№ 2814
гр. Варна, 29.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Елена Николова
при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева
като разгледа докладваното от Елена Николова Гражданско дело №
20223110114994 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по молба вх.№78227/14.11.2022 г.,
депозирана от Ж. Я. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. ************* срещу
„МИКРО КРЕДИТ“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. Цариградско шосе № 137, ет. 3, представлявано от В.М.В., Г.А.А., с която
е предявен иск с правно основание чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД, във вр. с чл.22, вр.
с чл.10а, чл.11 и чл.19 от ЗПК и чл. 143, ал.1 от ЗПК с петитум съдът да приеме, че
Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № 9032-00083881, сключен
между ищцата Ж. Я. И. и ответното дружество „МИКРО КРЕДИТ“ АД, по който
ищцата следва да заплати сумата от 755.04 лева е нищожен на основание чл.26, ал.1
пр.3ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.10а, чл.11, чл. 19 ЗПК, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП.
Ищецът твърди, че е страна по Договор за заем Microcredit № 9032-00083881,
сключен с ответното дружество „МИКРО КРЕДИТ“ АД. Съгласно Договор за заем
Microcredit № 9032-00083881 ищцата трябва да върне сумата по кредита в размер на
986.04 лева, при срок на кредита от 12 месеца и месечна погасителна вноска от 82.17
лева. Наред с това ищцата е сключила и Договор за допълнителни услуги към заем
Microcredit № 9032-00083881 с ответното дружество, съгласно който следва да заплати
на ответното дружество и сумата в общ размер на 755.04 лева, разпределен на 12
месечни вноски от по 62,92 лева, по който начин общата сума, която следва да заплати
на „МИКРО КРЕДИТ“ АД става в общ размер на 1741.08 лева.
Счита, че Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № 9032-
00083881 е нищожен на основание чл.26, ал.1 пр. 3 от ЗЗД и поради това, че е сключен
при неспазване на нормите на чл.10а, чл.11, чл.19 ал.4 от ЗПК във вр. с чл. 22, както и
1
по чл. 143, ал.1 от ЗЗП, по следните съображения:
На първо място, счита че така сключения договор накърнява добрите нрави и
принципа на справедливостта. Твърди, че договорът е неравноправен по смисъла на
чл.143, т.5 ЗЗП, тъй като същият предвижда заплащането на необосновано висока
сума. Позова се на съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за
потребителски кредити. Счита, че с договора се заобикаля и разпоредбата на чл. 33, ал.
1 от ЗПК.
Твърди, че с предвиждането за заплащане на сумата по Договора за
допълнителни услуги се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, доколкото
възнаграждението по него е разход, който следва да е включен в годишния процент на
разходите. Сочи, че поради невключване на уговорките за заплащане на разходи по
допълнителни услуги в размера на ГПР, последният не съответства на действително
прилаГ.я от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в договора на
размер на ГПР, който не е реално прилаГ.я в отношенията между страните
представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1
от Закона за защита на потребителите. Позовава се на преюдициално заключение по
дело С-453/10 и член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО, и член 4, параграф 1 от
Директива 93/1 З/ЕО, /Решение № 1510/13.12.2019 г. по в.гр.д № 2373/2019 г. на ПОС/.
Навежда твърдения и за нарушение на Директива 93/1 З/ЕИО на Съвета от
05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори,
транспонирана в българското законодателство с §13а, т.9 от ДР на ЗЗП. Сочи, че
съгласно чл.3 от Директива 93/1 З/ЕИО неравноправни клаузи са договорни клаузи,
които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за
добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност
между правата и задълженията, произтичащи от договора, като не се счита за
индивидуално уговорена клауза, която е съставена предварително и следователно
потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание, каквито са
клаузите за заплащане на допълнителни услуги.
На следващо място излага, че законът не допуска кредиторът да изисква
заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита - чл.10а, ал.2 ЗПК, а договорът за допълнителни услуги предвижда
заплащането на допълнителни услуги в размер на 755.04 лева за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита, поради което е в явно противоречие с
разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК и води до заобикаляне на ограничението на чл. 19,
ал.4 от ЗПК.
Твърди, че съгласно чл.21, ал.1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.
2
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника „МИКРО
КРЕДИТ“ АД, в който изразява становище за недопустимост и неоснователност
на предявения иск, като излага следното:
На първо място оспорва процесуална легитимация на ищцата, тъй като исковата
молба е подписана от лице без представителна власт, като оспорва представените по
делото адвокатско пълномощно и договор за правна защита по отношение на тяхното
авторство
По основателността излага следното: На първо място сочи, че Договор за
допълнителни услуги към заем Microcredit № 9032-00083881/29.12.2021 г. има напълно
самостоятелно действие и същият съдържа напълно независими клаузи, създаващи
права и задължения за страните, различни от тези, произтичащи от Договор за заем
Microcredit № 9032-00083881/29.12.2021 г. Допълнителният пакет услуги е предмет на
и се предоставя по силата на съвсем отделно облигационно от договора за заем
правоотношение, а именно на процесния Договор за допълнителни услуги към заем
Microcredit № 9032-00083881/29.12.2021 г. Последният няма характер на договор за
потребителски кредит, а негов предмет е е предоставянето на услуги и като такъв,
правоотношенията, произтичащи от този договор се регулират и уреждат от общите
разпоредби на Закона за задълженията и договорите. Счита, че доколкото този договор
не е част от договора за потребителски кредит, то към него не са приложими
разпоредбите на ЗПК.
Оспорва твърдението на ищцата, че Договор за допълнителни услуги към заем
Microcredit № 9032-00083881/29.12.2021 г. е нищожен, поради противоречие с добрите
нрави. В тази връзка излага, че видът и цената на всяка една от услугите е ясно
посочена в Тарифа за допълнителни услуги на „Микро Кредит“ АД към договори за
заем. Така например за услугата „Безплатно внасяне на вноска директно в офис на
„Микро Кредит“ АД би струвала 2% от получената сума или минимум 6,00 лева, която
в процесния случай би била в размер на 6,00 лева, при това за внасяне на всяка отделна
вноска, или в общ размер на 72,00 лева за всички 12 погасителни вноски, които ищцата
е следвало да заплати по договора за заем. Същото сочи, че важи и в случай, че ищцата
не е ползвала Пакет „Разглеждане до минути" и е превеждала вноските си по банков
път. Предоговарянето или разсрочването на заема би й струвало 5% от получената
сума, която в процесния случай би била в размер на 50,00 лева и така нататък. На
следващо място излага, че ищцата не просто изрично е заявила, че желае да ползва
допълнителните услуги, включени в Пакет „Комфорт" към Договор за допълнителни
услуги към заем Microcredit № 9032-00083881/29.12.2021 г., но същата реално се е
възползвала от тези услуги. Така например твърди, че ищцата е ползвала напълно
безплатно, като част от пакет „Комфорт", услугата „Разглеждане до минути", по силата
на която, заявлението й за заем е разгледано и одобрено в рамките на по-малко от 120
минути, като излага, че съгласно императивната разпоредба на чл.16, ал.1 от ЗПК,
3
преди сключване на договор за кредит кредиторът е длъжен да оцени
кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация, в т. ч.
информация, получена от потребителя, чрез справка в Централния кредитен регистър
или в друга база данни за оценка на кредитоспособността на потребителите,
използвана в Република България. Изпълнението на това задължение на ответното
дружество като кредитор, в рамките на такъв кратък период (по-малко от 120 минути)
изисква използването на извънреден човешки ресурс, респективно извънреден разход,
тъй като кредитоспособността за заемополучателите се оценява на база данни от
редица институции, в това число Централния кредитен регистър на БНБ, Националния
осигурителен институт, орГ.те по приходите, Централен регистър на длъжниците,
Дирекция "Български документи за самоличност", всякакви банки, финансови
институции, агенции за кредитен рейтинг и други независими лица, наличните в
информационните им системи данни за доходите на заемополучателите и извършените
осигурителни плащания, начислен осигурителен доход, размер на направени вноски по
фондове и всякакви други данни, които биха могли да имат значение за одобрението на
заемополучателите.
Като неоснователно оспорва и твърдението на ищцата, че клаузата предвиждаща
предоставянето на допълнителни услуги, е неравноправна по смисъла на чл.143, ал.2,
т.5 от ЗЗП, нито по смисъла на останалите изчерпателно изброени в разпоредбата на
чл.143, ал.2 от ЗЗП хипотези. На първо място излага, че посочената от ищцата хипотеза
не се отнася по никакъв начин към оспорвания Договор за допълнителни услуги към
заем Microcredit № 9012-00058244/21.04.2021 г. и клаузите на същия няма как да бъдат
неравноправни на това основание. Сочи, че съгласно визираната хипотеза,
неравноправна е клаузата, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка, докато
процесният договор за допълнителни услуги не съдържа никакви клаузи, касаещи
неизпълнение на договора, респективно обезщетение или неустойка, още по-малко
необосновано висока. Твърди и че клаузите в договора са уговорени напълно
индивидуално с ищцата и обвързването й с процесните клаузи е изцяло и единствено
по нейна изрична воля.
Оспорва и твърдението на ищцата, че с предоставянето на процесните
допълнителни услуги се заобикаляла разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, като счита, че
този договор е отделен от договора за кредит и представлява съвсем отделно
правоотношение и не следва цената по него да бъде включвана в ГПР по договора за
кредит.
Като несъстоятелно счита и твърдението на ищцата, че предоставянето на
допълнителни услуги представлява „заблуждаваща търговска практика" по смисъла на
чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗЗП, тъй като за да бъде „заблуждаваща търговска практика"
4
по смисъла на чл.68д, ал.1 от ЗЗП, същата следва да съдържа невярна информация и
следователно тя да е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез
цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение
средния потребител.
Твърди, че услугите, които се предоставят с оспорвания договор не са такива по
усвояване и управление на кредита и съответно не може да намери приложение
разпоредбата чл.10а, ал.2 от ЗПК.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Приобщен към доказателствения материал по делото е Договор за заем
Microcredit № 9032-00083881/29.12.2021 г. по силата на който кредиторът „Микро
Кредит" АД е предоставя на кредитополучателя - Ж. Я. И. сумата от 800 лева.
Уговорено между страните връщане на заетата сума за срок от 12 месеца, на 12
погасителни вноски, всяка в размер на 82,17 лв., като е посочен и падежа на всяка една
от тях. Уговорен е ГПР от 48,90 %, като общата сума, която кредитополучателя се е
задължил да възстанови на кредитора възлиза на 986,04 лева.
Представен е Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № 9032-
00083881/29.12.2021 г. сключен между „Микро Кредит" АД е предоставя на
кредитополучателя -Ж. Я. И. за пакет „Комфорт", със срок 12 месеца, вноска 62,92 лв.
Пакетът от допълнителни услуги, предмет на договаряне е посочен в чл. 3, както
следва: посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска; безплатно
внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банкова сметка по банкова
сметка на заемодателя; безплатно внасяне на вноска директно в офис на заемодателя;
безплатно предоговаряне и разсрочване на заема; разглеждане до минути,
преференциално обслужване, право на участие в специални промоции;
В чл. 4 е разписано, че услугите се предоставят единствено като допълнение към
подписан договор за заем Microcredit, след попълване и подписване на формуляр
искане за допълнителни услуги. Изрично е посочено, че тези допълнителни услуги не
са предпоставка за сключване на договор за заем и/или получаване на такъв.
Представено е и искане за заем Microcredit № 9032-00083881/29.12.2021 г. и
общи условия към договор за заем от дата 15.12.2021 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявени са обективно, кумулативно съединени искове с правно основание
чл.26, ал.1 пр. ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.10а, чл.11, чл. 19 ЗПК, както и по чл. 143, ал.1 от
5
ЗЗП. Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи
наличие на сключен между страните договор при посочените параметри, основанията
за нищожност, на които се позовава, заплащане на търсената сума.
Първият спорен между страните въпрос е относно действителността на договора
за допълнителни услуги, като накърняващ добрите нрави.
Клаузата на договора за допълнителни услуги регламентираща дължимост на
възнаграждение противоречи на добрите нрави като морални норми, на които законът
е придал правно значение и граница на свободата на договаряне предвидена в чл.9 ЗЗД.
Правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на
договора със закона. Съдебната практика приема, че при двустранните договори
значителната липса на еквивалентност в насрещните престации може да се приеме за
противоречие с добрите нрави.
Макар и договорът за допълнителни услуги да е самостоятелен, неговият
предмет е пряко свързан с предоставянето на заемната сума. Този извод следва и от
прякото договаряне в него /чл. 4.1/, че услугите се предоставят като допълнение към
подписан договор за заем. Така, ако потребителят не сключи договор за заем, то този
договор реално би бил лишен от своя предмет. Ето защо уговорката, че
допълнителните услуги не са задължителна предпоставка за сключване на договора за
заем е само формално постигната, защото тези услуги нямат самостоятелно значение.
С въпросния пакет услуги, на практика потребителят е заставен да заплати
възнаграждение за предоставена възможност, а не за реално предоставени
допълнителни възможности или преференциални условия. Тези услуги не са същински
такива по смисъла на, чл.10а, ал.1 ЗПК, а по естеството си представляват действия
свързани с усвояване и управление на кредита по смисъла на чл.10а, ал.2 ЗПК,
уговарянето на цена на който законът забранява. В заобикаляне на тази забрана цената
им е въведена в предмета на процесния договор, което колидира с изискванията за
добросъвестност в облигацията. Следователно клаузата по уговарянето им и
дължимост на възнаграждение за това е нищожна и като такава изначално не поражда
действие.
Договорът за допълнителни услуги е сключен в нарушение на добрите нрави по
смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД. Добрите нрави са неписани общовалидни
морални норми, които съществуват като общи принципи или произтичат от тях и са
критерии за оценка на сделките. За противоречащи на добрите нрави следва да се
считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в
оборота и се използва недостиг на материални средства на един субект за
облагодетелстване на друг. Поемането на задължение от страна на заемателя да
заплати възнаграждение за допълнителни услуги, чието предоставяне представлява
бъдещо несигурно събитие, е уговорено единствено в интерес на заемодателя. То
6
увеличава неимоверно тежестта на задължението на потребителя, тъй като се кумулира
към задълженията му по договора за заем, внася значително неравноправие в
правоотношението, а престациите на страните са явно нееквивалентни. Срещу правата,
"предоставени" с договора за допълнителни услуги, с които по правило потребителят
разполага и без изричното им уговаряне - например да внася вноските в офис на
кредитора или да ги превежда по банковата му сметка, да предоговаря условията по
кредита и да го разсрочва, при кредит в размер на 800 лв. потребителят се задължава да
заплаща възнаграждение в размер на 755,04 лв., утежняващо разходите по кредита
освен с договорната лихва от 40.44%,допълнително. Касае се за потребителски
договор, при който едната страна е по-слаба икономически от другата и се ползва със
засилената защита на ЗЗП и ЗПК. Уговарянето на възнаграждение за допълнителни
услуги третира неравноправно икономически по-слабия участник в оборота, като
недостигът на материални средства за един субект се използва за облагодетелстване на
друг. Поемането на задължение от потребителя да заплати възнаграждение за
посочените допълнителни услуги представлява неравноправна клауза по смисъла на
чл.143, ал.2, т.20, във вр. с чл.143, ал.1 ЗЗП, тъй като принципите на добросъвестност и
справедливост в договарянето изискват потребителят да заплаща такса за реалното
ползване на определена услуга, а не за бъдещо и хипотетично ползване на такава, както
е уговорено в случая.
В случая възнаграждението се дължи само за възможността да бъдат
предоставени допълнителните услуги, без към момента на сключване на договора да
има яснота дали и кои от тези услуги ще бъдат реално ползвани от потребителя.
Възможно е въпреки заплащането на услугите на практика те изобщо да не бъдат
реализирани. Например по делото няма доказателства за това заемателят да е бил
посещаван в дома му за събиране на месечните вноски, нито да е предоговарял и
разсрочвал кредита. По делото не са налице данни ищецът да се е възползвал реално от
предоставената му допълнителна услуга за безплатно внасяне на вноски директно в
офис на "Микро Кредит" АД.
С оглед изложеното съдът приема. че Договор за допълнителни услуги към заем
Microcredit № 9032-00083881/29.12.2021 г. е нищожен на основание чл.26, ал.1 предл.3
ЗЗД поради накърняване на добрите нрави и искът е основателен.
Поради основателност на иска по чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД, то не следва да се
разглеждат оставалите предявени в условията на евентуалност искове за нищожност на
процесния договор.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ищецът има право на поискани и доказани
разноски. Представен е списък по чл.80 ГПК. Реализираните разноски в
производството са 50,00 лева за платена държавна такса.
Претендира се и възнаграждение по чл.38 ЗАдв. в полза на адв. Д. В. М. в размер
7
на 480,00 лв. с ДДС.
На адв. Д. В. М. от АК Пловдив следва да се определи адв. възнаграждение по
реда на чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.2 Закона за адвокотурата по реда на чл.7 от Наредба №1
от 09.07.2004 г. 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответникът следва да заплати на адв. Д. М. възнаграждение за предоставена
безплатна правна помощ на ответника в размер на 400,00 лв. или 480,00 с ДДС,
определено в минимален размер по Наредба №1 от 09.07.2004 г. Адвокатско
възнаграждение следва да се присъди с ДДС предвид представено доказателство за
регистрация по ДДС (л.62).
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на Договор за допълнителни услуги към заем
Microcredit № 9032-00083881/29.12.2021 г., сключен между „Микро Кредит" АД и Ж.
Я. И., поради противоречие с добрите нрави по иска на Ж. Я. И., ЕГН **********, с
адрес: с. С., обл. Варна, ул. „***" №47 срещу "Микро Кредит" АД, ЕИК *********, със
седалище: гр. София, на основание чл. 26, ал.1, предл. 3 ЗЗД.
ОСЪЖДА "Микро Кредит" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София ДА
ЗАПЛАТИ на Ж. Я. И., ЕГН: **********, с адрес с. С., обл. Варна, ул. „***" 47 сумата
от 50,00 (петдесет) лева, представляваща извършени в производството разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА "Микро Кредит" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София ДА
ЗАПЛАТИ на адв. Д. В. М. - Адвокатска колегия гр. Пловдив, със служебен адрес гр.
Пловдив, бул. „Пещерско шосе" сумата от 480,00 (четиристотин и осемдесет) лева с
ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение, дължимо на основание чл.38, ал.1,
т.2 ЗА, вр. с чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд , в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8