Р Е Ш
Е Н И Е № 113
гр.Кюстендил, 18.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в открито съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА - СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛЕТА
КАРАМФИЛОВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
секретар Ирена Симеонова и с
участието на прокурор Йордан Георгиев от ОП Кюстендил, като разгледа
докладваното от съдия Карамфилова КАНД №94/2020г.,
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.63
от ЗАНН във вр.с чл.208 и сл. от АПК.
Р.А., гражданин на Република Турция
с адрес в България гр.П., ул.“В.Л.“ №168 обжалва решение №60/31.01.2020г. на
КРС, постановено по АНД №15/2020г., с което е потвърден ЕФ серия К №2944340 за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
или система. Развиват се съображения за незаконосъобразност на съдебния акт,
представляващи касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Иска се отмяна на решението, респ. отмяна на
ЕФ.
Ответникът не изразява
становище по жалбата.
Заключението на прокурора
от ОП Кюстендил е за неоснователност на касационната жалба и правилност на
съдебното решение.
Предмет
на касационно оспорване е решение на КРС №60/31.01.2020г., постановено по АНД
№15/2020г., с което е потвърден ЕФ серия К №2944340 за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
или система.
Р.А. в качеството й на законен представител на
„САРС ГРУП и КО“ ООД гр.Пловдив е санкционирана на основание чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП като й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. за
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
КРС е формирал извод за
законосъобразност на ЕФ, поради доказаност на нарушението от обективна и
субективна страна.
Касационната жалба е допустима –
подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу
съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния
срок по чл.211, ал.1 от АПК.
В пределите на служебната проверка
по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост
на оспореното решение на КРС. Същото е и правилно, тъй като правните изводи са
съобразени с установените фактите и обстоятелствата по делото, както и със
закона.
Р.А.
в качеството й на законен представител на „САРС ГРУП и КО“ ООД гр.Пловдив е санкционирана
с процесния ЕФ, за това че на 02.08.2019г. в 08.53ч.
в с.Багренци, обл.Кюстендил, по път ІІ-62, км 4+730, при разрешена за населено
място скорост на движение от 50 км/ч, е управлявала товарен автомобил Ивеко 50
Ц 11 В с рег.№РВ2905АМ със 76 км/ч /наказуема скорост след приспаднат толеранс
в полза на водача от 3%/. Нарушението е установено и заснето със стационарна
видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип SITRAFFIC LINX ERS400, предварително позиционирана и трайно поставена на пътя.
Изготвен е клип. Извършена е справка за собственост на МПС, като е установено,
че това е „САРС ГРУП и КО“ ООД гр.Пловдив. За констатирано нарушение на чл.21,
ал.1 от ЗДвП е издаден ЕФ с нарушител Р.А. -
законен представител на дружеството. Няма подадена декларация по чл.188 от ЗДвП.
Нарушението е установено и заснето с АТСС,
поради което са приложими правилата на чл.189, ал.4, 5 и 8 от ЗДвП относно реда
и начина на издаване на ЕФ, реквизити, връчване и обжалване в редакцията на ДВ
бр.54/2017г., доколкото не се предвижда наказание лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки. В този
смисъл правилно и законосъобразно АНО е провел процедурата по съставяне на ЕФ
/вж. в този смисъл ТР №1/26.02.2014г. на ВАС по т.д.№1/2013г./.
В
настоящият случай КАС счита, че субекта на нарушението се явява доказан от
писмените доказателства – справка за собственост на МПС и липсата на подадена
декларация по ЗДвП от жалбоподателката. Разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП
сочи, че собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното
нарушение, ако не посочи на кого е предоставил МПС. А съгласно ал.2 на същата
норма, когато нарушението е извършено при управление на МПС, собственост на
юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия
законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил
управлението на автомобила. Т.е. презумпцията, че нарушител е законния
представител на дружеството не е оборена чрез ангажиране на писменото
доказателство, визирано в закона - представяне на съответната декларацията,
поради което правилно и законосъобразно за нарушител от АНО е определено лицето
Р.А..
Събраните
писмени доказателства КАС намира за достатъчни, за да обосноват и извод за
извършено административно нарушение по
чл.21, ал.1 от ЗДвП от касатора. Представеният снимков материал, извлечен от паметта на
АТСС, доказва мястото и времето на нарушението, измерената скорост, доколкото той
се явява годно веществено доказателствено средство в
административнонаказателния процес, тъй като е направен от изправно техническо
средство - стационарна видео-радарна система за
наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип SITRAFFIC LINX ERS400, т.е. скоростта на движение на автомобила е била над
максимално допустимата съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП – при ограничение от 50
км/ч за населено място, МПС-то се е движело със 76 км/ч /наказуемата скорост е
определена след приспаднат толеранс от 3 км/ч в полза на водача/. С поведението
си Р.А.
е нарушила
законовата разпоредба на чл.21, ал.1 ЗДвП и законосъобразно е привлечена към
административнонаказателна отговорност по чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП.
Предвид
гореизложеното КАС намира решението на КРС за законосъобразно, поради което ще
го остави в сила – не са налице
отменителните основания по чл.348 от НПК.
Воден от горното
и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №60/31.01.2020г.
на Кюстендилския районен съд, постановено по АНД №15/2020г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: