№ 330
гр. Варна, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20213100503119 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Г. М. М., с ЕГН
********** и адрес: гр. Варна, *********, чрез процесуален представител
адв. М.К., срещу Решение № 262806/12.11.2021 г., постановено по гр. д. №
18625/2017 г. по описа на ВРС, 41-ви с-в, с което е оставена без уважение
молбата на въззивницата за допускане поправка на очевидна фактическа
грешка в постановеното по делото Решение № 4019/02.10.2019 г. В жалбата
се излага, че е налице очевидна фактическа грешка, тъй като истинската воля
на съда касае и описание на спорния предмет. Щом съдът е описал
претенцията, то и непроизнасянето в петитума по нея, води до извод, че е
налице фактическа грешка, която следва да бъде поправена по реда на чл. 247
от ГПК. Моли решението да бъде отменено и молбата да бъде уважена, като
бъде присъдена и законната лихва върху обезщетението.
В срока по чл. 263 от ГПК е депозиран отговор от въззиваемата страна
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на
правосъдието, с който жалбата се оспорва. Излага се, че решението е
правилно и законосъобразно, тъй като не е налице произнасяне в мотивите по
искането за присъждане на законната лихва. Поради това и не е налице
несъответствие между мотиви и диспозитив. Моли решението да бъде
потвърдено.
ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
1
следното:
С Решение № 4019/02.10.2019 г., постановено по гр. дело №
18625/2017 г. по описа на ВРС, XLI-ви състав, Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ при Министерство на правосъдието е осъдена да заплати на
Г. М. М. сумата от 2000 /две хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
претърпените от извършената в периода от 2006 г. до 31.12.2016 г.
дискриминация, като отхвърля като неоснователна исковата претенция за
горницата над 2000 лева до пълния претендиран размер от 30000 лева, на
основание чл. 71, ал. 1, т. 3 от Закона за защита от дискриминация.
Решение № 4019/02.10.2019 г. е отменено в частта, в която е отхвърлен
иска на Г. М. М. за разликата над 2000 до 5000 лева и в полза на ищцата е
присъдена допълнително сума в размер на 3000 лева с Решение №
548/08.05.2020 г., постановено по в. гр. д. № 2182/2019 г. по описа на
Варненски окръжен съд. Последното решение не е допуснато до касационно
обжалване с Определение № 14/20.01.2021 г. по гр. д. № 2560/2020 г. по описа
на ВКС, IV г.о. и е влязло в законна сила.
На 01.11.2021 г. е постъпила молба от Г. М. М. за поправка на
очевидна фактическа грешка в Решение № 4019/02.10.2019 г. постановено по
гр. дело № 18625/2017 г. по описа на ВРС, XLI-ви състав, като в диспозитива
на същото се посочи, че сумата в размер на 2000 лева се присъжда, ведно със
законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане.
С Решение № 262806/12.11.2021 г., постановено по гр. дело №
18625/2017 г. по описа на ВРС, XLI-ви състав, съдът е оставил без уважение
молбата на Г. М. М. за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение №
4019/02.10.2019 г., като в мотивите си първоинстанционният съд е посочил,
че в постановеното по делото решение липсва несъответствие между
формираната воля на съда в мотивите и диспозитива на решението.
Настоящият състав на ВОС напълно споделя изложените от ВРС
мотиви, като за яснота на изложението следва да се посочи следното:
В направените уточнения по депозираната от Г.М. искова молба се
съдържа искане за присъждане на обезщетение по чл. 71, ал. 1, т. 3 от Закона
за защита от дискриминация, ведно със законната лихва върху това
обезщетение от датата на исковата молба до окончателното му изплащане. В
изготвения от ВРС доклад по делото е посочено, че ищцата претендира
присъждане на вземането, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на присъдената
сума. В решението си първоинстанционният съд отново е посочил, че е
сезиран с искане за присъждане на обезщетение, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
присъдената сума, но липсват мотиви за основателност на искането за
2
присъждане на законната лихва върху определеното обезщетение като
законова последица от уважаването на иска.
Съобразно трайната съдебна практика, очевидна фактическа грешка е
всяко несъответствие между действителната воля на съда и тази, която е
изразена в диспозитива на постановения съдебен акт. На поправка подлежи
само очевидна фактическа грешка в постановения от съда диспозитив – актът,
който се ползва със сила на присъдено нещо. Видно от решението на ВРС,
липсват каквито и да било мотиви в решението за присъждане на законната
лихва върху обезщетението, поради което не е налице и твърдяното от
ищцата несъответствие между мотиви и диспозитив. Този пропуск на съда
води до непълно решение, което е основание да се иска допълването му по
реда и в сроковете на чл. 250 от ГПК, а не до очевидна фактическа грешка.
Непълно е решението, което не обхваща целия спорен предмет и липсва
формирана воля на съда, какъвто е настоящият случай, в който ВРС не се е
произнесъл по допълнителното искане на ищцата, свързано с главния спорен
предмет, каквото е искането за присъждане на законна лихва. Правото на
страната да иска допълване на решението трябва да бъде упражнено в
едномесечен срок от връчване на решението, който срок за Г.М. е изтекъл на
16.11.2019 г., видно от съобщение на л. 107 от делото на ВРС, като в този
срок не е подадена молба с искане по чл. 250 от ГПК.
С оглед гореизложеното съдът намира, че не е налице несъответствие
между формираната от съда воля и нейното отразяване в диспозитива на
решението, поради което обжалваното решение като правилно и
законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 262806/12.11.2021 г., постановено по гр. д. №
18625/2017 г. по описа на ВРС, XLI-ви състав, с което съдът е оставил без
уважение молба от 01.11.2021 г. на Г. М. М., с която е поискана поправка на
очевидна фактическа грешка, допусната в постановеното по делото Решение
№ 4019/02.10.2019 г.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3