че допълнителните споразумения са били нищожни, защото е било симулативно и е противоречало на закона цедирането от Ю. на трето лице на вземането– третото лице не е имало лиценз за този вид дейност. Съдът не установи цедирането да е било симулативно. Дори това да е било така и то да е противоречало на закона, защото третото лице Р. не е имало лиценз за извършване на подобна дейност, недействителността на допълнителните споразумения води единствено до отпадането на начисляването на възнаградителна лихва върху възнаградителна лихва и на облекчените условия на изплащане на кредита. Съдът вечер прие, че е било недопустимо начисляването на възнаградителна лихва върху възнаградителна лихва. Евентуалното отпадане на облекчените условия на изплащане на кредита не би намалило задължението на ответниците и затова ответниците нямат правен интерес от разглеждането на възражението в тази му част.

 

В. По четвъртото възражение

 

[38] Четвъртото възражение  е, че  предсрочната изискуемост на  кредита е настъпила на 10.03.2013 г. и след това ответниците не дължат такси и застраховки. Съдът приема, че предсрочната изискуемост е настъпила на 10.07.2018 г.и на 26.07.2018 г., когато ответниците са получили от ищеца уведомление за обявяването ѝ. Ето защо възражението е неоснователно. 

 

Г. По петото възражение

 

[39] Петото възражение е, че вземанията са погасени по давност, която е започнала да тече на 10.03.2013 г. и е изтекла на 10.03.2018 г. Възражението е неоснователно, защото съдът прие, че изискуемостта на вземането е настъпила на 10.07.2018 г. и 26.07.2018 г.; оттогава е започнала да тече и погасителната давност и към момента на подаването на исковата молба тя не е била изтекла.

 

2. По разноските

 

[40] Ю. търси разноски. Той е направил такива за 6 384,58 лева.

 

[41] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава иска за 71 259,39 лева при предявен размер от 72 349,71 лева. Затова съдът осъжда ответниците да заплатят на Ю. 6 288,36 лева разноски по делото (6 384,58х71 259,39/72 349,71). Ответниците са възразили, че търсеното адвокатско възнаграждение е прекомерно, но това не е така, защото заплатеното адвокатско възнаграждение с ДДС е в минимален размер (72 349,71-10 000,00х0,03+830,00х1,2).

 

[42] Ответниците също търся разноски. Съдът не установи те да са направили такива. Затова съдът не присъжда на ответниците разноски.

 

Съдия:



[1] Това е курсът на шв. франк към лева, който ищецът е използвал за определяне цената на иска (72 349,71-980,55/41 511,56).