№ 26063
гр. София, 23.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Частно
гражданско дело № 20221110111549 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „Сити кеш“ ООД, за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ЕМ. К. ЦВ. за вземане в размер на 800 лева
- главница по Договор за паричен заем № 454764 от 28.09.2020 г., ведно със
законната лихва от 04.03.2022 г. до окончателното плащане, 50,80 лева –
възнаградителна лихва за периода 28.09.2020 г. – 25.01.2021 г., 199,20 лева –
договорна неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на
обезпечение, 200 лева – неустойка за забава, както и 122,03 лева – лихва за
забава за периода 01.12.2020 г. – 01.02.2022 г.
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК следва да се издаде за вземанията
за главница, възнаградителна лихва, лихва за забава, както и за разноските,
съразмерно с уважената част от вземанията. Следва да бъде отказано обаче
издаването на такава за сумата от 199,20 лева – договорна неустойка за
неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, и сумата от 200
лева – неустойка за забава, съображенията за което са следните:
Процесният договор за паричен заем е сключен на 28.09.2020 г., като
породените от него отношения се регулират от специалните правила на ЗПК.
Уговорката в договора за паричен заем за заплащане на неустойка за
неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение (поръчители
или банкова гаранция) е нищожна поради противоречие с добрите нрави.
Това е така, тъй като неустойката излиза извън допустимите законови рамки,
тъй като кредиторът по вече отпуснат заем получава имуществена облага от
насрещната страна в определен размер без обаче да се престира от негова
страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по заема, което
води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост.
На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията
на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността
на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на
1
размера на задълженията. По този начин на кредитополучателя се вменява
задължение да осигури обезпечение след като кредитът е отпуснат, като ако
не го направи, дългът му нараства, т. е. опасността от свръхзадлъжнялост на
длъжника се увеличава. Несъмнено целта на регламентираната неустойка
излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции, т. е. същата противоречи на добрите нрави, което прави уговорката
за дължимостта нищожна - виж т. 3 на ТР № 1/2009 г. по т. д. № 1/2009 г.,
ОСТК, ВКС.
Отделно от това, по този начин се заобикаля и законът, тъй като
императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава се
дължи само обезщетение в размер на законната лихва, а с процесната клауза
се добавя още едно обезщетение за неизпълнение на едно акцесорно
задължение – недадено обезпечение, от което обаче пряко не произтичат
вреди.
По отношение на претенцията за неустойка за забава, настоящият състав
намира, че клаузата, в която е уговорено заплащането на такава неустойка,
също е нищожна. Аргументите на съда в случай са в насока, че по свята
същност договорената неустойка представлява предварително уговорено
задължение на потребителя, с което по същество се цели заобикаляне и на
ограничението на чл. 33 от ЗПК и въвеждане на допълнителни плащания,
чиято дължимост е изцяло свързана със сключването и изпълнението на
договора. Видно от твърденията в заявлението в договора е предвидено едно
допълнително обезщетение при забава в полза на кредитора, което дори е във
фиксиран размер съгласно тарифата на дружеството. Същевременно съгласно
императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата. Такова обезщетение за забава обаче вече има предвидено
в договора и това е лихвата за забава, за която съдът вече е издал заповед за
изпълнение. Следователно от заявителя се цели да получи за едно и също
забавено изпълнение и неустойка за забава и обезщетение за забава.
Предвид изложеното вземанията, произтичащи от такива клаузи, не
могат да се отнесат към категорията на безспорните вземания, тъй като
съществува значителен риск за увреждане правата на потребителя с тях,
поради което не могат да бъдат защитени по реда на заповедното производно.
С оглед горното съдът намира, че е налице основание по чл. 411, ал. 2, т.
2 и т. 3 ГПК за отхвърляне на подаденото заявление в посочените по-горе
части.
Заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта за претендираните
разноски съразмерно на отхвърлената част от заявлението или над сумата от
19,46 лева до пълния заявен размер от 27,44 лева за платена държавна такса и
над сумата от 35,45 лева до пълния дължим размер от 50 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
2
ОТХВЪРЛЯ заявление на „Сити кеш“ ООД, ЕИК *********, срещу ЕМ.
К. ЦВ., с ЕГН **********, в частта, с която се иска издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 199,20 лева –
договорна неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на
обезпечение и за сумата от 200 лева – неустойка за забава, както и в частта,
в която се претендират разноски за държавна такса над сумата от 19,46 лева
до пълния заявен размер от 27,44 лева и разноски за юрисконсултско
възнаграждение над сумата от 35,45 лева до пълния дължим размер от 50
лева.
Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя, което обстоятелство
изрично да се удостовери в отрязъка от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3