РЕШЕНИЕ
№ 336
гр. гр. Лом, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Боряна Ал. А.
при участието на секретаря Р. В. Д.
като разгледа докладваното от Боряна Ал. А. Гражданско дело №
20221620100196 по описа за 2022 година
Иск с правно основание: 422, вр.чл.415 ГПК .
Производство по реда на чл.237 ГПК.
Ищеца, в исковата си молба до съда, претендира, че ответника - не е
изпълнил задълженията си да заплати дължимите суми по договор за
потребителски кредит, както и законната лихва върху главницата и разноски
по водене на делото.
Представят писмени доказателства към исковата молба.
На основание чл. 131, ал. 1 от ГПК, съдът е изпратил препис от исковата
молба ведно с приложенията на ответника, който в указания едномесечен
срок не е подал писмен отговор.
С определение, постановено в закрито заседание на 08.09.2022 г., съдът е
допуснал като доказателства по делото тези приложени с исковата молба и
насрочил делото за открито съдебно заседание. В първото по делото съдебно
заседание, ответника е призован по реда на чл.47 ГПК. Назначеният му
особен представител в о.с.з. заявява, че признава иска.
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността съдът да
1
постанови решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че
същото е постановено при признание на иска.
Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за
произнасяне с решение по чл.237, ал.1. В съдебно заседание особеният
представител на ответника направи изрично волеизявление за признание на
иска.
Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3 ГПК, тъй като признатото
право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е
такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното
признание на иска, съдът намира предявените искове за основателни и
доказани и следва да бъдат уважени.
Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на
иска, като на основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за
това.
Ответника следва заплати направените от ищеца разходи в
производството на основание чл.78, ал.1 ГПК, тъй като такива се претендират.
Мотивиран от горното и на основание чл.237, ал.1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Т. И. Т. с ЕГН **********, от с. Д.,
обл. М., ул.“Г. Г.“ № * дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“С.А., ЕИК
*********, сумата от 464,43лв./четиристотин шестдесет и четири лева и
четиридесет и три ст./ - главница, 60,07 лв./шестдесет лева и седем ст./-
възнаградителна лихва за периода 05.06.2017г. – 05.03.2018г., мораторна
лихва – 149,08 лв. /сто четиридесет и девет лева и осем ст./ за периода
05.07.2017г. – 16.10.2020г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 27.10.2020г., за което е издадена Заповед по чл.410 ГПК на
15.12.2020 г. по ч.гр.д.1969/2020г. по описа на ЛРС.
ОСЪЖДА Т. И. Т. с ЕГН ********** да заплати на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“С.А., ЕИК ********* сумата от 75,00лв./седемдесет и
пет лева/ разноски по заповедното производство, както и сумата от 450,00
лв./четиристотин и петдесет лева/, разноски по исковото производство, от
които 300 лв. за особен представител, 50 лв. ДТ и 100лв. юрисконсултско
възнаграждение .
2
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ОКРЪЖЕН СЪД –
Монтана в двуседмичен срок от датата на връчването.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
3