Решение по дело №141/2024 на Административен съд - Кърджали

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Ц. И. И., с [ЕГН], с посочен адрес - [населено място], [улица], [адрес], подадена чрез адвокат М. И. И., със служебен адрес - [населено място], [улица], против Решение №11 от 10.02.2024 год., постановено по АНД №237/2023 год. по описа на Районен съд - Момчилград, с което е потвърден Електронен фиш серия ** №***, издаден от ОДМВР – Кърджали, за нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, установено с автоматизирано техническо средство.

В жалбата касаторът заявява, че Решение №11 от 12.02.2024 год. по АНД №237/3023 год. на Районен съд - Момчилград е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че съдът е допуснал съществени процесуални нарушения при обсъждане на доказателствата, а именно - не обсъдил доводите на касатора за невалидни доказателства и изложил мотиви само относно неоспорени обстоятелства, т.е. излишни мотиви, като се сочи, че такива неоспорени от обстоятелства били, че е неприложимо ограничението на ТР №1/26.02.2014 год., че издаването на ЕФ става в отсъствие на нарушителя, че АТСС автоматично заснема нарушението, че ЕФ съдържа всички реквизити, че квалификацията е правилна и др. подобни и че видно от жалбата и от писмената защита, нито едно от тези обстоятелства не било оспорено от жалбоподателя и изложените мотиви от съда се явявали изцяло излишни, тъй като нямало въведени възражения по тях. Твърди се, че в същото време, за нито едно от оспорените обстоятелства, не били изложени мотиви и съдът постановил изцяло необосновано решение, при неизяснени от фактическа страна обстоятелства, като се сочи, че процесуалните норми били гаранция за справедлив процес и изясняване на обективната истина, а в случая съдът допуснал те да бъдат изцяло игнорирани. В жалбата се твърди, че съдът не установил, че ответната страна не доказала фактическите обстоятелства, отразени в обжалвания електронен фиш серия ** №***, като касаторът заявява, че поддържа всички изложени доводи, подкрепени с доказателствата по делото, отразени в жалбата и в писмената защита, а именно: 1. Че снимката, изготвена от АТСС, тип ARH САМ S1, не е достатъчно доказателство за установяване на нарушението и че законодателят е предвидил комплекс oт други съпътстващи доказателства, чрез които се потвърждава или оборва верността на данните, отразени в снимката и че тези доказателства били изрично предвидени в Наредба №8121з-532/12.05.2015 год. за условията и реда за използване на АТСС, а именно: първата група доказателства били относно въпроса - дали техническото средство е използвано от служител, оправомощен да борави с такива средства; втората група доказателства били относно годността на съставения Протокол за използване на АТСС ARH CAM S1, с оглед попълване на всички задължителни реквизити и приложенията към него, а не ЕФ, както неправилно съдът твърдял и третата група доказателства били относно прилагането на чл.189, ал.8 от ЗДвП.

В касационната жалба се сочи, че първата група необходими доказателства били относно компетентността и правомощията на служителя К.Й. за работа с АТСС CAM S1 на датата 06.09.2023 год. и че въпросът бил, дали техническото средство е използвано от служител, който може правилно да извърши първоначалните настройки за започване на автоматизирания контрол, правилно да изготви съпътстващите снимки на разположение на уреда и на ограничителния пътен знак и правилно да състави протокол за използване на ATCC ARH CAM S1. В жалбата са развити доводи и съображения в подкрепа на това твърдение, като се сочи, че доказателства в тази насока не били представени. Твърди се, че липсващите доказателства водели до заключението, че служителят К.Й. не е бил оправомощен да борави е процесното АТСС, тип ARH CAM S1, вид: 120 С50В, на датата 06.09.2023 год. и че ако служителят Й. не е бил обучен и не е издържал изпит, то липсвала гаранция, че е спазил инструкциите на производителя и изискванията, посочени в удостоверението за одобрен тип. Твърди се също, че извършените първоначални настройки от К.Й. за започване на автоматизирания контрол са били погрешни и снимковият материал бил недостоворен относно датата, часа, местоположението и скорocтта. На следващо място в жалбата се сочи, че втората група доказателства са относно законосъобразното попълване на Протокол за използване на ATCC ARH CAM S1 с всички задължителни реквизити и приложения към него. Сочи се, че приложената снимка за разположението на AТСС ARH САМ S1 е без удостоверени дата и местоположение и че няма данни, от коя дата е снимката, респ., дали техническото средство е било на 06.09.2023 год. на мястото, отразено в снимката, както и че същата констатация е валидна и за снимката на пътния знак за ограничение на скоростта. Сочи се, че и двете снимки не били изготвени от К. Й., а от лице - Т.У., неотразено в Протокола за използване на ATCC ARH CAM S1 и без данни за неговите правомощия. Твърди се, че тези снимки били направени на неизвестно на коя дата и неизвестно на кое място и че липсвали както дата, така и географски координати и че от тези снимки не се се установявало съответствие с датата и местоположението на процесното нарушение, респ., нямало съответствие с данните по Протокол за използване на АТТС ARH CAM S1. Твърди се също, че в деня на нарушението, процесното ATCC ARH САМ S1, вид 120с50b не е било разположено в участъка с ограничение на скоростта, а след него. На следващо място, в жалбата се сочи, че видно от приложения Протокол за използване на ATCC ARH САМ S1, същият не бил попълнен в частта за приемане и контрол от проверяващ орган, нямало подпис от служител, който служебно приема информацията и осъществява надлежен контрол за съхраняването й в компютърна конфигурация, липсвал № на първо статично изображение и № на последно такова. Твърди се, че посочените пропуски са съществени, тъй като се явявал недоказан факта, че приложеното по делото статично изображение във вид на снимков материал, посредством който се идентифицира процесното МПС, е заснето на посочената в протокола и фиша дата, време и място и че незаконосъобразното попълване на Протокол за използване на ATCC ARH CAM S1, е причина за неизпълнение и на чл.8 от Наредба №8121з-532/12.05.2015 год.

На следващо място в жалбата се сочи, че третата група доказателства били относно спазването на чл.189, ал.8 от ЗДвП, съгласно която, „в съпроводителното писмо ответният орган има задължение да посочи информация, подкрепена с доказателства за участъка от пътя с описание на мястото и географските координати, действащото ограничение на скоростта по чл.21, посоката на движение на автомобила, разположението на техническото средство, неговият вид и данни за извършена метрологическа проверка.“. В жалбата се сочи, че в съпроводителното писмо няма изложена информация с конкретно описание за участъка от пътя с ограничение на скоростта, съответстващ на данните в електронния фиш, липсвал и достоверен снимков материал, приложен към преписката. Твърди се, че неизпълнението на чл.189, ал.8 от ЗДвП препятства установяването на процесното нарушение.

Касаторът счита, че след като съдът не е обсъдил и приложил правилно процесуалния и материалния закон, обжалваното решение е незаконосъобразно, а ЕФ серия ** №*** подлежи на отмяна. В касационната жалба моли съда да отмени Решение №11 от 12.02.2024 год. по АНД №237/2023 год. на Pайонен съд - Момчилград и да постанови решение, с което да отмени на Електронен фиш серия ** №***, издаден от ОДМВР - Кърджали, за налагане на глоба, в размер на 800 лева, за нарушение, извършено на датата 06.09.2023 година.

Редовно призован за съдебното заседание, касаторът Ц. И. И. от [населено място], [улица], не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация - Областна дирекция на МВР - Кърджали, редовно призован, не се представлява. От редовно упълномощения му процесуален представител – гл.юрк. С. Ч., преди съдебното заседание е депозирана писмена молба, в която заявява, че оспорва касационната жалба, счита същата за неоснователна и недоказана, а обжалваното решение за правилно и в съответствие с материалния закон. Сочи в същата, че от събраните доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение и че правилно е преценен размера на наложеното наказание, с оглед тежестта на извършеното нарушение. Сочи също, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Предвид изложеното, моли съда да потвърди изцяло постановеното от първоинстанционния съд решение, с което е потвърден обжалваният електронен фиш. Претендира юрисконсултско възнаграждение в полза на ОД на МВР – Кърджали, а в условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение (!?! – каквото въобще не се претендира от касационния жалбоподател).

Представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали дава становище, че обжалваното решение на Районен съд – Момчилград е правилно и законосъобразно. Счита, че доводите, изложени в касационната жалба, са идентични с тези, развити пред първата инстанция и същите са намерили своя отговор в обжалваното решение. Счита също, че издаденият ЕФ съответства на правилата за неговото съставяне и особения ред за това и че не са допуснати нарушения на процесуалните правила при съставянето му. Намира, че нарушението е правилно квалифицирано, респективно, правилно е приложена санкционната норма за този вид нарушения - превишаване на скоростта, в условията на повторност. По тези съображения, предлага да бъде оставено в сила обжалваното решение, като правилно и законосъобразно.

Кърджалийският административен съд, в настоящия съдебен състав, като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

От изложеното в жалбата може да се изведе, че релевираните от касатора касационни основания са неправилно приложение на материалният закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваното Решение №11 от 12.02.2024 год., постановено по АНД №237/2023 год., Момчилградският районен съд е потвърдил Електронен фиш за налагане на глоба серия ** №***, издаден от ОДМВР - Кърджали, с който, на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.4, във вр. с ал.2, т.5 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 800 лева, на Ц. И. И. от [населено място], [улица], [адрес], с [ЕГН], за нарушение по чл.21, ал.2, във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на 22.06.2023 год., на ЕФ серия ** №***, установено с автоматизирано техническо средство или система на 06.09.2023 год., в *** часа, път ***, км.*** м., посока на движение от [населено място] към ***.

В мотивите към решението Момчилградският районен съд е посочил, че с издадения Електронен фиш серия ** №*** на ОД на МВР - Кърджали, на Ц. И. И., с [ЕГН], от [населено място], [улица], на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.4, във вр. с ал.2, т.5 от ЗДвП, било наложено административно наказание „глоба“, в размер на 800.00 лева, за нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 06.09.2023 год., в *** часа, в [област], [община], извън населено място по път ***, км.*** м., посока на движение от [населено място] към ***, с ограничение на скоростта 60 км./час, въведено с пътен знак В-26 и приспадане на толеранс от 3 км/час. Нарушението било извършено в условията на повторност, в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ серия ** №***, на 22.06.2023 год., с МПС - лек автомобил „Лексус ***“, с регистрационен номер [рег. номер], като извършеното нарушение за скорост било установено и заснето с автоматизирано техническо средство №***. Разрешената стойност на скоростта била 60 км/час, установената стойност на скоростта - 101 км/час, превишена стойност на скоростта - 41 км/час, което представлявало нарушение на чл.21, ал.2, във вр.с чл.21, ал.1 от ЗДвП.

В мотивите е посочено на следващо място, че от приложената справка в Централа база КАТ - Кърджали се установява, че МПС - вид лек автомобил „Лексус ***“, с регистрационен номер [рег. номер], е собственост на жалбоподателя Ц. И. И. и че е приложен и преглед на изображение, от който е видно, че на 06.09.2023 год., в *** часа, е заснето МПС - вид лек автомобил „Лексус ***“, с регистрационен номер [рег. номер], който съвпада с посочения номер в електронния фиш. Посочено е на следващо място, че е представен снимков материал на знак В26, с означено ограничение на скоростта 60 км/час и че от представения Протокол за използване на АТСС от 07.09.2023 год. е видно, че техническо средство №*** е използвано на 06.09.2022 год., за времето от 09:30 часа до 13:30 часа, за контрол на път ***, км. *** м., посока на движение от [населено място] към ***, където е въведено ограничение 60 км/час с пътен знак В26. Отразено е също, че тази мобилна система е одобрен тип средство за измерване, което е преминало и последваща проверка, което се установява от приложения протокол.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, от правна страна районният съд е приел най-напред, че жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирана страна в процеса, въпреки че не било ясно, кога на жалбоподателя е връчен обжалвания ЕФ, като съдът е приел, че това обстоятелство, за което не е представено доказателство от АНО, не следва да му ограничи правото да обжалва атакувания акт, поради което съдът е приел, че жалбата е подадена в срок.

Районният съд е приел на следващо място, че електронният фиш съдържа всички реквизити, предвидени в чл.189, ал.4 от ЗДвП, вкл. териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението - посочена като ОДМВР - Кърджали. Посочил е, че няма изискване в закона, в същия да се посочва конкретно кой е неговия издател, а така също и по какъв ред следва да се обжалва, нито същият да съдържа подпис и печат на издателя му и посочване на мястото и датата на издаването му. Съдът е отбелязъл, че не може по аналогия да се прилагат правилата на ЗАНН относно съдържанието на АУАН и НП, тъй като такова препращане не е предвидено и още повече, че в случая бил използван утвърден образец на ЕФ от министъра на вътрешните работи.

На следващо място, районният съд е приел, че мястото, на което е установено нарушението, като задължителен реквизит на издадения електронен фиш, е посочено коректно, с текстово описание и координатите, индивидуализиращи точно определено място на извършване на нарушението. В мотивите е посочено, че от приложените веществени доказателствени средства също се установява точното място, на което е извършено нарушението, както и посоката на движение, а така също датата и точния час, регистрационния номер на автомобила и останалите реквизити на акта. Съдът е отбелязъл в мотивите, че при така посоченото място - на територията на [община], безспорно била видна компетентността на ОД на МВР - Кърджали да издаде електронния фиш, както и компетентността на Момчилградския районен съд да се произнесе по спора. Приел е, че от събраните по делото доказателства безспорно е установено, че извършването на процесното административно нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, е установено и заснето с автоматизирано техническо средство №***, което представлява мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение от одобрен тип, преминала последваща проверка.

На следващо място, Момчилградският районен съд е възпроизвел част от мотивите на Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014 год. по т.д. №1/2013 год. на ВАС, след което е посочено, че с изменението на ЗДвП с ДВ от 13.03.2015 год., електронни фишове могат да се издават и от автоматизирани технически средства или системи, съответно стационарни или монтирани на автомобил, какъвто бил настоящия случай, при спазване на изискванията на Наредба №81213-532 от 12.05.2015 год., като е възпроизведено и съдържанието на нормата на §65 (Нова - ДВ, бр.19 от 2015 г.) от ДР на ЗДвП. Посочил е, че c последното изменение на чл.189, ал.4 от ЗДвП/ДВ, бр.54 от 2017год., в сила от 09.07.2017 год./, която редакция била в сила към момента на извършване на процесното нарушение, се предвижда издаването на ЕФ да става в отсъствие на контролен орган и на нарушител, при наличието на предпоставки за това, а именно - нарушението да е установено и заснето с АТС или система и за него да не се предвижда наказание „лишаване от право да се управлява МПС или отнемане на контролни точки.“ Или, отсъствието на контролния орган и нарушителя било меродавно към момента на издаването на ЕФ, а не на установяването на административното нарушение. Съдът е посочил, бе следва да бъде съобразена и законовата промяна от 09.07.2017 год. на чл.165, ал.2, т.8 от ЗДвП, с която отпаднало изискването контролните органи да обозначават, чрез поставяне на пътни знаци и да оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на МВР, участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез АТСС. Предвид изложеното районният съд е посочил, че ограничението с ТР №1/26.02.2014 год. на ВАС в случая е неприложимо, предвид последвалите законодателни изменения в ЗДвП. Отбелязъл е също, че в това тълкувателно решение и в чл.7, ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год., която понастоящем била отменена, е посочено, че при контролиране на движението с горепосочената система следва да е поставен предупредителният знак, но че такова изискване нормативно към настоящия момент липсвало, предвид че чл.7 от Наредбата бил отменен. Районният съд е посочил и че е налице и предвидения в чл.10 от Наредбата Протокол за използване на АТСС, от който е видно, че техническо средство №*** е използвано на 06.09.2022 год., за времето от 09:30 часа до 13:30 часа, за контрол на път ***, км.*** м., посока на движение от [населено място] към ***, с въведено ограничение 60 км/час с пътен знак В26.

Районният съд е приел, че електронният фиш е издаден в съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, т.е. установено било и заснето нарушение с АТСС, а именно мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение с №***, за което свидетелствал приложения клип, който съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП, е веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес. Приел е, че е правилна и правната квалификация на нарушението, тъй като безспорно жалбоподателят бил извършил административно нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като е управлявал МПС със скорост 101 км/час, при разрешена 60 км/час, което ограничение било въведено с пътен знак, като била приета превишена стойност на скоростта 41 км/час и нарушението било извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ серия ** №***, на 22.06.2023 год. Съдът е посочил, че при превишение от 41 км/час, правилно е определено и следващото се административно наказание, което съгласно чл.182, ал.4, във вр. с ал.2, т.5 от ЗДвП, е „глоба“, в размер на 800 лева.

Въз основа на гореизложените мотиви, съдът е извел и окончателния си извод, че не са налице основания на отмяна на обжалвания електронен фиш, поради което и с поставеното решение го е потвърдил.

При извършената служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира най-напред, че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд. Решението на Момчилградския районен съд, също така, е допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, срещу електронен фиш за налагане на глоба, който подлежи на съдебен контрол, т.е. не са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд производство и не са налице основания за неговата ревизия в този смисъл.

Във връзка с наведените в касационната жалба оплаквания, настоящата инстанция намира, че действително, решаващият състав на Момчилградския районен съд не е обсъдил доводите на касатора за невалидни или липсващи доказателства, с които следва да се установят конкретни факти, а е изложил мотиви само относно неоспорени обстоятелства, респ. по несъществуващи доводи и съображения в подадената жалба, т.е. изложил е излишни мотиви, като се сочи, че такива неоспорени от обстоятелства били, че е неприложимо ограничението на ТР №1/26.02.2014 год. на ВАС, че издаването на ЕФ става в отсъствие на нарушителя; че АТСС автоматично заснема нарушението; че ЕФ съдържа всички реквизити; че квалификацията е правилна и други подобни. Действително, видно е от жалбата, а и от депозираната на 29.01.2024 год., един ден преди съдебното заседание, молба от пълномощника на жалбоподателя, че нито едно от тези обстоятелства не е било оспорено от жалбоподателя и няма доводи или оплаквания в тази насока, като така изложените мотиви от съда се явяват излишни. Основателно се сочи в касационната жалба, че в същото време, за повечето от оспорените обстоятелства, респ. по повечето от изложените доводи и оплаквания в жалбата, не са изложени никакви мотиви в обжалваното решение.

Така, с основание се сочи най-напред, че по административнонаказателната преписка не представени, а и по делото не са събрани доказателства, относно компетентността и правомощията на служителя К.Й. за работа с АТСС, вид „ARH CAM S1“, на датата 06.09.2023 год., на посоченото в електронния фиш място за контрол на движението по пътищата. Следва да се посочи, че като доказателство по делото е приобщен изискуемия се, съгласно чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год., Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система, с рег.№318р-11575 от 07.09.2023 год. на Районно управление – Кирково към ОДМВР – Кърджали/на л.13 от приложеното АНД №921/2023г. на РС-Кърджали/, като този протокол следва да е доказателство относно датата на използване на конкретното АТСС, мястото за контрол, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, режима на измерване и други обстоятелства, необходими за преценката относно законосъобразността на издадения електронен фиш. В този протокол обаче, служителят, който е попълнил данните в него, е вписал единствено „К.Й.“ и нищо повече. По изпратената в съда административнонаказателна преписка няма доказателства, кой всъщност е този служител, дали е полицейски служител в Районно управление – Кирково към ОДМВР – Кърджали или в друго районно управление и каква длъжност заема в това районно управление, както и няма доказателства, че същият е бил назначен в наряд, респ. че е бил определен, на посочената дата – 06.09.2023 год., да осъществява контрол на движението по пътищата, на посоченото място на път Е-85 и с посоченото автоматизирано техническо средство. Такива доказателства не са събрани и от районния съд, въпреки че в подадената от жалбоподателя молба в деня преди съдебното заседание – на 29.01.2024 год., това изрично е било посочено. При това положение, не може да се направи преценка, дали въпросният служител „К.Й.“ попада в кръга на полицейските органи по т.1.3.1. до т.1.3.4., оправомощени със Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021 год. на министъра на вътрешните работи, да осъществяват контрол по Закона за движение по пътищата, респ. и определени съгласно т.5.3. от същата заповед, да използват технически средства и системи за измервания и контрол, одобрени по реда на Закона за измерванията, след провеждане на специализирано обучение и изпит.

На следващо място, в посочената по-горе молба са наведени и доводи за липса на доказателства за проведено такова обучение на служителя „К.Й.“, като в тази връзка следва да се посочи, че по административнонаказателната преписка е представен единствено Протокол с Рег.№6586 от 20.04.2022 год. на РУ – Кирково към ОДМВР – Кърджали/на л.15 от АНД №921/2023г. на РС - Кърджали/, относно „Запознаване с организационно-технологични правила за работа с мобилни автоматизирани средства за осъществяване на контрол на скоростта, модел „ARH CAM S1“, утвърдени със Заповед №8121з-46/12.01.2022 год. на министъра на вътрешните работи. В този протокол не е вписано нищо друго, като в табличен вид в него са посочени с име, презиме и фамилия, три лица, вписана е дата срещу всяко от тях, която следва да е датата на запознаване от всяко от тях с посочените правила и е положен подпис. На първия ред в тази таблица е вписано лице с имената „К. В. Й.“, като обаче никъде не е отразено, дали това лице е полицейски служител, каква длъжност заема и къде и съответно, само може да се предполага, че това е служителят „К.Й.“, изготвил Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система, с рег.№318р-11575 от 07.09.2023 год. на Районно управление – Кирково към ОДМВР – Кърджали. Районният съд не е обсъдил по никакъв начин въпроса, дали този Протокол с Рег.№6586 от 20.04.2022 год. на РУ – Кирково към ОДМВР – Кърджали е достатъчен, за да се приеме, че на този служител, ако той е изготвил протокола за използване на АТСС на датата 06.09.2023 год., е проведено специализирано обучение за работа с АТСС от посочения вид, като съответно, от съда не са и изискани други доказателства относно проведено такова обучение на същия този служител.

На следващо място, по административнонаказателната преписка е представена и приета като доказателство и снимка на разположението на уреда – АТС „ARH CAM S1“/л.38 от АНД №921/2023г. на РС-Кърджали/, като тук следва да се посочи, че съгласно чл.10, ал.3 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, при работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта, както в настоящия случай, протоколът се попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда. Тази снимка следва да е доказателство за това, че на посочената в протокола по чл.10, ал.1 от Наредбата, дата, час и място, това именно АТС е било разположено на конкретния контролиран участък от пътя и че с него именно са установявани и заснемани нарушенията за скорост, въз основа на което впоследствие са издадени и електронни фишове за налагане на глоба за нарушение, установено с АТСС. На представената и приета като доказателство по делото снимка на разположението на АТС обаче, по никакъв начин не са отразени нито датата, нито часа, когато тази снимка е направена и съответно, в този й вид тази снимка не може да бъде доказателство за посочените по-горе обстоятелства. Съображения, респ. доводи в тази насока са били направени в жалбата до районния съд, съответно и в депозираната на 29.01.2024 год. молба от пълномощника на жалбоподателя, но в мотивите на обжалваното решение по повод тези доводи не е упомената нито дума, респ. липсват мотиви за това, приема ли районният съд, че тази снимка установява и доказва разположението на АТС „ARH CAM S1“ на датата 06.09.2023 год., в 09:30 часа, според отразеното в протокола по чл.10, ал.1 от Наредбата, на мястото, отразено в снимката.

На следващо място, както бе упоменато и по-горе, по административнонаказателната преписка е приложен и приет като доказателство по делото, задължителният при всяко използване на мобилно АТСС за контрол, протокол по чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год., съгласно приложението, който протокол е с рег.№318р-11575 от 07.09.2023 год. на Районно управление – Кирково към ОДМВР – Кърджали/на л.13 от приложеното АНД №921/2023г. на РС-Кърджали/. В този протокол, след частта, попълнена и подписана от служител „К.Й.“, е налице следваща част, в която също са попълнени графи с данни: начало на работата – 09 часа и 30 минути; край на работата – 13 часа и 30 минути; брой установени от автоматизирано техническо средство или система нарушения – 202 бр. Под тази част от протокола обаче липсват име, фамилия и подпис на служител, който е приел протокола за използване на автоматизираното техническо средство или система и който е свалил статичните изображения от това АТС, като освен това, в тази част от протокола, в съответните графи, не е попълнен/посочен/ № на първо статично изображение, както и № на последно статично изображение. Съображения, респ. доводи и в тази насока са били направени в жалбата до районния съд, съответно и в депозираната на 29.01.2024 год. молба от пълномощника на жалбоподателя, но в мотивите на обжалваното решение по повод и тези доводи не е упомената нито дума, респ. липсват каквито и да е мотиви за това, приема ли районният съд, че този протокол, при така липсващите в него реквизити и непопълнени данни, съставлява доказателство относно датата на използване на конкретното АТСС/което е с идентификационен №***, погрешно посочван навсякъде в мотивите и диспозитива на обжалваното решение с №***/, относно мястото за контрол, посоката на движение на контролираните МПС, въведеното ограничение на скоростта, режима на измерване и други обстоятелства, необходими за преценката относно законосъобразността на процесния електронен фиш. Във връзка с горното следва да се добави, че съгласно разпоредбата на чл.16, ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год., данните за нарушенията се съхраняват до приключване на административнонаказателната преписка във формата и вида, изготвен от АТСС, като при необходимост същите могат да се отпечатват, а съгласно ал.2 на същия текст от Наредбата, информацията по ал.1 се събира, съхранява и анализира от определени със заповед на директора на ОДМВР служители и чрез автоматизирана информационна система се използва за целите на административнонаказателния процес. Така, по делото е останало напълно неизяснено, кой е служителят, който е приел протокола за използване на това АТС на посочената дата и място, респ., кой е служителят, свалил статичното изображение/снимка/ с №***, представено заедно с процесния електронен фиш и представляващо веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес, съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП и дали този служител, който и да е той, е определен за това със заповед на директора на ОДМВР - Кърджали.

Така, предвид всичко изложено по-горе, настоящата касационна инстанция намира, че обжалваното решение не съдържа мотиви, което съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства и да обоснове приемането им или изключването им от доказателствения материал. Обжалваното решение не отговаря на тези процесуални изисквания за постановяването му. В решението на съда не са изложени конкретни правни доводи, съображения или изводи, както и обсъждане на доказателствата и доводите на страните, обосноваващи направените от съда изводи. Доводите на жалбоподателя не са дори и формално обсъдени, а както бе посочено и по-горе, изложените мотиви към решението нямат никаква връзка, като съдът действително е изложил мотиви относно неоспорени обстоятелства. Жалбата на касатора пред районния съд, както бе посочено и по-горе, е била допълнена с молба от 29.01.2024 год., в която също се съдържат конкретни възражения за нарушения на процесуалния и материалния закон, за които липсва произнасяне от страна на Момчилградския районен съд в решението, вкл. съдът не е взел каквото и да било становище по направените възражения за липсващи множество доказателства по адмистративнонаказателната преписка, изпратена в съда и имащи пряко отношение към законосъобразносттта на така издадения електронен фиш, а е възприел изцяло и безкритично изложеното в него. Действително, съдът може да възприеме фактическите обстоятелства и доводи на едната страна, но следва да изложи съображенията си за това и да изложи своите доводи относно основателност или неоснователност на възраженията на другата страна – в случая тези на жалбоподателя. Съобразно разпоредбата на чл.339, ал.2 от НПК, във връзка с чл.84 от ЗАНН, когато въззивната инстанция потвърди присъдата (респ. електронния фиш в настоящия случай), следва да посочи основанията, поради които не приема доводите, изложени в подкрепа на жалбата, като липсата на такова произнасяне, съобразно константната съдебна практика, е равнозначно на липса на мотиви. Отделно от това следва да се посочи, че НПК, приложим в производството по обжалване на наказателните постановления пред районния съд по силата на чл.13, ал.1 от НПК, също приложим в това производство съгласно чл.84 от ЗАНН, вменява в задължение на съда да вземе всички мерки, за да осигури разкриването на обективната истина. Изпълнението на това задължение налага съдът да изясни всестранно и пълно всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото. Съгласно чл.107, ал.2 от НПК съдът събира доказателствата по направените от страните искания и по свой почин, когато това се налага за разкриване на обективната истина, като в случая от страна на жалбоподателя са били посочени конкретно множество липсващи относими доказателства, установяващи законосъобразността на процесния електронен фиш, описани и по-горе в настоящото изложение. Районният съд, като инстанция по същество, е бил длъжен да попълни делото с всички относими доказателства, като неправилно установена от въззивния съд фактическа обстановка и липсата на мотиви относно относими към извършеното нарушение факти е пречка за настоящата инстанция да провери законосъобразността на изводите на Момчилградския районен съд, доколкото съгласно разпоредбата на чл.220 от АПК, касационната инстанция преценява приложението на материалния закон въз основа на фактите, установени в обжалваното решение.

Предвид всичко изложено по-горе, настоящия съдебен състав счита, че решението на Районен съд - Момчилград е неправилно, като постановено при допуснато съществено нарушение на процесуални правила по смисъла на чл.348, ал.3, т.2, предл.1/първо/ от НПК, според който текст нарушението на процесуални правила е съществено, когато решението няма мотиви. Съдът има задължение да разкрие обективната истина и да събере и анализира всички необходими доказателства за установяване на релевантните обстоятелства за решаване на спора, като решението му следва да е основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководи от закона. В този смисъл са разпоредбите на чл.13 и чл.14 от НПК. Като е изложил формално мотиви, съдът е постановил решение в нарушение на принципа, предвиден в чл.14 от НПК.

С оглед изложеното, настоящият състав намира, че касационната жалба е основателна и че обжалваното решение е постановено в нарушение на чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Същото е неправилно и следва да бъде отменено, на основание чл.221, ал.2 от АПК, като делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, на основание чл.222, ал.2, т.1 от АПК. При повторното разглеждане, съдът следва да се произнесе по направените искания за събиране на доказателства от страна на наказаното лице, включително и по свой почин, служебно, да събере такива относно спорните обстоятелства, описани по-горе, касаещи издаването на процесния електронен фиш, като и след анализ и преценка на същите, следва да обсъди изцяло законосъобразността на същия, като се съобрази с разпоредбата на чл.339 от НПК, във връзка с чл.84 от ЗАНН.

Съдебни разноски не са претендирани в производството пред настоящата касационна инстанция, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.222, ал.2, т.1, във вр. с чл.221, ал.2, изр.1/първо/, предл.ІІ/второ/, във връзка с чл.217, ал.3, предл.IV/четвърто/ от АПК и във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административният съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №11 от 10.02.2024 год., постановено по АНД №237/2023 год. по описа на Районен съд - Момчилград.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане, от друг състав на Районен съд – Момчилград.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.