РЕШЕНИЕ
№ 486
гр. Благоевград, 19.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Катя Сукалинска
при участието на секретаря Елица Яв. Педова
като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20231210102115 по
описа за 2023 година
Производството по настоящото гр.д.№2115/2023г. по описа на Районен съд-Б е образувано
по искова молба на „Д ЕИК седалище и адрес на управление гр.Б представлявано от В
против В. Д. И., ЕГН **********, с.Ес която е предявен иск с правно основание чл.403, ал.1
от ГПК във вр. с чл.45 във вр. с чл.51 от ЗЗД за осъждане на ответника за заплащане на
сумата от 1 130.41 лв., представляваща обезщетение по чл.403, ал.1 от ГПК за причинени
имуществени вреди от наложена обезпечителна мярка „запор“ по гр.д.№1968/2021г. на
Районен съд-Благоевград, което е частично прекратено, ведно със законната лихва върху
сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че по предявен от ответника В. Д. И. срещу ищеца „Д иск по
чл.200 от КТ е образувано гр.д.№1968/2021г. по описа на Районен съд-Благоевград. На
17.02.2022г. В. Д. И. е подал молба с правно основание чл.389 от ГПК за налагане на
обезпечителна мярка запор на банковите сметки на „Д до размера на сумата от 20 000 лв.,
която молба е уважена и е издадена обезпечителна заповед, въз основа на която по
изпълнително дело №156/2022г. по описа на ЧСИ Б, е наложен запор върху разплащателна
сметка на дружеството в „Общинска банка“ АД за сумата от 20 000 лв. Твърди се, че на
30.11.2022г. в открито съдебно заседание съдът е допуснал изменение на предявения иск по
чл.200 от КТ чрез неговото намаляване до размер от 10 000 лв., и е прекратил поради отказ
от иск производството по делото в частта за разликата над 10 000 лв. до първоначално
претендирания размер от 20 000 лв. Сочи се, че поради бездействие от страна на В. Д. И. да
поиска частично вдигане на запора, на 27.01.2023г. дружеството „Д...е подало молба по
чл.402, ал.1 от ГПК за частична отмяна на наложената по делото обезпечителна мярка, която
молба била уважена и на 30.03.2023г. ЧСИ е изпратил съобщение до Банката за частично
вдигане на запора.
Твърди се, че в периода от датата на налагане на обезпечителната мярка – 24.02.2022г., до
датата на влизане в сила на определението, с което е постановено частично вдигане на
запора – 25.03.2023г., неоснователно е бил наложен запор по банковата сметка на
дружеството за сумата над 10 000 лв. до 20 000 лв. В посочения период дружеството не е
могло да оперира с въпросната сума, което е довело до настъпване на имуществени вреди за
същото, под формата на пропуснати ползи, съизмерими със законната лихва върху сумата от
10 000 лв. за горепосочения период, равняваща се на 1 130.41 лв.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът В. Д. И. е подал писмен отговор на исковата молба, в
който оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва ищецът да е претърпял реална
вреда, съизмерима с размера на законната лихва, изчислена върху сумата от 10 000 лв. за
периода 24.02.2022г. – 25.03.2023г.
1
В съдебно заседание ищецът „Д..се представлява от адв.Н. Л., която поддържа исковата
молба и моли за уважаването й.
В съдебно заседание ответникът В. Д. И. не се явява лично. Представлява се от адв.Б. Б.,
който оспорва иска като неоснователен. Намира, че ответното дружество не е доказало, че
реално е претърпяло имуществени вреди в претендирания размер.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 29.07.2021г. ответникът В. Д. И. в качеството на работник е предявил срещу ищеца
„Дамян 87“ ЕООД в качеството на негов работодател иск по чл.200 от КТ за заплащане на
сумата от 45 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от
настъпила трудова злополука. По така предявения иск е образувано гр.д.№1968/2021г. по
описа на Районен съд-Благоевград. На 09.03.2022г. в открито съдебно заседание по делото с
протоколно определение съдът е допуснал изменение на предявения иск чрез неговото
намаляване до размер от 20 000 лв., и е прекратил производството по делото в частта за
разликата над 20 000 лв. до първоначално претендирания размер от 45 000 лв. /видно от
Протокол №234/10.03.2022г. по гр.д.№1968/2021г. по описа на Районен съд-Благоевград/.
На 17.02.2022г. В. Д. И. е подал молба с правно основание чл.389 от ГПК за налагане на
обезпечителна мярка запор на банковите сметки на „Ддо размера на сумата от 20 000 лв.,
която молба е уважена с Определение №236/17.02.2022г. по гр.д.№1968/2021г. по описа на
Районен съд-Благоевград и е издадена Обезпечителна заповед №11/17.02.2022г. Горното
определение е потвърдено с окончателно Определение №416/12.04.2022г. по в.ч.гр.д.
№251/2022г. на Окръжен съд-Благоевград, след подадена частна жалба от „Дсрещу
наложената обезпечителна мярка.
Въз основа на така наложената обезпечителна мярка е образувано изпълнително дело
№156/2022г. по описа на ЧСИ Бо в рамките на което е наложен запор на разплащателна
сметка BG58SOMB91301002029101 в „О титуляр „Д за сумата от 20 000 лв. Запорното
съобщение е получено от банката на 23.02.2022г. /Известие за доставяне и запорът е
наложен на дата 24.02.2022г. /видно от Запорно съобщение изх.№2037/21.01.2022г.;
Удостоверение изх.№
На 30.11.2022г. в открито съдебно заседание по гр.д.№1968/2021г. по описа на Районен
съд-Благоевград с протоколно определение съдът е допуснал изменение на предявения иск
по чл.200 от КТ чрез неговото намаляване до размер от 10 000 лв., и е прекратил поради
отказ от иск производството по делото в частта за разликата над 10 000 лв. до първоначално
претендирания размер от 20 000 лв. /видно от Протокол №1561/30.. по описа на Районен
съд-Благоевград/.
На 27.01.2023г. дружеството „Д е подало молба по чл.402, ал.1 от ГПК за частична отмяна
на наложената по делото обезпечителна мярка. С Определение №в сила от 25.03.2023г.,
съдът е отменил допуснатото с Определение №236/17.02.2022г. обезпечение – запор върху
банкови сметки на дружеството, в частта над сумата от 10 000 лв. до сумата от 20 000 лв., и
е обезсилил издадената Обезпечителна заповед №22г. в частта за сумата над 10 000 лв. до
сумата от 20 000 лв.
На 30.03.2023г. дружеството е подало молба вх.№. по изпълнителното дело за частично
вдигане на запора. Същия ден ЧСИ е изпратил съобщение до Банката за частично вдигане на
запора въз основа на влязлото в сила съдебно определение /Съобщение изх.
№3545/30.03.2023г./, като съобщението е получено от „О, от когато е вдигнат запорът на
банковата сметка /Известие за доставяне
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.403, ал.1 от ГПК ако искът, по който е допуснато
обезпечението, бъде отхвърлен или ако не бъде предявен в дадения на ищеца срок, или ако
делото бъде прекратено, ответникът може да иска от ищеца да му заплати причинените
вследствие на обезпечението вреди.
По настоящото дело се установиха елементите от фактическия състав на хипотезата на
чл.403, ал.1, пр. посл. от ГПК, както следва: Предявеният от ответника В. Д. И. срещу ищеца
„Д иск по чл.200 от КТ е бил обезпечен с обезпечителна мярка запор върху банковите
сметки на дружеството до размера на исковата претенция от 20 000 лв.; производството по
така предявения иск, по който е допуснато обезпечението, е било частично прекратено
поради отказ от иск за разликата над 10 000 лв. до първоначално предявения размер от 20
2
000 лв., във връзка с което е постановена частична отмяна на наложения запор над сумата от
10 000 лв.; за процесния по делото период - от датата на налагане на обезпечителната мярка
– 24.02.2022г., до датата на влизане в сила на определението, с което е поставено частично
вдигане на запора – 25.03.2023г., дружеството не е могло да оперира със сумата от 10 000 лв.
/за която производството по делото е прекратено поради отказ от иск/, което е довело до
настъпване на имуществени вреди за същото, под формата на пропуснати ползи,
съизмерими със законната лихва върху сумата от 10 000 лв. за горепосочения период.
В съдебната практика безпротиворечиво се приема, че по реда на чл.403, ал.1 от ГПК
отговорността е безвиновна, обезпечителна, специфична деликтна отговорност, поради
което при липса на специална регламентация по отношение обема на вредите, които
подлежат на обезщетяване и по размера на обезщетението, приложение намира общото
правило на чл.51, ал.1 от ЗЗД - причинителят отговаря за всички преки и непосредствени
вреди, които са в причинна връзка с неоснователно допуснатото обезпечение. Приема се, че
вредата в хипотезата на чл.403, ал.1 от ГПК e съизмерима със законната лихва върху
запорираната сума като пряка и непосредствена последица от същото обезпечение за
периода на нейното задържане.
В този смисъл е Решение №29/04.02.1998г. по гр.д.№449/1997г. на ВКС, в което е даден
отговор на правния въпрос „съизмерима ли е вредата в хипотезата на чл.403, ал.1 от ГПК със
законната лихва върху внесената като обезпечение сума“, като е прието, че вредата в
хипотезата на чл.403, ал.1 от ГПК е съизмерима като минимален размер със законната лихва
върху учредения като обезпечение залог в пари за периода, като пряка и непосредствена
последица от същото това обезпечение. Посочено е, че при материално неоправдано
обезпечение е налице понесена имуществена вреда от ищеца по иска по чл.403, ал.1 от ГПК
под формата на пропусната полза и нейният минимален размер е съизмерим със законната
лихва върху дадената в залог сума за периода на задържането й. Аргумент в подкрепа на
това е въведената с нормата на чл.86, ал.1 от ЗЗД необорима презумпция, че при парично
задължение, независимо от неговия произход, гарантираната подлежаща на обезщетяване
вреда за ищеца, размерът на която е освободен да доказва, е винаги законната лихва, освен
ако действително претърпените вреди са в по-висок размер, който подлежи на пълно
доказване.
Приема се, че когато се претендира вреда от неправомерно задържане на парична сума,
размерът на вредата се заключава само в заплащане на законната лихва по чл.86, ал.1 от
ЗЗД, като вредата представлява пропуснатата полза за неосъществено увеличение на
имуществото, което се основава на предположението за състоянието, в което имуществото
би се намирало, ако не бяха засегнати благата. Запорът върху банковата сметка изважда от
разпоредителната власт на титуляря сума в размер на запорираното. Това препятства
възможността на кредитора да я ползва по предназначение и това води до понесена вреда
под формата на пропусната полза, минималният размер на която е съизмерим със законната
лихва. През периода на задържане на сумата ищецът е бил в невъзможност да я ползва за
задоволяване на свои нужди и да реализира доход от нея, поради което същият е пропуснал
да реализира полза, което представлява имуществена вреда, подлежаща на обезщетяване.
В подкрепа на горните изводи са още: Определение №50719/10.10.2022г. по гр.д.
№622/2022г. на ВКС; Решение №101 от 05.08.2013г. по т.д.№1029/2012г. на I т.о. и др.
Ответникът в настоящото производство, по чиято молба е допуснато обезпечението, трябва
да понесе риска от неоснователността на материалноправните си твърдения относно
обезпечения иск. Същият се е отказал от иска си за сумата над 10 000 лв., като отказът е
процесуално действие, с което ищецът окончателно се отказва от търсената с иска защита,
защото признава, че искът му е неоснователен, т.е., че твърдяното от него право не
съществува. При прекратяване на исковото производство поради отказ от иск спорният
предмет на делото се превръща в безспорен като със сила на пресъдено нещо се отрича
претендираното от ищеца право.
С оглед на изявлението на процесуалния представител на ответника в съдебно заседание,
че не оспорва начина, по който е изчислен размера на претендираното обезщетение,
съизмеримо със законната лихва за периода от 24.02.2022г. до 25.03.2023г., посредством
онлайн калкулатор за изчисляване на лихва на сайта на НАП, и след като съдът служебно с
помощта на онлайн калкулатор също извърши изчисление, приема, че размерът на лихвата
за посочения период се равнява на сумата от 1 130.41 лв.
3
Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск е изцяло основателен и следва да
бъде уважен в пълния размер от 1 130.41 лв. Сумата се дължи ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 12.10.2023г. до окончателното погасяване.
С оглед изхода на спора, на ищеца следва да се присъдят сторените разноски в
производството – 50 лв. за платена държавна такса и 600 лв. за платено адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.403, ал.1 от ГПК В. Д. И., ЕГН **********, с.Е да заплати на
„Д представлявано от В....сумата от 1 130.41 лв. /хиляда сто и тридесет лева и четиридесет
и една стотинки/, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от
наложена обезпечителна мярка „запор“ по гр.д.№1968/2021г. на Районен съд-Благоевград,
което е частично прекратено, изразяващи се в пропуснати ползи в размер на законната лихва
върху сумата от 10 000 лв., запорирана за периода от 24.02.2022г. до 25.03.2023г., ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 12.10.2023г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание 78, ал.1 от ГПК В. Д. И., ЕГН **********, с.Е да заплати на
„Дпредставлявано от Ва сумата от 650 лв. /шестстотин и петдесет лева/ за разноски по
делото за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
4