РЕШЕНИЕ
№ 3995
гр. Пловдив, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мария М. Дългичева
при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска
като разгледа докладваното от Мария М. Дългичева Гражданско дело №
20225330106039 по описа за 2022 година
По реда на чл. 124, ал. 1 ГПК е предявен отрицателен установителен иск на М.
Д. Г., ЕГН **********, против „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, за приемане за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата
от 1 128 лв.
Ищцата твърди, че след извърша справка за кредитната си задлъжнялост в
Българска народна банка установила, че има задължение към „ЕОС Матрикс“ ЕООД.
Съгласно справката ищцата била изтеглила кредит на 09.11.2010 г., с падеж 09.11.2015
г., като вземането по кредита било придобито от ответника с идентификатор на кредит
******************. Как е формирано задължението, по какъв договор и с какви
параметри ищцата не знаела, тъй като нямала неизплатени суми по кредити. Оттук
произтичал и правния интерес от предявяване на настоящия иск. Твърди, че сумата от
1 128 лв. е недължима поради погасяването й по давност.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който излага съображения
за недопустимост на иска поради липса на правен интерес, като сочи, че доколкото от
ищцата извънсъдебно не се претендира процесната сума, то и искът за установяване
недължимостта й е лишена от правен интерес.
Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания,
доводи, възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира следното:
1
За да е допустим предявения отрицателен установителен иск в тежест на ищеца
е докаже наличието на правен интерес като положителна процесуална предпоставка. В
разглежданата хипотеза правният интерес се доказва от справката-извадка от ЦКР.
Настоящият състав намира, че така предявеният иск не е лишен от правен интерес,
респ. същият е допустим. Обстоятелството, че средството за защита срещу погасено по
давност вземане е именно позоваването на давността по съдебен ред, е достатъчен
мотив за предявяване на иск. Ищцата излага съображения, че информацията за
кредитната й задлъжнялост в БНБ затруднява възможността за теглене на кредит и др.,
откъдето следва и наличието на интерес от отричане на вземането, чийто титуляр е
ответникът съгласно справката. Между страните е налице правен спор относно
съществуването на вземането, а след като ответникът е предприел действия по
отразяване на спорното вземане в ЦКР на БНБ, то несъмнено е налице правен интерес
от отричане на вземането по съдебен ред.
Съдът намира предявеният иск за основателен. Доколкото от доказателствата по
делото не може да се изведе начален момент на започването на погасителната давност,
то съдът следва да определи приблизително най-близката дата. От приложения по
делото Договор за издаване на национална кредитна карта № ************* се
установява, че същият е сключен между ищцата и „Разйфайзенбанк“ ЕАД на
12.12.2006 г., съгласно който на ищцата е предоставен кредитен лимит в размер на 700
лв. В раздел II, т. 11 е уговорено, че до 15-то число на всеки месец се дължи внасяне на
минимална погасителна вноска. От тук следва, че на 15.01.2007 г. е първият възможен
момент, когато е започнала да тече погасителна давност по отношение на първата
дължима вноска по договора. От раздел IV, т. 38 от Договора се установява, че срокът
на договора е три години, като същият се подновява автоматично в случай, че
картодържателят не е в просрочие. Тоест може да се приеме, че следващ момент, от
който е възможно да е започнало течение на давността е 12.12.2009 г., когато срокът на
договорът е изтекъл и е започнала да тече петгодишна давност. По делото се установи,
че през 2015 г. ответникът е образувал ч.гр.д. № 3364/2015 г. за издаване на заповед за
изпълнение по отношение на ищцата в настоящото производство и с предмет
вземането, предмет на настоящото производство, като срещу заповедта е било
подадено възражение, а в последствие същата е била обезсилена. Доколкото обаче след
издаването на заповедта не е образувано производство по реда на чл. 422 ГПК, то и
подаването на заявлението не прекъсва давността. В отговора на исковата молба
ответникът не отрича, че вземането е погасено по давност, като не доказва спиране или
прекъсване на давността. От всичко изложено следва, че вземането на ответника е
погасено по давност, като в общи линии е без значение коя дата ще се вземе предвид за
начало на давностния срок, тъй като във всички възможни хипотези към края на
съдебното дирене срокът ще е изтекъл.
По така изложените съображения предявеният иск следва да бъде уважен, като в
2
полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се присъдят сторените от последния
разноски в исковото производство за държавна такса в размер на 50 лв. В
производството по делото ищецът е защитаван на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.,
поради което в полза на адвокатското дружество, осъществило безплатна адвокатска
защита на ответника на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение, определено на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер от
512, 80 лв., към което следва да се добави и данък добавена стойност на основание пар.
2 а от Наредбата, доколкото в производството са представени доказателства за
регистрация на адвокатското дружество по ЗДДС, поради което се следва сумата от
615, 36 лв. с ДДС. Не се споделят доводите на ответника за това, че не е станал повод
за завеждане на делото, тъй като правната сфера на ищеца се явява накърнена и само
въз основа на съществуващото отразяване на спорното вземане в ЦКР на БНБ.
Така мотивиран, РС-Пловдив
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. Д. Г., ЕГН **********, с адрес гр. П.,
ул. „В.“ № **, ет. * НЕ ДЪЛЖИ на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, сумата
от 1 128 (хиляда сто двадесет и осем ) лева на основание договор за издаване на
национална кредитна карта № ******** от 12.12.2006 г., сключен между ищеца и
„Райфайзенбанк“ ЕАД, правата по който са прехвърлени на ответника по силата на
договор за цесия от 09.11.2010 г., поради погасяването на вземането по давност.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на Д. Е. А.,
ЕГН **********, сумата от 50 (петдесет) лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 38, ал. 2
ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, на Адвокатско дружество „Г.“, БУЛСТАТ
******, с адрес гр. П., ул. “Б. П.” № *, сумата от 615, 36 лв. с ДДС – адвокатско
възнаграждение за осъществено процесуално представителство по гр.д. № 6039/2022 г.
по описа на Районен съд – Пловдив.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
ОС-Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3