Р Е Ш Е Н И Е  №

     гр. Враца, 23.03.2015 год.

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

   РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА ДОНКОВА

 

при секретаря Г.Ц., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 3696 по описа на съда за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.318 и сл. ГПК, във вр.с чл.49 СК.

Образувано е по постъпила искова молба от И.К.П. против Т.П.П. за развод поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака.

В исковата молба се навеждат твърдения, че страните сключили граждански брак на 24.05.2003г., от който през 2003 г. се родило детето им – А.Т. П.. От повече от пет години отношенията между страните са влошени, заживели разделени, като ответника започнал работа в чужбина. След раздялата съпрузите се отчуждили, всеки заживял собствен живот.  

При тези фактически твърдения се отправя искане към съда да прекрати брака между страните с развод, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брачната връзка.

В срока по чл.131 ГПК ответникът не е подал отговор.

В проведеното открито съдебно заседание ищецът поддържа искането си за развод, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака. 

Ответникът се представлява от адв.Д.Н., който по същество излага становище за основателност на заявения иск за развод.

След преценка на събрания доказателствен материал и при съобразяване становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от удостоверение за сключен граждански брак, издадено от  Община Враца въз основа на акт за граждански брак № 103 на 24.05.2003г.  в гр. Враца Т.П.П. и И.К. А., са сключили граждански брак, като след брака съпругата приела фамилното име на съпруга - П..

От показанията на разпитаната по делото свидетелка Ц.Г.Х., която познава и двете страни, се установява, че съпрузите не живеят заедно от около 5-6 години, като ответника е заминал да работи в чужбина.

Видно от показанията на свидетелката С.К. – приятелка на ищцата е, че от 5-6 години страните не живеят заедно. За детето се грижи ищцата, тъй като ответника е заминал за чужбина.

По делото е представен социален доклад, изготвен от Д „СП” – гр.Враца, от който се установява, че при проведена среща и разговор с детето, същото е изразило желание да остане да живее при своята майка. Изразява се становище, че майката разполага с необходимите жилищно-битови условия и финансови средства, като получава непосредствена помощ и от нейните родители.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е за развод, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство в брачната връзка с правна квалификация чл. 49 СК.

Като конкретно основание за разстройството на брака се навежда трайната фактическа раздяла между съпрузите. 

Анализът на събраните доказателства по делото навежда на извода, че брачната връзка между страните е изпразнена от съдържание, което налага нейното прекратяване. Страните живеят разделени, като за продължителен период от време съпругът се е установил на работа в чужбина, след което са прекъснали всякакви връзки помежду си. Всеки от съпрузите е започнал самостоятелен живот, поради което в отношенията им липсва взаимност, разбирателство и обща грижа за семейството. Брачната връзка е лишена от съдържание, тъй като съпрузите в един относително продължителен период от време не поддържат контакти. При това състояние на брачната връзка не може да се приеме, че тя може да бъде заздравена. Изложеното дава основание на съда да приеме, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен, което налага неговото прекратяване.

Искане за произнася по въпроса за вината за разстройството на брачната връзка не е направено, поради което съдът не дължи разглеждането на този въпрос.

Съдът следва да се произнесе и относно упражняването на родителските права, личните отношения между родителите и детето, както и за неговата издръжка. В настоящият случай, страните имат едно дете – А.Т. П., роден на *** г. При преценката на това, на кого от родителите следва да предостави упражняването на родителските права, съдът следва да прецени всички обстоятелства, най-вече съобразно интереса на детето. С оглед събраните по делото доказателства – показанията на двете свидетелки Христова и К. и социален доклад от Д „СП” – гр.Враца, съдът намира, че упражняването на родителските права следва да бъде предоставено на майката И.К.П.. Още повече, че бащата, чрез процесуалния му представител по делото адв.Н., е изразил съгласие детето да бъде оставено на грижите на неговата майка, с оглед обстоятелството, че работи в чужбина и няма възможност да полага непосредствени грижи за него.

Предвид горното, следва да бъде определен режим на лични контакти на бащата с детето. В исковата молба ищцата сочи, че не възразява ответника да има свободен режим на лични отношения с детето и е съгласна той да бъде определен по усмотрение на съда. Следва да се има предвид, че свободен режим може да се определи само по общо съгласие на страните, като в този случай обаче, той задължително се допълва с конкретно определен такъв, който трябва да е максимално ясен. Съдът счита за оптимален такъв, бащата да вижда и взема при себе си детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 09:00 часа на съботния ден до 18:00 часа в неделя, както и един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката.

Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.3 СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Съгласно ал.2 от цитираната по-горе разпоредба, издръжката на едно дете е равна на ¼ от размера на минималната работна заплата. Съгласно ПМС № 419 от 17.12.2014 г., считано от 01.01.2015 г. минималната работна заплата за страната е в размер на 360,00 лева, т.е. размерът на минималната месечна издръжка за едно дете е 90,00 лева. Предвид горното, ответникът следва да бъде осъден да заплаща на малолетното си дете месечна издръжка в претендирания с исковата молба размер от 85,00 лева, считано от датата на подаване на исковата молба /20.08.2014 г./ до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване. Видно от изразеното в хода на устните състезания становище от процесуалния представител на ответника, последният е съгласен да заплаща издръжка в претедирания с исковата молба размер.  

Между страните няма спор относно предоставяне ползването на семейното жилище, находящо се в гр.Враца, ул.”**********” № 25, ап.10. В исковата молба ищцата е заявила желание да ползва същото и да живее там заедно с малолетното им дете. Предвид факта, че ответникът се намира извън пределите на страната и не възразява да бъде предоставено на ищцата, съдът приема, че ползването му следва да се предостави на ищцата.

Ищцата е направила искане след прекратяване на брака да продължи да носи брачното си фамилното си име П.. Съгласно разпоредбата на чл.53 СК след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак. За запазване на брачното име е достатъчно волеизявлението на лицето, което променя името си. В слуая е налице волеизявление на ищцата, че желае да носи брачното си фамилно име П., като съгласието или противопоставянето на съпруга е ирелевантно. Предвид гореизложеното, след прекратяване на брака съпругата ще носи брачното си фамилно име П..

На основание чл.329, ал.1 ГПК вр. чл.6, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата ГПК, съдът определя окончателна държавна такса във внесения при образуване на делото размер от 30,00 лева.

На основание чл.7, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът Т.П.П. следва да бъде осъден да заплати по смета на ВрРС сумата от 61,20 лева, представляваща 2% върху тригодишните платежи за издръжката.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРЕКРАТЯВА на основание чл.49, ал.1 СК  с развод сключения на 24.05.2003 г. в гр. Враца, граждански брак между Т.П.П., ЕГН ********** и И.К.П., ЕГН **********, като дълбоко и непоправимо разстроен.

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху роденото от брака на страните дете А.Т. П., ЕГН ********** на майката И.К.П., ЕГН **********.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Т.П.П., ЕГН ********** с детето А.Т. П., ЕГН **********, всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00ч. на съботния ден до 18.00ч.  на неделния ден с преспиване, както и един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката.

ОСЪЖДА на основание чл.143, ал.2 СК Т.П.П., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАЩА в полза на детето А.Т. П., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител И.К.П., месечна издръжка в размер на 85,00 /осемдесети и пет/ лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 20.08.2014 г. до настъпване на обстоятелства, обуславящи нейното изменение или прекратяване.

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в гр.Враца, ул.”***************” № 25, ап.10 на съпругата И.К.П., ЕГН **********.

ПОСТАНОВЯВА съпругата И.К.П. след развода да носи брачното си фамилно име П..

ОСЪЖДА Т.П.П., ЕГН **********, ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на РС – Враца сумата в размер на 61,20 /шестдесет и един/ лева, представляваща държавна такса на основание чл.7, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Врачанския окръжен съд.

 

 

                                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: