Решение по дело №9229/2016 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 09.01.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:                                               

СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА

         

при секретаря Мария Методиева като разгледа докладваното от съдията т.д. № 9229 по описа на СГС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Предявени са обективно съединени главни искове по чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 82 ЗЗД и евентуални искове по чл. 55, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗЗД; главни искове по чл. 88, ал. 1 вр. чл. 82 ЗЗД и евентуални искове по чл. 79, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗЗД и насрещни искове по чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Р.Р.“ ООД твърди, че между страните на 20.12.2010 г. е сключен договор за франчайз, по който ответникът предоставя на ищеца за срочно, непрехвърлимо, неизключително и възмездно ползване франчайз за организация на дейността и за осъществяване на търговия с петролни продукти, консумативи и други съпътстващи стоки и услуги в търговски обект – бензиностанция, находяща се в гр. Русе, ул. „*********, собственост на „Р.Р.“ ООД. Твърди, че с договора страните са постигнали съгласие франчайзополучателят да продава в търговския обект само горива, доставени му от франчайзодателя, както и реда за отправяне на писмена заявка, предаване на доставката и нейното заплащане. Посочва, че на 07.05.2012 г. страните подписали Анекс към договора, с който се съгласили да се добави нова алинея 3 към чл. 43 от договора, съгласно която при направена от франчайзополучателя заявка за доставка на гориво, същият има право със собствен или нает транспорт да извършва доставките от посочена от франчайзодателя петролна база до търговския обект, в който случай цената на доставеното гориво се формира като базовата цена Лукойл без ДДС се намали с 84 лева без ДДС на всеки 1 000 литра гориво, определени при 15 градуса С за А95Н и се намали със 74 лева без ДДС на всеки 1 000 литра гориво, определени при 15 градуса С за ЕДГ. Твърди, че в периода от 20.12.2010 г. до датата на анекса 07.05.2012 г. доставките за гориво са извършвани от „П.“ АД в търговския обект на „Р.Р.“ ООД с транспорт на ответника и по цени, които се определят по реда на чл. 46, ал. 2 от договора – по единната доставна цена на „П.“ АД за съответния вид гориво към деня на доставката. В периода след 07.05.2012 г. доставките са извършвани със собствен или нает транспорт на ищеца от посочената от ответника петролна база, поради което цената е следвало да се определя по правилата, установени с анекса към договора. Твърди, че въпреки тези обстоятелства за периода от 14.10.2013 г. до 31.10.2015 г. „П.“ АД е издало фактури за доставка на гориво на ищеца по цена на горивата, определена по реда на чл. 46, ал. 2 от договора за франчайз, вместо по реда на чл. 43, ал. 3 от анекса към договора от 07.05.2012 г. При извършена справка по базови цени Лукойл за петролната база в гр. Русе за горепосочения период установил, че ответникът е надвзел от ищеца общата сума в размер на 73 054,81 лева за доставки на горива – А95Н и ЕДГ по конкретно описани в исковата молба 142 бр. фактури. Твърди, че всички суми по фактурите са заплатени от „Р.Р.“ ООД на „П.“ АД авансово и по банков път. Информация за базовите цени получил впоследствие, като многократно уведомил ответника за разликите между фактурираната и уговорената с анекса цена. Счита, че за периода от 14.10.2013 г. до 31.10.2015 г. „П.“ АД не е изпълнявало задължението си по чл. 43, ал. 3 от договора за франчайз, съгласно изменението с анекса от 07.05.2012 г., като е определяло цената по договора, вместо по анекса. Твърди, че от това поведение на ответника е претърпял имуществени вреди – загуба на сумата 73 054,81 лева, която е в пряко причинно-следствена връзка с неизпълнението на задълженията на ответника. Счита, че ответникът му дължи обезщетение по чл. 82 ЗЗД във връзка с чл. 79 ЗЗД в размер на 73 054,81 лева. Посочва, че с нотариална покана поискал от ответника да възстанови посочената сума и че след срока за доброволно плащане на задължението до 5 дни ще счита договорът за развален. Въпреки развалянето на договора, на основание чл. 47, ал. 3 от същия, за периода от 23-30.11.2016 г. получил искане от „П.“ АД да издаде фактура за продажба на горива по карти Транскарт на стойност 7 720,42 лева без ДДС, от която да се приспаднат търговски отстъпки в размер на 312,17 лева без ДДС. За тази цел издал фактура № ********** от 30.11.2016 г. за продажба на горива с карти Транскарт на обща стойност 7 720,42 лева без ДДС и кредитно известите № ********** от 30.11.2016 г. за приспадане на търговската отстъпка от 312,17 лева без ДДС. В резултат на това по тази фактура останало неразплатено задължение на ответника за сумата 8 889,90 лева с ДДС. Твърди, че за периода 01-07.12.2016 г. също получил искане от ответника за издаване на фактура за продажба на горива по карти Транскарт на обща стойност 553,83 лева без ДДС, от която да се приспаднат търговски отстъпки в размер на 23,38 лева без ДДС. Посочва, че издал фактура № ********** от 09.12.2016 г., по която ответникът му дължи плащане от 636,54 лева с ДДС. Твърди, при условията на евентуалност, че общата сума в размер на 73 054,81 лева следва да му бъде възстановена като получена без основание /при начална липса на основание/ или на отпаднало основание /предвид развалянето на договора/. По същия начин продажбата на горива по карти Транскарт, за която са издадени горепосочените две фактури, сумите подлежат на заплащане, поради липса или отпадане на основанието. Предвид изложеното иска да се осъди ответникът да му заплати сумата 73 054,81 лева като обезщетение за претърпени вреди – загуба в резултат на неизпълнение; сумата 8 889,90 лева по фактура № **********/30.11.2016 г. обезщетение от разваляне на договора и сумата 636,54 лева – обезщетение за разваляне на договора по фактура № ********** от 09.12.2016 г. При условията на евентуалност претендира да се присъдят сумите на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Претендира разноски. С допълнителна искова молба ищецът поддържа предявените искове. Твърди, че оспореният анекс е подписан от същото лице, подписало и договора за франчайз, както и последващите анекси. Счита за неоснователни възраженията на ответника, че след 07.05.2012 г. „Р.Р.“ ООД не е извършвало превоз за своя сметка на доставяните му течни горива. Претендира присъждане на законна лихва върху главниците от датата на исковата молба до окончателното изплащане. С уточнителна молба ищецът излага твърдения по главния иск, че ответникът е в неизпълнение на задължението си да ценообразува и фактурира доставените количества в съответствие с формулата и отстъпките, формирани в чл. 1 от Анекс от 07.05.2012 г. и без да отчете фактът, че франчайзополучателят е организирал сам транспорта на доставките. По първия евентуален иск излага твърдения, че цените на горивата не са определени в съответствие с анекса, който след подписването е станал част от процесния договор за франчайз и всички заплатени или платени в повече суми за горивата, неопределени по посочения в анекса начин, са платени без основание. По втория евентуален иск твърди, че основанието за заплащане на процесната сума е отпаднало предвид развалянето на договора за франчайз. По главните искове по отношение на втората и третата суми твърди, че претендира тяхното заплащане като вреди от разваляне на процесния договор, тъй като „П.“ АД не е уведомило клиентите си да преустановят използване на т.нар. карти „Транскарт“ в процесната бензиностанция. При условията на евентуалност твърди, че са сключени самостоятелни договори за извършване на продажби чрез карти „Транскарт“, които са сключени с конклудентни действия, обективирани като предложение в изпратеното от „П.“ АД искане за издаване на фактури с писмо-протокол; както и че втората и третата суми са платени при начална лисна на основание или при отпаднало основание предвид разваляне на договора за франчайз.

Ответникът „П.“ АД оспорва исковете като изцяло неоснователни. Твърди, че „П.“ АД не дължи претендираните от „Р.Р.“ ООД суми. Оспорва сключване на анекса от 07.05.2012 г. към договора от 20.12.2010 г., тъй като за „П.“ АД същият е подписан от неизвестно лице. Оспорва като невярно твърдението, че считано от 07.05.2012 г. ищецът е извършвал за своя сметка /със свой и нает транспорт/ превозването на доставените му от „П.“ АД течни горива до бензиностанцията на ищеца в гр. Русе. Твърди, че в периода от 14.10.2013 г. до 31.10.2015 г. транспортирането на горивата не е извършвано от „Р.Р.“ ООД. Поради това и цената на доставка не е следвало да се определя съобразно правилата на новата ал. 3 на чл. 43 от договора, поради което й не дължи претендираната разлика в цените за целия период. Твърди, че съгласно чл. 46, ал. 1 от договора ищецът сам е определял и заплащал авансово цената с включен транспорт, от което произтича, че той сам е признал извънсъдебно, че не е превозвал горивата за своя сметка. Счита, че от това трайно поведение на ищеца следва, че цената на доставките в процесния период не е трябвало да се определя съобразно новата ал. 3 на чл. 43 от договора. Твърди, че не отговарят на истината твърдението в исковата молба, че ищецът е уведомявал ответника нееднократно за съществуващите разлики между уговорените в анекса и фактурираните цени, като такива уведомления не са изпращани. Посочва, че дори да се приеме твърдението на „Р.Р.“ ООД, че авансово заплащаните цени били определяни от „П.“ АД, то искът също е неоснователен, като следва да се вземе предвид разпоредбата на чл. 292, ал. 1 ТЗ, че при трайни търговски отношения предложението, което не е отхвърлено незабавно, се счита за прието. Оспорва исковете и по размер. Прави възражение за изтекла давност на претенциите на ищеца за връщане на твърдените надвзети суми по фактурите, издадени в периода от 14.10.2013 г. до 11.12.2013 г., тъй като договорът е с продължаващо изпълнение и е приложима тригодишната давност. Оспорва и евентуално предявените искове. По отношение исковете за сумите 8 889,90 лева и 636,54 лева твърди, че след 12.11.2016 г., когато ищецът твърди, че е развалил договора, всяка претенция от този договор е принципно неоснователна. Отделно от това посочва, че ищецът не е извършвал твърдените от него дейности по предаване на горива на корпоративни клиенти на „П.“ АД. С отговор на допълнителната искова молба поддържа всички изложени доводи и възражения срещу исковете.

В срока за отговор ответникът предявява насрещен иск. Твърди, че на 09.11.2016 г. Владимир П., в качеството на служител на „П.“ АД и работещ на длъжност специалност „Вътрешен контрол“ и в присъствието на представител на ответника извършил проверка за ползването на франчайза, за което е съставен констативен протокол. Посочва, че в хода на проверката било установено, че „Р.Р.“ ООД е нарушило задълженията си по чл. 40, ал. 1 от договора за франчайз, тъй като е извършвало продажби на гориво, което не е доставено от „П.“ АД. Твърди, че на датата на проверката били установени и други нарушения. Ответникът извършил продажби на горива с отстъпки от цената на продаваните стоки, които не са съгласувани с франчайзодателя. Търговският обект бил с външен вид, който не съответства на визуализацията, установена за бензиностанции, работещи под бренда на „П.“ АД, от което за ответника е възникнало задължение да заплати неустойка по чл. 55 от договора. Извършени били продажби на горива в периода от 01 юни до 31 октомври 2016 г. на газ пропан – бутан /LPG/ без такова гориво да е заявявано на „П.“ АД и да е доставяно от франчайзодателя. В периода 01 юни до 08 ноември 2016 г. ответникът извършил продажби с отстъпки от цената на продаваните стоки, без това да е било писмено съгласувано с франчайзодателя, с което „Р.Р.“ ООД е осъществило системни нарушения на задължението си по чл. 29, ал. 2 от договора за франчайз. Твърди, че за установените от „П.“ АД нарушения по договора и за основанията и за размера на вземанията за неустойка, уведомил ответника с отправено нарочно писмено изявление, на което е заявено, че няма извършени нарушения. Посочва, че на 22.11.2016 г. в „П.“ АД е получено изявление от „Р.Р.“ ООД, че не желае продължаване срока на договора, от което следва, че той е запазил действието си до 20.12.2016 г. Въпреки това, считано от 01.12.2016 г., без предварително изявление в този смисъл, „Р.Р.“ ООД е преустановило изпълнението на задължението си по чл. 5, ал. 1 и чл. 23 от договора, а именно – да предоставя ежедневни отчети за продажбите в обекта, в който се ползва франчайзът. Твърди, че в нарушение на задължението по чл. 29, ал. 2 от договора, системно в обекта /в периода от 01 до 14 декември/ са извършвани продажби с намаления от продажните цени на стоките, предоставени от ответника в рамките на организирани от него действия за насърчаване на продажбите в обекта и промоции, без предварително писмено съгласуване с франчайзодателя и поради тези нарушения ответникът дължи неустойка по чл. 55 от договора. За посочените последни нарушения уведомил ответника с писмено изявление. Предвид изложеното иска да се постанови решение, с което да се осъди ответника „Р.Р.“ ООД да заплати на „П.“ АД сумата 69 000 лева, представляваща неустойки, дължими на основание чл. 55 и чл. 56, ал. 1 от сключения на 20.12.2010 г. договор за нарушения на задълженията по чл. 18, чл. 29, ал. 2 и чл. 40, ал. 1, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира разноски. С допълнителна искова молба ищецът по насрещния иск заявява, че с писмото от 29.11.2016 г. от „П.“ АД са предявени задължения за неустойки, възникнали по основание и размер преди 12.11.2016 г. Оспорва и останалите доводи, наведени с отговора на исковата молба.

В отговора на насрещния иск ищецът-ответник оспорва исковете по основание и размер. Поддържа, че в процесния договор за франчайз не е предвидено да се дължат неустойки след развалянето му в хипотезата на разваляне с едностранно волеизявление от страна на франчайзополучателя. Твърди, че на 12.11.2016 г. процесният договор е развален и след тази дата неустойки не могат да се претендират по него, още повече от неизправната страна, която е ищецът по насрещния иск. Счита, че за „П.“ АД липсва правото да начислява неустойки като неизправна страна по развален договор. Излага също така съображения по същество на исканията за присъждане на неустойки, като счита същите за неоснователни. Посочва, че доставките на газ пропан – бутан са извършвани от друг доставчик със знанието и съгласието на „П.“ АД. Твърди, че не е в неизпълнението на задължението си във връзка със съгласуването на продажба на горива с отстъпки. Сочи, че между страните не са налице каквито и да било уговорки за това какъв трябва да бъде външния вид на бензиностанцията, поради което и няма как да се начислява неустойка за неизпълнение на несъществуващи задължения. Оспорва да е имал задължение да изпраща дневни отчети след развалянето на договора. С отговора на допълнителната искова молба поддържа всички твърдения и възражения в отговора на насрещната искова молба.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят, че на 20.12.2010 г. са сключили договор, съгласно който „П.“ АД, като франчайзодател предоставя на „Р.Р.“ ООД, като франчайзополучател за срочно, непрехвърлимо, неизключително и възмездно ползване франчайз за организация на дейността и за осъществяване на търговия с петролни продукти, консумативи и други съпътстващи стоки и услуги в търговския обект, посочен в чл. 3 от договора, а именно: Бензиностанция, находяща се в гр. Русе, ул. „*********.

В българското законодателство липсва легална дефиниция за понятието франчайзинг. Законът за корпоративното подоходно облагане в § 1, т. 10 определя франчайза като съвкупност от права на индустриална или интелектуална собственост, отнасящи се до търговски марки, търговски имена, фирмени знаци, изработени модели, дизайни, авторско право, ноу-хау или патенти, предоставени срещу възнаграждение, за да се използват за продажба на стоки и/или за предоставяне на услуги. Това определение възпроизвежда възприетото в Регламент /ЕС/ № 4087 от 30.11.1988 г. относно прилагането на чл. 85, ал. 3 от Договора на ЕО по отношение на категории франчайз, в сила от 1999 г.

Уредба на франчайза се съдържа в Регламент /ЕС/ № 330/2010 на Комисията от 20.04.2010 г. за прилагането на член 101, параграф 3 от ДФЕС относно категориите вертикални споразумения и съгласувани практики, Насоки относно вертикалните ограничения към Регламент № 330/2010 г. на Комисията, които третират вертикалните споразумения, които не са обхванати от груповото освобождаване от забраната и Европейски етичен кодекс на франчайзинга /EN/. Последният, както и Етичен кодекс на Асоциацията на франчайзите в България / www.bulfa.alle.bg/, са актуализирани редакции на Кодекса, издаден от Е. Ф. Федерация през 1972 г. и има за цел да събере основните разпоредби за справедливото поведение на франчайзинг системите в Европа.

Съобразно приложимата уредба, франчайзингът най-общо се определя като система на разпространение, чрез която се продават стоки и/или услуги и/или технологии на пазара, основаваща се на тясно и постоянно сътрудничество между правно и финансово зависими предприемачи: франчайзодателя от една страна и неговите франчайзополучатели от друга. Франчайзодателят дава на своите франчайзополучатели правото и едновременно с това им възлага задължението да ръководят предприятията си съгласно неговата концепция. Това право оправомощава и задължава франчайзополучателят да използва при условията на постоянна техническа и стопанско-икономическа поддръжка от страна на франчайзодателя, името на системата и/или стоковите обозначения и/или марката за услугите и/или други обекти на индустриална собственост както и ноу-хау, икономическите и техническите методи и търговската система на франчайзодателя, като прави това в рамките и за срока, установени в сключения между страните за тази цел в писмена форма договор, срещу пряко или косвено заплащане.

В чл. 1, ал. 2 от сключения между страните договор е предвидено, че предоставеният франчайз по чл. 1, ал. 1 е съвкупност от права на индустриална и интелектуална собственост на франчайзодателя, която включва: 1. запазена търговска марка, марки за услуги, лого, дизайн, символи и други обозначения, търговски опит, търговски методи, ноу-хау и други търговски предимства; 2. система от указания и инструкции за селекция на оборудване и екипировката, избор на фискална система и обслужващ счетоводен софтуер, за реклама и начини на обучение на служители и други подобни, като /но не само/: концепция за доставка и организация на пласмента на горива и петролни деривати; операционни инструкции, ПУБ /стандарти и правила/; процедури за закупуване на горива и петролни деривати на франчайзодателя; указания за застраховка; техническа информация и т.н.

Съгласно чл. 4, ал. 1 за ползването на предоставения с договора франчайз, франчайзополучателят се задължава да заплаща на франчайзодателя възнаграждение в размер на: 1. Абонаментна ежемесечна франчайзингова такса в размер на 100 лева на обект, без включен ДДС, която такса не е обвързан с обема на продадени горива и стоки и извършени услуги, и 2. Допълнително ежемесечно възнаграждение в размер на 1 ст. на всеки продаден от/чрез търговският обект по чл. 3 литър гориво, и 3. 3 % от общата стойност на осъществените през предходния месец продажби на други стоки и услуги без включен ДДС и 1 % от стойността на осъществените през предходния месец продажби на стоки от група тютюн и тютюневи изделия и на ваучери. В чл. 5 и чл. 6 са уговорени по какъв начин се определя месечното възнаграждение и кога е дължимо.

Страните са сключили договора за срок от една година, считано от датата на подписването му – чл. 51, ал. 2, като в ал. 2 са уговорили, че в случай, че никоя от страните по договора не възрази писмено един месец преди изтичането на срока по предходната алинея, договорът продължава действието си за още една година и така – за всяка следваща календарна година.

1/ По отношение претенцията на „Р.Р.“ ООД за заплащане на сумата 73 054,81 лева:

Според наведените твърдения в исковата молба ищецът търси заплащане на сумата 73 054,81 лева във връзка с издадени 142 бр. фактури за периода от 14.10.2013 г. до 28.10.2015 г., като надвзета от ответника, поради неизпълнение на задължението му да определя цената на доставените количества горива за горепосочения период по чл. 43, ал. 3 – нова, добавена с Анекс от 07.05.2012 г. към договора за франчайз.

Не се спори по делото, че за периода от 14.10.2013 г. до 28.10.2015 г. страните са били валидно обвързани от сключения между тях и описан по-горе договор за франчайз от 20.12.2010 г.

Доставката на горива е уредена в раздел V, чл. 40 и сл. от договора, като франчайзополучателят-ищец се е задължил да продава в търговския си обект само горива, доставени му от франчайзодателя.

Съгласно чл. 42, ал. 1 франчайзополучателят отправя писмена заявка за доставка на горива 48 часа преди датата на доставката. Формата на писмената заявка за доставка представлява приложение към договора. Заявките по предходната алинея се изпращат по електронен път до звено „Цени и пазари“ на „П.“ АД на електронен адрес: *****-*********g или на факс: 02/4960352 – чл. 42, ал. 2. В ал. 3 на същия член е предвидено, че франчайзодателят потвърждава писмено заявките по ал. 1 в срок до 24 часа от получаването им.

В чл. 43, ал. 1 е предвидено, че измерването на точното количество доставени в изпълнение на договора горива се извършва по данни от електронния разходомер на автоцистерната, с които същите са доставени до търговския обект по чл. 3. Съгласно ал. 2 доставеното количество се измерва в литри при 15°С /литри при петнадесет градуса по Целзий/ и в литри при реална температура. Претенции на франчайзополучателя по отношение на количеството и качеството на доставено гориво могат да бъдат предявени само в момента на доставяне и предаване на горивата.

В чл. 44, ал. 1 е уговорено, че при предаване на горивата, предмет на всяка отделна доставка, надлежно упълномощени представители съставят приемо-предавателен протокол, в който описват точното количество и вида на доставеното гориво.

В чл. 46, ал. 1 е предвидено, че франчайзополучателят е длъжен да заплаща общата стойност на доставените количества горива авансово до 17 часа на деня, предхождащ деня, в който се извършва доставката. Франчайзополучателят заплаща общата стойност на цялото количество доставени горива, измерено в литри при 15°С /литри при петнадесет градуса по Целзий/ по единична доставна цена в системата на „П.“ АД за съответния вид гориво към деня на доставката – ал. 2.

По делото е представен Анекс към договора за франчайз от 20.12.2010 г., от дата 07.05.2012 г. С чл. 1 от анекса страните се съгласяват в текста на чл. 43 да се добави нова ал. 3 със следното съдържание: „(3) При направена по реда на чл. 45 заявка, франчайзополучателят има право със собствен или нает транспорт да извършва доставките от посочена от франчайзодателя петролна база до обекта по чл. 3. В този случай цената на доставеното гориво се формира като базовата цена Лукойл, без ДДС се намали с 84 лева без ДДС на всеки 1 000 литра гориво, определение при 15°С за А95Н и се намали със 74 лева без ДДС на всеки 1 000 литра гориво, определени при 15°С за ЕДГ.“ С чл. 2 се предвижда, че считано от 01.06.2012 г. в текста на чл. 4, ал. 1, т. 2 от договора за франчайз след израза „литър гориво“ се добавя изразът: „и 1 ст. /една стотинка/ за всеки продаден литър газ пропан – бутан“.

Спорен между страните е въпросът дали анексът от 07.05.2012 г. валидно обвързва страните, като ответникът оспорва неговото сключване.

По делото се доказа, че анексът от 07.05.2012 г. е подписан от И.И.К., който към тази дата е бил член на управителния съвет на „П.“ АД. Това се установи от приетата по делото  и неоспорена от страните съдебно-почеркова експертиза, в която вещото лице дава категорично заключение, че подписите за „франчайзодател“ в договора от 20.12.2010 г. и в анексите към договора от дати: 07.05.2012 г., 17.02.2011 г. и 28.06.2011 г., сключени между „П.“ АД и „Р.Р.“ ООД са положени от лицето И.И.К.. Съгласно чл. 237, ал. 1 ТЗ членовете на съветите имат еднакви права и задължения, независимо от вътрешното разпределение на функциите между тях и предоставянето на право на управление и представителство на някои от тях. В разглеждания случай И. К. е бил член на управителния съвет и именно той е лицето, което е подписало и договора за франчайз от 20.10.2010 г., за който не се спори, че е валидно сключен от страните. Нито в договора, нито в анекса от 07.05.2012 г. е отбелязано, че лицето, което се подписва, не е посоченият в титулната страница С. Й. – изпълнителен директор, но от друга страна ответникът не оспорва, че договорът за франчайз не е валидно сключен, а единствено анекса от 07.05.2012 г., въпреки че разлика в изписването на страните и съответно подписването на документите няма.

Видно е също така, че анексът от 07.05.2012 г. съдържа изх. № на ответното дружество: №  04-63/07.05.2012 г., както и самият договор за франчайз от 20.10.2010 г., от което следва, че такъв документ в действителност съществува в правния мир и изхожда от „П.“ АД.

На следващо място съдът приема за установено, че към датата на подписване на анекса И. К. е бил упълномощен от С. Й., в качеството му на изпълнителен директор, с правото да подписва договори с търговски характер, какъвто безспорно е договорът за франчайз и анексите към него. От приложеното по делото писмо от 24.07.2018 г. от нотариус М.Е.се доказа, че за 2010 г. с пълномощно с рег. № 10086/21.10.2010 г. С.С. Й. е упълномощил И.И.К. включително с права да води преговори, да сключва и подписва договори с търговски характер. Посочено е, че пълномощното важи до изричното му оттегляне. С. Й. е подписал в полза на И. К. и нотариално заверени пълномощни с рег. № 11216/29.11.2010 г.; с рег. № 269/12.01.2012 г.; с рег. № 2948/10.05.2012 г.; с рег. № 3842/21.06.2012 г.; с рег. № 5796/24.09.2012 г.; с рег. № 7327/13.12.2012 г.; с рег. № 7470/18.12.2012 г. По делото липсват данни пълномощното от 2010 г. да е било оттеглено от страна на С. Й.. Следователно, въпреки че не е посочено изрично в договора и в анекса, че същите се подписват от пълномощник, а не от изпълнителния директор, то те обвързват страните по силата на изрично предоставените права с нотариалното заверено пълномощно в полза на член на управителния съвет – И. К..

Дори да се приеме, че анексът е подписан от лице без представителна власт, каквито възражения навежда ответникът, то приложение следва да намери разпоредбата на чл. 301 ГПК, съгласно която, когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. Процесният договор за франчайз е сключен на 20.12.2010 г. и безспорно същият е бил действащ между страните за период от почти шест години и той е подписан от лицето, което е подписало и оспорения анекс от 07.05.2012 г. От заключението на допълнителната съдебно-счетоводна експертиза се установява, че за периода от 07.05.2012 г. до 14.10.2013 г. за част от дните, в които има издадени фактури, приложените продажни цени с ДДС във фактурите, издадени от ответника, са на цена равна на базовата цена на Петролна база гр. Русе „Л.Б.“ ЕООД, намалена с полагащата се търговска отстъпка на ищеца по чл. 1 от анекса от 07.05.2012 г. за съответния вид гориво. В малка част от случаите, прилаганите продажни цени с ДДС от ответника на ищеца са по-високи, в сравнение с изчислена цена с ДДС след намаляването й с отстъпката по чл. 1 на анекса от 07.05.2012 г. Това са случаите с резултат – различен /по висок от нула по колона 18 от приложение 1. За периода от 31.10.2015 г. до 12.11.2016 г. приложението продажни цени с ДДС във фактурите, издадени от ответника, са на цена равна на базовата цена на Петролна база гр. Русе на „Л.Б.“ ЕООД, намалена с полагащата се търговска отстъпка на ищеца по чл. 1 на анекса от 07.05.2012 г. за съответния вид гориво. Следователно за периоди преди процесния и след него доставените количества горива са били заплащани по начин така, както е уговорен в анекса от 07.05.2012 г. по чл. 43, ал. 3. През посочените периоди след сключване на анекса от 07.05.2012 г. и след 31.10.2015 г., т.е. извън спорния период, ответникът не е оспорил приложимостта на анекса при определяне цените на горивата и не се е противопоставил веднага след узнаването.

Предвид изложените съображения съдът намира за установено по делото, че страните са обвързани от договор за франчайз от 20.12.2010 г., като с анекс от 07.05.2012 г. страните са се съгласили в текста на чл. 43 да се добави нова ал. 3 със следното съдържание: „(3) При направена по реда на чл. 45 заявка, франчайзополучателят има право със собствен или нает транспорт да извършва доставките от посочена от франчайзодателя петролна база до обекта по чл. 3. В този случай цената на доставеното гориво се формира като базовата цена Лукойл, без ДДС се намали с 84 лева без ДДС на всеки 1 000 литра гориво, определение при 15°С за А95Н и се намали със 74 лева без ДДС на всеки 1 000 литра гориво, определени при 15°С за ЕДГ“. За спорния период, ако е изпълненото условието на чл. 43, ал. 3, цената на доставеното количество следва да бъде определена по реда на анекса от 07.05.2012 г.

Спорен е въпросът между страните дали за процесния период „Р.Р.“ ООД е извършило за своя сметка и със свой нает транспорт превозването на доставени му от „П.“ АД горива до бензиностанцията в гр. Русе, в който случай доставната цена следва да се определи по анекса.

По делото са приети като доказателства представените от ищеца фактури за доставка на горива, фактури за транспортна услуга, нареждания за експедиция и товарителници ведно със служебни бонове, всичките издадени в периода от 14.10.2013 г. до 28.10.2015 г.

От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена се установява, че при проверка и анализ на представените доказателства, вещото лице констатира разлика между доставната цена на ответника към ищеца за доставка на горива за периода от 14.10.2013 г. до 31.10.2015 г. по издадени от ответника на ищеца фактури и доставната цена на горива, изчислена на база действаща базова цена Лукойл за съответния вид гориво на Петролна база Русе намалена с отстъпката по чл. 1 от Анекса от 07.05.2012 г. за количеството гориво, фактурирано от ответника. Получената разлика е в размер на 73 054,86 лева с ДДС. По счетоводни данни на ищеца и ответника се установява, че процесните фактури издадени от „П.“ АД на „Р.Р.“ ООД, посочени в исковата молба и приложени по делото са платени от ищеца на ответника. Размерът на извършените плащания и прихващания е общо 4 417 640,71 лева с ДДС и е равен на общата стойност на фактурите издадени от ответника на ищеца и описани в исковата молба. От представените счетоводни справки с хронология на осчетоводявания от ищеца се констатира, че доставките на горивата по процесните фактури от исковата молба са извършени с транспорт, нает от ищеца. От документите се констатира, че „Р.Р.“ ООД е осчетоводило разходи по издадени фактури за транспортни услуги за горивото по процесните фактури, както и е извършвал плащания на дружеството – изпълнител на транспортните услуги. Вещото лице констатира, че фактурите за транспортните услуги са осчетоводени по сметка 4001 – „Разчети с доставчици“, по партидата на транспортната фирма. Данъчната основа/разходът е заведен по сметка 6010 – „Разходи за транспортни услуги“, като дружеството е начислило и ДДС за покупки в размер на 20 % от стойността на разходи за транспорт по всяка фактура, издадена от транспортната фирма, по разчетна сметка 4531 – „Начислен ДДС за покупки“, съгласно счетоводните записвания при ищеца. От предоставените счетоводни справки с хронология и дневници на покупки по ЗДДС на ищеца се констатира, че процесните фактури за доставка на гориво, издадени от ответника на ищеца са включени в дневниците на покупки по ЗДДС в месеца, в който е издадена съответната фактура. Тоест ищецът е ползвал правото на данъчен кредит в пълен размер по процесните фактури издадени от ответника, като е упражнил това право в периодите/месеците, в които са издадени процесните фактури. По счетоводни данни на „П.“ АД, получените плащания отразени като аванс на цена от всяка доставка за периода 14.10.2013 г. до 31.10.2015 г. са в общ размер на 69 175 лева и се отнасят за част от доставките по процесните фактури. Във връзка с изискана информация от ответника как е формирал доставната си цена към ищеца, респективно каква е структурата и стойностите на отделните елементи, формиращи доставната цена посочена по процесните фактури, е получен от вещото лице отговор от главния директор „Търговия и маркетинг“ и член на управителния съвет на ответника. В него се сочи, че ответникът не съхранява данни за начина на формиране на доставните си цени за периода от 07.05.2012 г. до 12.11.2016 г., както и че при формирането на доставните цени към „Р.Р.“ ООД не са включени разходи за транспорт и съхранение. Вещото лице дава заключение, че ищецът е наемал транспорт за доставка/снабдяване с горива от дружеството „Е.“ ООД за доставките по приложените към исковата молба фактури за транспорт за периода от 14.10.2013 г. до 31.10.2015 г. В приложение 2 към заключението вещото лице е описало регистрационния номер на превозното средство, с което е осъществен транспортът /колона 8/, собственика на превозното средство /колона 9/, вид на горивото /колона 6/ и количеството по съпътстващите фактурите документи за транспорт /колона 7/.

При разпита свидетелят И.Х.И.заяви, че чрез неговата фирма „Е.П.“ ООД е извършвал транспортни услуги на обекта на ищеца. Доставяли горива от петролни бази, където има предварително пусната заявка и най-вече товареното било извършвано от база на Лукойл България в град Русе и го доставяли до бензиностанция „Р.Р.“ ООД. Транспортът им плащало дружеството „Р.Р.“ ООД. Нямали отношения с „П.“ АД. Основно товарили от базата на Лукойл България в Русе. Само от гр. Русе товарили.

При така събраните данни съдът намира за доказано по делото, че доставката на горивата за процесния период е извършвана с нает транспорт от „Р.Р.“ ООД ***. За целия период транспортът на горивата е осъществяван за сметка на ищеца чрез наети от него превозвачи, които са издавали фактури на дружеството, което е заплащало транспортните разходи. Не са ангажирани доказателства, нито се твърди, че транспортът за спорния период е извършван от „П.“ АД или от други наети от него дружества.

Ето защо и доколкото съдът прие, че анексът от 07.05.2012 г. валидно обвързва страните, то за периода от 14.10.2013 г. до 31.10.2015 г. цената на доставките на горива е следвало да се определи по реда на новата ал. 3 на чл. 43 от анекса.

Вещото лице сочи, че в писмен отговор на ответника до експерта е заявено, че за спорния период доставчици на горива на едро на „П.“ АД са били „Н.П.“ ЕООД и „Л.“ АД. Подробни калкулации за формирането на доставната цена към франчайзополучателите, включително „Р.Р.“ ООД, не се съхраняват в архива на дружеството. Покупките на течни горива на едро са реализирани по цени на съответния доставчик, а не по цени на петролна база. В нито един от посочените периоди при ценообразуването за доставки към клиенти на „П.“ АД не са взимани предвид базисни цени на петролни бази на „Л.Б.“ ЕООД. Такава информация не е публично оповестявана от този търговец на едро, поради решението на КЗК, забраняващо това. Съдът намира, че изложеното в писмото се опровергава от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, в която вещото лице установява, че за период преди процесния и след него цената на доставеното количество горива е определяна именно по анекса като за базова цена е вземана тази на Лукойл гр. Русе. Именно от тази петролна база са били доставени и количествата горива. При разпита свидетелят П. И. Р., който е бил дългогодишен служител на „П.“ АД от 2005 г. до 2016 г. на мениджърска позиция, се установи, че „П.“ АД е имало едно единствено ценообразуване към франчайзополучателя и то се влияе от факта кой доставя горивото.

Настоящият съдебен състав счита за неоснователно възражението на ответника, че след като ищецът е заплатил сумите по издадените фактури без възражения, то той е изразил съгласие с посочените цени и не е отхвърлил веднага предложението по смисъла на чл. 292, ал. 1 ТЗ. Както се посочи, в чл. 46, ал. 1 от действащия между страните договор за франчайз е предвидено, че франчайзополучателят е длъжен да заплаща общата стойност на доставените количества горива авансово до 17 часа на деня, предхождащ деня, в който се извършва доставката. В изречение 3 на чл. 43 е предвидено, че претенции на франчайзополучаталя по отношение на количеството и качеството на доставеното гориво могат да бъдат предявени само в момента на доставяне и предаване на горивата. Претенции по отношение на цената на доставените количества въобще не са включени, тъй като същата се заплаща авансово, като окончателната цена следва да се определи след преценка дали горивото е доставено с нает транспорт на лизингополучателя и след съобразяване базовата цена на Лукойл, съгласно анекса. Това, че цената се изплаща едва след доставката се установява и от показанията на свидетеля Ц.Й.а П., която заяви, че работи в „П.“ АД от 2007 г. на длъжност експерт цени и пазари и знае за сключения договор за франчайз между страните, както и че заявките се правят на имейла „доставки и горива“ и в тях не се сочи цената. Цената се изплаща при доставката и е на база на цената, която е изпратена по електронен път. Тези цени са валидни до следващата промяна. Цените се изпращат от персонален имейл, от нейния служебен – Ц.п.@петрол.бг. Имейлът dostavki-*********g е създаден за получаване само и единствено на заявки на партньорите и от него не се изпраща никаква информация, а само се получава.

Съдът кредитира показанията на свидетеля В. Й. П., че „Р.Р.“ ООД се е снабдило с информация за базовите цени на Лукойл впоследствие, тъй като същите не се публикуват, поради което те е нямало как да бъдат известни на ищеца към момента на заплащане на горивото. Това обстоятелство се потвърждава и от приложеното по делото писмо от 06.03.2018 г. на трето неучастващо по делото лице „Л.Б.“ ЕООД, в което е посочено, че за спорния период цените на горивата по петролните бази на дружеството не са били публични и не са обявявани на сайта на дружеството и достъп до тях са имали лица със сключен договор за покупко-продажба на горива на едро с „Л.Б.“ ЕООД. Такъв достъп не е предоставян на „Р.Р.“ ООД, тъй като дружеството не е имало сключен договор с „Л.Б.“ ЕООД. С електронно писмо от 09.10.2015 г. ищецът е уведомил ответника за разликата, която е установил в дължимите суми за цената на доставеното за процесния период гориво.

Със становище от 30.04.2018 г. ответникът изрично заявява, че не оспорва, че на 09.10.2015 г. на електронната поща с адрес k********@petrol.bg е получено съобщение от ********. От приетата съдебно компютърно-техническа експертиза се доказа, че електронна поща k********@petrol.bg е съществувала към 09.10.2015 г. и принадлежи на „П.“ АД, като сега се ползва от служител на дружеството в звено „Развитие и инвестиции“. При изследване на електронна поща ******** експертът сочи, че са намерени две електронни писма от 09.10.2015 г., като няма данни получени ли са съобщенията в електронната поща на k********@petrol.bg. От заключението на допълнителната съдебно компютърно-техническа експертиза се установява, че при изследване на пощенска кутия k********@petrol.bg и находящата се в нея електронна кореспонденция, в нея не съществуват електронни писма от ******** в периода от 09.10.2015 г. до 10.10.2015 г. При разпита свидетелят К.Ш.не оспорва, че е получил имейл с хаотично разхвърлена информация от цифри.

При съвкупната преценка на събраните доказателства и липсата на оспорване за получен имейл от ответника на 09.10.2015 г. следва да се приеме за установено, че ищецът е възразил на определената му цена след като е узнал, че тя се различава от договорената между страните. В подкрепа на това са и показанията на разпитаните свидетели В. П. и свидетеля П. Р., че между страните е проведена среща през есента на 2015 г. В действителност налице е разминаване в показанията на свидетелите дали са обсъждани цените на въпросната среща, но липсват по делото данни ищецът да е разбрал за разминаването на по-ранен етап. Наред с това от приетата съдебно-счетоводната експертиза, както се посочи по-горе, се установи, че в период след процесния, което е и след проведената среща, ответникът е ценообразувал доставеното гориво по формулата, заложена в анекса от 07.05.2012 г.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на ответника, че клаузата на новата ал. 3 на чл. 43 от анекса е нищожна, тъй като никоя от страните не е можела да определи цената, поради липсата на достъп до изходната цена на петролна база на Лукойл. Видно е, че в цитираната разпоредба цената на доставеното гориво е обвързано с базовата цена Лукойл без ДДС. Никъде в текста, а и на друго място определянето на цената не е поставено в зависимост от възможността на ответника да се снабди с базовата цена Лукойл. Независимо, че същата не е била публично известна, се доказа по делото, че ответникът е определял преди 14.10.2013 г. и след 31.10.2015 г. цената при съобразяване базовата цена Лукойл Русе. Ето защо съдът намира, че изложеното от ответника не може да доведе до нищожност на клаузата от анекса, доколкото цената е ясно определена.

Предвид изложеното съдът приема за установено по делото, че с анекс от 07.05.2012 г., с включване на нова ал. 3 на чл. 43 в договора, страните са уговорили различно ценообразуване на доставката на горивата от това по чл. 46 от договора за франчайз от 20.12.2010 г. при доказано, както е в конкретния случай, използване на собствен или нает транспорт от франчайзополучателя. Анексът валидно обвързва страните, като от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установи по делото, че за периода от 14.10.2013 г. до 31.10.2015 г. горивата са превозвани и доставяни изцяло за сметка на „Р.Р.“ ООД и при прилагане цените на Лукойл петролна база гр. Русе, като най-тясно свързана с обекта по договора и очевидно прилагана за други периоди. От приетото заключение се доказа, че надвзетите от ответника суми за спорния период са в общ размер на 73 054,86 лева.

Страните по делото са обвързани от валидно облигационно правоотношение с определена стойност по анекса от 07.05.2012 г. на предоставената услуга и когато ползвателят на услугата счита, че е заплатил по-висока цена, каквато не е била договорена между страните, както е в разглеждания случай, следва да се приеме, че сумата е платена при начална липса на основание. В този смисъл е и решение № 3 от 10.08.2015 г. по т.д. № 4073/2013 г. на ВКС, ІІ Т.О., постановено по реда на чл. 290 ГПК.

С оглед изложеното съдът намира, че следва да отхвърли главният иск по чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. с чл. 82 ЗЗД, по който сумата 73 054, 86 лева се претендира като вреди от неизпълнение на договорно задължение, доколкото се доказа, че платената цена е в повече от определената между страните, и да присъди исковата сума по първия евентуален иск по чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД като дадена при начална липса на основание.

Предвид основателността на предявения евентуален иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД следва да се разгледа въведеното от „П.“ АД в процеса възражение за изтекла тригодишна давност по отношение на претенцията.

Съобразно постановката на Тълкувателно решение 5/2017 г., постановено на 21.11.2019 г., при връщане на дадено при начална липса на основание в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД длъжникът дължи обезщетение за забава от поканата да изпълни. Ответникът е бил поканен да възстанови сумата с нотариална покана, връчена на 08.11.2016 г. на „П.“ АД, като към датата на исковата молба 16.12.2016 г. не е изтекла предвидената в закона погасителна давност. Ето защо съдът намира за неоснователно възражението на ответника за изтекла погасителна давност по отношение на претенцията в размер на 73 054,81 лева.

Само за пълнота на изложението, настоящият съдебен състав счита, че дори сумата от 73 054,86 лева да се дължи поради неизпълнение на договорно задължение, за вземането за цената за доставка на горивата би била приложима общата петгодишна погасителна давност. Правопораждащият факт за задължението за плащане на цената на горивото така, както е уговорена между страните в чл. 40 и сл. от договора, е всяка отделна заявка и нейното приемане, като в клаузите, които са относими към престацията, не са включени такива, задължаващи ищеца да прави ежемесечни или през известен интервал от време заявки, както и задължения за периодично плащане по тези заявки. В задължителното за прилагане Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк.д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, е определено понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и то се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В разглеждания случай такива характеристики има дължимото франчайзово възнаграждение, но не и плащането на цената на горивата, доколкото заявките, а оттам и дължимите плащания не носят белезите на повтарящи се задължения за плащане през предварително определен период. Ето защо дори и дължимата сума да бе на договорно основание, то към датата на подаване на исковата молба не е изтекла приложимата петгодишна давност.

С оглед уваженото на първия от предявените евентуални искове, вторият евентуален иск по чл. 55, ал. 1, т. 3 ЗЗД следва да се остави без разглеждане.

2/ По отношение претенцията на „Р.Р.“ ООД за заплащане на сумата 8 889,90 лева по фактура № **********/30.11.2016 г. и на сумата 636,54 лева по фактура № **********/09.12.2016 г.:

Спорен по делото е въпросът дали към датата на издаване на горепосочените фактури процесният договор за франчайз е бил действащ между страните.

Установи се по делото, че ищецът е изпратил до ответника нотариална покана, с която е отправено искане, поради неизпълнение на задължението на „П.“ АД да определя цената на горивото, съобразно анекса от 07.05.2012 г. за периода от 14.10.2013 г. до 31.10.2015 г., да върне надвзетата сума за този период в общ размер на 73 054,86 лева. Даден е с поканата петдневен срок от получаването й ответникът да възстанови на ищеца горепосочената сума, както и в същия срок да осигури спазването на договорените условия за доставка на горива. В поканата е отправено предупреждение, че при неизпълнение на задълженията в указания срок, ищецът ще счита договора за франчайз от 20.12.2010 г. за развален. Видно е от отбелязването върху нотариалната покана, че същата е получена от „П.“ АД на 08.11.2016 г.

С предизвестие от 20.11.2016 г. от „Р.Р.“ООД до „П.“ АД /с вх. № 47-00-2244/21.11.2016 г./ ищецът уведомява ответника, че с настоящото предизвестие изразява несъгласие с продължаване срока на договора след датата 20.12.2016 г. по смисъла на чл. 51, ал. 2 вр. чл. 52 от договора.

Съгласно практиката на Върховния касационен съд, обективирана в решение № 178/12.11.2010 г. по т.д. № 60/2010 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 186/15.07.2014 г. по гр.д. № 6836/2013 г. на ВКС, ІІІ Г.О. и др., правото да се развали двустранен договор е преобразуващо по своя характер. Същото се упражнява с едностранно волеизявление и възниква при наличие на неизпълнение на един двустранен договор. В чл. 87, ал. 1 ЗЗД са уредени елементите от фактическия състав, като общото правило е, че договорът се разваля от изправната страна с извънсъдебно едностранно изявление, като упражняването на това право се предпоставя от предупреждение, свързано с искане за изпълнение в подходящ срок, както и с изявление, че договорът се смята за развален в случай на неизпълнение в дадения срок.

Съдът намира, че са налице елементите от фактическия състав на чл. 87, ал. 1 ЗЗД и ищецът е упражнил надлежно правото си да развали сключения между страните договор от 20.12.2010 г., поради неизпълнение на задължението на ответника за период от повече от две години да ценообразува цената на доставеното гориво съобразно постигната договорка между страните, което изявление е достигнало до „П.“ АД на 08.11.2016 г. и при съобразяване дадения с поканата срок за доброволно изпълнение от 14.11.2016 г. договорът следва да се счита развален.

Видно от характера на уговорената характерна престация за заплащане на франчайзово възнаграждение, процесният договор е с продължително и периодично изпълнение. Съгласно чл. 88, ал. 1, изр. 1 ЗЗД развалянето на договори с продължително или периодично изпълнение няма обратно действие. Изпълнението до момента на отправяне на предизвестието за разваляне на договора се запазва, като всяка от страните се освобождава само от бъдещите си задължения.

Установява се по делото, че с електронно писмо от Г.Б., „Развитие на мрежата“, „П.“ АД от 02.12.2016 г., адресирано до управителя на „Р.Р.“ ООД, относно: Продажба на горива с Транскарт през периода 23-30.11.2016 г. е посочено, че продажбата на горива с Транскарт през периода 23-30.11.2016 г. от обект 6101 са, както следва: 1. Продажба на горива за 7 720,42 лева без ДДС; 2. Отстъпки с Транскарт в размер на 312,17 лева без ДДС. Изискано е от ищеца да издаде съответните фактури по т. 1 и ДКИ по т. 2. Към писмото са приложени фактурата и кредитно известие.

Видно е, че с електронно писмо от Г.Б., „Развитие на мрежата“, „П.“ АД от 09.12.2016 г., адресирано до управителя на „Р.Р.“ ООД, относно: Продажба на горива с Транскарт през периода 01-07.12.2016 г. е посочено, че продажбата на горива с Транскарт през периода 01-07.12.2016 г. от обект 6101 са, както следва: 1. Продажба на горива за 553,83 лева без ДДС; 2. Отстъпки с Транскарт в размер на 23,38 лева без ДДС. Изискано е от ищеца да издаде съответните фактури по т. 1 и ДКИ по т. 2. Към писмото са приложени фактурата и кредитно известие.

Със становище от 30.04.2018 г. по настоящото дело ответникът заявява, че не оспорва, че на 02.12.2016 г. и на 09.12.2016 г. от електронната поща с адрес ********* са изпратени електронни писма до електронен адрес ********.

По делото е изслушана съдебно компютърно-техническа експертиза, от заключението на която се установява, че електронна поща ********* е съществувала към 01.12.2016 г. и 09.12.2016 г. и е принадлежала на „П.“ АД, като сега се ползва от служител на дружеството в звено „Развитие на мрежата“. Относно електронни съобщения от електронна поща ********* за датите 02.12.2016 г. и 09.12.2016 г., не се установяват съхранени данни за изпращани електронни съобщения до електронна поща ******** и за изпращани копия от такива съобщения до други електронни пощи.

Независимо от липсата на съхранени данни, с оглед на изричното признание на ответника, че горепосочените две писма са изпратени от ответника, съдът приема, че ищецът е издал процесните две фактури по искане на ответника.

От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че в периода от 01.06.2016 г. до 14.12.2016 г. ищецът е извършил продажби на горива и са правени отстъпки. Съгласно представена справка Хронологичен опис с движение по сметка 410 – „Клиенти“ за периода от 23.11.2016 г. до 07.12.2016 г. се констатира, че ищецът е осчетоводил продажби на горива закупени от клиенти, притежаващи Транскарт. Счетоводните записвания по сметка 410 кореспондират с кредита на сметка 701 – „Приходи от продажба на стоки“, като за всяка продажба е начисляван ДДС, съгласно данните по представената счетоводна справка. В дневните касови отчети за периода от 01.06.2016 г. до 14.12.2016 г. се съдържа информация за продадените количества горива по вид и количество общо за деня.

От второто допълнително заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че за периода от 23.11.2016 г. до 07.12.2016 г. ищецът е осчетоводил продажби на горива закупени от клиенти притежаващи Транскарт. Счетоводните записвания по сметка 410 кореспондират с кредита на сметка 701 – „Приходи от продажба на стоки“, като за всяка продажба е начисляване ДДС, съгласно данните по предоставената счетоводна справка. Към фактурите издадени от ищеца на ответника за извършените продажби на гориво на клиенти с Транскарт са издавани кредитни известния със стойността на отстъпките, които ответникът е предоставил на ползвателите на Транскарт. За периода от 23.11.2016 г. до 30.11.2016 г. стойността на извършените продажби на гориво на клиенти, притежаващи Транскарт, намалена с направените отстъпки по същите продажби е 16 375,89 лева с ДДС. По счетоводни данни на ищеца за периода от 01.12.2016 г. до 09.12.2016 г. стойността на извършените продажби на гориво на клиенти, притежаващи Транскарт, намалена с направените отстъпки по същите продажби е 636,54 лева с ДДС. С писмо „П.“ АД потвърждава задължение към „Р.Р.“ ООД към датата 31.12.2018 г. в размер на 6 573,44 лева.

При тези данни съдът намира за доказано, че за периода от 23.11.2016 г. до 30.11.2016 г. и от 01.12.2016 г. до 07.12.2016 г. ищецът е извършил продажби на горива на клиенти на „П.“ АД по карти Транскарт, които са осчетоводени и които включват извършени продажби по процесните две фактури.

На първо място ищецът претендира заплащане на сумите по двете фактури като обезщетение за претърпени вреди, вследствие на разваляне на договора на основание чл. 88, ал. 1 ЗЗД. Основателността на претенциите е обусловена от установяване виновно неизпълнение от ответника на основно договорно задължение, послужило като основание за развалянето му от изправната страна по договора, от което за нея са настъпили вредни последици, подлежащи на обезщетяване.

Съдът намира, че сумите по двете фактури не представляват настъпила вреда за ищеца по смисъла на чл. 88, ал. 1 вр. чл. 82 ЗЗД, доколкото същите не са вследствие на разваляне на договора, а в резултат на съзнателно изпълнение от „Р.Р.“ ООД след искане от ответника „П.“ АД на продажби на клиенти, ползващи карти Транскарт. Ето защо главните искове за заплащане на сумите 8 889,90 лева и 636,54 лева като обезщетение за претърпени вреди от разваляне на договора за франчайз подлежат на отхвърляне.

Настоящият съдебен състав намира, че с отправяне на предложението от „П.“ АД към ищеца за издаване на процесните фактури с писма от 02.12.2016 г. и от 07.12.2016 г., приемането на предложението от страна на „Р.Р.“ ООД, между страните, които са били до 14.11.2016 г. в трайни търговски отношения са възникнали две самостоятелни облигационни отношения. Ето защо приложение следва да намери разпоредбата на чл. 292, ал. 1 ТЗ, съгласно която предложението до търговец, с когото предложителят е в трайни търговски отношения, се смята за прието, ако не бъде отхвърлено веднага.

От разменената кореспонденция между страните и издадените счетоводни документи се установява, че страните са постигнали съгласие за горепосочените периоди ищецът да извърши продажби на горива на клиентите на ответника по издадени от „П.“ АД карти Транскарт, като видно от електронните съобщения от ответника, последният се е задължил да заплати на „Р.Р.“ ООД стойността на продадените горива. От приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза се доказа, че издадените от „П.“ АД карти Транскарт представляват вид кредитна карта, която позволява закупуването на гориво на кредит при зареждане и ползване на отстъпка, определена от издателя на картите от всички бензиностанции на „П.“ АД в цялата страна. При съобразяване данните са извършени действителни продажби на горива на клиентите на ответника с Транскарт, които са включени от самия ответник по горепосочените две фактури, съдът счита, че „П.“ АД дължи заплащане на цената на горивото, поради постигнато съгласие с ищеца за доставката на горива за тези периоди. Ето защо сумите следва да се присъдят на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 292 ТЗ.

С оглед на гореизложеното следва да се оставят без разглеждане предявените при условията на евентуалност искове за заплащане на сумите 8 889,90 лева и 636,54 лева като дължими при начална липса на основание и при отпаднало основание.

3/ По отношение на предявените от „П.“ АД насрещни искове:

Ответникът-ищец „П.“ АД предявява четири обективно съединени насрещни искове за присъждане на неустойки по договора за франчайз.

Съдът намира за неоснователно възражението на „Р.Р.“ ООД, че липсва право на „П.“ АД да търси заплащане на неустойки за неизпълнение на задължения по договора поради разваляне му. Твърдяните от франчайзодателя нарушения нямат връзка с ценообразуването на доставките на горива, чието неизпълнение е дало основание на „Р.Р.“ ООД да развали договора, като до развалянето изпълнението се запазва и всяка страна носи отговорност при доказано неизпълнение на задълженията си.

За да бъдат уважени предявените искове за присъждане на неустойки, следва да се докаже, че са налице валидни задължения, чието изпълнение неустойките обезпечават, валидни договорни клаузи, предвиждащи заплащане на неустойки при неизпълнение на тези задължения и виновно неизпълнение на задълженията, които неустойките обезпечават, от страна на длъжника.

3.1/ По иска за присъждане на неустойка в размер на 5 000 лева по чл. 92, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 55 вр. чл. 18, ал. 1 и 2 и чл. 19 от договора за франчайз:

Ищецът по насрещния иск търси заплащане на неустойка като твърди, че е налице установено на 09.11.2016 г. нарушение относно външния вид на търговския обект на „Р.Р.“ ООД, който не съответства на визуализацията установена за бензиностанции, работещи под бренда на „П.“ АД, от което за ответника по насрещния иск е възникнало задължение да заплати неустойка по чл. 55 от договора в размер на 5 000 лева.

Съгласно чл. 18 франчайзополучателят е длъжен да управлява търговската си дейност с грижата на добър търговец, в пълно съответствие с писмените указания и изисквания на франчайзодателя и съобразно предоставените му за ползване франчайз.

В чл. 19, ал. 1 е предвидено, че при осъществяване на дейността си по продажба на горива и съпътстващи стоки и услуги в търговския обект по чл. 3, франчайзополучателят е длъжен да спазва точно Правилника за управление на бензиностанция, представляващ Приложение към договора, както и всички допълнителни писмени указания и инструкции на франчайзодателя, свързани с ползването на предоставените му с договора франчайз. Съгласно ал. 2 на чл. 19 франчайзополучателят е длъжен да спазва и изпълнява всички стандарти, правила за работа и указания на франчайзодателя във връзка с ползването на франчайза, в това число и указания за асортимента на стоките и услугите, предлагани в търговския обект.

Съгласно чл. 55 от договора в случай, че франчайзополучателят преотстъпи предоставените му с настоящия договор франчайз или част от него на трето лице, без изричното съгласие на франчайзодателя и/или използва франчайза по начини, различни от уговорените между страните, франчайзополучателят дължи неустойка в размер на 5 000 лева за всеки отделен случай.

По делото е приет като доказателство констативен протокол от 09.11.2016 г., съставен от Владимир П., на длъжност специалист ВК при „П.“ АД, след извършена проверка на място на обекта на ищеца ТО 6101 Русе, в който са констатирани какви са наличностите на петролните продукти в резервоарите за гориво бензин А95Н, за дизел и за LPG. Протоколът е разписан от Владимир П., като лице извършило проверката, спец. ВК. За МОЛ В. П. има положен подпис и печат.

При разпита, проведен в съдебно заседание, свидетелят В.Г.П. заявява, че работи в „П.“ АД на длъжност специалист вътрешен контрол от септември 2014 г. до настоящия момент. В задълженията му се включва проверка спазването на правилниците на „П.“ АД, финансовата дисциплина и доставките на горива. Посочва, че е извършил проверка през ноември 2016 г. на място на обекта на ищеца. Присъствали двама служители, една касиерка и служителя навън, който зареждал автомобилите. Трудно се ориентирали, че това е обект на „П.“ АД, защото цветовете не съответствали, били оранжево и сиво-черно. Констатирал, че човекът навън бил с дрехи без логото на „П.“ АД. Само момичето на касата било с блуза на „П.“ АД. Не съответствали ценовата табела, стените, козирката, табелата, тотема бил оранжев, само било останало квадратчето на Петрол. Описано е как трябва да изглежда обекта и в договора, когато се сключва за франчайз и в правилника за управление на бензиностанция. Посочва, че при посещението му след разговор по телефона, бил му осигурен достъп до фискалното устройство и след това съставил протокол за наличностите на горивата и показанията на броячите. Всички обекти на „П.“ АД са в синьо и жълто по договора за франчайз. Сочи, че отговоря за 204 обекта и не му е известно за друг обект, който да изглежда по различен начин с изключение на този в Русе. Важно е да изглеждат еднакво, за да се разпознават от другите марки. Всяка верига си има нейни защитени цветове и всички обекти изглеждат по един и същ начин. Не е искал да види правилник, но мисли, че видял такъв на бензиностанцията, като на всички обекти трябва да е предаден такъв правилник. Не е връчвал предписания как трябва да изглежда обекта. На него бил само веднъж. Трябвало да провери наличностите на петролни продукти и на външния вид на обекта и дали се спазва работното облекло. Всяка година някой колега е минавал на този обект на проверка и са изготвяни такива констативни протоколи. Управителят на „Р.Р.“ ООД не е присъствал на проверката, като протоколът бил подписан от касиерката. Заявява, че не е правил проверката по сигнал. В същия ден извършил проверки на още 9 обекта в област Русе, всичките на „П.“ АД. Знае за проведена среща през октомври 2015 г. Сочи, че не е получавал уведомление от В. П., че ще превизиуализира обекта. Освен колонката за обслужване, която била много забележителна, друга новост не е забелязал.

При разпита свидетелят Д.Г.С.заявява, че е служител в бензиностанцията от 2008 г. и към настоящия момент, на длъжност – продавач консултант. Посочва, че на 09.11.2016 г. не е извършвана проверка на обекта, нито е подписвала констативен протокол. Не е всеки ден на работа, тъй като работи на смени. През декември 2010 г. бензиностанцията преминала в „Р.Р.“ ООД. Докато била на „П.“ АД, имало правилник, с който се запознавали, актуализирал се, подписвали се. След като бензиностанцията била прехвърлена на „Р.Р.“ ООД, не е виждала правилник и не се е разписвала. Не е виждала управителката В.Л.да разполага с такъв правилник. Работила с такъв до декември 2010 г. Имейлът antim6101, по който получавала актуализацията на правилата преставал да съществува, след като бензиностанцията станала собственост на „Р.Р.“ ООД. Посочва, че не е имало случаи, в които представител на „П.“ АД да са давали предписания по външния вид на бензиностанцията или по цените. Продължили да спазват правилника след като бензиностанцията станала собственост на „Р.Р.“ ООД, но се са получавали правилник. Лично тя не се е разписвала и нищо не е получавано, нито в момента има правилник.

При разпита свидетелят В. Й. П. сочи, че е търговски пълномощник на ищеца с почти всички права на управител от преди закупуването на бензиностанцията от „Р.Р.“ ООД през 2010 г. В периода, за който е спорът, бил пълномощник и повечето неща от договора е договарял той с „П.“ АД. Присъствал на подписването на договора за франчайз. При подписване на договора присъствал само г-н И. К., който бил търговски директор и имал генерално пълномощно по търговските въпроси на „П.“ АД. Към самия договор нямало никакви приложени документи, а само договор. Заявява, че когато „Р.Р.“ ООД закупило бензиностанцията имало стар правилник. На място установили, че не е актуален в много лош външен вид и им било казано, че ще бъде изготвен за тях нов и ще им бъде предоставен, но така и не им бил представен такъв. По принцип нямали необходимост от правилник, защото той бил служител на „П.“ АД дълги години и в една част от този правилник, е участвал. Посочва, че не са им давани предписания относно външния вид на бензиностанцията. Външният вид на бензиностанцията не се определя от правилника за управление на бензиностанциите. Стандартът за външния вид на бензиностанциите се определя от стандарта на корпоративна идентичност, който „П.“ АД има. В него пише какъв нюанс са цветовете, какви са размерите, колко е голямо петлето, съотношението дължина-ширина. В правилника пише как се поддържа самия обект. Нямало изисквания да спазят тези неща. Посочва, че „П.“ АД било уведомено за предстоящата реконструкция преди да я предприемат. Състояла се среща през есента на 2015 г., на която били обсъждане две теми – за сумите, които задържат и за предстоящата реконструкция, когато представителите на ответника казали, че изглежда различно и интересно. Не е имало изискване от „П.“ АД кореспонденцията да се води на конкретен имейл и с конкретен човек. На срещата през октомври 2015 г. присъствали член на управителния съвет, на който бил изпратил материалите Л.Г., който бил търговски директор; П. Р., който бил мениджър франчайз и Г., който бил директор управление на мрежата. Реакцията на срещата от страна на „П.“ АД във връзка с фактурирането била супер негативна, но не оспорили, че е прав. Посочва, че нямало приложения към договора, които се очаквало да се дадат на по-късен етап. Имали техен правилник за вътрешен трудов ред и правилник за управление на бензиностанцията. Когато купили бензиностанцията, имало един тотем на „П.“ АД и го запазили до последно. Външно променили сградата, тъй като била в окаян вид. Освен на „П.“ АД, сложили и техен тотем, тъй като никъде в договора не пишело, че нямат право на това. Козирката е конструктивна стомана и няма как да се сложи борд на нея. Заявява, че не му е връчван стандартът за корпоративна идентичност. Разглеждал го е повърхностно, когато бил служител на „П.“ АД. В правилника има изисквания само външната площ да е пометена и кошчетата да са изхвърлени.

При разпита свидетелят П. И. Р. сочи, че от 2005 г. до 2016 г. бил на длъжност мениджър клиентска мрежа, а след това мениджър развитие на мрежата в „П.“ АД. До 2010 г. процесният обект бил собственост на „П.“ АД, а след това на „Р.Р.“ ЕООД. Сградата била стара с метални решетки на прозорците. Колонките били пред сградата, нямало навес над тях, на тях имало лепенки или боя на Петрол. Когато бензиностанцията била още на „П.“ АД, на нея имало екземпляр от правилника за управление на бензиностанциите. Обикновено, когато преди това обектът е бил на Петрол, екземплярът от правилника оставал за франчайзополучателя. Посочва, че външният вид на бензиностанцията е част от ноу-хау, което е описано в договора за франчайз, като трябва да се използват същите цветови комбинации. Заявява, че е ходил на обекта след сключване на договора и на него имало модул за продажба на горива на самообслужване и газ колонката била сменена с японска. Всеки франчайз трябва да изглежда идентично с обектите на „П.“ АД, за да не се объркват клиентите. Задължителните елементи на бензиностанция „П.“ АД, в зависимост от това дали е реконструирана или стара, включват тотем, който се състои от пет или седем метров знак с цени, тотемът е със сини и жълти елементи, лого с надпис Петрол, който се слага на козирката, а ако няма козирка, се монтира върху магазина с входна/изходна табела. Спомня си, че за конкретния обект бил предаден само с тотем. Посочва, че не е присъствал на предаването на правилника. Не е присъствал на подписване на договора и на анексите. По принцип всички франчайзови споразумения се договаряли от него или от екипа и се съгласували с тогавашния търговски директор на „П.“ АД, като единствено този договор не бил договорен от него или от член на неговия екип. Договорът бил договорен между франчайзополучателя и колеги от „П.“ АД.

При разпита свидетелят К.Ш.заявява, че работи в „П.“ АД от 2014 г. и е член на управителния съвет, а от лятото на 2016 г. е директор на развитие и инвестиции. Известен му е договорът между „Р.Р.“ ООД и „П.“ АД. С г-н П. имал само една среща и на нея единствено обсъждали състоянието на обекта и евентуално неговото развитие. Дискутирали въпросите с отклонението от тяхната корпоративна политика за визия на обекта, съответно за маркетинговите стратегии.

Спорни по делото са въпросите дали при подписване на договора за франчайз франчайзополучателят е получил описания като приложение правилник за управление на бензиностанцията, както и дали в него се съдържат изисквания за външния вид на бензиностанцията, които ответникът е нарушил.

На първо място следва да се посочи, че към датата на подписване на договора липсва отбелязване, че правилник за управление на бензиностанцията не е предаден. По делото е представен приемо-предавателен протокол от 22.12.2010 г., съгласно който „П.“ АД предава на „Р.Р.“ ООД правилник за управление на бензиностанция. Единственият представен по делото правилник обаче е този от ответника без посочена дата или период, за който се отнася, но паради липса на друг такъв, съдът намира, че следва да съобрази неговото съдържание. Видно е от съдържанието на представения правилник, че в същия е описан стандарт за общия външен вид на търговския комплекс. В него обаче липсва конкретно изискване за цветове, които следва да се спазват, като единственото изискване, неред с поддържането на обекта, е наличието на тотем, който да е винаги чист и в изправност. От показанията на разпитаните и обсъдени по-горе свидетелски показания съдът намира за установено, че при сключване на договора за франчайз през 2010 г. обектът е предаден само с тотем, който не е премахван от обекта до 2016 г., когато договорът е развален. Следователно ответникът по насрещния иск е спазил изискването да има тотем с логото на ищеца така, както се е задължил по договора за франчайз и правилника за управление на бензиностанцията.

На второ място съдът намира, че по делото не се твърди, нито се доказва „П.“ АД да е дало писмени указания относно външния вид на бензиностанцията, които да не са били спазени от франчайзополучателя. В протокола от извършената на 09.11.2016 г. проверка свидетелят П. не е вписал забележки относно външния вид на бензиностанцията, а единствено наличностите на горивата, като за лош външен вид показания дава едва в проведеното съдебно заседание. Същевременно по делото се установи, че „Р.Р.“ ООД е уведомило „П.“ АД за намерението си да извърши реконструкции на бензиностанцията, за което свидетелстват и показанията на свидетеля Р. и Ш.. Видно е, че към писмо от 09.10.2015 г., изпратено по електронен път от управляващия дружеството ищец инж. В.Л.до k********@petrol.bg са приложени снимки за реконструкция на обекта, стопанисван от „Р.Р.“ ООД, като след получения имейл липсват дадени писмени или устни указания от „П.“ АД относно външния вид на обекта.

Предвид изложените съображения и при съобразяване приетите по делото доказателства, съдът намира за недоказано по делото, че франчайзодателят е използвал франчайза по начин, различен от уговорения между страните. По делото не са събрани доказателства, че „Р.Р.“ ООД не се е съобразил с дадени от „П.“ АД писмени указания, инструкции, стандарти и правила за работа, поради което искането за присъждане на неустойка на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 55 вр. чл. 18, ал. 1 и 2 и чл. 19 от договора за франчайз подлежи на отхвърляне.

3.2/ По иска за присъждане на неустойка в размер на 26 800 лева по чл. 92, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 56, ал. 1 вр. чл. 40, ал. 1 от договора за франчайз:

Ищецът по насрещния иск „П.“ АД твърди, че франчайзополучателят е извършил за периода от 01.06.2016 г. до 08.11.2016 г. 134 бр. нарушения на задължението си по чл. 40, ал. 1 да продава в търговския обект само горива, доставени му от франчайзодателя.

В чл. 56, ал. 1 е предвидено, че в случай, че в изпълнение на задълженията си по настоящия договор франчайзополучателят не изпълни писмено указание или инструкция на франчайзодателя, не спазва Правилника за управление на бензиностанция и/или другите стандарти на франчайзодателя и/или не осигурява достъп на франчайзодателя до търговския обект или счетоводната си документация и/или премахне или повреди пломба на колонка, резервоар или шахта франчайзополучателят дължи на франчайзодателя неустойка в размер на 200 лева за всеки отделен случай.

При съобразяване предвиденото в цитирания текст на чл. 56, ал. 1 от договора, на който „П.“ АД се позовава, съдът намира, че в същия липсва възможност за начисляване на неустойка поради неизпълнение на задълженията на франчайзополучателя по чл. 40 от договора. В случая не се твърди неизпълнение на писмено указание, инструкция, неспазване на правилника, на стандарти, неосигуряване на достъп, премахване или повреда на пломба на колонка, резервоар или шахта, за да се търси неустойка по чл. 56, ал. 1 от договора.

Дори да се приеме, че задължението по чл. 40 се включва в дължимото поведение от страна на франчайзополучателя, както е конкретизирано в чл. 56, ал. 1, настоящият съдебен състав счита, че не се доказа нарушение на уговорено в договора задължение от страна на „Р.Р.“ ООД.

*** ООД признава, че в периода от 01.06.2016 г. до 08.11.2016 г., когато договорът е бил действащ между страните, на бензиностанцията е продавано гориво пропан бутан. Това се доказа и от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, като вещото лице при съобразяване счетоводни данни и представените първични счетоводни документи – товарителници, акцизни документи, декларации за съответствие и декларации за точен адрес на получаване на доставките констатира, че в периода от 01.06.2016 г. до 14.12.2016 г., дружеството е получавало доставки с газ пропан-бутан от доставчик „Б. ДМ“ ООД.

Страните не спорят, като изявления в този смисъл са направени и от двете страни, че към момента на сключване на договора за франчайз през 2010 г. в обекта не е функционирало съоръжение за продажба на газ пропан – бутан. Разрешение за въвеждане в експлоатация на съоръжението за газ пропан бутан е издадено през месец април 2013 г.

При тези данни за липса на съоръжение за продажба на гориво – газ пропан бутан към датата на сключване на договора, следва да се приеме, че доставянето на газ пропан – бутан е извън предмета на договора, сключен на 20.12.2010 г. В подкрепа на това е и включването на чл. 2 в подписания между страните анекс от 07.05.2012 г., съгласно който с чл. 2 се предвижда, че считано от 01.06.2012 г. в текста на чл. 4, ал. 1, т. 2 от договора за франчайз след израза „литър гориво“ се добавя изразът: „и 1 ст. /една стотинка/ за всеки продаден литър газ пропан – бутан.

Следователно едва след 01.06.2012 г. е предвидено да се извършва продажба и на газ пропан – бутан, поради което към сключване на договора през 2010 г. това гориво няма как да е било включено в предмета на договора.

Дори да се приеме, че франчайзополучателят е бил задължен да продава газ пропан – бутан, доставен му само от „П.“ АД, съгласно чл. 40 от договора, по делото се установи, че страните са постигнали съгласие доставката да се извършва от трето лице.

В показанията си свидетеля П. сочи, че към датата на подписване на анекса от 07.05.2012 г. съоръжението за газ било в процес на изграждане, поради което се предвидило единствено при продажба на газ, същото да се включи в франчайзовото възнаграждение, като франчайзополучателят заплаща по 1 стотинка на всеки продаден литър. Свидетелят заявява, че „П.“ АД нямало интерес от това да им доставя газ, защото нямали внос. Канили „П.“ АД, ако има претенции за газта, да анексират договора, но договореност за газта не била постигната. В началото се опитали да доставят газ от „П.“ АД, но поради технически причини се отказали. „П.“ АД започнало да доставя и на втората доставка избили клапани на газта и те отказали да правят това нещо повече и казали да се оправят сами. Сочи, че за май и юни получили имейл, в който Б.Б.от „П.“ АД им казал да зареждат газ от където искат, а после щяло да се реши, но след това не получили отговор. Не е имало писмени предписания по отношение на газта, както и по отношение на всичко. Не била обвързана договорката между тях за заплащане на 1 стотинка с това „П.“ АД да им доставя газ. Съдът кредитира дадените показания от свидетеля П., тъй като същите кореспондират с останалите по делото доказателства.

По делото е представено електронно писмо от 08.05.2014 г. от „Р.Р.“ ООД, с което дружеството уведомява г-н Б., че доставките на газ пропан бутан от „П.“ АД не могат да бъдат осъществени при необходимите технически изисквания и с искане да се вземе отношение по проблема тъй като оставят без ГПБ. С искане от „Р.Р.“ ООД до „П.“ АД на адрес dostavki-*********g от 01.07.2014 г. е поискано да бъде продължено устно споразумение за доставка на ГПБ от външен доставчик. Представено е писмо от 07.07.2014 от „Р.Р.“ ООД до dostavki-*********g, с което уведомяват „П.“ АД, че тъй като не са получили отговор на запитването за доставките на ГПБ, считат че няма промяна от досегашната договорка. С писмо от 08.05.2014 г. с подател Б.Б.– *********.bg с получател „Р.Р.“ ООД е заявено, че дружеството може да зарежда газ със собствен или нает транспорт самостоятелно до края на месец юни.

От приетата съдебно компютърно-техническа експертиза се установява, че електронна поща *********.bg е принадлежала на „П.“ АД и е ползвана от служител на дружеството до март 2015 г. Електронна поща dostavki-*********g е съществувала в периода от 2010 г. до 2016 г. и принадлежи на „П.“ АД. В електронната поща на ищеца е получено писмо от дата 08.05.2014 г., както и изпратени писма от дати 01.07.2014 г. и 07.07.2014 г. Вещото лице посочва, че няма данни към периода 01.07.2014 г. до 07.07.2014 г. кои електронни пощи са били асоциирани в груповата поща dostavki-*********g. От приетото повторно заключение на съдебно компютърно-техническата експертиза се установява, че „П.“ АД не пази логове /т.е. запазени записи за всички действия, извършени на определена система/ от 2014 г. и 2015 г. поради недостиг на сървърни пространства. Доставчиците на интернет услуги, т.нар. оператори пазят логове за срок от 6 месеца назад. Електронна поща dostavki-*********g е създадена на 13.05.2016 г. и последно е редактирана на 17.10.2016 г. и понастоящем се ползва като групова поща от служители на дружеството и към нея са асоциирани шест потребители с реални електронни пощи. Няма данни към периода от 01.07.2014 г. до 10.07.2014 г. кои електронни пощи са били асоциирани в груповата поща и поради тази причина не могат да се проверят пощенските кутии на потребителите, използвани dostavki-*********g за кореспонденция.

Независимо от липсата на категорични данни, че горецитираните електронни писма са получени от „П.“ АД, при наличие на доказателства, че същите са напуснали информационната система на подателя „Р.Р.“ ООД следва да намери приложение чл. 9 ЗЕДЕП, съгласно който електронното изявление се счита за изпратено с постъпването му в информационната система, която не е под контрола на автора. В чл. 10, ал. 1 ЗЕДЕП е предвидено, че електронното изявление е получено с постъпването му в посочената от адресата информационната система, като се смята, че адресатът на електронното изявление е узнал за съдържанието му в разумен срок след неговото получаване – чл. 11 ЗЕДЕП. По делото безспорно се доказа, че електронните писма са напуснали информационната система на ответника по насрещния иск, поради което следва да се приеме, че са достигнали до адресата.

По делото не се твърди, нито се доказва до изпращане на поканата на 29.11.2016 г. от „П.“ АД до франчайзополучателя за заплащане на неустойка във връзка с доставката на газ и въпреки получаваните отчети от продажба на газта и получаване на дължимото  във връзка с това възнаграждение от франчайзополучателя, както и извършваните ежегодни проверки на обекта, които са били правени според показанията на свидетеля П., ищецът по насрещния иск да е възразявал срещу действията на „Р.Р.“ ООД във връзка с доставката на газ от друг източник.

Предвид изложените съображения съдът намира, че за ищеца по насрещния иск не е възникнало правото да търси неустойка по чл. 56 от договора за твърдяното от него неизпълнение на задължението на ответника да доставя газ от „П.“ АД, тъй като от една страна задължението по чл. 40 не е включено в задълженията по чл. 56, които са скрепени със задължение за заплащане на неустойка, а от друга страна дори да е включено в чл. 56, страните са постигнали съгласие по отношение на газта единствено да се дължи такса за продажбата на горивото на обекта, без други задължения за франчайзополучателя, както и „Р.Р.“ ООД да доставя газ от източник, различен от „П.“ АД. Ето защо предявеният иск за присъждане на неустойка на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 56, ал. 1 вр. чл. 40, ал. 1 от договора за франчайз подлежи на отхвърляне.

3.3/ По иска за присъждане на неустойка в размер на 32 200 лева по чл. 92, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 56, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1 от договора за франчайз:

Дружеството „П.“ АД твърди, че франчайзополучателят е извършил за периода от 01.06.2016 г. до 31.10.2016 г. 161 бр. нарушения на задължението си по чл. 29, ал. 2 от договора.

В чл. 29, ал. 1 е уговорено, че франчайзополучателят е длъжен да участва в промоциите на отделни стоки и/или услуги, организирани от франчайзодателя, при условия писмено предоставени му от последния. Съгласно ал. 2 на чл. 29 франчайзополучателят може да организира промоции или да предприема каквито и да е рекламни действия за насърчаване на продажбите само след предварителното им писмено съгласуване с франчайзодателя.

Описаните от ищеца по насрещния иск нарушения са за извършени продажби от ответника по насрещния иск за горепосочения период на горива с отстъпка от цената им.

На първо място съдът намира, че описаното нарушение за продажба на горива с отстъпка не попада в приложното поле на чл. 56, ал. 1 от договора, който текст предвижда, че в случай, че в изпълнение на задълженията си по договора франчайзополучателят не изпълни писмено указание или инструкция на франчайзодателя, не спазва Правилника за управление на бензиностанция и/или другите стандарти на франчайзодателя и/или не осигурява достъп на франчайзодателя до търговския обект или счетоводната си документация и/или премахне или повреди пломба на колонка, резервоар или шахта франчайзополучателят дължи на франчайзодателя неустойка в размер на 200 лева за всеки отделен случай. В случая такова нарушение не се твърди, поради което само на това основание искът се явява неоснователен.

На второ място, дори да се приеме, че неизпълнението на задължението по чл. 29 от договора е скрепено с отнапред определено обезщетение под формата на неустойка, уговорена в чл. 56, то не се доказа по делото франчайзополучателят да е организирал промоции или да е предприел рекламни действия за насърчаване на продажбите. Продажбата на горива с отстъпка на определени клиенти не покрива понятието „промоция“ или „рекламни действия“ по смисъла на чл. 29. Това е така, тъй като промоцията представлява намаление на цени на стоки или услуги за всички потребители, а не само за отделни лица.

В дневните отчети се съдържа информация и за общия размер на направените отстъпки по отделните видове горива за съответния ден. В дневните касови отчети не се съдържат данни за отделните продажби, не се съдържат данни за направените отстъпи по отделните продажби като размер и стойност. Приложение 1 към допълнителното заключение – л. 1854 до 1862 – за периодите извън процесните „нула“. В съдебно заседание вещото лице допълва, че от счетоводна гледна точка може да има отстъпка, която да не е отразена във фактурата.

От приетото по делото допълнително заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установи, че за периода от 01.06.2016 г. до 14.12.2016 г. „Р.Р.“ ООД е продавало гориво на клиенти с и без отстъпки. Отчетените продажби, по които са предоставени отстъпки се отнасят за клиенти/купувачи притежаващи няколко вида клиентски карти, издадени от „П.“ АД и клиенти/купувачи притежаващи Транскарти. Следователно по делото са събрани доказателства, че франчайзополучателят е продавал гориво на клиенти ползващи карти за отстъпки, издадени им от „П.“ АД, но не и че без предварително писмено съгласие „Р.Р.“ ООД е предоставяло промоции или е извършвало друга рекламна дейност.

Предвид изложеното искът за присъждане на неустойка по чл. 56, ар- 1 вр. с чл. 29, ал. 2 от договора следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

3.4/ По иска за присъждане на неустойка в размер на 5 000 лева по чл. 92, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 55 вр. с чл. 5, ал. 1 и чл. 23 от договора за франчайз:

Ищецът по насрещния иск твърди, че франчайзополучателят дължи заплащане на неустойка, тъй като не е представило ежедневни отчети за продажбите на обекта, в който се ползва франчайз, за периода от 01.12.2016 г. до 14.12.2016 г.

При доказано в процеса разваляне на договора от страна на франчайзополучателя, считано от 14.11.2016 г., съдът намира, че към горепосочения период „Р.Р.“ ООД не е имало задължение да представя отчети, тъй като връзката между страните вече е била прекратена.

Предвид изложеното претенцията за заплащане на неустойка в размер на 5 000 лева на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 55 вр. с чл. 5, ал. 1 и чл. 23 от договора е неоснователна.

С оглед изхода на спора, право на разноски има ищецът. От негова страна се доказаха извършени разноски в общ размер на 9 508,05 лева, от които 3 303,25 лева за държавна такса, 10 лева за държавна такса за 2 бр. съдебни удостоверения, 2 950 лева за депозити за вещи лица и 3 244,80 лева за адвокатско възнаграждение, които следва да се възложат в тежест на ответника.

Така мотивиран Софийски градски съд

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения  от „Р.Р.“ ООД, с ЕИК:*********, с адрес: ***, срещу „П.“ АД, с ЕИК:*********, с адрес: ***, главен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 82 ЗЗД за заплащане на сумата 73 054,81 лева /седемдесет и три хиляди петдесет и четири лева и осемдесет и една стотинки/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на неизпълнение на задължения на „П.“ АД по чл. 43, ал. 3 от договор за франчайз от 20.12.2010 г., изменен с анекс от 07.05.2012 г. за периода от 14.10.2013 г. до 31.10.2015 г., като неоснователен.

ОСЪЖДА „П.“ АД, с ЕИК:*********, с адрес: ***, да заплати на „Р.Р.“ ООД, с ЕИК:*********, с адрес: ***, по предявения евентуален иск по чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД сумата 73 054,81 лева /седемдесет и три хиляди петдесет и четири лева и осемдесет и една стотинки/, представляваща надвзета цена, поради неизпълнение на чл. 43, ал. 3 от договор за франчайз от 20.12.2010 г., изменен с анекс от 07.05.2012 г., за периода от 14.10.2013 г. до 31.10.2015 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба 16.12.2016 г. до окончателното й изплащане.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения  от „Р.Р.“ ООД, с ЕИК:*********, с адрес: ***, срещу „П.“ АД, с ЕИК:*********, с адрес: ***, евентуален иск с правно основание чл. 55, ал. 1, т. 3 ЗЗД за заплащане на сумата 73 054,81 лева /седемдесет и три хиляди петдесет и четири лева и осемдесет и една стотинки/, като дадена на отпаднало основание във връзка с чл. 43, ал. 3 от договор за франчайз от 20.12.2010 г., изменен с анекс от 07.05.2012 г., за периода от 14.10.2013 г. до 31.10.2015 г.

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Р.Р.“ ООД, с ЕИК:*********, с адрес: ***, срещу „П.“ АД, с ЕИК:*********, с адрес: ***, главни искове с правно основание чл. 88, ал. 1 вр. чл. 82 ЗЗД за заплащане на сумата 8 889,90 лева /осем хиляди осемстотин осемдесет и девет лева и деветдесет / по фактура № **********/30.11.2016 г. и сумата 636,54 лева /шестстотин тридесет и шест лева и петдесет и четири стотинки/ по фактура № *********/09.12.2016 г., и двете суми като обезщетение за вреди от разваляне на договора за франчайз, сключен на 20.12.2010 г.

ОСЪЖДА „П.“ АД, с ЕИК:*********, с адрес: ***, да заплати на „Р.Р.“ ООД, с ЕИК:*********, с адрес: ***, по предявените евентуални искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 292 ТЗ сумата 8 889,90 лева /осем хиляди осемстотин осемдесет и девет лева и деветдесет / по фактура № **********/30.11.2016 г. и сумата 636,54 лева /шестстотин тридесет и шест лева и петдесет и четири стотинки/ по фактура № *********/09.12.2016 г., представляващи дължими суми за продажба на горива по карти Транскарт, първата за периода от 23-30.11.2016 г., а втората за периода 01.-07.12.2016 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на исковата молба 16.12.2016 г. до окончателното им изплащане.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от „Р.Р.“ ООД, с ЕИК:*********, с адрес: ***, срещу „П.“ АД, с ЕИК:*********, с адрес: ***, евентуални искове с правно основание чл. 55, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗЗД за заплащане на сумата 8 889,90 лева /осем хиляди осемстотин осемдесет и девет лева и деветдесет / по фактура № **********/30.11.2016 г. и сумата 636,54 лева /шестстотин тридесет и шест лева и петдесет и четири стотинки/ по фактура № *********/09.12.2016 г., като дадени при начална липса на основание, евентуално при отпаднало основание.

ОТХВЪРЛЯ предявените от „П.“ АД, с ЕИК:*********, с адрес: ***, срещу „Р.Р.“ ООД, с ЕИК:*********, с адрес: ***, насрещни искове с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в общ размер 69 000 лева /шестдесет и девет хиляди лева/ за дължими неустойки по договор за франчайз от 20.10.2010 г., както следва: 5 000 лева по чл. 92, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 55 вр. чл. 18, ал. 1 и 2 и чл. 19 от договора за франчайз; 26 800 лева по чл. 92, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 56, ал. 1 вр. чл. 40, ал. 1 от договора за франчайз; 32 200 лева по чл. 92, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 56, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1 от договора за франчайз и 5 000 лева по чл. 92, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 55 вр. с чл. 5, ал. 1 и чл. 23 от договора за франчайз, като неоснователни.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „П.“ АД, с ЕИК:*********, с адрес: ***, да заплати на „Р.Р.“ ООД, с ЕИК:*********, с адрес: ***, сумата 9 508,05 лева /девет хиляди петстотин и осем лева и пет стотинки/, представляваща направени разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

           

 

СЪДИЯ: