РЕШЕНИЕ
№ 97
гр. Бяла, 19.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на шести юни през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Атанас В. Д.
при участието на секретаря Михаела Г. Пенева
като разгледа докладваното от Атанас В. Д. Административно наказателно
дело № 20244510200097 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. А. Д., ЕГН ********** с адрес в гр.С., обл.В.Т.,
ул."С.Н"№ , бл.№ , ет., против Наказателно постановление № 18-05 от 27.03.2024г.,
издадено от началник Отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав“ – Русе, с което на
жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” по чл.73 от ЗРА в размер на
1 000 лева, за извършено нарушение на чл.37 от ЗРА и на основание чл.90, ал.1 от ЗРА, е
постановено отнемане в полза на държавата на 1бр. рибарски прът „Диамант“, черен на
цвят, с дължина 2.1м; 1бр. рибарска макара „Шимано Сахара 4000 (HAGANE)“ с навито на
нея влакно и с монтирана единична кука с оловна глава и нанизана на нея силиконова
примамка – „туистър“.
Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като неправилно и
незаконосъобразно, и иска неговата отмяна. Претендира разноски в производството.
Въззиваемата страна, оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде
потвърдено, като правилно и законосъобразно.
РП – Русе, ТО - Бяла, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат
становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено от
фактическа страна следното:
На 08.02.2024г., св. К. – специалист в „Рибарство и контрол – Централен Дунав“ –
Русе, съвместно с колегата си св. К. – старши инспектор в „Рибарство и контрол –
Централен Дунав“ – Русе извършвали проверка по подаден сигнал на служебен телефон на
територията на гр.Бяла за неспазване разпоредбите на ЗРА при извършване на любителски
риболов. Проверката била извършена на брега на река Янтра, в района на Държавна
психиатрична болница – Бяла. Пристигайки на място със служебния си автомобил,
служителите на ИАРА се позиционирали на острова, откъдето наблюдавали извършващите
любителски риболов на отсрещния бряг. Забелязали група от няколко човека, четирима от
които били седнали на столове, двама ловяли риба и трети, който също ловял риба, но по-
1
настрани от останалите. Около 30-40 минути наблюдавали лицата, като двамата рибари
извършвали резки движения. Единият от рибарите (жалбоподателят) уловил една риба от
вида „скобар“, като била прободена през стомаха и не я върнал във водата. Служителите на
ИАРА решили да им извършат проверка, но преди това отишли в РУ – Бяла да поискат
съдействие от полицейските органи. След като бил осигурен екип от полицията те отишли
на брега на реката, където били рибарите и се легитимирали. Установили самоличността на
лицата - жалбоподателят Д. и св. Ал. и им обяснили, че са ги видели да извършват риболов
чрез забранения метод „косене“ (търмъчене), за което ще им бъдат съставени АУАН. Не
била установена уловена риба. Двамата възразили, като заявили, че не извършват „косене“, а
ловят риба на метода „джиг“. Въпреки това служителите на ИАРА съставили АУАН на
лицата за нарушение разпоредбата на чл.37 от ЗРА. Жалбоподателят вписал възражения в
АУАН: „не съм извършвал риболов чрез „косене“, инспекторите от ИАРА не са ме видели,
риболовния ми уред е с редовни атрибути за риболов на хищник“. С АУАН били иззети
рибарска въдица „Диамант“, чер на цвят, с дължина 2.1м, оборудвана с макара „Шимано
Сахара 4000 (HAGANE)“ с навито влакно и единична кука с нанизана на нея силиконова
примамка „туистер“.
В законоустановения срок постъпили писмени възражения от жалбоподателя, в които
същият оспорил констатациите направени с АУАН и посочил, че използваните от него
уреди драстично се различават от тези използвани за извършване на „косене“. Независимо
от това, било издадено оспорваното в настоящото производство НП, връчено лично на
01.04.2024г.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и
приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства и извършения
оглед на веществено доказателство. По делото се събраха и гласни доказателства
посредством разпитите на св. К., св. К., св. Алексиев, св. П., св. Н. и св. Р.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в законоустановения в
чл.59, ал.2 от ЗАНН срок, поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана
по същество е основателна.
Съдът намира, че актът за установяване на административното нарушение е съставен
от длъжностно лице по чл.91, ал.1 от ЗРА. Обжалваното НП е издадено от компетентен
орган съгласно чл.91, ал.4 от ЗРА, какъвто се явява и началник отдел „Рибарство и контрол –
Централен Дунав“ – Русе, оправомощен със Заповед № РД 09-406 от 01.04.2022г. на
министъра на земеделието и храните. Предвид изложеното за съда няма съмнения относно
компетентността на актосъставителя и наказващия орган.
Съдът намира, че при съставяне на АУАН са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които са пренесени и в издаденото въз основа на него НП, водещи
до неговата незаконосъобразност. Това следва от обстоятелството, че е налице порок на
съществен елемент от установяване на административното нарушение, а именно мястото на
извършване на нарушението, което е в разрез с нормата на чл.42, ал.1, т.3 респ. чл.57, ал.1,
т.5 от ЗАНН.
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за това, че на 08.02.2024г. при
проверка по подаден сигнал на служебен телефон било извършено наблюдение на лицето Д.
(жалбоподателя), риболуващ от брега откъм психиатричната болница – гр.Б. на място с GPS
координати N44˚01'57.6" Е026˚24'35.0", като при наблюдението се констатирало, че Д. при
осъществяване на риболова извършвал характерни за „косене“ /търмъчене/ движения, при
което била уловена риба от вида „скобар“, закачена за коремната част. Риболовът бил
извършен с един брой рибарски прът „Диамант“, черен на цвят, с дължина 2.1м и оборудван
с рибарска макара „Шимано Сахара 4000“, с навито на нея влакно и с монтирана единична
кука с оловна глава и нанизана на нея силиконова примамка – „туистър“.
С представените в съдебно заседание и неоспорени писмени доказателства относно
2
направена справка в „Гугъл мапс“ за посочените географски координати, където се твърди
да е било извършено нарушението, се установява, че същите се намират на брега на р.Д. в
с.Н. Че., общ.Т., обл.С.. Налице е вътрешно противоречие относно мястото на извършване
на нарушението, доколкото се сочи, че същото е извършено на територията на гр.Бяла, а
посочените географски координати се намират в с.Н.Ч.а. Това представлява съществено
нарушение на процесуалните правила, което нарушава правото на защита на жалбоподателя.
Неоснователно се възразява от АНО, че това не засяга законосъобразността на НП и отнася
значението му единствено до определянето на местнокомпетентния съд, който да разгледа
жалбата. Предвид спецификата на риболова, който се извършва на места, които трудно биха
могли да бъдат конкретно обозначени, а и няма как да имат административни адреси, се
използват именно предоставените устройства за сателитно геопозициониране, чрез които да
бъде установено мястото на нарушението. В конкретния случай са без значение причините,
поради които устройството е посочило описаните в АУАН и НП координати, дали поради
повреда в устройството или неправилно боравене с него, но е факт, че същите сочат на друго
място и не позволяват еднозначното определяне мястото на извършване на нарушението.
Както бе посочено, това съществено нарушава правото на защита на жалбоподателя и
представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП.
За пълнота на изложението следва да се отбележи също, че нарушението се явява
несъставомерно и поради това издаденото НП е неправилно. Съгласно легалната дефиниция,
дадена в §1, т.15 от ЗРА - "Косене (търмъчене)" е риболов чрез използване на малоразмерни
мрежени уреди или куки, при който с резки движения се улавят или пробождат и закачват
отделни екземпляри риби. Еднопосочна и последователна е съдебната практика (вж.
Решение от 18.06.2012 г. на АдмС – Русе по к.а.н.д.№ 190/2012г., Решение от 16.06.2014 г.
на АдмС – Русе по к.а.н.д. № 171/2014г., Решение от 5.10.2015 г. на АдмС – Русе по
к.н.а.х.д. № 211/2015г., Решение от 18.01.2016 г. на АдмС – Русе по к.а.н.д. № 262/2015г.),
която приема, че за да е съставомерно деянието следва да са налице следните обективни
признаци от състава на нарушението: 1. извършване на риболов; 2. специфичен начин за
извършването му – чрез резки движения и 3. специфични средства, които се използват –
малоразмерни мрежени уреди или куки. Безспорно е налице първия елемент от фактическия
състав, а именно извършване на любителски риболов. По отношение на втория елемент –
специфичен начин на извършване чрез резки движения, съдът намира за недоказан, тъй като
свидетелските показания в това отношение бяха категорични единствено, че има известно
сходство с метода на ловене „джиг“, където също се извършват наподобяващи резки
движения, а това зависи единствено и само от техниката на самия рибар. Но дори да се
приеме, че такива резки движения са били извършвани, деянието се явява несъставомерно
защото използваните от жалбоподателя средства са негодни за извършване на риболов чрез
забранения метод на „косене“. От извършения оглед на вещественото доказателство в
съдебно заседание се установи, че използваната рибарска пръчка е с дължина 2.1м, с акция
15-40гр., спинингова макара и тънко влакно, като нито едно от посочените средства не е
годно за извършване на риболов чрез забранения метод на „косене/търмъчене“. Не са
използвани специални куки, каквито има предвид закона, а единична кука с оловна глава и
нанизана на нея силиконова примамка – „туистър“. Използваната от жалбоподателя кука с
нанизана на нея примамка се използва, за да наподоби във водата движения на малка рибка
и да примами хищна риба да я нападне и така да се улови на куката. В тази връзка следва да
се посочи, че неоснователно АНО акцентира на начина на риболов, като оставя без значение
използваните средства.
Що се отнася до твърденията за уловена риба, което обосновава ангажирането на
отговорността на жалбоподателя, вместо резолюция за прекратяване, както в случая със св.
Алексиев, съдът намира, че това също не е безспорно установено. В случая спор по това че
жалбоподателят е уловил риба няма, спорното е каква е била рибата, по какъв начин е била
уловена и каква е била съдбата след това. Това следва да бъде доказано по категоричен и
неоспорим начин от АНО, като от показанията на служителите на ИАРА не може да се
достигне до извод с подобна категоричност. Рибата не е била установена при рибарите, а
самите служители сочат, че са възприели единствено улавянето , но не и какво е направил с
3
нея жалбоподателят след това, защото тръгнали към РУ – Бяла за искане на съдействие.
Съдът не кредитира и показанията на останалите свидетели по делото на ответната страна,
тъй като по съществото си съдържат противоречия с показанията на служителите на ИАРА,
които е безпредметно да бъдат обсъждани предвид наличието на самостоятелни основания
за отмяна на процесното НП.
Предвид изхода на делото и на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, на жалбоподателя
следва да бъдат присъдени направените разноски за производството в размер на 500лв.
Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-05 от 27.03.2024г., издадено от началник
Отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав“ – Русе, с което на В. А. Д., ЕГН
********** с адрес в гр.С., обл.В.Т., ул."С.Н"№ , бл.№ , ет. е наложено административно
наказание „Глоба” по чл.73 от ЗРА в размер на 1 000 лева, за извършено нарушение на чл.37
от ЗРА и на основание чл.90, ал.1 от ЗРА, е постановено отнемане в полза на държавата на
1бр. рибарски прът „Диамант“, черен на цвят, с дължина 2.1м; 1бр. рибарска макара
„Шимано Сахара 4000 (HAGANE)“ с навито на нея влакно и с монтирана единична кука с
оловна глава и нанизана на нея силиконова примамка – „туистър“.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, със седалище в
гр.Бургас, ул. "Княз Александър Батенберг" № 1 да заплати на В. А. Д., ЕГН ********** с
адрес в гр.С., обл.В.Т., ул."С.Н"№ , бл.№ , ет. сумата 500лв., представляващи разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в производството.
Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд – Русе.
Съдия при Районен съд – Бяла: _______/п/________________
4