№ 9059
гр. София, 28.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20241110110277 по описа за 2024 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 60187/23.02.2024г. на СРС, подадена
от С. Г. Х. срещу „А1 България“ ЕАД. Иска се на основание чл. 143, ал. 5 ЗЗП да бъде
прекратен сключен между тях договор поради наличието в същия на неравноправни клаузи.
Твърденията в исковата молба приложенията към нея аргументират извода, че се
касае за потребителски спор, свързан с качеството на ищеца като страна по облигационно
отношение с потребителски характер по договор за далекосъобщителни услуги. Единствено
основанието, от което произтичат отношенията между страните (в случая потребителски/о
договор/правоотношение) е от значение за качеството потребител на едно физическо лице
(Определение № 188/16.01.2020г. по ч.т.д.2502/2019г. на ВКС, ІІт.о.), като този му характер
се запазва и при спор за наличието и действителността на потребителското правоотношение,
включително относно развалянето/прекратяването на такъв договор.
Преценката за това дали се касае за иск на или срещу потребител следва да се
извърши при зачитане на общата легална дефиниция на понятието „потребител“ в § 13, т. 1
ЗЗПотр или въз основа на легални определения на същото понятие в други закони, когато са
приложими по съответния правен спор – например § 1, т. 20 от Закона за кредитите за
недвижими имоти на потребители, в чл. 9, ал. 3 от Закона за потребителския кредит и др.
Посоченото общо определение на понятието „потребител“ отразява основните
характеристики, дадени в транспонирано със ЗЗПотр вторично законодателство на
Европейския съюз, установяващо правила за защита правата на потребителите в различни
сфери на обществения и икономическия живот. Тези характеристики се свеждат до това, че,
като страна по договор с търговец, потребителят е винаги физическо лице, целящо
задоволяване на свой личен, а не търговски или професионален интерес. Дефинираното в
ЗЗПотр понятие „потребител“ се припокрива с това, дадено в чл. 2, б. “б“ от Директива
93/13 ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Според
него потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не
са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, както и всяко
физическо лице, което, като страна по договор, действа извън рамките на своята търговска
или професионална дейност. Категоричен отговор на въпроса кога страна по сключен
договор с търговец е потребител, е даден в редица решения на Съда на Европейския съюз.
Според него потребителят е винаги и само физическо лице, което при сключване на договор
с търговец цели удовлетворяване на свои лични потребности. Преценката дали са налице
1
тези отличителни качества на физическото лице – съконтрагент, се дължи от съда, сезиран с
конкретен правен спор, произтичащ от/или свързан със сключен договор с търговец. За да
установи дали се касае за потребителски договор, съдът трябва да прецени характера и целта
на сключения договор, както и всички конкретни обстоятелства и доказателства. При извод,
че при сключването на договор с търговец физическото лице е действало извън рамките на
своята търговска или професионална дейност и за цели от частен характер, то възникналият
правен спор следва да се разгледа по реда на общия исков ред за гражданските дела, в
какъвто смисъл е чл. 113 ГПК. При спор, възникнал от потребителски договор, включително
тогава, когато в същината на спора лежи въпросът дали този договор или клауза от него са
действителни, дали е породил правни последици и дали между страните е налице
облигационно отношение по него, следва да се приложат не само транспонираните в
националното законодателство специални материалноправни норми, гарантиращи по-силна
и ефективна защита на правата и интересите на потребителите, но и да се съблюдават
заложените основни принципи и цели в първичното право на Европейския съюз /чл. 4, § 2, б.
е, чл. 12, 114 и 169 ДФЕС и чл. 38 от Хартата на основните права на ЕС/, както и директно
приложимите норми от европейски регламенти, установяващи различни мерки за защита на
потребителите (арг. ТР 3/2019-2022-ОСГТК).
Ищецът има качеството на потребител на предоставяните от ответниците услуги по
смисъла на §13, т. 1 ЗЗПотр, съответно отвеникът има качеството на търговец по смисъла на
§ 13, т. 2 ЗЗПотр. Предвид обстоятелството, че в конкретния случай физическото лице
ползва услуга, която не е установено да е предназначена за извършване от него на търговска
или професионална дейност, то приложение намира и нормата на чл. 113 ГПК (така
Определение № 44/07.02.2022г. по ч.т.д. № 83/2022г. на ВКС, І т.о.), включително
установената с нея местна подсъдност на спора.
Съгласно чл. 113 ГПК исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в
чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по
постоянния. Така определената местна подсъдност е задължителна и за нея съдът следи и
служебно до първото по делото заседание – чл. 119, ал. 3 ГПК. Видно от извършената
справка в НБД „Население“, от 2019г. ищецът е с настоящ адрес: област Габрово, община
Габрово, село Раховци. Оттук компетентен да разгледа делото е Районният съд в град
Габрово.
Поради тези причини настоящото производство пред Софийския районен съд следва
да бъде прекратено, а делото да се изпрати на компетентния да го разгледа Районен съд в
град Габрово.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 10277/2024г. на Софийския районен
съд, І ГО, 173 състав.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районния съд в град Габрово.
Определението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с частна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в едноседмичен срок от съобщението.
Определението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2