Решение по дело №2221/2018 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 387
Дата: 20 февруари 2019 г.
Съдия: Милена Маринова Дичева
Дело: 20187180702221
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 16 юли 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

РЕШЕНИЕ

 

№ 387

 

 

гр. Пловдив,   20 февруари  2019 год.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение, ХІ с., в открито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и деветнадесета година,  в състав:

 

Председател:  Милена Несторова - Дичева

 

при секретаря Д. Й.  и участието на прокурора С. К.,  като разгледа  докладваното от съдията административно  дело № 2221 по описа за 2018 г.,  за да се произнесе, взе предвид следното:

        

         Производството по делото е образувано по жалба на доц.д-р В.Б.Н., ЕГН **********,***, против Решение № РС-243-14-005 от 09.03.2018 г. на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество.

         Твърди се неправилност и необоснованост на оспореното решение с доводи за допуснати СПН в хода на развилото се производство, както и за липса на конфликт на интереси предвид обстоятелството, че в качеството си на член на УС на Камарата на независимите оценители в България, жалбоподателят не е получавал възнаграждение.

         Иска се отмяна на оспореното решение.

         Претендира се присъждането на сторените по делото разноски.

         В съдебно заседание жалбата се поддържа по изложените в нея съображения.

         Представя се подробна писмена защита.

 

 

Ответникът – Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, чрез надлежен процесуален представител, взема становище за неоснователност на жалбата.

Представя се подробно писмено становище.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени доказателства, достигна до следните фактически установявания  и правни изводи:

Жалбата е допустима като подадена в законоустановения срок – самото решение е връчено на жалбоподателя на  15.03.2018 г., а жалбата против него е подадена на 29.03.2018 г. видно от пощенското клеймо на изпращането ѝ, в какъвто смисъл са и становищата на страните (л.10)  и при наличие на правен интерес от страна на жалбоподателя дотолкова доколкото същият е  адресат на оспорения акт.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Предмет на процесното оспорване е Решение № РС-243-14-005, гр.София, 09.03.2018 г. на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, с което, на основание чл.27, ал.2 от ЗПУКИ (отм.) във връзка с чл.7, т.2 от Правилника за организацията и дейността на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси и във връзка с §3, т.3 и §5, ал.1 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, е установен конфликт на интереси по отношение на В.Б.Н., член на УС на Камарата на независимите оценители в България, за това, че в качеството си на лице, заемащо публична длъжност по чл.3, т.23 от ЗПУКИ (отм.), е гласувал при приемането на решенията на УС на КНОБ, взети по т.5 и т.7 от Протокол №43 от 09.06.2014 г. и по т.3, предложение осмо от Протокол № 45 от 01.09.2014 г., в свой частен интерес – нарушение на чл.7, ал.1 от ЗПУКИ (отм.) и, на второ място, е установено неподаване на декларация по чл.12, т.4 от ЗПУКИ от В.Б.Н., член на УС на Камарата на независимите оценители в България и в това му качество лице, заемащо публична длъжност по чл.3, т.23 от ЗПУКИ (отм.) във връзка с гласуването на решенията на УС на КНОБ, взети по т.5 и т.7 от Протокол № 43 от 09.06.2014 г. и по т.3, предложение осмо от Протокол №45 от 01.09.2014 г. – нарушение на чл.16, ал.1 от ЗПУКИ (отм.).

Съгласно разпоредбата на § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗПКОНПИ "Неприключилите до влизането в сила на този закон проверки и производства във връзка с отменените Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество и Закон за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност (обн., ДВ, бр. 19 от 2005 г.; изм., бр. 86 и 105 от 2005 г., бр. ЗЗ и 75 от 2006 г., бр. 52, 59 и 109 от 2007 г., бр. 16 от 2008 г., бр. 12, 32 и 42 от 2009 г., бр. 18 и 97 от 2010 г., бр. ЗЗ и 60 от 2011 г. и бр. 38 от 2012 г.; отм., бр. 38 от 2012 г.), както и производства по установяване на конфликт на интереси и налагане на административни наказания се довършват по досегашния ред от Комисията. ".

Съдът, предвид датата на издаването на процесното решение констатира, че производството по установяването на конфликт на интереси е било неприключено към влизането на закона в сила, при което са приложими правилата на отменения ЗПУКИ, като актът следва да се издаде от Комисията /КПКОНПИ – арг. от чл. 1, т. 3 вр. с чл. 7 от закона/.

Настоящият състав на Административен съд – Пловдив счита, че комисията, при постановяване на процесния  акт е допуснала  процесуално нарушение, представляващо самостоятелно основание за отмяна на оспореното решение предвид следното:

Конфликтът на интереси е понятие на административното право и процес. В тази насока, във фазата на установяването на конфликта на интереси, намират приложение разпоредбите на специалния ЗПУКИ (отм.), както и общите правила на АПК и ЗАНН, при липса на специални такива.

Решението на комисията, с което се установява конфликт на интереси, по своята същност представлява административен акт, с който се установява административно нарушение. Съгласно разпоредбата на чл. 30 ЗПУКИ (отм.), въз основа на влязлото в сила решение на комисията, с което се установява конфликт на интереси, се издава наказателно постановление, като в този случай не се съставя акт за установяване на административно нарушение.

Дори и установяването на конфликта на интереси, да се регламентира от специалния закон – ЗПУКИ (отм.), общият ЗАНН намира приложение в производството по установяване на конфликтите, което следва от правната природа на това правно явление. Самият ЗПУКИ (отм.) квалифицира конфликта като нарушение в нормите на чл. 24, чл. 27а и чл. 43, ал. 1.

Разглеждането на конфликта на интереси като вид нарушение спрямо родовото понятие по чл. 6 ЗАНН, прави приложими по отношение на тези нарушения общите правила относно този вид нарушения.

В тази насока, конфликт на интереси като деяние от обективна страна е конкретно действие/бездействие във връзка с установяването на което следва да намерят приложение общите норми на ЗАНН.

 В този смисъл Решение № 7602 от 23.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2182/2015 г., VII о., докладчик съдията М. К..

Предвид изложеното, съотнесено към конкретиката на настоящия казус, съдът счита, че в този случай следва да намери приложение нормата на чл.34, ал.1 от ЗАНН. Приемайки обратното, би означавало допускане в правния мир да съществува възможност за безкрайна висящност на производството по самото установяване на конфликта на интереси. Тази висящност не може да бъде преодоляна и посредством посочения в чл.27 от ЗПУКИ (отм.) двумесечен срок от откриване на производството, тъй като съдебната практика приема същия за инструктивен, чието неспазване не води до нарушаване на правата на лицето, по отношение на което се установява наличието на конфликт на интереси – Решение № 9604 от 29.08.2016 г. по адм.дело № 13944/2015 г. VII о., докладчик съдията Соня Янкулова.

В тази връзка, приемайки деянията, квалифицирани като установен конфликт на интереси, за извършени на 09.06.2014 г. /01.09.2014 г., към датата на постановяване на процесното решение 09.03.2018 г. безспорно е изтекла повече от една година от извършване на нарушението. При това положение и дотолкова доколкото, каза се по-горе, решението на комисията е на практика приравнено по своя правен характер на АУАН, а посредством последния се образува административнонаказателното производство (чл.36, ал.1 от ЗАНН), то, прилагайки чл.34, ал.1 от ЗАНН, след изтичането на една година от извършването на нарушението, не се образува АНП, ако не е съставен АУАН, в настоящия случай ако не е постановено решение. Като е постановил процесното решение  повече от три години след извършването на нарушението, комисията е допуснала съществено нарушение на административнопроизводствените правила  приемайки един незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен.

Следва да се посочи, че по преписката е наличен първи проект за решение още с дата 21 май 2015 г. т.е. най-късно към онзи момент по безспорен начин е било установено извършването на процесните деяния, съответно комисията е следвало в сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН да постанови своето решение.

За пълнота следва да се посочи, че липсата на специална уредба в ЗПУКИ (отм.) по отношение на срока, след изтичането на който не може да бъде образувано производство по установяване на конфликт на интереси в зависимост от това кога е извършено нарушението, е преодоляна в новия ЗПКОНПИ  - чл.73 от него гласи, че производството за установяване на конфликт на интереси, както и за нарушения по чл. 68 и 69 се образува в срок до 6 месеца от откриването, но не по-късно от три години от извършването на нарушението.

Предвид гореизложеното, жалбата се явява основателна.

Оспореното решение следва да бъде отменено като постановено при СПН, което прави безпредметно произнасянето по съществото му.

  

По разноските:

 При този изход на спора на жалбоподателя се следват сторените разноски, които се констатираха да са в размер на 610 лева съобразно представен на л.203 по делото списък с разноски, от които ДТ в размер на 10 лева съгласно платежно нареждане на л.3 по адм.д.№3856/18 на АССГ и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. по договор на л.202 на гърба.

 

         Мотивиран от гореизложеното, Съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОТМЕНЯ Решение № РС-243-14-005, гр.София, 09.03.2018 г. на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество.

ОСЪЖДА Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество да заплати на В.Б.Н., ЕГН **********,***,  разноски по делото в размер на 610  лева.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС. 

           Председател: