№ 3058
гр. София, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:Йоана Генжова
Антоанета Г. Ивчева
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Йоана Генжова Въззивно гражданско дело №
20211100506229 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №20263936/30.11.2020г., постановено по гр.д.
№39562/2019г. по описа на СРС, 46 състав, е признато за установено на
основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл.405, ал.1 във вр. с
чл.386 от КЗ в отношенията между страните, че ЗАД „ОЗК – З.“ АД дължи на
М. Р. Ж. сумата от 122,51 лева, представляваща неизплатена част от
застрахователно обезщетение по щета №0020-090-1252/2018г., дължимо по
силата на застрахователна полица от 11.09.2017г. за имуществена застраховка
„Каско“ на л.а. с рег. №**** за застрахователно събитие от 03.09.2018г. в гр.
Варна, ведно със законната лихва от завеждане на заявлението по чл.410 от
ГПК на 27.12.2018г. до окончателното изплащане, за което е била издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 18.03.2019г. по ч.гр.д.
№6562/2019г. на СРС, 45 състав, като е отхвърлен искът за разликата над
сумата от 122,51 лева до пълния предявен размер от 166,55 лева като
неоснователен. С решението е отхвърлен като неоснователен предявеният от
М. Р. Ж. срещу ЗАД „ОЗК – З.“ АД иск с правно основание чл.422 във вр. с
чл.415 от ГПК във вр. с чл.405, ал.1 във вр. с чл.386 от КЗ за установяване
1
съществуването на вземане в размер на 990,24 лева, представляващо
неизплатена част от застрахователно обезщетение по щета №0020-090-
1251/2018г., дължимо по силата на застрахователна полица от 11.09.2017г. за
имуществена застраховка „Каско“ на л.а. с рег. №**** за застрахователно
събитие от 02.09.2018г. в гр. Варна, ведно със законната лихва от завеждане
на заявлението по чл.410 от ГПК на 27.12.2018г. до окончателното
изплащане, за което е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
от 26.06.2019г. по ч.гр.д. №6560/2019г. на СРС, 46 състав. Осъден е М. Р. Ж.
да заплати на ЗАД „ОЗК – З.“ АД на основание чл.78, ал.3 от ГПК във вр. с
чл.104, ал.2 от ЗЗД направени по делото разноски в размер на 262,33 лева.
Осъдено е ЗАД „ОЗК – З.“ АД да заплати на М. Р. Ж. разноски от 239,06 лева,
направени в производството по ч.гр.д. №6562/2019г. на СРС, 45 състав.
Постъпила е въззивна жалба от ответника М. Р. Ж., чрез пълномощника
адв. Т. П., срещу решението в отхвърлителната му част относно претенцията
за застрахователно обезщетение по щета №0020-090-1251/2018г. Излагат се
оплаквания, че в обжалваната част решението е неправилно, необосновано,
непълно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния и
процесуалния закон. Излагат се доводи, че по делото е доказано наличието на
сключен договор за застраховка „Каско“ относно процесния лек автомобил,
настъпилите щети по автомобила, техния размер, както и наличието на
причинно-следствена връзка между щетите и застрахователните събития.
Поддържа се, че реалната стойност на щетите е посочената от вещото лице
стойност, необходима за ремонт на автомобила, а именно в размер на 145,50
лева и 900,04 лева, като неправилно първоинстанционният съд приел, че е
приложима методиката за определяне на застрахователно обезщетение на
застрахователя. Излагат се доводи, че застрахователят е изплатил
застрахователно обезщетение по двете процесни щети, но то не покрива
изцяло претърпените вреди. Навеждат се доводи, че съобразно актуалната
съдебна практика обезщетението по имуществена застраховка се определя в
рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно
стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля
действителната стойност на увреденото имущество, определена като
пазарната му стойност към датата на увреждането. Поради това било
ирелевантно дали към момента на сключване на договора или в
уведомлението за щета застрахованият е посочил начин на обезщетение по
2
експертна оценка или в доверен сервиз, след като впоследствие е възникнал
спор между страните относно дължимостта на такова обезщетение. Клаузата
на общите условия, предвиждаща нещо различно, противоречала на
разпоредбите на КЗ и не следвало да бъде прилагана при решаване на спора.
Поради изложеното моли решението да бъде отменено в обжалваната част, с
която е отхвърлена претенцията за сумата от 990,24 лева – застрахователно
обезщетение по щета №0020-090-1251/2018г. и да бъде постановено друго, с
което да се признае за установено, че ответникът му дължи сумата от 500,84
лева, представляваща неизплатена част от застрахователното обезщетение.
Претендират се разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на жалбата
от насрещната страна ЗАД „ОЗК – З.“ АД, чрез пълномощника юрисконсулт
И.К.. Поддържа се, че жалбата е бланкетна, а изложените оплаквания за
порочност на решението са голословни и не се подкрепят с конкретни факти и
обстоятелства. Навеждат се доводи, че сключеният между страните договор и
приложимите към него общи условия имат императивен характер за страните.
В случая бил избран от ищеца метод за определяне на застрахователно
обезщетение по експертна оценка, поради което при определяне на
стойността на щетите било задължително прилагането на Методиката за
уреждане на претенции за обезщетение за вреди. Поради това моли жалбата
да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде
потвърдено.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания
съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
3
Постановеното решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд е сезиран с положителни установителни
искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.405, ал.1 от КЗ за установяване дължимостта на вземания за неизплатено
застрахователно обезщетение по щети №0020-090-1251/2018г. и №0020-090-
1252/2018г., за които са издадени заповеди за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №6562/2019г. по описа на
СРС, 45 състав, и по ч.гр.д. 6560/2019г. на СРС, 46 състав, като предмет на
настоящото производство е решението в отхвърлителната му част по
отношение на вземането за застрахователно обезщетение по щета №0020-090-
1251/2018г., за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. 6560/2019г. на СРС, 46 състав.
Установява се от събраните по делото доказателства, че между ищеца
като застрахован и ответника като застраховател е сключен договор за
имуществено З. „Каско“ по смисъла на чл. 399 от КЗ, застрахователна полица
№0020090201701303, валидна за периода от 16.09.2017г. до 15.09.2018г., по
силата на който застрахователят се е задължил да покрие в рамките на
посочената в договора застрахователна сума – 17000 лева, имуществените
вреди, които би претърпял застрахованият в качеството му на собственик на
лек автомобил „Джип Гранд Чероки“ с рег. №**** за периода на действие на
договора. Така сключеният договор за застраховка е действителен –
съгласието на страните е обективирано в предвидената от КЗ писмена форма
за валидност (чл.344, ал.1 от КЗ).
Установява се по делото също така, че по време на действие на
застрахователния договор е настъпило застрахователно събитие – ПТП, както
и, че застрахователят е уведомен за настъпването на застрахователно събитие
"щети при пътнотранспортно произшествие".
Спорен между страните е размерът на причинените вследствие
процесното ПТП вреди, които подлежат на обезщетяване. Съобразно
установената съдебна практика (в този смисъл решения № 165 от 24.10.2013 г.
по т. д. № 469/2012 г., ІІ ТО на ВКС, №209/30.01.2012г. по т.д. №1069/2010г.
по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО, №109/14.11.2011г. по т.д. №870/2010г. по описа
на ВКС, ТК, І ТО, №52/08.07.2010г. по т.д. №652/2009г. ВКС, ТК, І ТО, №
115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г., ІІ ТО на ВКС), актуална и след
4
влизане в сила на Кодекса за застраховането от 01.01.2016 г., при съдебно
предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът
следва да определи застрахователното обезщетение по действителната
стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие – 386, ал. 2 КЗ, а не съгласно прилаганата от застрахователя методика
към Наредба № 49 от 16.10.2014 г. Обезщетението не може да надвишава
действителната (при пълна увреда/ или възстановителната (при частична
увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото
качество (чл.203, ал.2 КЗ (отм.), респ. чл.400, ал.1 от КЗ), съответно
стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в
това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и
други, без прилагане на обезценка (чл.203, ал.3 КЗ (отм.), респ. чл.400, ал.2 от
КЗ). Поради това е ирелевантно дали към момента на сключване на договора
или в уведомлението за щета застрахованият е посочил начин на обезщетение
по експертна оценка или в доверен сервиз, след като впоследствие е
възникнал спор между страните относно дължимостта на такова обезщетение.
Съгласно приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза по средни
пазарни цени към датата на ПТП щетите, нанесени по отношение на МПС по
процесната щета, възлизат на сумата в размер на 900,04 лева. От този размер
следва да бъде приспаднато извънсъдебно платеното обезщетение от
ответника по процесната щета в размер на 399,20 лева. Поради изложеното
предявеният иск се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен за
сумата от 500,84 лева, а първоинстанционното решение, с което същият е
отхвърлен за този размер следва да бъде отменено.
При този изход на спора в полза на въззивника следва да бъдат
присъдени направените във въззивното производство разноски за държавна
такса в размер на 25 лева, а на процесуалния му представител адвокатско
възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ в размер на 300 лева
за въззивното производство. Решението следва да бъде отменено и в частта, с
която на ответника са присъдени по компенсация разноски в размер на 262,33
лева, като отговорността на страните за разноските по делото следва да бъде
разпределена съобразно изхода на спора, а именно на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 486 лева, а на ответника – разноски в размер
на 184 лева. На ищеца следва да бъдат присъдени и разноските по ч.гр.д.
5
6560/2019г. на СРС, 46 състав, съразмерно с уважената част от иска в размер
на 202,50 лева.
По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, VІ-Е въззивен
състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №20263936/30.11.2020г., постановено по гр.д.
№39562/2019г. по описа на СРС, 46 състав, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен
като неоснователен предявеният от М. Р. Ж. срещу ЗАД „ОЗК – З.“ АД иск с
правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл.405, ал.1 във вр.
с чл.386 от КЗ за установяване съществуването на вземане в размер на 500,84
лева, представляващо неизплатена част от застрахователно обезщетение по
щета №0020-090-1251/2018г., дължимо по силата на застрахователна полица
от 11.09.2017г. за имуществена застраховка „Каско“ на л.а.“ с рег. №**** за
застрахователно събитие от 02.09.2018г. в гр. Варна, ведно със законната
лихва от завеждане на заявлението по чл.410 от ГПК на 27.12.2018г. до
окончателното изплащане, за което е била издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК от 26.06.2019г. по ч.гр.д. №6560/2019г. на СРС, 46 състав,
както и в частта, с която М. Р. Ж. е осъден да заплати на ЗАД „ОЗК – З.“ АД
разноски по компенсация в размер на 262,33 лева, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М. Р. Ж., ЕГН
**********, съдебен адрес гр. София, ул. ****, офис 5, срещу ЗАД „ОЗК – З.“
АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „****, иск
с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл.405, ал.1 от КЗ,
че ЗАД „ОЗК – З.“ АД дължи на М. Р. Ж. сумата от 500,84 лева,
представляваща неизплатена част от застрахователно обезщетение по договор
за имуществена застраховка „Каско“ на МПС, застрахователна полица
№0020090201701303 от 11.09.2017г., по щета №0020-090-1251/2018г., за
претърпени вреди по л.а. с рег. №****, вследствие на настъпило
застрахователно събитие на 02.09.2018г. в гр. Варна, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК –
27.12.2018г. до окончателното изплащане, за което е била издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК от 26.06.2019г. по ч.гр.д. №6560/2019г. на СРС,
6
46 състав.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – З.“ АД да заплати на М. Р. Ж. разноски за
въззивното производство в размер на 25 лева, разноски за
първоинстанционното производство в размер на 486 лева, както и разноски за
заповедното производство (ч.гр.д. №6560/2019г. на СРС, 46 състав) в размер
на 202,50 лева.
ОСЪЖДА М. Р. Ж. да заплати на ЗАД „ОЗК – З.“ АД разноски в размер
на 184 лева за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – З.“ АД да заплати на основание чл.38, ал.2 от
ЗА на адв. Т. И. П. адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7