№ 95
гр. Средец, 25.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Сирануш С. Артинян
при участието на секретаря Маринка Ж. Маринчева
като разгледа докладваното от Сирануш С. Артинян Гражданско дело №
20232170100110 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба подадена от Н. С. Е., ЕГН **********,
с постоянен адрес: гр.София, ***, чрез пълномощника адв.С. М., против М. С. С., ЕГН
**********, с адрес: село Светлина, община Средец, област Бургас.
Ищецът твърди, че по силата на неформален договор за паричен заем, предоставил на
ответницата сумата от 3000,00 лева чрез паричен превод, включващ и таксата за превода,
през системата за разплащане Easy Pay /Изи Пей/, на дата 25.03.2022г. Заемът бил със срок
на неговото връщане от два месеца от С. до 25.05.2022г. Сочи се в исковата молба, че били
направени многократните обещания от страна на ответницата, дадени в лични разговори по
телефона с ищцата, обслужващата я счетоводителка, както и чрез писмени съобщения,
разменени през социалната платформа Вайбър, но същата още дължала заетата сума. Излага
се, че с Нотариална покана, заверена от Нотариус Мариана Кадънкова, рег.№ 425 на
Нотариалната камара, с район на действие РС – София, връчена от Нотариус М.на
Джермова, рег.№ 676 на Нотариалната Камара, с район на действие РС Средец, област
Бургас, било напомнено на С. да спази поетото и признатото в разговорите и писмените
съобщения задължения и да върне на ищцата сумата от 3000,00 лева. Била дадена на
ответницата отново възможност в 14-дневен срок от получаване на нотариалната покана, да
изпълни задължението си чрез паричен превод по банковата сметка на Е.. Отправя се искане
ответницата да бъде осъдена да заплати на ищцата следните суми: 3000,00 лева,
представляваща паричен заем, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на исковата молба на 15.03.2023г. до окончателното издължаване и 244,00 лева,
представляваща обезщетение за забава от 26.05.2022г. до 14.03.2023г. – датата,
предхождаща предявяването на исковата молба. Претендират се от ищцата сторените
разноски в исковото и нотариалното производство.
При проведеното открито съдебно заседание пълномощникът на ищеца адв.С. М.
поддържа исковата молба, както и представените с нея писмени доказателства. Отправя
искане да бъде постановено неприсъствено решение по реда на чл.238 от ГПК, като бъде
уважена исковата претенция изцяло. Претендира сторените в производството разноски пред
районния съд.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1 от ГПК не е ангажиран отговор на исковата
молба от ответника М. С. С., като не се явява и в проведеното открито съдебно заседание на
14.09.2023г., не е направено и искане делото да се разглежда в отсъствие на ответника.
След преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на закона,
1
съдът намира следното:
Предявени са искове с правно основание чл.79 от ЗЗД във вр. с чл.240 от ЗЗД и чл.86
от ЗЗД.
Нормата н чл.238 от ГПК предвижда, че при непредставяне в срок на отговор на
исковата молба от ответника и при неявяването му в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Постановяването на
неприсъственото решение е обусловено и от това ответникът да е уведомен за последиците
от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването му в съдебно заседание,
както и искът да е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства.
При проведеното открито съдебно заседание на 14.09.2023г. пълномощникът на
ищцата адв.С. М. отправя искане за постановяване на неприсъствено решение.
Ответникът, редовно уведомен за насроченото открито съдебно заседание, не се явява
в съдебното заседание, не се представлява. Същият е предупреден за възможността против
него да бъде постановено неприсъствено решение при връчване на препис от исковата молба
в процедурата по чл.131 от ГПК. С определението, с което съдът се е произнесъл по
доказателствените искания, съставил е проекто – доклад по делото и го е насрочил за
разглеждане в открито съдебно заседание, отново е указал на страните последиците на
чл.238 от ГПК, като препис от това определение е редовно връчен на ответника. В открито
съдебно заседание съдът е обявил, че ще се произнесе с неприсъствено решение.
По настоящото производство са налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение, тъй като ответникът не е представил отговор на исковата молба в
срока по чл.131, ал.1 от ГПК, предупреден е за последиците по чл.238 от ГПК, редовно
уведомен е за насроченото първо съдебно заседание по делото, но не се явява лично или
негов представител. Ищецът е направил изрично волеизявление за постановяване на
неприсъствено решение.
От представените писмени доказателства по делото се установява следното. Видно
от Разписка № 0100015274556254/25.03.2022г., чрез системата за извършване на парични
преводи Изи Пей, Н. С. Е. е превела на М. С. С. сумата от 3000 лева на дата 25.03.2022г. С
Нотариална покана на Нотариус М.на Джермова, с район на действие Районен съд – Средец,
ищцата Е. е поканила ответницата С. в четиринадесет дневен срок от получаване на
поканата да й върне сумата от 3000 лева чрез паричен превод по посочената в нея банкова
сметка, като видно от разписка с изх.№ 4/29.08.2022г. последната е получила нотариалната
покана на дата 02.09.2022г. Представена е писмена кореспонденция с ответницата,
осъществена чрез Вайбър, видно от която тя не оспорва обстоятелството, че дължи сума,
която й е била дадена в заем. От служебно извършеното от съда изчисление на законната
лихва на интернет страницата calculator.bg се установи, че законната лихва върху главницата
от 3000 лева за периода от 26.05.2022г. до 14.03.2023г. е 252,80 лева.
Предвид така посочените доказателства и с оглед изложените обстоятелства в
исковата молба, се установява вероятната основателност на исковата претенция.
С оглед гореизложените съображения следва да се постанови неприсъствено
решение, което предвид разпоредбата на чл.239, ал.2 от ГПК, не следва да се мотивира по
същество, като предявените осъдителни искове да се уважат и ответникът М. С. С. да бъде
осъдена да заплати на ищеца Н. С. Е. сумата в размер на 3000,00 лева, представляваща
главница по неформален договор за паричен заем, по който уговорената сума е преведена на
дата 25.03.2022г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата
молба на 15.03.2023г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 244,00
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва, начислена върху
главницата, от датата на падежа 26.05.2022г. до 14.03.2023г., доколкото именно тази сума се
претендира в настоящото производство, независимо от обстоятелството, че се установи, че
размерът на законната лихва е по – висок, а именно 252,80 лева.
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на
разноски. Същият претендира такива и е доказал заплащането на държавна такса в размер на
170,00 лева, адвокатско възнаграждение в размер на 800,00 лева, уговорено с Договор за
правна защита и съдействие от 28.02.2023г., заплатено в брой /л.5 от делото/, адвокатско
възнаграждение за изготвяне на нотариална покана в размер на 80,00 лева, уговорено с
Договор за правна защита и съдействие от 16.08.2022г., заплатено в брой /л.6 от делото/,
2
нотариална такса за нотариална покана в размер на 18,00 лева, заплатени суми за две
нощувки в Туристически комплекс „Странджа“ в гр.Средец в размер на 160,00 лева, видно
от фактура № **********/14.09.2023г. и фискален бон от 14.09.2023г., 80,00 лева – дневни
пари за два дена командировка на адв.М. за периода от 13.09.2023г. до 15.09.2023г.,
определени със Заповед № 110/13.09.2023г. на Адвокатска кантора М., 76,83 лева –
заплатени суми за гориво, видно от фискални бонове, издадени на 12.09.2023т. и
13.09.2023г. от бензиностанция „Еко България“ ЕАД, или общо следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 1384,83 лева на ищеца, които следва да бъдат заплатени от ответника.
По отношение на останалите претендирани от ищцата разноски за разликата от 1384,83 лева
до претендирания размер от 1629,20 лева, обективирани в списъка с разноски, доколкото не
се представят по делото доказателства, че са сторени такива, не следва да бъдат присъждани
по делото.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. С. С., ЕГН **********, с адрес: село Светлина, община Средец, област
Бургас, да заплати на Н. С. Е., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.София, ***,
представлявана от пълномощника адв.С. М. следните суми: 3000,00 лева /три хиляди лева/ -
представляваща главница по неформален договор за паричен заем, по който уговорената
сума е преведена на дата 25.03.2022г. на основание чл.79 от ЗЗД във вр. с чл.240 от ЗЗД,
ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба на 15.03.2023г.
до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 244,00 лева /двеста
четиридесет и четири лева/ - представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва, начислена върху главницата, от датата на падежа 26.05.2022г. до 14.03.2023г. на
основание чл.86 от ЗЗД, както и 1384,83 лева /хиляда триста осемдесет и четири лева и
осемдесет и три стотинки/ - представляваща сторените разноски пред районния съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Ответникът може да търси защита срещу решението по реда на чл.240 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Средец: _______________________
3