Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Лом, 25.01.2021 г.
В ИМЕТО
НА
НАРОДА
Ломският районен съд, в публичното съдебно заседание на двадесет
и девети септември, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Миронова,
при секретаря Румяна Димитрова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 392 по описа на съда
за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно
и субективно съединени искове с правно основание:
- чл. 200, ал. 1 КТ,
- чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Предявени са искове от А.Л.Р., ЕГН **********, Е.Н.Р., ЕГН **********,
М.С.Р., ЕГН ********** и А.С.Р., ЕГН **********, със съгласието на майката и
законен представител, чрез „Адвокатско дружество В., У.и
Партньори“, представлявано от адв. Г.В., САК, срещу ******,
БУЛСТАТ ******, представлявано от директора Б.Г., и в условията на евентуалност
– срещу ******, ЕИК ******, представлявана от И.Х.Б., за обезщетение на
причинени в резултат от трудова злополука неимуществени вреди.
С допълнителна молба ищците са оттеглили
претенцията си срещу евентуалния ответник ****** и с влязло в сила определение
на съда от 15.04.2019 год. производството
по делото срещу този ответник е прекратено на осн. чл.
232 ГПК.
В исковата молба се твърди,
че синът на
първата ищца и наследодател – съпруг и баща на другите трима ищци С.С.Р.,
ЕГН ********** е бил в трудово правоотношение при главния ответник на
длъжност „Електротехник“.
На 22.04.2016 год., около 15,30
часа, заедно с колегата си С.С.И. бил на ул. Цар Самуил в гр.
Вълчедръм, за отстраняване на повреда, в резултат от която
било прекъснато уличното осветление срещу имот № 13. При отстраняване на
повредата, той получил висок електрически потенциал, загубил контрол, свлякъл
се в коша и изпаднал от него на земята –
от височина около 5 м. При падането получил множество наранявания, в т. ч. черепно-мозъчна травма.
В следствие от трудовата злополука, няколко
дни по-късно – на 28.04.2016 год. починал в болнично заведение.
Инцидентът е регистриран като трудова злополука, а при
последваща проверка на ДИТ Монтана били установени нарушения на трудовото
законодателство, свързани с осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд и на работодателя били съставени 2 АУАН, въз основа на които – издадени 2
НП.
Във връзка с трудовата злополука било образувано и сл.д . № 39/2016 год. на ОСлО при МОП. С Присъда по НОХД №
122/2017 год. на МОС, К. С. Б., директор на ОП –
Вълчедръм бил признат за виновен в престъпление по чл. 123,
ал. 1 НК и му било наложено съответно наказание.
Иска се: да бъде осъден
главният ответник, а в условията на евентуалност – вторият ответник, да заплати
на ищците сумата от 600 000 лв., както следва:
1. На А.Л.Р. –
сумата от 150 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени болки и страдания, свързани с трудовата
злополука и загубата на сина ѝ, ведно със законната лихва върху сумата от
датата на настъпване на събитието до окончателното изплащане на сумата;
2. На Е.Н.Р. –
сумата от 150 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени болки и страдания, свързани с трудовата
злополука и загубата на съпруга ѝ, ведно със законната лихва върху сумата
от датата на настъпване на събитието до окончателното изплащане на сумата;
3. На М.С.Р. –
сумата от 150 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени болки и страдания, свързани с трудовата
злополука и загубата на баща му, ведно със законната лихва върху сумата от
датата на настъпване на събитието до окончателното изплащане на сумата;
4. На А.С.Р.,
сумата от 150 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени болки и страдания, свързани с трудовата
злополука и загубата на баща му, ведно със законната лихва върху сумата от
датата на настъпване на събитието до окончателното изплащане на сумата
Претендират се и направените по делото
разноски.
Писмен отговор
в срока по чл. 131, ал.
1 ГПК е постъпил от ответника.
Ответникът - ******,
чрез пълномощника си, адв. Ц. Д., МАК счита исковете за
допустими, но ги оспорва по размер.
Признава,
че с наследодателя на ищците е бил в трудово правоотношение, както и, че на
22.04.2016 год. той е
претърпял трудова злополука. Но оспорва твърдението, че
конкретната работа му е била възложена.
Въвежда възражение по чл.
201 КТ, за съпричиняване, което определя на 85-90% от
причините за злополуката и осъществено чрез допусната от пострадалия груба
небрежност, изразяваща са в нарушение на конкретни разпоредби на инструкцията
за безопасност и правилника за безопасност и здраве при работа по електрообзавеждането,
описани в отговора.
Прави и възражение за приспадане от присъдената сума и
сумата от 2500 лв., получена от ищцата Е.Р. въз основа
на Решение на ОбС – Вълчедръм от 13.05.2016 год.
Предвид процесуалното поведение на
ответника, съдът приема, че между страните няма спор относно това, че с техния
наследодател са били в трудово правоотношение, както и, че на 22.04.2016 год.
възникнала трудова злополука, от която той пострадал,
а в последствие - починал.
В съдебно заседание ищцата Е.Н.Р.
се явява лично и с адв. Й.В., САК, редовно упълномощен, който представлява и
останалите трима ищци и поддържа предявените искове, които счита за основателни
и доказани по съображения, изложени в исковата молба. Моли да бъдат уважени в
цялост. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК. Въвежда възражение
по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Ответникът се представлява от адв. Ц.Д., МАК, който
счита претенциите за недоказани по размер и като такава – моли да бъдат
отхвърлени изцяло, а в условията на евентуалност – да бъде уважено възражението
за съпричиняване, което счита за доказано по несъмнен начин и от определените
по справедливост обезщетения да бъде приспадната сумата от 2500 лв., получена
от ищците като помощ от ОС Вълчедръм. Подробни съобраажения излага в писмена защита. Не представя списък по чл. 80 ГПК.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните, събраните
по делото доказателства
и като ги съобрази по реда в ГПК,
намира за установено следното:
От фактическа страна:
Бракът
между С.и Е. Р.е склчен на 20.05.2000 год. От брака си двамата имат две деца – М.С.Р.,
роден на *** год. и А.С.Р.,
роден на *** год.
По делото
не се спори, че С.С.Р., ЕГН ********** е бил
назначен при ответника с Трудов договор № 1/29.02.2012 год.
на длъжността "Шофьор-сметосъбирачна кола",
като с Допълнително споразумение № 39/29.05.2012 год. е преназначен на друга
длъжност – "Електротехник".
С Протокол
№ 1510014/29.10.2015 год. е
издържал изпит за проверка на знанията по правилата за безопасност при работа
по електрообзавеждане с напрежение до 1000V и с определена трета
квалификационна група е допуснат до работа. Срокът на удостоверението е до
29.10.2016 год.
Преминавал
е първоначален и периодичен инструктаж, последно на 01.04.2016 год. /л. 151/.
На
26.04.2016 год. ответникът "Общинско предприятие" Вълчедръм е подал
до ТП на НОИ Монтана Декларация за трудова злополука станала на 22.04.2016
год., в 16,45 часа, с пострадал С.С.Р., електротехник.
Като място
и начин на злополуката в декларацията се сочи "във вишката на
специализиран автомбил", при отстраняване на авария на уличното
осветление, свързано с работа на височина и свързване на проводници, чрез
падане от височина върху уличното платно, при което са
получени множество травми на главата и крайниците. Като набелязани мерки за
предотвратяване на подобни злополуки е посочено "извънреден
инструктаж".
Протокол
за разследване на причините за допуснатата трудова злополука е съставен на
04.05.2016 год., след заповед на работодателя № 1015-11-80/27.04.2016 год. и в него като причина за
възникване на злополуката е посочено "неспазване на направения
инструктаж".
Видно от
Протокол за извършена от ДИТ Монтана проверка за спазване на трудовото
законодателство на 22.04.2016 год. на
място и на 26.04.2016 год. по документи, са констатирани шест конкретни
нарушения:
1. не е
бил проведен ежедневен инструктаж на работниците С.И.
и С.Р. за конкретната дейност;
2. работодателят
не води документация за провеждане на обучение и инструктаж по безопасност и здраве при работа. Няма книга за ежедневен
инструктаж.
3.
работодателят не е разработил инструкции за работа на
височина с автовишка.
4. кошът
на автовишката е с два срещуположни отвора, които не са били обезопасени срещу
падане от височина с предпазни капаци.
5.
работодателят не е направил оценка на риска за
здравето и безопасността, която да обхване работните процеси и работното
оборудване за дейностите при работа с височина на автовишка.
6.
работодателят не е планирал подходящи мерки за предотвратяване на риска при работа на височина с помощта на автовишка.
По делото
е приложен и Протокол № 3/19.05.2016 год. за резултатите от извършеното разследване на злополуката,
станала на 22.04.2016 год. на ТП на НОИ – Монтана. Заключенията от протокола са
ползвани в последствие и от вещото лице, изготвило
СТЕ.
С
Разпореждане № 7/20.05.2016 год. на
ТП НОИ Монтана е прието, че случилото се със С.С.Р. на 22.04.2016 год. е
трудова злополука.
С.С.Р. е
имал сключена застраховка "Живот" от работодателя.
На
07.06.2016 год. от ДЗИ
ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД на наследниците му, ищците Е.Р., М.Р. и А.Р. са
изплатени по 1000 лв., или общо 3000 лв. застрахователно обезщетение. /л. 182/.
С Присъда от 04.04.2018 год., по НОХД № 122/2017 год. на
ОС Монтана, подсъдимият К. С. Б. е признат за виновен за това, че на 22.04.2016 год., в гр. Вълчедръм, обл.
Монтана, като директор на "Общинско предприятие" гр. Вълчедръм,
поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща
източник на повишена опасност – работа с електротехнически съоръжения,
регламентирана в ПБЗРЕУЕТЦЕМ, ЗБУТ, не изпълнил задълженията си да осигури
изключването на електрическото захранване, заради което по непредпазливост
причинил смъртта на С.С.Р., за което и на осн. чл. 123, ал. 1 и чл. 54, ал. 1 НК му е наложено съответно наказание, като е оправдан по обвиненията, че
престъплението е извършено и при нарушенията: - че не е обезпечил поддръжката
на електрическата улична осветителна мрежа, - не е създал необходими
условия за писмен наряд, - не е издал заповед за лицата, които да издават такъв
наряд, - не е въвел дневник за регистриране на определените организационни
мерки и т. н.
Присъдата
е влязла в сила на 20.04.2018
год.
От
заключението на приетата по делото съдебно-техническа
и електротехническа експертиза, изготвена от в. л. инж. Г. Ц.Г., която
съдът кредитира се установява, че механизмът
на злополуката е следният:
На
22.04.2016 год. С.Р. бил уведомен, че в следствие на
бурята през нощта, уличното осветление е аварирало. Около 15,30 – 16,00 часа,
заедно с колегата си С.И., шофьор в предприятието, отишъл на място – ул. Цар
Самуил в гр. Вълчедръм, срещу № 13, в участъка между
двата стълба. От там уведомил началника си. Отишъл до трафопоста и се уверил,
че уличното осветление е изключено. Автовишката била застопорена
на мястото на повредата. Пострадалият наставил скъсания неизолиран (гол)
проводник, качил се в коша на
вишката и закачил за него наставения проводник. Свид. С.И. запалил двигателя на
автомобила, за да заработи хидравликата, задвижваща коша, което се управлява от отделен пулт в самия кош от лицето, което е в него. С.Р.
не закопчал предпазните планки, обезопасяващи допълнително коша, за да не изпадне от него човекът,
който го ползва. Не взел и предпазни средства – диелектрични ръкавици и боти,
каска. Не поставилл и предпазен колан.
Уличното
осветление в гр. Вълчедръм е изпълнено като част от разпределителната система,
собственост на ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ АД. При стари мрежи, каквато е
разглежданата, за захранване на уличното осветление се ползват неизолирадо
("голи") медни проводници. В случая – със сечение 6 кв. мм или 10 кв.
мм. при междустълбие 30 – 35
метра, теглото на медната жица, която пострадалият е трябвяло да опъне и
закрепи между изолаторите е 2-3 кг.
Вероятно
висящият в ръцете на пострадалия проводник се е закачил в нещо и се предполага,
че той се е опитал да го освободи с махообразни
движения (за каквито свидетелства очевидецът С.И.). Така е нарушил минмално
допустимия "габарит" от 0,6 метра разстояние от хора и инструменти до
тоководещите части въздушна мрежа с напрежение 1000 волта. Вероятно е създал и
контакт с проводник от разпределителната мрежа на ЧЕЗ.
Тъй като е държал неизолиран проводник с голи ръце, пострадалият е попаднал под
въздействие на електрически потенциал (токов удар). Загубил е контрол за момент,
свлякъл се е в коша и през един от страничните
необезопасени отвори е изпаднал от него. Паднал е на земята от височина около 5
метра.
Вещото лице акцентира върху три факта:
- че
отстраняването на аварията е започнато без да е дадена
заявка за изключване на електроразпределителната мрежа от ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ,
- че шасито на автовишката не е било заземено с преносим
заземител, каквото е задължително съгл. чл. 515 ПБЗРЕУЕТЦЕМ при работа с
повдигателно съоръжение в опасна близост до тоководещи части под напрежение,
- че
пострадалият С.Р. е притежавал трета квалификациона група по
електробезопасност, на 01.04.2016 год. е провел ежедневен инструктаж по БЗР за конкретната дейност,
с което е извършено нарушение на чл. 15, ал. 1, вр. чл. 11, ал. 5 от Наредба
РД-07-02.
Причините за
настъпването на трудовата злополука според вещото лице са:
1.
Неспазване на организационните и техническите мерки:
- чл. 43,
ал. 135 от Правилник за безопасност и здраве при
работа в електрически уредби на електрически и топлоизолационни централи по
електрически мрежи (ПБЗРЕУЕТЦЕМ);
- Закон за
безопасни условия на труд (ЗБУТ);
- Наредба
№ 7/23.09.1999 год. за
минимални изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните
места при използване на работното оорудване;
- Наредба
№ РД-07-02/16.12.2002 год. за
условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд.
2.
Неизпълнени организационни мерки за осигуряване на безопасност при работа по ел. съоръжения:
-
неизяснени отношения между ОП – Вълчедръм – собственик на уличното осветление и
собственика на електроразпределителната мрежа ЧЕЗ Разпределение България АД (нар. чл. 37, ал. 1 и ал. 2 ПБЗРЕУЕТЦЕМ);
-
необезпечена поддръжка на уличното осветление със собствен специализиран
персонал или чрез договор с външна фирма с квалифициран персонал за работа с писмен наряд, съгл.
ПБЗРЕОН до 1000 V (нар. чл.
38 ПБЗРЕУЕТЦЕМ);
-
неиздаден наряд за работа по уличната осветтителна мрежа на височина над 3 метра
над земята (нар. чл. 43, ал.
2, чл. 74-77 ПБЗРЕУЕТЦЕМ);
-
неиздадена заповед от работодателя за лица, които могат да издават наряд или
нареждане за отстраняване на подобни аварии;
- липсва
дневник за вписване на протоколи от проведени изпити от работодателя или
оторизирана външна фирма за придобиване на квалификационна група, преминали
задължително обучение за безопасност (нар. чл. 28, ал. 3 ПБЗРЕУЕТЦЕМ);
-
пострадалият е назначен за електротехник с допълнително споразумение на
29.05.2012 год. Притежавал е трета квалификационна група по електробезопасност.
-
работодателят не е предприел организацонни мерки за провеждане на целеви
ежедневен инструктаж на членовете на работната група за конкретната
високорискова работа при отстраняване на възникнали аварии по уличната
осветителна мрежа и не проведен такъв (нар. чл. 33, чл. 35, ал. 1, чл. 166, ал. 1, 2 и 3 ПБЗРЕУЕТЦЕМ);
- липсва
оценка на рисковете за безопасност и здраве на работещите и в съответствие с
нея да има набелязани мероприятия за превантивни мерки за защита (нар. чл. 16, ал. 1, т. 1 и 2 ЗБУТ)
3.
Неизпълнени технически мерки за осигуряване на безопасна работа по ел. съоръженията, съгл. чл. 135 ПБЗРЕУЕТЦЕМ:
- пълно
изклчване на напрежението,
- частично
изключване на напрежението,
- в
близост до тоководещи части под напрежение,
- без
изключване на напрежението от тоководещи части под напрежение.
Според
вещото лице, за безопасно отстраняване на аварията е
трябвало:
- да е
дадена заявка при електроразпределителното дружество за обезопасяване на
работното място при отстраняване на аварията;
- да се
поставят предупредителни табели и знаци, сигнализиращи обезопасяването на
работното място;
- да се
извърши проверка за отсъствие на напрежение;
- да се
постави стационарен и преносим заземител на ел. мрежата от ремонтно-оперативен персонал на ЧЕЗ
Разпределение;
- да се
заземи шасито на автовишката с преносими заземители;
- да се
използват лични предпазни средства при отстраняването на аварията;
- да се
поставят страничните предпазни планки на коша на
автовишката.
Нищо от
посочените седем действия по безопасност не е било изпълнено в конкретния
случай и това е причината за настъпването на трудовата злополука и до конкретния резултат.
Нарушенията
на правилата за безопасност, установени в ПБЗРЕУЕТЦЕМ и ЗБУТ от
страна на ответника ОП – Вълчедръм според вещото лице са седем и са описани
по-горе в т. 2.
Нарушенията
на правилата за безопасност от страна на пострадалия С.Р.
според вещото лице са девет, разпределени в две основни групи:
1. Не е
изпълнил организационните мерки за безопасност с електрическите съоръжения.
- Той е
започнал работа по отстраняване на авария по въздушна ел.
мрежа на височина над 3 метра от земята без издаден
наряд за работа (нар. чл. 91, ал. 1 и 2, чл. 202, ал. 1 и 2 ПБЗРЕОН, чл. 43,
чл. 272, чл. 388, ал. 1 ПБЗРЕУЕТЦЕМ)
2. Не е
изпълнил и техническите мерки за безопасност:
- не е дал
заявка по съответния ред за изключване на напрежението
на електроразпределителната мрежа и е работил недопустимо близо до проводник,
части под напрежение (нар. чл. 126-128 ПБЗРЕОН, чл. 140, т. 1 ПБЗРЕУЕТЦЕМ);
- не е
поставил необходимите предупредителни табелни знаци, сигнализиращи
обезопасяването и не е извършил проверка за отсъствие на напрежение на
работното място (нар. чл.
128, т. 2 и 3 ПБЗРЕУЕТЦЕМ),
- не е
заземил с преносим заземител шасито на вишката (нар. чл. 515 ПБЗРЕУЕТЦЕМ),
- не е
използвал лични предпазни средства – диелектрични ръкавици, предпазен колан
(нар. чл. 72, т. 2, чл. 157,
чл. 158 ПБЗРЕОН, чл. 183, табл. 5 ПБЗРЕУЕТЦЕМ);
- не е
поставил на коша страничните, закопчаващи се с куки предпазни планки срещу
изпадане от него (нар. чл.
72, 73 ПБЗРЕОН и чл. 36, т. 3 ПБЗРЕУЕТЦЕМ);
- нарушил
е Инструкция № 1 за безопасност и здраве при работа на
работодателя и общата норма на чл. 33 ЗЗБУТ, че всеки работещ е длъжен да се
грижи за своите и на други лица, засегнати от дейността му здраве и
безопасност.
Между
установените нарушения и възникването на трудовата злополука и резултатът от
нея има причинно-следствена връзка – според заключението на вещото лице.
В съдебно
заседание вещото лице инж. Г.Г. обобщава, че първоначално пострадалият С.Р. е
бил назначен като сметосъбирач, а после – преназначен като електротехник, за
която длъжност е притежавал необходимата квалификация след преминато обучение.
Но въпреки това, когато е бил уведомен за настъпилата авария на 22.04.2016 год., той не е имал необходимото разрешение от работодателя да
извърши ремонт на уличното осветление на ул. Цар Самуил. Решението е взел сам,
като е уведомил прекия си ръководител от мястото на аварията, че започва
отстраняването ѝ. Втора съществена грешка е, че не са проверили за
наличие на напрежение по мрежата, след като при трафопоста са установили, че
предпазителите са изключени. Следваща грешка е решението да не подменя
проводника с изолиран, какъвто са имали, а да използва стария. Четвърта грешка
е работата без предпазни ръкавици. Пета грешка – че не са били поставени
предпазните куки, които допълнително предпазват коша на вишката от отваряне по време на работа.
Не е
извършено и заземяване.
От страна на
работодателя според вещото лице не е било осигурено взаимодействие с
елекроразпределителното дружество. На второ място не е било обезпечено
поддържането на уличното осветление със собствен квалифициран персонал или
външна фирма, с персонал, обучен да работи на височина над
три метра. Освен, че не е обезпечил самостоятелното поддържане на уличното
осветление, работодателят не е създал и правила за работа в такива случаи (протокол или наряд, както го нарича
вещото лице). Не е определил с нарочна заповед и лица,
които могат да издават наряд за отстраняване на такива аварии. Неизпълнението
на организационните и техническите изисквания е довело до трудовата злополука и
трагичния изход от нея.
За подобна
дейност са необходими специалисти, притежаващи четвърта или пета
квалификационна група, докато пострадалият С.Р. е притежавал трета. Това
означава, че е бил запознат с въздействието на елекричеството върху организма
му, но въпреки това не е използвал предпазни средства. Без писмен наряд иобщо
не е следвало да започва рабоа по отстраняване на аварията. Не е била подадена
и заявка за изключване на напрежението до електроразпределителното дружество.
Тъй като работата е била в близост до проводник с
високо напрежение, това е самостоятелно нарушение на правилата за работа с
електричество до 1000 волта.
От
заключението на приетата по делото съдебно-медицинска
експертиза, изготвена от вещото лице д-р И.Д.И., съдебен лекар, се
установява, че при инцидента, станал около 16,00 часа
на 22.04.2016 год. С.С.Р., на 38 години е получил множествена травма,
изразяваща се в:
- травма в
областта на главата с разкъсно-контузна рана в тилната област
и с кръвонасядане в подлежащите меки тъкани; счупване на костите на
черепа с фрактурни линии през люспата на тилната кост и през костта на
черепната основа (костите, образуващи таваните на двете орбити); кръвоиливи над
и под твърдата мозъчна обвивки и под меките мозъчни обвивки; контузия на
мозъка;
- травма в
областта на гръдния кош със счупване на гръдната кост и
на V-то ребро в дясната гръдна половина;
- травми в
областта на крайниците с кръвонасядане и охлузване в областта на лявото рамо;
охлузвания по гърба и пръстите на дясна ръка; охлузвания по предните
повърхности на двете колена, разкъсно-контузна рана по
предната повърхност на дясна колянна става; счупване на капачките на двете
коленни стави;
-
електротравма със следа от действието на електрически ток (електрометка) в
областта на задната повърхност на средната фаланга на
четвърти пръст на дясната ръка.
Установените травматични увреждания – охлузванията,
кръвонасяданията, разкъсно-контузните рани, счупванията на костите на черепа,
на гръдния кош и на долните крайници, кръвоизливите над и под твърдата мозъчна
обвивка и под меките мозъчни обвивки, контузията на мозъка, са получени по
механизма на удари (включително и тангенциални такива) с или върху твърди тъпи
и тъпоръбести предмети със значителна сила, а уврежденато (електрометката) в
областта на средната фаланга на
четвърти пръст на дясната ръка – от термичното въздействие на електрически ток.
Като вид,
характер и локация тези увреждания много добре отговарят да са получени по
време и начин, посочен в исковата молба – при падане от високо (от автовишка)
след токов удар върху твърда неравна повърхност.
Непосредствената причина за смъртта на С.Р. е острата
сърдечна и дихателна недостатъчност, развили се на базата на тежка
черепно-мозъчна травма със счупване на костите на черепа, с кръвоизливите над и
под твърдата и меките мозъчни обвивки и контузията на мозъка, като за
настъпването на смъртта е допринесла и развилата се като усложнение на тази
травма двустранна застойна бронхопневмония. Т. е. между получените при инцидента от 22.04.2016 год. и настъпилата на 28.04.2016 год.
смърт има пряка причинно-следствена връзка.
В съдебно
заседание вещото лице пояснява, че при черепно-мозъчната травма има изпадане в
безсъзнателно състояние и контузията и отока на мозъка действат на дихателните
центрове, които заедно със залежаването са причинили пневмонията. В случая има счупване в основата на
черепа, което е увреждане с много малък процент на преживяемост.
Свид. С.И. е бил
шофьор на автомобила и присъствал, когато се случила трудовата злополука. Имало
авария на уличното осветление и С.Р. го извикал да отиде с него. Имало скъсан
меден проводник. Първо отишли до трафопоста на ЧЕЗ и изключили уличното
осветление. Таблото за него било изнесено извън трафопоста. Върнали се за
проводника на уличното осветление. Свидетелят извадил от склада нов, изолиран проводник,
за да го сменят, но С.Р. решил, че няма да го смени, а ще настави скъсания. Наставил
го, но не могъл да го вдигне, защото билл дълъг около 30 метра и тежък. Тогава С.Р.
започнал да го премята над храста. Бил в "кошницата", вдигната до
стълба. По другите кабели си протичал ток. В един момент извикал и паднал на
земята. Свидетелят се обадил на полицията. Това станало към 14,30 – 15,00 часа.
Инструктаж им правели устно ежедневно, имали предпазни облекла, но не ги ползвали. Свидетелят и друг път е излизал на работа по аварии със С.Р. и то
винаги работел по този начин – без предпазни средства.
Свид. Й.К. е леля на
ищцата Е.Р.. Спомня си, че след злополуката С.Р. бил откаран с
линейка в болницата в гр. Лом, от там го
транспортирали в болница в гр. София, но нищо не могло да се направи. На
28.04.2016 год. го погребали.
Майка му (ищцата А.Р.) била сляпа и неподвижна от 10-15 години, имала и
затруднения със слуха, диабет. За нея се грижел синът ѝ С.Р. и съпругата
му. Двамата с ищцата Е.Р. били задружно и сплотено семейство, имали две деца.
След смъртта му, грижите за децата им и майка му легнали върху нея. Е.Р. не
може да разчита на подкрепа на своите родители, тъй като майка ѝ е
починала. Свидетелката Й.К. и съпругът ѝ помагат с каквото могат, но
семейството изнемогва финансово. В момента не работи.
Понякога остават без храна. Загубата се отразила и на децата им. По-големият
син, М. завършил средното си образование, има желание да продължи образованието
си, но за това са необходими средства, с каквито семейството не разполага. По-малкият
син е ученик в местната гимназия, отличник е.
Според
съпруга ѝ, свид. Е.К., малко
след смъртта на С.Р. починал от мъка и баща му. Останали жените и децата, без
никаква подкрепа. Били хубаво семейство. Сега се справят много
трудно.
По доказателствата:
Горните факти съдът прие за установени въз основа на
писмените доказателства по делото, представени с исковата молба и писменият
отговор на ответника, представените от страните писмени доказателства, приобщеното
НОХД № 122/2017 год. на МОС и
показанията на разпитаните свидетели.
При така
установените факти, съдът достигна до следните правни изводи:
Иска се: да бъде осъден
ответникът да заплати на ищците сумата от
600 000 лв., както следва:
1. На А.Л.Р. –
сумата от 150 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени болки и страдания, свързани с трудовата
злополука и загубата на сина ѝ, ведно със законната лихва върху сумата от
датата на настъпване на събитието до окончателното изплащане на сумата;
2. На Е.Н.Р. –
сумата от 150 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени болки и страдания, свързани с трудовата
злополука и загубата на съпруга ѝ, ведно със законната лихва върху сумата
от датата на настъпване на събитието до окончателното изплащане на сумата;
3. На М.С.Р. –
сумата от 150 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени болки и страдания, свързани с трудовата
злополука и загубата на баща му, ведно със законната лихва върху сумата от
датата на настъпване на събитието до окончателното изплащане на сумата;
4. На А.С.Р.,
сумата от 150 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени болки и страдания, свързани с трудовата
злополука и загубата на баща му, ведно със законната лихва върху сумата от
датата на настъпване на събитието до окончателното изплащане на сумата
Във връзка с претърпяната трудова злополука
трима от ищците – Е.Р., М.Р. и А.Р. са
били обезщетени по застрахователен договор,
като са получили плащане от по 1000 лв. всеки от
тях.
По допустимостта на исковете – същите са допустими, като подадени от и срещу надлежна страна.
Разгледани по същество, предявените искове са доказани по основание.
Отговорността на ответника следва да се ангажира на
основание чл. 200 КТ, като същият бъде осъден да обезщети ищеца за претърпените
неимуществени вреди от настъпилата трудова злополука.
Отговорността по чл.200 КТ е безвиновна отговорност. За
ангажирането ѝ следва да се установи наличие на трудовоправни отношения
между страните и наличие на трудова злополука.
В конкретния случай и
двете предпоставки са налице – ищецът е бил в трудовоправни отношения с
ответника и по време на работа е станала трудова злополука, призната за такава
от компетентния за това орган с влязъл в сила административен акт. В резултат
от настъпилата трудова злополука на наследодателя на тримата, респ. низходящ на
първата ищца са причинени травматични
увреждания – охлузвания, кръвонасядания, разкъсно-контузни рани, счупвания на
костите на черепа, на гръдния кош и на долните крайници, кръвоизливите над и
под твърдата мозъчна обвивка и под меките мозъчни обвивки, контузията на
мозъка, получени по механизма на удари (включително и тангенциални такива) с
или върху твърди тъпи и тъпоръбести предмети със значителна сила, а уврежденато
(електрометката) в областта на средната фаланга на четвърти пръст на дясната
ръка – от термичното въздействие на електрически ток. Непосредствената причина за смъртта на С.Р. е острата
сърдечна и дихателна недостатъчност, развили се на базата на тежка
черепно-мозъчна травма със счупване на костите на черепа, с кръвоизливите над и
под твърдата и меките мозъчни обвивки и контузията на мозъка, като за
настъпването на смъртта е допринесла и развилата се като усложнение на тази
травма двустранна застойна бронхопневмония. Т. е. между получените при инцидента от 22.04.2016 год. и настъпилата на 28.04.2016 год.
смърт има пряка причинно-следствена връзка.
Тези факти са безспорни между страните. Спорът между тях
се свежда до това налице ли е или не проявена груба небрежност от страна на пострадалия
и ако е налице, то какъв е процентът на съпричиняване от негова страна.
Съгласно чл. 201, ал. 2 КТ, пострадалият отговаря като
съпричинител на вредоносния резултат, ако е проявил груба небрежност. Грубата
небрежност е субективното отношение
на пострадалия към неговите действия, допринасящи за настъпване на вредоносния
резултат – пострадалият да е знаел, че
с тези свои действия би допринесъл за тежкия вредоносен резултат, но да се е
надявал да го предотврати, т. е. да е съзнавал, че може да настъпят
вредоносните последици, но самонадеяно
да се е надявал да ги предотврати.
Не всяко
нарушение на правилата на безопасността на труда мотивира приложение на
разпоредбата на чл. 201, ал. 2 КТ, а само подчертаното субективно отношение на
пострадалия, довело до осъществяване на грубата небрежност като елемент от
неговото виновно действие.
В конкретиката на настоящия казус, съдебният състав
намира, че пострадалият е проявил груба небрежност в този смисъл възражението
на ответника е основателно и доказано.
Установи се от събраните по делото доказателства, че в
ответното дружество не са били създадени всички изискуеми се от закона правила
за здравословни и безопасни условия на труд, не са се провеждани ежедневни
инструктажи на работниците в частност при отстраняване на аварии на височина
над 3 метра, в т. ч. и на пострадалия. Не са били взети и никакви конкретни
мерки за осигуряване безопасната работа на служителите и създаване на
необходимата координация с електроразпределителното дружество ЧЕЗ Разпределение
България АД за изключване на електрическото захранване при необходимост от
отстраняване на аварии на уличното осветление.
Установи се също, че в момента на инцидента пострадалият
е пренебрегнал елементарни правила за безопасност – не е ползвал предпазни
ръкавици, не е обезопасил коша на вишката от изпадане, който също така не е бил
заземен и не се е убедил, че захранването на електроразпределителното дружество
е прекъснато.
Следователно грубо нарушение на правилата за безопасност
е допуснато както от пострадалия, така и от ответника и двете групи нарушения в
своята съвкупност са довели до настъпването на трудовата злополука и резултата
от нея – смъртта на работника.
За допуснатите нарушения длъжностното лице – директор на
предприятието на ответника е понесло своята наказателна отговорност.
Безспорно не всяко
нарушение на правилата за безопасност на труда мотивира приложението на
разпоредбата на чл. 201, ал. 2 от КТ, а само тези, при които е налице и субективно отношение на пострадалия към
постъпките си довели до настъпването на вредоносния резултат, т. е. виновното
отношение към деянието е елемент от фактическия състав на чл. 201, ал. 2 от КТ,
защото освен нарушаване на правилата по безопасността на труда пострадалият
следва да е съзнавал /предвиждал/ настъпването на вредоносните последици, но да
е мислил, че ще успее да ги предотврати, т. е. да е налице субективно отношение
на пострадалия към неговите действия, допринесли за настъпването на вредоносния
резултат. В конкретния случай според настоящия съдебен състав е налице
самонадеяност. Пострадалият е имал достатъчна професионална квалификация
(електротехник трета степен), че да прецени необходимостта от спазването на
горните мерки за безопасност и последиците от неспазването им.
От ангажираните по делото доказателства може да се
направи извод, че пострадалият е предвиждал настъпването на неблагоприятния
резултат, но се е надявал, че той няма да настъпи.
Допуснатите от него нарушения според практиката на ВКС съставляват груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ - работникът не е проявил
грижата, каквато и най-небрежният би положил в подобна ситуация.
Ето защо възражението за проявена груба небрежност е
доказано, поради което и следва при условията на чл. 201, ал. 2 от КТ да се
приеме, че пострадалият е съпричинител на вредоносния резултат.
С оглед данните по делото, настоящият състав съд
отчита паритет на съпричиняване на вредите, настъпили в резултат на проявената
груба небрежност от страна на работника и неспазване на задълженията на рабопотателя да осигури безопасни условия
на труд, поради което дължимото обезщетение
от работодателя, носещ професионалния риск за травматичното увреждане, следва да
бъде намалено с 50%, което съотношение съответства на съпричиняването от страна на
пострадалия. Необосновано и недоказано
е искането на ответника за определяне на степен на съпричиняване от 85 – 90 %.
Ангажирайки отговорността на ответника на основание чл. 200 КТ, последният следва да бъде осъден да обезщети ищците за претърпените от тях
неимуществени вреди.
Съгласно константната съдебна практика, справедливостта
не е абстрактна категория или субективна – в зависимост от разбиранията и
критериите на преценяващия.
Във всеки случай следва да се извърши съвкупна преценка
на обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за размера на вредите и
съобразно чл. 52 от ЗЗД.
Пострадалият е бил в активна възраст, на 38 години,
единствен син на ищцата А.Л.Р., съпруг и баща на другите трима ответници.
По делото не е спорно, че ищцата А.Р. е с тежки
заболявания, в резултат от които се нуждае от чужда помощ. Тя е загубила
зрението си, има и други съпътстващи заболявания. Макар и в две отделни къщи,
намиращи се в един двор, поради естеството на заболяването си тя на практика е
живяла със сина си в едно домакинство – разчитала е на неговата помощ и
подкрепа за да се справя с елементарни житейски нужди. След загубата на сина си
е загубила и съпруга си, който не е могъл да преживее смъртта му (видно от
показнията на свидетелите, сем. Късини, останали необорени и които съдът
кредитира). Сега разчита на помощта на снаха си, ищцата Евгеня Р. и на социален
асистент.
Не е спорно също така, че С.Р. е бил опора за близките
си. Ищцата Е.Р. и съпругът ѝ са били семейство от 2000 година, като
бракът им е бил хармоничен. Ищцата Е. Р. е разчитала изцяло на съпруга си за
издръжката на семейството. И сега тя не работи или работи епизодично, но е
отдадена на грижите за възрастната си свекърва и децата си. В резултат
семейството живее в лишения и членовете му са принудени да си налагат множество
ограничения.
Ищецът М.Р. е бил на 16 години когато е загубил баща си.
Бил е ученик в средна образователна степен, учел е в гр. Монтана, живеел е на
общежитие там. Смъртта на баща му в тази ключова за личностното му развитие
възраст несъмнено е дала негативно отражение върху него и за тази преценка на
съда е достатъчно да се облегне на житейския си опит, без да са необходими
специални експертни знания. Към момента ищецът М.Р. има желание да продължи
образованието си, но му липсват средства. Същевременно той не работи. Очевидно
му липсва и ключовият за развитието му авторитет на бащата.
Ищецът А. Р.е бил на 10 години към момента на трудовата
злополука. Тепърва му предстои да завърши средното си образование. От
показанията на свид. Късина се установява, че е отличник, но трудно би могъл да
продължи с образованието си в друго населено място, бидейки лишен от бащата,
чиято смърт го е лишила от родителска грижа и подкрепа.
Загубата на ищците няма паричен еквивалент. Съобразявайки
това, както и правилото на закона за определяне на дължимото обезщетение за
търпените болки и страдания по справедливост, съдът изследва практиката на
съдилищата при присъждане на обезщетения за аналогични увреждания и установи,
че присъжданите обезщетения при загубата на долен крайник варират от 120 до 500
минимални работни заплати за страната към момента на причиняване на
увреждането. Към 22.04.2016 год. минималната работна заплата за страната е била
420 лв.
В случая справедлив размер на обезщетение за ищцата А.Р.
съдът преценява на 130 000 лева (около 300 МРЗС).
За ищцата Е.Р. съдът преценява за справедливо обезщетение
от около 330 МРЗС или 140 000 лева, а за ищците М.Р. и А.Р. – по 150 000 лева
или около 357 МРЗС.
Така определените обезщетения следва да се намалят с
установения от съда процент на съпричиняване – 50 %, както и да се приспаднат
получените от тримата ищци застрахователни обезщетения от по 1000 лв., или да
се присъдят в размер: 65 000 лв. за ищцата А.Л.Р., 69 000 лв. за ищцата Е.Р. и
по 74 000 за ищците М.Р. и А.Р..
Над този размер, до претендираните по 150 000 лв. за всеки от ищците исковете да се отхвърлят като
неоснователни и недоказани.
Така определените обезщетения следва да бъдат присъдени
ведно със законната лихва от датата на увреждането – 22.04.2016 год., в
съответствие с правилата на чл. 86 във вр. с чл. 84 ал. 3 ЗЗД.
Неоснователно като неотносимо е искането на ответника за
приспадане от присъденото обезщетение и на сумата от 2500 лв. – еднократна
финансова помощ за подпомагане семейството на С.С.Р., отпусната с Решение № 85,
взето с Протокол № 9 от 13.05.2016 год. на Общински съвет Вълчедръм, тъй като в
случая не се касае до обезвреда, а до подпомагане.
Относно
разноските:
И двете страни претендират разноски.
Първоначално предявените искове от по 150 000 лв. за
всеки от ищците са уважени в размер на 43,33% за ищцата А.Р., 46% за ищцата Е.Р.
и по 49,33 % за ищците М. и А. Р.
Ищците са представили списък по чл. 80 ГПК, от който е
видно, че са получили безплатна правна помощ по реда на чл. 38 ЗА.
На процесуалния им представител адв. Й.А.В., САК,
Адвокатско дружество В., У.и ПАРТНЬОРИ, с Булстат *********, гр. София следва
да бъде присъдено възнаграждение съобразно уважената част от исковете, както
следва: за процесуално представителство и защита на ищцата А.Л.Р. – 1962,85
лв., на ищцата Е.Н.Р. – 2083,80 лв. и на ищците М. и А. Р.– по 2234,65 лв., или
общо на четиримата - 8515,95 лв.
Установява се от представения списък по чл. 80 ГПК и
приложените към него писмени доказателства, че ответникът е сторил разноски в
общ размер на 18270 лв., от които 18120 лв. – за процесуално представителство и
защита и 150 лв. – за СТЕ.
Договореното и заплатено от ответнинка възнаграждение за
процесуално представителство и защита е в размер на минималното, предвидено в
чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 год., поради което въведеното от ищците
възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК е неснователно.
Съобразно отхвърлената част от исковете ищците ще следва
да заплатят на ответника съответната част от сторените разноски за процесуално
представителство и защита, както следва: ищцата А.Л.Р. – 2588,40 лв., Е.Н.Р. –
2466,45 лв. и М. и А. Р.– по 2314,35 лв., или общо 9683,55 лв.
Ответникът ще следва да бъде осъден да заплати в полза на
ЛРС и държавна такса съобразно уважената част на исковете, предявени от: ищцата
А.Л.Р. – 2600 лв., Е.Н.Р. – 2760 лв. и М. и А. Р.– по 2960 лв., или общо 11 280
лв.
Водим от гореизложените
съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА, на
осн. чл. 200, ал. 2 КТ, ******, БУЛСТАТ ******, ДА ЗАПЛАТИ на А.Л.Р.,
ЕГН **********,***, сумата от 65 000,00 лв. /шестдесет и пет хиляди лева/, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени болки и
страдания, свързани с трудовата злополука и загубата на сина ѝ С.С.Р., ЕГН **********,
ведно със законната лихва върху тази суми, начиная от датата
на трудовата злополука – 22.04.2016 год. до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 85 000
лв. над уважения размер от 65 000 лв. до претендирания размер от 150 000 лв. –
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на
осн. чл. 200, ал. 2 КТ, ******, БУЛСТАТ ******, ДА ЗАПЛАТИ на Е.Н.Р.,
ЕГН **********,***, сумата от 69 000,00 лв. /шестдесет и девет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени болки и страдания, свързани с трудовата злополука и загубата на съпруга ѝ С.С.Р., ЕГН **********,
ведно със законната лихва върху тази суми, начиная от
датата на трудовата злополука – 22.04.2016 год. до окончателното им изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от
81 000 лв. над уважения размер от 69 000 лв. до претендирания размер от 150 000
лв. – като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на
осн. чл. 200, ал. 2 КТ, ******, БУЛСТАТ ******, ДА ЗАПЛАТИ на М.С.Р.,
ЕГН **********,***, сумата от 74 000,00 лв. /седемдесет и четири хиляди лева/,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени болки и страдания, свързани с трудовата злополука и загубата на баща му С.С.Р., ЕГН **********,
ведно със законната лихва върху тази суми, начиная от
датата на трудовата злополука – 22.04.2016 год. до окончателното им изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от
85 000 лв. над уважения размер от 76 000 лв. до претендирания размер от 150 000
лв. – като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на
осн. чл. 200, ал. 2 КТ, ******, БУЛСТАТ ******, ДА ЗАПЛАТИ на А.С.Р.,
ЕГН **********, със съгласието на майката и законен представител Е.Н.Р., ЕГН **********,***, сумата от 74
000,00 лв. /седемдесет и четири хиляди лева/, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, претърпени болки и страдания, свързани с трудовата
злополука и загубата на баща му С.С.Р.,
ЕГН **********, ведно със законната лихва върху тази суми, начиная от
датата на трудовата злополука – 22.04.2016 год. до окончателното им изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от
85 000 лв. над уважения размер от 76 000 лв. до претендирания размер от 150 000
лв. – като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА А.Л.Р., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на ******,
БУЛСТАТ ******, сумата
от 2 588,40 лв. /две хиляди петстотин
осемдесет и осем лева, 40 ст./, представляваща разноски по делото пред първата инстанция, съобразно отхвърлената
част от исковете.
ОСЪЖДА Е.Н.Р.,
ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на ******, БУЛСТАТ ******, сумата от 2 446,20 лв. /две хиляди четиристотин
четиридесет и шест лева, 20 ст./, представляваща разноски по делото пред първата инстанция, съобразно отхвърлената
част от исковете.
ОСЪЖДА М.С.Р.,
ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на ******, БУЛСТАТ ******, сумата от 2 314,35 лв. /две хиляди триста и
четиринадесет лева, 35 ст./, представляваща разноски по делото пред първата инстанция, съобразно отхвърлената
част от исковете.
ОСЪЖДА А.С.Р.,
ЕГН **********, със съгласието на майката и законен представител Е.Н.Р., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ
на ******, БУЛСТАТ ******, сумата от 2 314,35 лв. /две хиляди триста и четиринадесет лева, 35
ст./, представляваща разноски по
делото пред първата инстанция, съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА ******,
БУЛСТАТ ****** ДА ЗАПЛАТИ на адв. Й.А.В.,
САК, Адвокатско дружество В., У.и ПАРТНЬОРИ, с Булстат *********, гр. София, сумата от 8 515,95 лв. /осем хиляди петстотин и петнадесет лева, 95
ст./, представляваща разноски по
делото пред първата инстанция, съобразно уважената част от исковете, както
следва: за процесуално представителство и защита на ищцата А.Л.Р. – 1962,85
лв., на ищцата Е.Н.Р. – 2083,80 лв. и на ищците М. и А. Р.– по 2234,65 лв.
ОСЪЖДА ******, БУЛСТАТ ******, да заплати държавна такса в
полза на РС – Лом в размер на 11 280,00 лв.
/единадесет хиляди двеста и осемдесет лв., 00 ст./, както следва: за исковете,
предявени от ищцата А.Л.Р. – 2600 лв., от Е.Н.Р. – 2760 лв. и от М. и А. Р.– по
2960 лв., както и 5 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – Монтана в
двуседмичен срок от уведомяване на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: