Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 06.04.2021
год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в публично заседание на шестнадесети
февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА
АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
Мл. съдия ИРИНА
СТОЕВА
при секретаря Антоанета Петрова, като разгледа
докладваното от съдия Орешарова гражданско дело № 5708 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С
решение № 30143 от 01.02.2020 г., постановено по гр. д. № 67993/2017г. по описа
на Софийският районен съд, I ГО, 161-ви състав по предявените от Д.Т.Д. срещу „К.И.И.БГ“
ЕАД отрицателни установителни искове с правно основание чл.
124, ал. 1, предл. трето във вр. с чл. 439 ГПК е признато за установено, че
ищецът не дължи на ответника сумата от
390,13 лв., представляваща възнаградителна лихва по договор за потребителски
паричен кредит № PLUS-01077836/30.07.2007
г. за периода от 20.05.2008 г. до 20.05.2009 г., и сумата от 455,76 лв.,
представляваща лихва за забава по договор за потребителски паричен кредит № PLUS-01077836/30.07.2007 г.
за периода от 20.06.2008 г. до 23.09.2010 г., за които суми е издаден
изпълнителен лист от 31.10.2011 г. въз основа на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 8185/2010 г. по
описа на Районен съд – Перник, въз основа на който изпълнителен лист е
образувано изп. д. № 20168130401904 по описа на ЧСИ А..В., рег. № 813, с район на действие Окръжен съд – Перник, поради
изтекла погасителна давност. Отхвърлени са исковете за признаване за установено
в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1
637,19 лв., представляваща главница по договор за потребителски паричен кредит
№ PLUS-01077836/30.07.2007 г., ведно със законната лихва върху нея за периода
от 04.10.2010 г. до окончателното ѝ изплащане, както и сумата от 146,66
лв., представляваща разноски за заповедното производство. С оглед изхода на
спора, съразмерно на уважената част от предявените искове, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца разноски в размер
на сумата от 163,93 лв.
Срещу
така постановеното решение, в частта, в която предявените искове са отхвърлени,
е подадена въззивна жалба от Д.Т.Д., в която се излагат доводи срещу решението
като неправилно. Жалбоподателят счита, че макар и договорът за цесия да е
валиден, докато не му бъде съобщен от цедента, няма действие спрямо него
съгласно чл.99, ал. 3 ЗЗД, поради което цесионерът не се легитимира като
взискател, съответно извършените от съдебния изпълнител действия по принудително
изпълнение не водят до прекъсване на давността, която изтекла преди подаване на
исковата молба, до който момент длъжникът не бил уведомен за цесията. Ето защо
моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и да уважи предявените
искове в отхвърлената част. Претендира разноски пред въззивната инстанция.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивна жалба от „К.И.И.БГ“
ЕАД, в който се излагат доводи за нейната неоснователност. Въззиваемото
дружество поддържа, че длъжникът е надлежно уведомен за извършеното
прехвърляне, като излага подробни съображения срещу възражението за изтекла
погасителна давност. Моли решение да бъде потвърдено в обжалваната част.
Претендира разноски пред въззивната инстанция съгласно списък по чл. 80 ГПК.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната
жалба, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, с оглед на което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Настоящият въззивен състав
счита, че същото е правилно по следните съображения:
По
делото е представена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 04.10.2010 г., издадена по ч. гр. д. №
8185/2010 г. по описа на Районен съд – Перник, с която Д.Т.Д. е осъден да
заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД сумата от 1 637,19 лв. – главница
по договор за потребителски паричен кредит № PLUS-01077836/30.07.2007 г., ведно
със законната лихва върху нея за периода от 04.10.2010 г. до окончателното
ѝ изплащане, сумата от 390,13 лв. – възнаградителна лихва по договора за
периода от 20.05.2008 г. до 20.05.2009 г., сумата от 455,76 лв. – лихва за
забава върху задълженията по договора за периода от 20.06.2008 г. до 23.09.2010
г., както и сумата от 146,66 лв. – разноски за заповедното производство. Срещу
заповедта за изпълнение от 04.10.2010 г. от длъжника не е подадено възражение
по чл. 414 ГПК, като след влизането ѝ в сила въз основа на нея е издаден
изпълнителен лист от 31.10.2011 г.
Въз
основа на издадения в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД изпълнителен
лист от 31.10.2011 г. на 16.03.2012 г. е образувано изп. д. № 20128130400807 по
описа на ЧСИ А..В., рег. № 813, с район на действие с район на действие Окръжен
съд – Перник. На 19.07.2012 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от „С.– АСО ФЛ“ ООД.
Представен
е договор от 15.05.2015 г. за прехвърляне на вземания, по силата на който „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД се е задължило да прехвърли на „К.И.И.БГ“ ЕАД свои
вземания по договори за потребителски кредит съгласно Приложение № 1,
представляващо неразделна част от договора, в това число и вземанията,
произтичащи от сключения с Д.Т.Д. договор за потребителски паричен кредит №
PLUS-01077836/30.07.2007 г., фигуриращ под № 13066.
Представено
е пълномощно от 09.06.2015 г., с което „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е
упълномощило „К.И.И.БГ“ ЕАД да уведоми длъжниците, посочени в Приложение № 1
към сключения между тях договор от 15.05.2015 г. за прехвърляне на вземания, за
настъпилото прехвърляне.
Ангажирано
като писмено доказателство по делото от ответника е уведомление, с което „К.И.И.БГ“
ЕАД, действащо от името на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, съобщава на
длъжника Д.Т.Д., че вземанията на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД по договор
за потребителски паричен кредит № PLUS-01077836/30.07.2007 г. са прехвърлени на
„К.И.И.БГ“ ЕАД по силата на сключен между тях договор от 15.05.2015 г. за
прехвърляне на вземания. Видно от представено по делото известие за доставяне на
06.07.2015 г. „К.И.И.БГ“ ЕАД е изпратил уведомлението на посочения в договора
за потребителски кредит адрес на длъжника – гр. Перник, ж. к. „Изток“, ул. „*******,
като на 29.07.2015 г. пратката е върната като непотърсена.
С
молба от 20.07.2015 г. „К.И.И.БГ“ ЕАД е поискало да бъде конституирано като
взискател по изп. д. № 20128130400807 по описа на ЧСИ А..В., рег. № 813, с
район на действие с район на действие Окръжен съд – Перник, на мястото на
първоначалния такъв – „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД – въз основа на сключен
между тях договор от 15.05.2015 г. за прехвърляне на вземания.
Производството
по изп. д. № 20128130400807 по описа на ЧСИ А..В., рег. № 813, с район на
действие с район на действие Окръжен съд – Перник е прекратено на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради това, че в продължение на две години взискателят
не е поискал извършването на изпълнителни действия. Във връзка с настъпилото
основание за прекратяване на изпълнителното производство органът по
принудителното изпълнение е издал постановление от 25.10.2016 г.
На
08.11.2016 г. по молба вх. № 19280/08.11.2016 г. на „К.И.И.БГ“ ЕАД въз основа
на издадения в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД изпълнителен лист от
31.10.2011 г. е образувано изп. д. № 20168130401904 по
описа на ЧСИ А..В., рег. № 813, с район на действие Окръжен съд – Перник.
На 01.12.2016 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху получаваната от
длъжника пенсия, от който за периода от м. 01.2017 г. до м. 11.2019 г. всеки
месец по изпълнителното дело са постъпвали суми в размер на 100 лв.. На
12.06.2017 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху вземанията на длъжника
по негови банкови сметки в „Банка Пиреос България“ АД и „Обединена българска
банка“ АД.
При така установеното от фактическа страна, съдът
намира от правна страна следното:
Съдът
е сезиран с предявени при условията на обективно кумулативно съединяване
отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1, предл.
трето във вр. с чл. 439 ГПК от длъжника по изпълнението в производството по изп.
д. № 20168130401904 по описа на ЧСИ А..В., рег. № 813, с район на действие
Окръжен съд – Перник, с който е поискано да бъде признато за установено, че
ищецът не дължи на ответното дружеството вземанията, установени в изпълнителен
лист от 31.10.2011 г., поради отсъствието на материална легитимация на
ответника, евентуално, поради това, че са погасени по давност. Съгласно чл.
439, ал. 2 ГПК оспорването на вземането, във връзка с чието принудително
осъществяване е образувано изпълнителното производство, може да се основава
единствено на обстоятелства, настъпили след приключването на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Съгласно
влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
04.10.2010 г. по ч. гр. д. № 8185/2010 г. по описа на Районен съд – Перник, Д.Т.Д.
дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД сумата от 1 637,19 лв. – главница по
договор за потребителски паричен кредит № *******/30.07.2007 г., ведно със
законната лихва върху нея за периода от 04.10.2010 г. до окончателното ѝ
изплащане, сумата от 390,13 лв. – възнаградителна лихва по договора за периода
от 20.05.2008 г. до 20.05.2009 г., сумата от 455,76 лв. – лихва за забава върху
задълженията по договора за периода от 20.06.2008 г. до 23.09.2010 г., както и
сумата от 146,66 лв. – разноски за заповедното производство. Не е спорно, че
след влизане в сила на заповедта за изпълнение – вземането за главница по
договора за потребителски паричен кредит № PLUS-01077836/30.07.2007 г., както и
вземането за разноски за заповедното производство, за които суми в полза на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е издаден изпълнителен лист от 31.10.2011 г., са
били прехвърлени на „К.И.И.БГ“ ЕАД по силата на сключен между двете търговски
дружества договор за цесия, но се
оспорва, съобщаването му на длъжника, като при установена по делото материална
легитимация на ответника между страните се спори дали вземанията са погасени по
давност.
Настоящият
съдебен състав намира за неоснователни доводите на ищеца, че сключеният между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и „К.И.И.БГ“ ЕАД договор от 15.05.2015г. за
прехвърляне на вземания не е произвел действие по отношение на него, тъй като
не е бил уведомен за прехвърлянето от цедента. Съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД за да
породи действие по отношение на длъжника цесията следва да му бъде съобщена от
предишния кредитор. От представеното по делото пълномощно от 09.06.2015 г. се
установява, че първоначалният кредитор е снабдил „К.И.И.БГ“ ЕАД с
представителна власт да съобщи извършеното прехвърляне на длъжниците от негови
име. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че прехвърлянето е било
съобщено на Д.Т.Д. с изпращане на уведомлението за извършеното прехвърляне до
посочения в договора за потребителски кредит адрес на длъжника, независимо че уведомлението
не е достигнало до него, като пратката е била върната като непотърсена. Опитът
цесията да бъде съобщена на длъжника с изпращане на уведомление до адреса му,
посочен в договора за потребителски кредит, не може да се приравни на реалното
му уведомяване, предвид отсъствието на уредена от закона фикция в този смисъл.
При все това настоящият съдебен състав намира, че прехвърлянето е било съобщено
на длъжника с получаването на препис от отговора на исковата молба и
приложенията към нея, между които и уведомлението за извършеното прехвърляне,
което обстоятелство следва да бъде съобразено от съда при решаване на делото
съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК. Със съобщаването на цесията на длъжника
прехвърлянето е произвело действие спрямо него, като по отношение на него като кредитор на
вземанията по договор за потребителски паричен кредит №
PLUS-01077836/30.07.2007 г., установени с изпълнителен лист от 31.10.2011 г.,
се легитимира цесионерът „К.И.И.БГ“ ЕАД.
В случая не се оспорва наличието на вземане и неговото валидно прехвърляне в
полза на цесионера и възражението на
длъжника относно съобщаването на цесията
и конституирането на цесионера като взискател по изпълнителното дело с оглед на
чл.429, ал.1 ГПК при наличие на частно правоприемство с оглед на договора за
цесия и в тази връзка оплакването срещу действия на ЧСИ са неотносими към
материалните предпоставки за наличие на правото, както и за дължимостта на
вземането, което длъжникът следва да погаси принудително, още повече, че не се
твърди изпълнение към първоначалния кредитор или към трето лице, различно от
цесионера. В този смисъл е и постановеното в решение №209 от 28.11.2018год. на
ВКС, постановено по гр.дело
№2530/2017год. І ТО.
Предвид
достигнатия от съда извод, че „К.И.И.БГ“ ЕАД има качеството на кредитор на Д.Т.Д.
по отношение на вземанията по изпълнителен лист от 31.10.2011г., в това число
за сумата от 1 637,19 лв., представляваща главница по договор за потребителски
паричен кредит № PLUS-01077836/30.07.2007 г., ведно със законната лихва върху
нея за периода от 04.10.2010 г. до окончателното ѝ изплащане, и за сумата
от 146,66 лв., представляваща разноски за заповедното производство, които
вземания са предмет на производството пред въззивния съд, се поставя въпросът
за погасяването им по давност.
Процесните
вземания за главница по договор за потребителски паричен кредит №
PLUS-01077836/30.07.2007 г., ведно със законната лихва върху нея за периода от
04.10.2010г. до окончателното ѝ изплащане, както и за разноски за
заповедното производство, са установени с влязла в сила заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК, чиито задължителност за всички съдилища,
учреждения и общини по отношение на установеното със заповедта правно положение
и забрана за пререшаване на въпроса, отнасящ се до него, освен в случаите,
когато законът разпорежда друго, налага извода, че тези вземания се погасят с
петгодишна давност, която започва да тече от влизане в сила на заповедта – арг.
от чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
Съгласно
чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането. Съгласно разясненията към т. 10 от
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. по описа на
ОСГТК на ВКС погасителната давност се прекъсва с предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, като са изброени, че това са действията по
насочване на изпълнението върху определено имущество на длъжника чрез налагане
на запор или възбрана, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или
на плащания от трети задължени лица.
Първият
път, когато погасителната давност по отношение на процесните вземания е била
прекъсната след влизане в сила на заповедта за изпълнение е на 19.07.2012 г. с
налагането на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника по изп. д. № 20128130400807
по описа на ЧСИ А..В., рег. № 813, с район на действие с район на действие
Окръжен съд – Перник. Настъпилото впоследствие прекратяване на изпълнителното
дело поради перемция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не заличава
прекъсването на давността, настъпило в резултат на предприемането на посоченото
изпълнително действие, като от тази дата е започнал да тече нов давностен срок.
Новата давност е прекъсната на 01.12.2016 г. с налагането на запор върху
пенсията на длъжника по изп. д. № 20168130401904 по описа на ЧСИ А..В., рег. №
813, с район на действие Окръжен съд – Перник, образувано по молба на „К.И.И.БГ“
ЕАД, на което вземанията са прехвърлени от първоначалния кредитор. В тази
връзка следва да се отбележи, че без значение за основателността на иска по чл.
439 ГПК, предявен срещу конституирания като взискател в изпълнителното
производство нов кредитор е съобщаването на цесията на длъжника, съответно
моментът, когато това е станало, тъй като се касае за все за обстоятелства,
които не дават отражение върху дължимостта на вземането – то съществува и
подлежи на принудително удовлетворяване от съдебния изпълнител, като длъжникът
не се освобождава от отговорност за погасяването му. Съдебният изпълнител е
този, който провежда изпълнението и съответно носи отговорност за своите
действия, които подлежат и на съдебен контрол, поради което удовлетворяването
на вземането в хода на производството по принудително изпълнение при всички
случаи освобождава длъжника от дълга. Така наложеният на 01.12.2016 г. запор
върху пенсията на длъжника е довел до прекъсване на давността, като същата е
била прекъсване ежемесечно в периода от м. 01.2017 г. до м. 11.2019 г. с
извършените плащания от удръжките върху запорираното вземане за пенсия. За
периода от последното прекъсване на давността до датата на приключване на
съдебното дирене пред въззивната инстанция не е изминал период, надвишаващ
приложимия давностен срок, което налага извода, че процесните вземания не са
погасни по давност.
При
изложените съображения и предвид съвпадането на изводите на двете съдебни
инстанции, решението на първоинстанционния съд в обжалваната част, като
правилно, следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски:
При
неоснователност на въззивната жалба не се дължат разноски на въззивника за
настоящото производство. Въззиваемото дружество претендира заплащането на
възнаграждение за юрисконсулт, като предвид наличието на законоустановените
предпоставки за това съдът определя същото по реда на чл.
78, ал. 8 във вр. с ал. 3 ГПК в размер на сумата от 100
лв.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение
№ 30143 от 01.02.2020 г. на Софийският районен съд, I ГО, 161-ви състав,
постановено по гр. д. № 67993/2017 г. в обжалваната част.
ОСЪЖДА
Д.Т.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, ж. к. „Изток“, ул. ******* да заплати на „К.И.И.БГ“
ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, р-н „Люлин“, бул. „*******,
Бизнес център „*******на основание чл. 78, ал. 8 във вр. с ал. 3 ГПК сумата от 100
лв. – юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на
основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
О.М. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
Особено мнение на съдия
А.Александрова по гр.д.№ 5708/20 г., СГС, IV-г с-в:
Не съм съгласна със
становището на мнозинството от съдебния състав, че заповедта за изпълнение се
ползва със сила на пресъдено нещо, и че влязлата в сила заповед за изпълнение
по отношение на вземанията има за последица прилагането на петгодишната
погасителна давност по чл.117, ал.2 ЗЗД.Съгласно цитираната разпоредба ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет години.Изпълнителният лист, издаден въз основа на заповед
за изпълнение, срещу която не е било подадено възражение в срока по чл.414, ал.2 ГПК, е издаден
в рамките на производство, което е част от изпълнителния процес без да е проведено
състезателно исково производство и без да е установено със силата на пресъдено
нещо съществуването на вземането на кредитора.Макар да се ползва със
стабилитет, влязлата в сила заповедта за изпълнение не може да се приравни на
съдебно решение.Това становище не променя крайния извод за неоснователност на
иска по чл.439, ал.1 ГПК, тъй като вземането е за главница по договор за банков
кредит и същото се погасява с общата петгодишна погасителна давност по чл.110 ЗЗД.Обстоятелството, че е уговорено връщането на сумата на погасителни вноски
не превръща тези вноски в периодични плащания, а представлява съгласие на
кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на части /в този
смисъл-решение № 261/12.07.2011 г. по гр.д.№ 795/10 г., IV ГО на ВКС; решение №
28/05.04.2012 г. по гр.д.№ 523/11 г., III ГО на ВКС и др./.
СЪДИЯ:
/А.Александрова