Решение по дело №364/2024 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 215, ал. 1, във връзка с чл. 57а от Закона за устройство на територията ЗУТ), във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Постъпила е жалба от П. С. П., чрез адв. П. И., против заповед № РД-01-162 от 25.01.2024 г. на кмета на община Русе, с която е наредено на М. Д. П. и П. С. П. да премахнат преместваем обект: „Навес с ограждане“, разположен в частен Урегулиран поземлен имот (УПИ) ІІІ - 946, кв. 100 по кадастрален план на с. Червена вода, общ. Русе, с административен адрес: ул. „Българка“ № 4, с. Червена вода, общ. Русе.

В жалбата и в съдебно заседание се излагат твърдения за незаконосъобразност на оспорената заповед поради неспазване на изискванията за форма на акта, допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона.

Претенцията е да се отмени оспорената заповед и да се присъдят направените в съдебното производство разноски, съгласно представен списък на разноските на л. 143 от делото.

Ответникът в производството - кмет на община Русе, чрез процесуален представител – Е. Т. – директор дирекция ПД, служител с юридическо образование и правоспособност, оспорва основателността на жалбата като в хода на устните състезания по делото и в представени писмени бележки излага доводи в подкрепа законосъобразността на издадената заповед. Претендира присъждането на разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатските възнаграждения.

Заинтересованата страна М. Д. П., чрез процесуален представител адв. В. М., счита подадената жалба за основателна като в хода на устните състезания по делото и в представени по делото писмени бележки излага подробни съображения в тази насока.

Административен съд - Русе, след като обсъди данните по делото и доводите на страните и след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, включително и заключението по назначената съдебно-техническа експертиза, намира за установено следното:

По фактите

С процесната заповед е наредено на М. Д. П. и П. С. П. да премахнат преместваем обект: „Навес с ограждане“, разположен в частен УПИ ІІІ - 946, кв. 100 по кадастрален план на с. Червена вода, общ. Русе, с административен адрес: ул. „Българка“ № 4, с. Червена вода, общ. Русе.

Посочените от административния орган (АО) правни основания за издаване на обжалвания акт са разпоредбите на чл. 57а, ал. 2 от ЗУТ и чл. 57а, ал. 1, т. 1, предл. второ от ЗУТ, и във връзка с чл. 82, ал. 2 и чл. 82, ал. 1, т. 1 и т. 3, във връзка с чл. 56, ал. 2, изр. първо, чл. 15, ал. 1, т. 5, чл. 19, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 от Наредба № 7 на Общински съвет - Русе за реда и условията за разполагане на преместваемите обекти, на рекламно-информационните и монументално-декоративни елементи, и за осъществяване на рекламната дейност на територията на община Русе.

За да постанови оспорената пред настоящата съдебна инстанция заповед и да стигне до изложените в нея изводи за наличие на преместваем обект, поставен в несъответствие с издадено разрешение за поставяне и одобрената схема, административният орган въз основа на съставен от длъжностни лица на община Русе констативен акт № П-06 от 02.11.2023 г. (л. л. 34 - 36 от преписката), както и с оглед всички съдържащи се в административната преписка писмени доказателства, е приел за установено и безспорно доказано в мотивите на същата следното:

[УПИ], кв. 100, по кадастрален план на с. Червена вода, общ. Русе е собственост на М. Д. П. и П. С. П., съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим [имот номер], том 2, peг. № 1407, дело № 109 от 2014 г. на нотариус с район на действие Районен съд - Русе, вписан в Служба по вписванията с вх. № 6705 от 22.05.2014 г., акт № 93, том 16, дело 3091 от 2014 г. (л. л. 37 – 39 от преписката).

Преместваемият обект е собственост на същите лица, видно от разрешение за поставяне (РП) № 25 от 25.03.2019, издадено от гл. архитект на община Русе и одобрена схема за поставяне от 22.02.2019 г. (л. л. 40 и 41 от преписката).

Преместваемият обект е разположен по изпълнената на северната регулационна линия на имота плътна ограда. Върху бетонови основи е изпълнена метална носеща конструкция с ограждащи стени от сандвич панели и са монтирани прозорци и PVC врата. Покривната конструкция е от дървен материал и е покрита с ламарина. В така оградения обект има мивка, зидано барбекю и същият е захранен с ел. енергия.

Размерите в план на преместваемия обект са приблизително: широчина - 3, 0 м, дължина - 4, 1 м и височина до билото - 2, 6 м.

Прието е, че гореописаният обект представлява преместваем обект, съгласно чл. 56, ал. 2 от ЗУТ, и съгласно чл. 5, ал. 2, б. „г“, т. 9 и чл. 8, т. 1 от Наредба № 7 на ОбС - Русе, както и по смисъла на § 5, т. 80 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ.

Установено е, че за обекта има РП от 25.03.2019 г., издадено от гл. архитект на община Русе за „Навес с обслужващо предназначение“ и одобрени проекти.

Длъжностните лица по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ са счели, че издаденото РП не отговаря на това, което е на място, поради това, че същото е за „Навес с обслужващо предназначение“, а видимо преместваемият обект е ограден в противоречие с разпоредбата на чл. 19, ал. 2, т. 1 на Наредба № 7 на ОбС - Русе.

Предвид констатираното е прието, че преместваемият обект е поставен в несъответствие с РП и одобрената схема, в нарушение на чл. 56, ал. 2 във връзка с чл. 57а, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, чл. 15, ал. 1, т. 5, чл. 19, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2, т. 1 от Наредба № 7 на ОбС – Русе за реда и условията за разполагане на преместваемите обекти, на рекламно-информационните и монументално-декоративни елементи, и за осъществяване на рекламната дейност на територията на община Русе.

Поради установените с констативния акт нарушения, според длъжностните лица по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ, са налице предпоставките на хипотезата на чл. 57а, ал. 2 от ЗУТ и чл. 57а, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, и във връзка с чл. 82, ал. 2 и чл. 82, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Наредба № 7 на ОбС - Русе за започване на административно производство за премахване на преместваем обект: „Навес с ограждане“, разположен в частен [УПИ], кв. 100 по кадастрален план на с. Червена вода, общ. Русе, с административен адрес: ул.„Българка“ № 4, с. Червена вода, общ. Русе.

Съставеният констативен акт № П-06 от 02.11.2023 г. е съобщен по реда на § 4 от ДР на ЗУТ (л. л. 31 и 32 от преписката). По същия в законоустановения срок е постъпило от М. Д. П. и П. С. П. възражение вх. № 94В-9493-1#9 от 20.11.2023 г. (л. 30 от преписката). Във възражението се излагат твърдения, че преместваемият обект е поставен в съответствие с издаденото РП и одобрената схема през лятото на 2019 г., като впоследствие поставили описаните в КА ограждащи стени от сандвич панели и са монтирали прозорци и PVC врата, затова и молят да не се премахва целият преместваем обект.

На 25.01.2024 г. е издадена и оспорената в настоящото съдебно производство заповед № РД-01-162 на кмета на община Русе. Тя се основава изцяло на констатациите в констативен акт № П-06 от 02.11.2023 г., както и на всички съдържащи се в административната преписка писмени доказателства (л. л. 1 - 3 от преписката). В заповедта се съдържат мотиви по направеното възражение, като АО посочва, че от главния архитект на община Русе е издадено РП № 25 от 25.03.2019 г. за „Навес с обслужващо предназначение“. Обектът, предмет на заповедта, е изпълнен в несъответствие на РП № 25 от 25.03.2019 г. за „Навес с обслужващо предназначение“, издадено от гл. архитект на община Русе и одобрена схема за поставяне. За обекта се предвижда да се изпълни върху съществуваща бетонова настилка навес от метална носеща конструкция, с дървена покривна конструкция и покритие от ламарина. Същият е ограден със стени в противоречие на РП и одобрената проектна документация в нарушение на чл. 19, ал. 2, т. 1 на Наредба № 7 на ОбС - Русе за реда и условията за разполагане на преместваемите обекти, на рекламно-информационните елементи, и за осъществяване на рекламната дейност на територията на община Русе.

С писмо изх. № 94В-9493-1#13 от 29.01.2024 г. заповед № РД-01-162 от 25.01.2024 г. на кмета на община Русе е изпратена на жалбоподателя и на М. Д. П. (л. 6 от делото).

Жалба до АдмС – Русе срещу заповедта е подадена чрез органа на 09.02.2024 г. (л. л. 3 и 4 от делото).

Основните възражения на жалбоподателя, наведени в жалбата, в хода на устните състезания по делото и в депозирани писмени бележки, се изразяват в това, че при издаването на заповедта са допуснати съществени нарушения на изискванията за форма на акта – чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 от АПК, допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби, както и несъответствие с целта на закона. Според жалбоподателя, предмет на заповедта е „Навес с ограждане“, като РП и одобрената схема са за „Навес с обслужващо предназначение“, т.е. няма обект „Навес с ограждане“, за който да е било издавано РП и одобрена схема и който в този смисъл да подлежи на премахване. Твърди, че ограждането с леки панели, прозорци и врата не променя предназначението на обекта. Твърди още, че въпросните панели, монтирани прозорци и ПВЦ врата са отделни елементи, прикрепени към навеса и не променят неговата конструкция и вид, нито неговото предназначение, както и че тези елементи са поставени много време след поставяне на навеса. Според жалбоподателя несъответствието между фактически съществуващия обект, разрешен с РП от 25.03.2019 г. и одобрена схема и предмета на разпореденото премахване, създава една неопределеност именно на това кой е обектът, предмет на оспорената заповед, което от своя страна влече и незаконосъобразност на самата заповед за премахване на преместваем обект. Счита още, че неправилно административният орган е наредил премахване на преместваемия обект в неговата цялост, при положение, че единствено въпросните панели, монтирани прозорци и ПВЦ врата не съответстват на издаденото РП и одобрена схема и се явяват в нарушение на чл. 19, ал. 2, т. 1 от Наредба № 7 на ОбС – Русе, както самият орган е приел в мотивите на постановената от него заповед. Още повече, че въпросните панели, монтирани прозорци и ПВЦ врата могат да бъдат премахнати без да се нарушава преместваемият обект в неговата цялост, така както е бил поставен първоначално изцяло с съответствие с издаденото през 2019 г. РП и одобрена схема, а самото ограждане не променя конструктивно обекта и може да бъде демонтирано.

По делото, за изясняване на възникнали въпроси, за които са необходими специални знания и които са от съществено значение за правилното разрешаване на спора бе назначена и съдебно-техническа експертиза (СТЕ). От заключението й (л. л. 85 – 87 от делото), се установява следното:

В изпълнение на поставените задачи, експертът се е запознал с приложените по делото документи, извършил е оглед на място. Констатирал е, че в [УПИ], [жк], на ул. „Българка“ № 4, с. Червена вода, общ. Русе, собственост на П. С. П. и М. Д. П., е разположен преместваем обект, за който има издадено разрешение за поставяне № 25 от 25.03.2019 г. от гл. архитект на община Русе, издадено въз основа на одобрена схема за поставяне и одобрени архитектурен и конструктивен чертежи, с подробна обяснителна записка. Същите касаят обект, наименуван „Навес с обслужващо предназначение“. Заповед № РД-01-162 от 25.01.2024 г. на кмета на община Русе за премахване на преместваем обект „Навес с ограждане“ в с. Червена вода, в частен [УПИ], кв. 100, на ул.„Българка“ № 4 се отнася до обект, който по описание отговаря на разрешения за поставяне, въз основа на одобрена схема, „Навес с обслужващо предназначение“, но е с различно наименование – „Навес с ограждане“. Експертът е установил, че обектът е с размери 2, 72м/4, 10м и е разположен на регулационната линия към улицата. Констатирал е, че преместваемият обект е изпълнен от метална конструкция - 8 бр. колони, стъпили на метални планки, захванати с анкерни болтове за бетонова основа, с покрив от дървена конструкция, покрит с ламарина. При огледа на място вещото лице е констатирало, че до така дадените характеристики на обекта, по място, размери и начин на изграждане, същият съответства на одобрената схема за поставяне и одобрени архитектурен и конструктивен чертежи. Констатирало е също така, че обектът е ограден с подпрозоречни панелки, захванати с болтове, монтирани са дървени прозоречни рамки без остъкление, с навити към момента на огледа полиетиленови завеси („щори“), монтирана е PVC врата. Според вещото лице, действително това „ограждане“ не е било предвидено от одобрената схема и архитектурен и конструктивен чертежи, т.е. то е извършено в противоречие с тях. Но също така дава и заключение, че това същото „ограждане“ не променя конструктивно обекта и може да бъде премахнато ръчно, с инструменти за монтаж и демонтаж. Установил е още, че обектът се ползва за различни дейности, свързани с домакинството на собствениците и ползването му не е в противоречие с определенето „обслужващо предназначение“ по разрешението за поставяне.

С цел изясняване на релевантни за правния спор факти и обстоятелства, по-конкретно как и кога фактически е поставен въпросният преместваем обект, какви са били техническите му характеристики към момента на поставянето му и какви са неговите характеристики към настоящия момент, по делото са събрани и гласни доказателства като са разпитани служителите към отдел СК към дирекция „Инфраструктура, строителен и инвеститорски контрол“ при община Русе, извършили проверки на поставения преместваем обект, както и съседи на жалбоподателя.

Правни изводи

Жалбата е процесуално допустима като подадена в 14-дневния срок по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 57а, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, обектите по чл. 56, ал.1 от закона, т.е. преместваемите обекти, се премахват, когато са поставени без одобрена схема, когато такава се изисква, и/или без разрешение, в противоречие със схемата и/или в противоречие с издаденото разрешение. Според нормата на чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ премахването се разпорежда със заповед на кмета на общината след връчване на констативен акт. Със заповедта се установяват обстоятелствата, представляващи основание за премахване на преместваемия обект. Изводът е, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган - кмета на община Русе. Формално тя е постановена в предвидената от закона писмена форма. Съдът, в настоящия си състав, споделя обаче довода на жалбоподателя, че при издаването й са допуснати съществени нарушения на разпоредбите на чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 от АПК. Съображенията за това са следните:

Съгласно разпоредителната част на заповедта на премахване подлежи преместваем обект: „Навес с ограждане“, разположен в частен УПИ ІІІ - 946, кв. 100 по кадастрален план на с. Червена вода, общ. Русе, с административен адрес: ул. „Българка“ № 4, с. Червена вода, общ. Русе. От друга страна от мотивната част на заповедта става ясно, че съществува издадено РП от 25.03.2019 г. с одобрена схема за преместваем обект „Навес с обслужващо предназначение“ и че въпросният преместваем обект е поставен в несъответствие с така издаденото РП и одобрена схема, предвид че на място е констатирано „ограждане“, което не е било предвидено с одобрената схема, въз основа на която е било издадено и разрешението за поставяне – правно основание за премахване на преместваемия обект по чл. 57а, ал. 1, т. 1, предл. второ от ЗУТ. Трябва да съществува единство и пълно съответствие между фактическите и правни основания, въз основа на които е разпоредено съответното премахване на преместваем обект от една страна и разпоредителната част на акта от друга. В разпоредителната част на издадената заповед за премахване на преместваем обект, органът трябва ясно, точно и непротиворечиво да посочи преместваемия обект, който подлежи на премахване. Противното, както е в случая, води до неопределеност на предмета на заповедта, до неяснота каква точно е волята на органа и кой е обектът, който е разпоредено да бъде премахнат с процесната заповед, а това влече след себе си и незаконосъобразност на оспорената заповед за премахване на преместваем обект.

На следващо място, според настоящия съдебен състав, при издаването на заповедта е допуснато и съществено нарушение на административнопроизводствените правила, довело и до неправилно приложение на материалния закон. Съображенията за това са следните:

Несъмнено въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, по-конкретно и от заключението по назначената СТЕ, се установява, че в [УПИ], [жк], на ул. „Българка“ № 4, с. Червена вода, общ. Русе, собственост на П. С. П. и М. Д. П., е разположен преместваем обект, за който има издадено разрешение за поставяне № 25 от 25.03.2019 г. от гл. архитект на община Русе, издадено въз основа на одобрена схема за поставяне и одобрени архитектурен и конструктивен чертежи, с подробна обяснителна записка. Обектът е с размери 2, 72м/4, 10м и е разположен на регулационната линия към улицата. Изпълнен е от метална конструкция - 8 бр. колони, стъпили на метални планки, захванати с анкерни болтове за бетонова основа, с покрив от дървена конструкция, покрит с ламарина. До така дадените характеристики на обекта, по място, размери и начин на изграждане, същият категорично съответства на одобрената схема за поставяне и одобрени архитектурен и конструктивен чертежи. Безспорно е установено и че обектът е ограден с подпрозоречни панелки, захванати с болтове, монтирани са дървени прозоречни рамки без остъкление, с навити към момента на огледа от вещото лице полиетиленови завеси („щори“), монтирана е PVC врата. Действително това „ограждане“ не е било предвидено от одобрената схема и архитектурен и конструктивен чертежи, т.е. то е извършено в противоречие с тях. Като по делото също така се установява, че това същото „ограждане“ не променя конструктивно обекта и може да бъде премахнато ръчно, с инструменти за монтаж и демонтаж. При тези данни според настоящия състав на съда, на премахване би следвало да подлежи само това, което е поставено извън одобрената схема за поставяне, още повече, че както вече се посочи в настоящото изложение, въпросните панели, монтирани щори и врата могат да бъдат премахнати чрез демонтаж, без премахването им да засегне преместваемия обект, поставен първоначално в съответствие с издаденото РП и одобрена схема.

Във връзка с гореизложеното съдът намира за необходимо да посочи, че не споделя довода на ответника, изложен в представените по делото писмени бележки, че след като законът не предвижда изрична възможност, както например е по отношение на незаконните строежи, не би могло да се постанови премахване само на част от преместваемия обект – само на тази, която се явява в отклонение от разрешението за поставяне и одобрената схема и че с оглед и на легалната дефиниция на понятието „преместваем обект“ било без значение в каква степен обектът не съответства на одобрената схема и издаденото РП. Според органа, чрез неговия процесуален представител, всяка промяна в обекта, касаеща неговото местоположение и конструкция се явява на практика нов преместваем обект. С оглед на това бил наименувал обекта (бел. на съда: в разпоредителната част на заповедта) по начин, който го отличава от обекта, чието поставяне е разрешено до степен на „строеж“,поради описани оградни стени. Както беше обсъдено обаче по-горе в мотивите на настоящия съдебен акт, именно това различно наименуване е довело до неяснота каква е волята на органа по отношение обекта на премахване, тъй като такъв обект – „Навес с ограждане“ не е би разрешаван и за него няма одобрена схема. Последните касаят обект „Навес с обслужващо предназначение“ и в случай че органът прецени, че е налице някоя от хипотезите по чл. 57а, ал. 1 от ЗУТ, включително тази по т. 1, предл. второ – поставен преместваем обект в противоречие с одобрената схема и/или издаденото разрешение за поставяне, то той следва да разпореди премахване именно на този обект. Противното води до съществено нарушение на чл. 59, ал.2, т. 4 и т. 5 от АПК, което от своя страна влече и незаконосъобразност на оспорената заповед.

Не на последно място оспорената заповед се явява издадена и в нарушение на чл. 6, ал. 2 от АПК, съгласно който административният акт и неговото изпълнение не трябва да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Няма спор по делото, че за преместваем обект „Навес с обслужващо предназначение“ има издадено разрешение за поставяне, въз основа на одобрена схема. Правилността по принцип на тезата за превеса на обществения, над частния интерес, не изключва по хипотеза противопоставимостта на втория. В противен случай преценката за съразмерност би била безпредметна. Границата, до която се простира предимството на обществения интерес, е най-необходимото за целта на акта. До този предел е допустимо и засягането на правата и законните интереси на адресатите на административния акт – чл. 6, ал. 2 от АПК. В случая се касае за навес с обслужващо предназначение, построен изцяло в имот на жалбоподателя и заинтересованата страна. Същият не е опасен или в лошо състояние, не оказва отрицателно въздействие върху околната среда, а напротив - действията по премахването му биха се отразили неблагоприятно. Поради това намесата, чрез обжалваната заповед, не би постигнала справедлив баланс между интереса на жалбоподателя и заинтересованата страна и общия интерес да се гарантира ефективно прилагане на забраната срещу поставяне на преместваеми обекти, без разрешително, каквото разрешително в случая все пак е налице, макар и в една част преместваемият обект да не в съответствие с одобрената за него схема, като несъмнено тази част може да бъде демонтирана и поставеният преместваем обект да придобие вида, в който е бил разрешен за поставяне през 2019 г. Балансът между личния интерес, от запазване на навеса и обществения от премахването му, се преценява на базата на всички данни за конкуренция между лични и обществени интереси, като не може да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която тя се налага.

С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане по аргумент от чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателя се следва присъждане на направените по делото разноски. Същият е направил такива в размер на 10 лева за държавна такса (л. л. 12 и 13 от делото), 700 лева - за депозит вещо лице (л. 68 от делото) и 800 лева за процесуално представителство (договорено и платено в брой възнаграждение за адвокат, удостоверено с договор за правна защита и съдействие на л. 33 от делото), който размер не се явява прекомерен с оглед фактическата и правна сложност на делото. Общо разноските възлизат на 1 510 лева.

Мотивиран така и на основание чл. 219 от ЗУТ във вр. с чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ заповед № РД-01-162 от 25.01.2024 г. на кмета на община Русе, с която е наредено на М. Д. П. и П. С. П. да премахнат преместваем обект: „Навес с ограждане“, разположен в частен Урегулиран поземлен имот ІІІ - 946, кв. 100 по кадастрален план на с. Червена вода, общ. Русе, с административен адрес: ул. „Българка“ № 4, с. Червена вода, общ. Русе.

ОСЪЖДА Община Русе да заплати на П. С. П., [ЕГН], с адрес: гр. Русе, ул. „Любен Каравелов“ № 3, вх. 1, ет. 6, ап. 18, сумата 1 510 лева - разноски по делото.

Решението е окончателно.