РЕШЕНИЕ
№……………. 12.10.2017 г. гр.Балчик
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Балчишкият
районен съд граждански
състав
На деветнадесети
септември през две хиляди и седемнадесета година
В закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ивелина Велчева
Секретар: Миглена
Йорданова
Прокурор: без
Като разгледа
докладваното от районен съдия Ивелина Велчева
Гражданско дело № 63 по
описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявена искова молба
от ”БНП
Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД, гр.София срещу Т.К.Т. ЕГН********** за признаване за установено, че
ищецът има вземания към ответника, произтичащи
от договор за потребителски заем от 26.06.2014 г., в размер на сумата от 7359,47 лв. главница по договор за потребителски кредит, ведно със законна
лихва от датата на постъпване на заявлението до изплащане на вземането; сумата
в размер на 7175,73 лв., представляваща възнаградителна лихва по договора;
сумата в размер на 701,95 лв., представляваща законна лихва за забава за
периода от 5.12.2015 г. до 11.11.2016 г.
Претендират
се и съдебно деловодни разноски.
Ответникът оспорва
иска за възнаградителна лихва. Желае разсрочване на вземането.
Съдът след
преценка на събраните по делото доказателства, направените доводи прие за
установено следното:
Предявеният иск
е допустим. Предявен е при наличие на правен интерес и пред местно компетентния
съд.
По отношение на
неговата основателност:
Ищецът
твърди, че между страните по делото има сключен договор за
потребителски паричен кредит от 26.06.2014 г., по силата на който ищецът е
отпуснал на ответника кредит в размер на 8 000 лв. и закупуване на застраховка в размер на
2 140, 50 лв.. Част от кредита в размер на 1056, 55 лв. са послужили за
погасяване на старо задължение на ищеца и 280 лв. за такса ангажимент към
кредита. По силата на договора, ответникът е следвало да погаси заема на 48
месечни вноски, всяка по 476,80 лв. На 5.11.2015 г., ответникът е преустановил
плащането по кредита. Кредиторът обявил кредита за предсрочно изискуем и
уведомил длъжника на сочения от него адрес.
Ищецът подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение. Образувано било ч.гр.д.№581/2016г.
по описа на БРС. Приключило с положителен за ищеца съдебен акт.
В срока по чл.
414, ал. 2 от ГПК, длъжникът възразил писмено срещу заповедта за изпълнение на
парично задължение.
Това мотивирало
ищеца да предяви настоящите искове.
Правната
квалификация на иска е по чл.124 от ГПК.
Страните
не спорят, а това се установява и от представения по делото договор, че между ответника
и ”БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД е съществувало договорно правоотношение за паричен заем от 26.06.2014 г., по силата на което ищецът се
задължил да предаде в собственост на ответника сумата от 8 000 лв., както и
сумата в размер на 2 150, 40 лв. за закупуване на застраховка за кредита,
а ответникът да погаси заема на 48 вноски, всяка по 476,80 лв., според
уговорения от страните погасителен план. Към ежемесечната погасителна вноска е
включен лихвен процент върху главницата от 8 000 лв. в годишен размер
на 58,10 %, който е претендираната
възнаградителна лихва в исковата молба, съобразно рекапитулацията на приложения
по делото документ на стр. 15-17 от делото.
Ответникът не спори, че не е върнал пълния размер от заетата
сума, както и че се е подписал гореупоменатите договорки. В тоя смисъл съдът
намира, че същият дължи невърнатата заемна сума по договора за заем, ведно със законната лихва върху
сумата от датата на подаване за заявлението за издаване на заповед за
изпълнение.
Съгласно установената съдебна практика по договори за потребителски кредит,
какъвто е и процесния, за което няма спор, съдържащи уговорка за предсрочна
изискуемост са приложими постановките на ТР № 4/18.06.14г. по тълк. д. № 4/13г.
на ОСГТК на ВКС и по – конкретно т. 18. В разглеждания казус това означава, че
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 от ГПК кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на кредита
за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника. Това е
станало с последна покана от 12.05.2016 г ., достигнала до длъжника на
25.05.2016 г., съобразно представената товарителница – л. 19 от делото.
Искът в
размер на 7359,47 лв. като основателен следва да се уважи.
Поради
неплащане заемателя дължи и законна лихва върху главницата от датата на
поканата до датата на подаване на заявлението, която не бе оспорена от него в
последното съдебно заседание в размер на 701,95 лв. Искът като основателен следва да се уважи.
Ответникът по същество прави възражение
за нищожност на клаузата относно уговорения годишен лихвен процент в размер на
58,10% годишно.
Съдът намира за основателно възражението за нищожност на уговорения годишен лихвен
процент поради нарушение на добрите нрави. Съгласно чл. 240 от ЗЗД страните
могат да уговорят писмено задължението на заемателя за заплащане на лихва.
Размерът на тази лихва не е ограничен нормативно, съгласно чл. 10, ал. 2 ЗЗД,
след отмяна на ПМС № 1238 от 25.06.1951 г. за определяне на максималния процент
на договорните лихви с ПМС № 72 от
8.04.1994 г., с което е определен само размерът на законната лихва, без да бъде
определен нов максимален размер на договорната лихва. Единственото ограничение
за свободата на договаряне между страните остава разпоредбата на чл. 9 ЗЗД,
съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието на договора,
ако то не противоречи на добрите нрави. Санкцията при несъобразяване е в чл. 26
от ЗЗД, според който са нищожни договорите, които накърняват добрите нрави. За
противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се
третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на
материални средства на един субект за облагодетелстване на друг.
Съдебната практика е приела, че
обективен критерий може да бъде размерът на законната лихва, без обаче тя да
може да се приеме като максимален размер, тъй като законът не постановява това.
Приема се, че максималният размер, до който съглашението за плащане на възнаградителна
лихва е действително е, ако тя не надвишава с повече от три пъти законната
такава (в този смисъл решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. №
315/2005 г., II г. о.). В случая, договорената между страните годишна лихва в
размер 58,10 % годишно е в нарушение на добрите нрави, тъй като надхвърля повече
от 5 пъти размерa на законната такава,
поради което съдът намира тази уговорка за нищожна.
Ищецът
претендира разноски, които следва да му се присъдят съобразно уважената част от
исковете.
Следва
да се уважи искането за присъждане на разноски в заповедното производство.
Ответникът
моли съда да постанови разсрочено изпълнение на съдебното решение.
Съобразно
постулатите на ТР 4/2016 г. на ОСГТК, съдът по иска за съществуване на
вземането може да разсрочи и отсрочи изпълнението на съдебното решение при
направено и доказано искане.
За
влошеното финансово състояние на ответника свидетелства служебна бележка
№1/2.07.2017 г.
Искането
за разсрочване на плащането като основателно следва да се уважи.
Воден
от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА
за установено, че ”БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД, гр.София жк Младост 4,
бизнес Парк София, сгр. 14, представлявано от Н.Н. и Д.Д.има вземания към Т.К.Т.
ЕГН********** ***, произтичащи от договор за
потребителски заем от 26.06.2014 г., в размер на сумата от 7359,47 лв.(седем хиляди триста петдесет и девет
лева и четиридесети седем стотинки),
представляваща главница по договор
за потребителски кредит, ведно със законна лихва от датата на постъпване на
заявлението до изплащане на вземането; сумата в размер на 701,95 лв.(седемстотин и един лев и деветдесет и
пет стотинки),
представляваща законна лихва за забава за периода от
5.12.2015 г. до 11.11.2016 г.
ОТХВЪРЛЯ
иска на „БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД, гр.София против Т.К.Т. ЕГН**********,
за признаване за установено, че Т.К.Т. ЕГН********** има задължение към „БНП
Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД, произтичащо от потребителски
паричен кредит от 26.06.2014 г., в размер на 7175,73 лв.(седем хиляди сто седемдесет и пет
лева и седемдесет и три стотинки),
представляваща възнаградителна лихва по договора.
РАЗСРОЧВА
изпълнението на съдебното решение като дължимите по него суми следва да се
заплатят на 10(десет) равни
месечни вноски, съответно всяко на 5 число от месеца, считано от влизане на
решението в законна сила.
ОСЪЖДА Т.К.Т.
ЕГН********** да
заплати на БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД сумата в размер на 545,68 лв(петстотин четиридесет и пет лева и
шестдесет и осем стотинки),
представляваща направените в това производство съдебно – деловодни разноски,
съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Т.К.Т.
ЕГН********** да
заплати на БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД сумата в размер на 187, 68 лв. (сто осемдесет седем лева и
шестдесет и осем стотинки),
представляваща направените в заповедното производство съдебно – деловодни
разноски, съобразно уважената част от исковете.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Добрич в двуседмичен срок от връчването
му.
СЪДИЯ: