Р Е
Ш Е Н
И Е
№........................................... 2022г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІV тричленен състав,
в публично заседание на деветнадесети май 2022г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Ганева
ЧЛЕНОВЕ: Марияна Ширванян
Наталия
Дичева
при секретаря Светлана Стоянова,
с участието на прокурора Мирослав Г.
като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян,
к.адм. дело № 927 по описа на съда за 2022г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН.
Подадена е
касационна жалба от РД „Автомобилна администрация“ Варна срещу Решение № 290/23.02.2022г.
постановено по НАХД № 20213110205220/2021г. по описа на ВРС, І състав, с което е отменено НП № 23-0000536/10.06.2021г.
издадено от директора на РД „Автомобилна администрация“ Варна.
В касационната жалба и лично в открито съдебно
заседание, касаторът, моли за отмяна на оспорения съдебен акт и за
постановяване на друг, с който да бъде потвърдено НП.
Ответникът, чрез процесуален представител изразява
становище в писмен отговор за неоснователност на касационната жалба. Моли за
присъждане на сторените разноски и на възнаграждението на адвоката,
представляващ го по делото. Прилага списък по чл.80 от ГПК.
Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на
касационната жалба.
Съдът, след преценка на представените по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима.
Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал.
1, т. 1 от НПК, приложим по препращане от чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Спорът е за втори път на касационна проверка. С
решение № 1658/10.12.2021г. на АдмС Варна постановено по адм.д. 2503/2021г. е
отменено решение № 653/07.10.2021г. постановено от състав ва ВРС по нахд
3181/2021г. и делото е върнато за ново разглеждане, при което да бъдат изложени
мотиви относно приетите от съда факти и приложимото право.
Предмет на
проверка в настоящото производство е Решение № 290/23.02.2022г. постановено по
НАХД № 20213110205220/2021г. по описа на ВРС, І състав, с което е отменено НП №
23-0000536/10.06.2021г. издадено от директора на РД „Автомобилна администрация“
Варна.
С НП на М.С.М. е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 1500.00лв. на основание чл.93в, ал.23, предл.1 от ЗАвП.
За да
постанови оспореният съдебен акт въззивният съд е възприел следната фактическа
обстановка: на 11.02.2021г. г-н М. управлявал по РП ІІІ-2008 в посока от
с.Езерова към гр.Варна товарен автомобил
„Камаз 55111“ от категория № 3, с рег.№ В****ВХ, с допустима максимална
маса 22200кг. Констатирано е от контролния орган при извършената проверка, че
товарният автомобил е предназначен за извършване на обществен превоз на товари
и е включен в списък към лиценз № 11251 за превоз на товари на територията на Р
България, но бил без монтиран тахограф, като в този момент се движел без товар.
Проверяващият орган приел, че движението на товарния автомобил е в приложното
поле на Регламент №561/2006г. на ЕО. Направен е извод за извършено нарушение на
Чл.3,§1 от Регламент (ЕС) №165/2014г. За констатираното нарушение бил съставен АУАН. АНО възприел констатациите в
АУАН и издал НП.
Въззивният
съд констатирал, че АУАН и НП са валидни актове. Приел фактите установени от
АНО, констатирал в допълнение от представените в хода на първото въззивно
производство доказателства от процесуалния представител на г-н М., че на същата
дата на товарният автомобил е поставен от ремонтираният му тахограф. Направил анализ на относимите разпоредби към деянието в
ЗАвП, Регламент №561/2006г. на ЕО и Регламент (ЕС) №165/2014г. и в
аспекта на този анализ, при съобразяване на констатацията, че в момента на
проверката товарния автомобил се е движел без товар, направил извод за липса на съставомерност на
деянието по посочената от АНО норма и отменил НП.
При
проверката по чл.218, ал.2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението
на първоинстанционния съд е валидно и допустимо - постановено е по отношение на акт, който
подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд в
рамките на дадените му от закона правомощия. Фактите са установен от
представените доказателства и към установените факти е приложен правилно
материалния закон.
Касаторът
в касационната жалба релевира довод за неправилно установяване на фактите и по -конкретно
на факта на монтирането на тахографа на товарния автомобил. Намира и, че съдът
не е съобразил разпоредбата на параграф 1, т.3 от ДР на ЗАвП, съгласно която
„„Превоз на товари“ е превоз на товари с моторно превозно средство осъществяван
от лице за чужда сметка или срещу възнаграждение с моторни превозни,
конструирани и оборудвани за превоз на товари, както и празните курсове,
направени във връзка с превоза..“
Касационната
инстанция съобрази, че разпоредбата на:
Ø Член 4 от Регламент (ЕО) № 561/2006 на
Европейския парламент и Съвета (Регламент (ЕО) № 561/2006, Регламента) предвижда
за целите на регламента да се прилагат конкретни по
съдържание определения между които в б“а“ е дадено определението на
„автомобилен превоз“, което означава всяко пътуване, изцяло или отчасти по
пътищата, отворени за обществено ползване с превозно средство, без значение
дали е натоварено или не.“
Ø Чл.93в, ал.23 ЗАвП предвижда, че „Водач,
който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или
товари с моторни превозни средства, попадащи в обхвата на Регламент (ЕС) № 165/2014 или на AETR, които не са оборудвани
с тахограф или монтираните на моторните превозните средства тахографи не са от
одобрен тип, се наказва с глоба 1500 лв.“
Ø §1, т.1 и т.4 от ДР на ЗАвП въвежда
легалните дефиниции на понятията „обществен превоз“, съгласно които
"Обществен
превоз" е превоз, извършван за чужда сметка
или срещу заплащане и икономическа облага, който се извършва с моторно превозно
средство.
"Превоз за собствена сметка" е:
а) превоз
на товари без заплащане, предназначен единствено за собствена дейност или
произтичащ от собствена дейност, извършван със собствени или наети без водач
пътни превозни средства, управлявани от водачи, назначени по трудов договор с
лицето, за чиято сметка се извършва превозът, когато този превоз не е основна
дейност за него и превозът е предназначен да се доставят товари на лицето, за
чиято сметка се извършва превозът, да се експедират негови товари, товарите да
се превозят в рамките на предприятието му или за негови собствени нужди извън
предприятието, а товарите принадлежат на лицето, за чиято сметка се извършва
превозът, или са били продадени, закупени, дадени под наем или наети, произведени,
добити, преработени или поправени от него, или
б) превоз
на пътници без заплащане с нетърговска или нестопанска цел, предназначен
единствено за собствена дейност или произтичащ от собствена дейност, извършван
със собствени или наети без водач пътни превозни средства, управлявани от
водачи, назначени по трудов договор с лицето, за чиято сметка се извършва
превозът, когато този превоз не е основна дейност за него.
При
съвместно тълкуване на посочените разпоредби се налагат следните изводи:
1. В ЗАвП е допусната регламентация в
отклонение от разпоредбите на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския
парламент и Съвета, като са уредени нови правни институти, различни от
дефинираните в Регламента. Така в Регламент (ЕО) № 561/2006 е дадена
дефиницията на „автомобилен превоз“, в която се включва и управлението на
товарно МПС без товар, при движението му вкл. до сервиз за техническо
обслужване. В ЗАвП са регламентирани два вида превоз, съответно „обществен превоз“ и „превоз за
собствена сметка“ за които във връзка с нарушения при осъществяването им е
предвидена административнонаказателна отговорност. Двата вида превоз са уредени
със специфичните им характеристики. Обществения превоз включва движението на
МПС при заплащането му за сметката на лице различно от извършващото превоза,
като в случая ще бъде без значение дали пренася товар или не. Превозът за
собствена сметка, доколкото констатацията на административнонаказващия орган е
по отношение на товарно МПС, включва „превоз на товари без заплащане,
предназначен единствено за собствена дейност или произтичащ от собствена
дейност, извършван със собствени или наети без водач пътни превозни средства,
управлявани от водачи, назначени по трудов договор с лицето, за чиято сметка се
извършва превозът, когато този превоз не е основна дейност за него и превозът е
предназначен да се доставят товари на лицето, за чиято сметка се извършва
превозът, да се експедират негови товари, товарите да се превозят в рамките на
предприятието му или за негови собствени нужди извън предприятието, а товарите
принадлежат на лицето, за чиято сметка се извършва превозът, или са били
продадени, закупени, дадени под наем или наети, произведени, добити,
преработени или поправени от него“.
2. Понятията за „обществен превоз“ и
„превоз за собствена сметка“ по обхват на уредените от тях хипотези се
различават от понятието „автомобилен превоз“. Последното има по-широк обхват и включва
в себе си различните видове транспорт.
3. Разпоредбата на чл.93в, ал.23,
предл.1 от ЗАвП е административнонаказателна (това означава, че формулирането й
и налагането на санкции по нея съгласно Регламент (ЕО) № 561/2006 е от
компетентността на държавата – членка на ЕС). От предоставената компетентност
на държавите – членки на ЕС да установяват нарушенията на Регламента в
националното си законодателство следва и, че реализацията на
административнонаказателната отговорност на лицата се реализира при спазване на
националното законодателство. Тълкуването на администратинонаказателните
разпоредби по арг. от чл.46, ал.3 от Закона за нормативните актове не следва да
е разширително, а следва да е стриктно и според точният им смисъл. Т.е.
съставомерността на конкретното деяние по посочената като санкционна разпоредба
(чл.93в, ал.23, т.1 от ЗАвП) следва да се преценява в аспекта на дефинициите на
„обществен превоз“ и „превоз за собствена сметка“, а не да се извеждат
съставомерните признаци от по -широката по обхват дефиниция на „автомобилен
превоз“ дадена в Регламент (ЕО) № 561/2006.
При съобразяване на тълкуването на
нормите от националното и от правото на ЕС, както и на констатациите в НП,
съгласно които е установено движението на товарното моторно превозно средство (ТМПС)
на лице, което не превозва товари и няма данни движението на ТМПС да е във
връзка с извършване на услуга по транспорт на друго лице срещу заплащане се
извежда извод, че не е налице нито една от предвидените в разпоредбата на
чл.93в, ал.23, предл.1 от ЗАвП хипотези.
При съобразяване на
горното касационната инстанция приема, че при правилно установените факти, въззивният съд е
приложил правилно материалния закон. Наведените в жалбата касационни основания
не са налице, поради което оспореният съдебен акт следва да бъде оставен в сила.
Направено е искане от касационния
ответник за присъждане на разноските за водене на делото, което с оглед изхода
на спора се явява основателно и следва да му бъде присъдено в размер на 1540лв.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, пр. първо от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Административен съд – Варна,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №
290/23.02.2022г. постановено по НАХД № 20213110205220/2021г. по описа на ВРС, І
състав.
ОСЪЖДА Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ да заплати на М.С.М. 1540лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.