№ 667
гр. Варна, 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско
дело № 20223100500728 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 6331/01.02.2022г. на
„Електроразпределение Север” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс - Г
срещу решение № 36 от 06.01.2022г., постановено по гр. дело № 12211/2021г.
на ВРС, XLVI-ти състав, с което въззивникът е осъден да заплати на ПЛ. Г.
П., ЕГН ********** сумата от 19,00 лева платена на 04.08.2021г. в 12:49:00
часа без основание такса за възстановяване на ел. захранване на обект на
потребление с клиентски № ********** и абонатен № **********, ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
20.08.2021г., до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 55,
ал.1, предл.1 от ЗЗД и сумата от 353,10 лева за сторените по делото разноски,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
В жалбата е изразено становище за незаконосъобразност и
неправилност на обжалваното решение. Въззивникът намира, че заплащането
на направените разходи за прекъсването и възстановяването е условие за
възстановяване на продажбата на ел. енергия, поради което не е налице
противоречение със ЗЕ и чл. 24 от ОУ на дружеството не ограничава правата
на потребителя, произтичащи от закона. Намира за неприложима практиката,
постановено с решение № 125/07.08.2015г. по т.д. № 990/2015г. на ВКС, тъй
1
като там се касае за възстановяване на снабдяването, а не за възстановяване
на продажбеното отношение, какъвто, според него, е настоящия казус. Счита,
че клаузата в ОУ въвежда реализиране на гражданската отговорност на
потребителя при виновно неизпълнение на задълженията му чрез заплащане
на такса за възстановяване на продажбата на ел. енергия. Моли за отмяна на
решението и за присъждане на сторените разноски пред двете съдебни
инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна по жалбата, в който е изложено становище за неоснователност на
оплакванията срещу решението, което намира за правилно и законосъобразно.
Претендира се присъждане на направените съдебни разноски пред въззивната
инстанция.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен от ПЛ. Г. П. срещу
„Електроразпределение Север” АД за сумата от 19,00 лева платена на
04.08.2021г. без основание такса за възстановяване на ел. захранване на обект
на потребление с клиентски № ********** и абонатен № **********, на осн.
чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД. Твърди се, че на 03.08.2021г. ответният оператор
е преустановил неправомерно преносна на ел.енергия за обект на потребление
в гр.Варна, м-ст Бялата чешма № 580 с клиентски № ********** и абонатен
№ **********. Преустановяването на преноса е с оглед неизплатено
задължение за ел.енергия, начислено по фактура № **********/25.06.2021г.
след осъществена корекционна процедура. Поддържа се, че ответната страна
не е имала основание да начислява сумата по корекцията. Позовава се, че
самата фактура не е изпратена на потребителя. Фактурата не е издадена от
легитимирано според закона лице, липсва посочен срок за плащане.
Поддържа се, че временното преустановяване на преноса на ел. енергия не е
регламентирано в нормативен акт и в ОУ на оператора. Евентуално клаузата
на чл. 26 от ОУ, в която е уредено основанието за заплащане на таксата е
неравноправна по см. на чл. 143, т.2 и т. 18 от ЗЗП. Ето защо, заплатена на
04.08.2021г. такса за възстановяване на електроподаването се явява заплатена
без основание.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба
от ответника, в който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Не се
оспорва, че между дружеството и ищеца е налице валидно облигационно
отношение по договор за продажба на ел.енергия, както и че въпросната такса
е заплатена от абоната. Позовава се, че процесната сума е заплатена на осн.
чл. 24, ал.1 от ОУ на ответното дружество и представлява такса, свързана с
достъп и пренос на ел. енергия. Поддържа, че таксата представлява вид
„мрежова услуга“ по смисъла на т.6 &1 от ДР на Правилата за търговия с
електрическа енергия, която потребителят е задължен да заплаща по силата
на чл. 28, ал.1 от ПТЕЕ. Оспорва разпоредбата на ОУ да противоречи на ЗЗП.
Посочената разпоредба не е неравноправна, тъй като не съдържа уговорка във
вреда на потребителя, а въвежда реализиране на гражданската му отговорност
при виновно неизпълнение. По изложените съображения настоява за
отхвърляне на така предявения иск, ведно с присъждане на разноски.
2
С обжалваното решение предявеният осъдителен иск е уважен.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от
посочените в жалбата оплаквания.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236
ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявеното искане и
правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и
решението са допустими.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след
преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Безспорно по делото е обстоятелството, че между страните е налице
валидно възникнало облигационно правоотношение по повод доставката на
електроенергия в процесния обект на потребление, находящ се в гр. Варна,
гр.Варна, м-ст Бялата чешма № 580, за който при ответното дружество е
разкрита партида с клиентски № ********** и абонатен № **********.
Страните не спорят още, че на 04.08.2021г. с касов бон, издаден в 12:49:00
часа ищецът е заплатил в полза на ответника такси за възстановяване на
електрозахранването в размер 19 лв. всяка, за която суми е издадена фактура
№ **********/03.06.2021г. за дължима такса за възстановяване на
захранването на електромер. От приобщените фискални бонове (л. 19) и
фактура (л. 40) е видно, че документи са с посочен получател ПЛ. Г. П.. От
приложеното писмо (л. 18 ) се установява, че в резултат на извършена
проверка и съставен констативен протокол № 5101208 на абоната е начислена
сумата от 2837,58 лева по фактура № **********/25.06.2021г. Не е било
спорно, че именно неиздължаването на сумата по горната фактура е дало
основание на електроразпределителното дружество да прекъсне доставката на
ел.енергия за обекта.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни
изводи:
Разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД дава правна възможност за
реституиране на полученото без основание. Тя визира една от хипотезите на
неоснователното обогатяване, с която законът осигурява възстановяване
неоснователното разместване на имуществени блага. Фактическият състав на
чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД изисква от кредитора - ищец да докаже
плащането, а за ответника е в тежест да докаже, че е налице валидно правно
основание за получаване на престацията. За да се установи наличието на
фактически състав на неоснователно обогатяване, трябва да са налице
конкретни факти, които са довели до обедняване на ищеца и съответното
обогатяване на ответника.
В конкретния случай не е спорно между страните, че помежду им
съществува обилигационно правоотношение по договор за доставка на ел.
енергия и че процесната сума е платена от въззиваемия на възвивника.
3
Спорен и въпросът за съществуването на валидно основание за плащането.
Ответникът основава вземането си чл. 24 от ОУ на договора, съгласно който
„Електроразпределение Север” АД има право да прекъсне или да ограничи
преноса на ел. енергия с писмено предизвестие от седем дни в случай, че
битов ползвател в срок от десет дни не изпълни което и да е задължение,
произтичащо от ОУ или от подписаните допълнителни споразумения между
страните, вкл. при забава в плащането на дължими суми за електрическа
енергия, констатирано нарушение, което не е отстранено, или при
надвишаване на предоставената мощност. Налице е съдебна практика, че
подобни клаузи са неравноправни, на която практика се е позовал и районния
съд, чиито мотиви настоящият въззивен състав възприема и препраща към
тях, на осн. чл.272 от ГПК.
Въззивното оплакване, че таксата е платена за възстановяване на
продажбеното правоотношение, а не за възобновяване на снабдяването с ел.
енергия се възприема като неоснователно. Действително, и в ценоразписа за
допълнителните услуги, предлагани от „Енерго Про Продажби“ АД /в сила от
19.11.2020г./ съществува такса за възстановяване на снабдяването за обект на
клиент, прекъснат за неплатена електрическа енергия, като, когато
възстановяването е от електромер, таксата за тази услуга е 19 лв. Идентична
такса по размер съществува и в ценоразписа на услуги, предлагани от
„Електроразпределение Север“ АД /в сила от 19.11.2020г./, но същата е за
възстановяване на преноса и достъпа до електроразпределителната мрежа на
прекъснат, поради неплащане, клиент на оператора на
електроразпределителната мрежа. В представения фискален бон е посочено,
че е сумата от 19 лв. е платена за възстановяване на захранването на
електромер и като получател е посочено ответното дружество, поради което
следва да се приеме, че се касае за възстановяване на преноса и достъпа до
електроразпределителната мрежа. Неясно остава за настоящия състав за
какво възстановяване на продажбено правоотношение иде реч, доколкото по
отношение на договорите законът борави с термините сключване, изменение,
прекратяване, разваляне и отменя, а по делото липсват данни продажбеното
правоотношение на ищеца с крайния снабдител – „Енерго Про Продажби“ АД
да е прекратено.
Поради съвпадение на правните изводи на двете съдебни инстанции,
обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден.
Съобразно отправеното искане и на основание чл.78, ал. 3 от ГПК вр.
чл.38 от ЗА въззивникът следва да заплати на процесуалния представител на
въззиваемия – адв. П.Т., сторените разноски пред настоящата инстанция,
които представляват 300 лв. адвокатско възнаграждение за оказана безплатно
адвокатска помощ и съдействие на възиваемия, определено по чл.7, ал.2, т.1
от Наредба № 1/2004г.
Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА решение № 36 от 06.01.2022г., постановено по гр.
дело № 12211/2021г. на ВРС, XLVI-ти състав, с което „Електроразпределение
Север” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс - Г е осъден да заплати на
ПЛ. Г. П., ЕГН ********** сумата от 19,00 лева платена на 04.08.2021г. в
12:49:00 часа без основание такса за възстановяване на ел. захранване на
обект на потребление с клиентски № ********** и абонатен № **********,
ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на исковата молба
в съда – 20.08.2021г., до окончателното изплащане на задължението, на осн.
чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД и сумата от 353,10 лева за сторените по делото
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Север” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” №
258, Варна Тауърс - Г да заплати на адв. П.Т. от АК - Варна сумата от 300 лв.
/триста лева/, представляваща разноски пред въззивната инстанция, на осн.
чл.78, ал.3 от ГПК вр. чл.38 от ЗА.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5