№ 12378
гр. С., 08.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря Й.КА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20221110130521 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на /фирма/, ЕИК: ********* срещу
/фирма/, код по БУЛСТАТ: ********, представлявана от Кмета Й.А.Ф., с адрес: гр. С.,
/адрес/, с която се иска да бъде установено спрямо ответника, че дължи на ищеца сумата от
2412,37 лв. – регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение за сбора от
стойността на заплатената щета-2397,37 лева и стойността на ликвидационните разходи в
размер на 15.00 лева за вреди на л.а. марка ********, с рег. № ******** от ПТП на
19.04.2021 г.,
Ищецът сочи, че на 19.04.2021 г., около 15:00 часа, в гр. С., /адрес/ е реализирано ПТП,
при което л.а. марка ********, с рег. №********, управляван от Н. В. К. по време на дъжд
преминава през необозначена и необезопасена дупка /изрязан асфалт/ с размери около 3м.
на 3м., при което се реализира силен удар по колата. Причина за настъпване на
произшествието било противоправно поведение на ответника, стопанисващ гореописания
път. В резултат на пътния инцидент били нанесени щети по автомобила. Към датата на
възникване на инцидента процесния л.а. бил застрахован при /фирма/ по Автомобилна
застраховка „Каско+“ със застрахователна полица №440120211013254. Във връзка с
депозираната претенция е извършен оглед на увредения автомобил, като е съставен опис
************/ 28.04.2021 г., в който били отразени увредените детайли: кора под двигател,
преден мост, оглед в сервизни условия. За отремонтирането на увредения автомобил била
представена фактура от сервиз /фирма/ на стойност 2397.37 лв. Съгласно приложената
калкулация №************, общата сума за покриване на щетата възлизала на 2397.37 лв.
Посочената сума била изплатена на сервиза с платежно нареждане 213-20210623- 100157 и
опис към него.
Твърди се, че била изпратена Регресна покана към ответника, получена на 18.08.2021
г., като с Писмо с Изходящ № СОА21-ТД26-9825-[1] /фирма/, е отказала заплащането на
регресната претенция.
Сочи се, че съгласно чл. 411 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски ,
1
направени за неговото определяне. Съобразно §7, ал.1, т.4 от ПЗР на ЗМСМА общинските
пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените
площи за обществено ползване, са собственост на съответната община. Съгласно чл.19. ал.1
от Закона за пътищата, общинските пътища се управляват от кметовете на съответните
общини, което управление включва поддържане на пътищата. По силата на чл.31 от Закона
по пътищата имат задължението по изграждането, ремонтът и поддържането им. Във връзка
с отговорността на Общината , в качеството на собственик и стопанисващ пътя следва да се
посочат и изричните разпоредби на чл. 167 ал.1 от ЗДвП и чл. 3 от ЗДВП, където изрично им
е вменено да ги поддържат в изправност с необходимата маркировка и сигнализация за
съответния клас път, да организират движението по тях така, че да осигурят условия за
бързо и сигурно придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум и от
замърсяване от моторните превозни средства. Сочи се, че доколкото длъжностните лица при
/фирма/, не са изпълнили задълженията си в кръга на възложената им функция по
поддържане на пътищата на територията на общината в изправно състояние, респективно в
своевременно обезопасяване и сигнализиране на извършени изкопни работи, в конкретния
случай са налице всички предпоставки изисквани от закона за уважаване на депозирания
иск.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор, с който ответникът оспорва
иска като неоснователен и недоказан.
Твърди се, че не се установява по несъмнен начин механизмът на твърдяното ПТП,
наличието на дупка на пътното платно с конкретни размери, както и характерът и размерът
на твърдените вреди. Сочи се, че не може да се установи по безспорен начин, че
автомобилът е бил на местопроизшествието, че на процесния пътен участък е имало дупка с
определена форма и размери и че автомобилът е претърпял конкретни вреди, като
визираните от ищеца вреди могат да настъпят и при друг механизъм – например удар в
бордюр, ПТП с друго МПС. Сочи се, че по делото няма приложен протокол за ПТП.
Твърди се, че /фирма/ е изпълнила своето задължение по поддръжка на пътната
настилка във визираната улица. В изпълнение на дейностите съгласно Договор №
********/********* г., сключен между /фирма/ и /фирма/, ремонтни дейности по /адрес/ са
възлагани преди настъпване на визираното ПТП. Сочи се, че не /фирма/, а изпълнителят
отговаря за изправното състояние на съответната пътна мрежа.
Поддържа се, че водачът е следвало да се движи не само с предвидената разрешена
скорост, но и да подбере така съобразена скорост с пътните условия, че да може евентуално
да спре или да избегне препятствието на пътя.
Твърди се, че липсват данни и увредените части да са били в изрядно състояние преди
настъпването на ПТП, както и липсват доказателства, че посоченият като място на
настъпване на инцидента пътен участък е собственост и/или се стопанисва от /фирма/.
Въвежда се възражение за съпричиняване на ПТП от страна на водача на МПС поради
нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Сочи се, че размерът на обезщетението следва да бъде равен на стойността на вредата
към деня на настъпване на събитието, а че в случая заплатените суми за щета са силно
завишени в сравнение с обичайните разноски, които биха се направили при същата щета.
Оспорва се наличието е валидно сключено застрахователно правоотношение, като се
сочи, че към преписа за ответника не са представени Общи условия, подписани между
страните -неразделна част от застрахователния договор.
Претендират се разноски.
2
Предявен е обратен иск от /фирма/, код по БУЛСТАТ: ********, представлявана от
Кмета Й.А.Ф., с адрес: гр. С., /адрес/ срещу /фирма/, ЕИК **********, със седалище и адрес
на управление: гр. С., район Т., /адрес/, с който се иска при условията на евентуалност – че
бъде уважен главния иск ответникът по обратния иск да бъде осъден да заплати на /фирма/
сумата от 2412,37 лв. – регресно вземане към собственика на пътя от застрахователя по
изплатено застрахователно обезщетение за сбора от стойността на заплатената щета-2397,37
лева и стойността на ликвидационните разходи в размер на 15.00 лева за вреди на л.а. марка
********, с рег. № ******** от ПТП на 19.04.2021 г.
Изложени са съображения, че между /фирма/ и /фирма/, ЕИК ********** е сключен
Договор с рег. № Договор № ********/********* г. Съгласно същия, на изпълнителя -
/фирма/ е възложено извършването на ремонтни дейности и дейности по поддържане и
текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения на територията на /фирма/ и по-
конкретно – 1. зона, включваща райони „Витоша“, „Лозенец“, „Т.“. Твърди се, че в хипотеза
на доказан главен иск, а именно, че процесната щета е настъпила от необезопасена и
несигнализирана дупка на пътното платно, следва да се ангажира отговорността на /фирма/,
ЕИК **********, по силата на сключения договор. Наличието на дупка върху пътното
платно, от която са произтекли вреди върху процесното МПС, по същество съставлява
неточно изпълнение на задълженията за експлоатация и поддръжка на пътното платно в
добро състояние. Обезщетението за неизпълнение на това задължение следва да се съизмери
със стойността на вредата, която /фирма/ бъде осъдена да възстанови по главния иск, а и
именно – 2412,37 лв, ведно с разноските, присъдени в тежест на същата.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор, с който ответникът оспорва
иска като неоснователен и недоказан. Не се спори, че предмет на договор № СОА 19 -ДГ 55
-431/ 24.06.2019г. между /фирма/ и /фирма/“, е извършване на дейности по поддържане и
текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения на територията на /фирма/ - I зона,
включваща райони Витоша, Лозенец и Т..
Сочи се, че съгласно т. 5 от Програма за възлагане на дейностите по текущ ремонт за
2021 на пътната инфраструктура на район Витоша, 1 тримесечие, на Дружеството с Писмо
СОА 21- ВК 08 - 1977 - /59/ от 15.03.2021 г. са възложени дейности по направа на асфалтова
кръпка при ръчно изрязване и ръчно полагане на плътен асфалтобетон с деб. 6 см и
обкантване на кръпката с битумна паста в обхват от 50 кв.м. по улица „Казбек“. Твърди се,
че не е указано точното място на изпълнение на асфалтова кръпка при ръчно изрязване и
ръчно полагане на плътен асфалтобетон,тоест не може да се направи извод, че дружеството
е извършвало действията на /адрес/ 32, където се твърди настъпване на процесното
увреждане. Сочи се, че видно от Приложения Акт относно фактическо приключване на
СМР, е установено от предствители на страните, че възложените СМР са изпълнени
съгласно нормативните изисквания и с необходимите количествени и технически
показатели, за осигуряване безопасността на автомобилното движение, предотвратяването
на ПТП и опазване и възстановяване на градската среда. Излагат се съображения, че не се
сочат конкретни действия или бездействията, съставляващи противоправно поведение на
ответника по обратния иск, времето на извършването им, лицето, което непосредствено с
действията си е причинило увреждането,неговото качество, както и не се сочат факти,
обосноваващи причинно следствена връзка между твърдяното поведение и настъпилата
вреда. Сочи се, че не е доказано наличието на ПТП.
Претендират се разноски.
Въз основа на събраните в производство писмени и гласни доказателства, както и
изслушаната АТЕ, съдът приема от фактическа страна следното:
От ангажираната комбинирана застрахователна полица №440120211013254/ 28.05.2020
г., се констатира, че на посочената дата между /фирма/ и Н. В. К. е сключен договор за
3
застраховка „Каско+“ със срок на действие от 00:00 ч. на 31.05.2020 г. до 23:59 ч. на
30.05.2021 г. относно лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Tucson“ с рег.№ ******** за
застрахователна сума от 28 000 лева. Видно е и че уговорената застрахователна премия по
полицата от 1088 лева /1109.76 лева с дължимия данък върху застрахователната премия/ е
платима еднократно, както и че застрахованият е получил, запознал се е и приема Общите
условия за автомобилна застраховка „Каско+“, както и че тези общи условия са неразделна
част от договора, представени по делото в заверено копие.
Представена е квитанция/Сметка №20052815179971/28.05.2020 г./ за плащане на
застрахователна вноска от 1109.76 лева.
На 22.04.2022 г. пред застрахователя е депозирано уведомление за настъпило
застрахователно събитие – щета ************ от Н. В. К., като в уведомлението заявителят
е декларирал, че на 19.04.2021 г. в населено място- С. на адрес: /адрес/ ****, вх. А при
движение на колата по улицата по време на дъжд водачът е минал през дупка/ изрязан
асфалт/ с размери около 3м. на 3м., при което се реализирал силен удар, а вследствие на това
в сервиз на Хюндай била установена щета по рамка на предно дясно окачване.Като начин на
обезщетение е отбелязано – в сервиз.
В три опис-заключения на застрахователя по щета ************ от 22.04.2021 г. са
установени след оглед увреждания на кора под двигател и предем мост, като тези увредени
детайли са предвидени за промяна. Съставено е възлагателно писмо от застрахователя до
официален сервиз – Индустриал Комерс Ко (С.) като е възложена подмяна на кора под
двигателя и преден мост.
/фирма/ е изготвил фактура от 20.05.201 г. с получател /фирма/ за подмяна на кора под
двигател, греда на предем мост, щипка, както и цена на труд за демонтаж на кората и
предния мост и регулиране и проверка на геометрия на преден и заден мост на автомобил
със задвижване 4х4 за обща сума от 2397.37 лева с ДДС.
На 14.06.2021 г. застрахователят е съставил ликвидационен акт за сумата от 2397.37
лева, която да се изплати на /фирма/, като същото е сторено с платежно нареждане от
23.06.2022 г.
Представена по делото е регресна покана с изх. № 0-92-10247/13.08.2021 г. от /фирма/
до /фирма/ за заплащане на сумата от 2412.37 лева, от която 2397.37 лева- застрахователно
обезщетение и 15 лева ликвидационни разноски. С писмо изх. №СОА21-ТД26-9825-[1] от
31.08.2021 г. /фирма/ е отказала заплащане на сумата.
По делото е разпитана като свидетел Н. В. К.. Тя разказва, че обикновено минава всяка
година през сервиз в края на м. април. През 2021 г. отишла в сервиза на „Хюндай“, където
констатирали вдлъбнатина отдолу на колата. Дни преди това или седмици, тя разказва, че
докато шофирала ударила колата отдолу на ул. Казбек, защото било разкопано за
асфалтиране и преасфалтиране. Било изрязано част от платното с машини. Свидетелката
сочи, че улицата е тясна, а от едната страна има спрели коли и дупката не може да бъде
избегната поради спрелите коли. Тя сочи, че от сервиза и обяснили, че е опасно да кара
колата, тъй като има усукване.
По делото е назначена съдебна автотехническа експертиза, по която вещото лице е
депозирало заключение, изслушано и прието в съдебно заседание и кредитирано от съда
като компетентно изготвено. Вещото лице е посочил следния механизъм: На 19.04.2021 г.,
около 15:00 часа, лек автомобил „Хюндай Туксон”, с рег.№ ********, се движи по /адрес/, и
в района на ****, превозното средство преминава през дупка (изрязан асфалт) на платното
за движение, с размери около 3x3 метра, пълна с вода. Вещото лице е определил, че
видимите щети по лек автомобил „Хюндай Туксон”, с рег.№ ********, установени в
сервизни условия, и описани в Уведомлението за щета са Кора под ДВГ и Греда преден
мост, като щетите по лекия автомобил се намират в пряка и причинно - следствена връзка с
4
настъпилото на 19.04.2021 г. произшествие в гр. С..
Вещото лице е посочил, че стойността необходима за възстановяване на лек автомобил
„Хюндай Туксон”, с рег.№ ********, изчислена на база средни пазарни цени към датата на
ПТП е 2324,60 лв.
На 24.06.2019 г. е сключен договор между /фирма/-възложител и /фирма/- изпълнител,
по силата на който възложителят възлага, а изпълнителят се задължава да извършва за срок
от 48 месеца на територията на /фирма/ - I зона, включваща райони „Витоша”, „Лозенец“ и
„Т.“, дейностите по поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения,
в съответствие с Техническата спецификация на възложителя. Съгласно чл.1, ал. 1
изпълнителят се задължава да извършва дейностите по поддръжка и текущ ремонт на
улиците, част от зоната/извън изричния списък по Приложение №6/ на база конкретно
възлагане. Съгласно чл.2, ал. 1 от договора поддържането на пътя е дейност по осигуряване
на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение по него през
цялата година. Съгласно чл. 7, ал. 1 от договора изпълнителят през целия период на
изпълнение на договора следва поддържа система, която гарантира, че работните методи и
процедури са подходящи и безопасни по всяко време и не представляват ненужни рискове и
опасности за здравето, безопасността, собствеността на работниците и служителите, наети
от него или някой от подизпълнители, на ползвателите на пътя. на хората, живеещи в
близост до пътя.Съгласно чл. 16, ал. 2 от договора всички вреди, понесени от възложителя,
резултат на грешки, недостатъци и пропуски, както и в резултат от некачественото СМР и
неспазване на сроковете, са за сметка на изпълнителя.
Представена по делото е програма за възлагане на дейности по текущ ремонт за 2021 г.
на пътната инфраструктура на район „Витоша“ като за /адрес/ е посочено, че следва да се
извърши направа на асфалтова кръпка при ръчно изрязване и полагане на пътен
асфалтобетон с дебелина 6 см. и обкантване на кръпката с битумна паста. Същите
строително-монтажни работи съгласно програмата са възложени от /фирма/ на /фирма/ с
възлагателно писмо №СОА21-ВК08-1977-[59]/15.03.201 г. като е посочено, че следва да
бъдат извършени в срок до 30.04.2021 г. Същите са приети от възложителя с Акт за
фактическо приключване на СМР от 21.04.2021 г.
При така приетата фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира, че са
налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника /фирма/ по предявения
срещу него иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ.
По силата на разпоредбата на чл.410, ал.1 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. С оглед тази законодателна уредба предпоставките за уважаване на иск на това
основание са: наличието на застрахователно правоотношение по имуществена застраховка
между ищеца и увреденото лице /в т.ч. и застраховка „Каско”/; плащането на
застрахователно обезщетение по нея и наличието на непозволеното увреждане по чл.45, ал.1
и сл. от ЗЗД от трето лице
Сключеният между тези лица застрахователен договор съдържа всички изискуеми се
реквизити по глава Тридесет и шеста от Част Четвърта на КЗ, валиден е и е породил
действие в правната действителност. Застрахователната полица, в която е обективиран
договор за застраховка „Каско на МПС“ за процесния автомобил, е подписан от
застрахованото лице. Страните, посочени в представената по делото застрахователна
полица/ ищцовото дружество и Н. В. К. / са били обвързани от застрахователно
правоотношение по договор за имуществено застраховане с предмет за имуществена
застраховка „Каско на МПС“ със срок на действие от от 00:00 ч. на 31.05.2020 г. до 23:59 ч.
на 30.05.2021 г. относно лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Tucson“ с рег.№ ********,
в срока на действие на която – 19.04.2021 г. застрахованият автомобил е увреден вследствие
5
на ПТП. Сключената застраховка е по клауза Пълно автокаско, като по отношение на
въпроса относно включените в тази клауза покрити рискове е налице препращане към
представените в процеса и неоспорени от ответника Общи условия за застраховане на
моторни превозни средства. Законова пречка контрагентите по застрахователния договор да
уговорят препращане по въпроса относно покритите застрахователни рискове към друг акт,
в т.ч. и общи условия, неразделна част от договора не е налице.
В раздел 2, „Покрити рискове“ от Общите условия, е предвидено, че застрахователят
покрива пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС, причинени от изброени
рискове, в т.ч. и от посочения в т.2.1.3 риск- Пътно-транспортно произшествие /сблъскване
с или удар от МПС и/или други физически тела, в това число ПТП съгласно Закона за
движение по пътищата, увреждане на застрахованото МПС в паркирало състояние от друго
превозно средство/.
Осъществяването на произшествието, неговият механизъм и настъпилите вреди от
това събитие безспорно се установяват от свидетелските показания, документите по щетата
и заключението на приетата ATE.
В производството не е спорно, че процесният пътен участък е част от общинската
пътна мрежа, а съгласно чл. 31 от ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на
общинските пътища се осъществяват от общините. В нормата на чл.167, ал.1 ЗДвП е
предвидено и че лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние,
сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък
срок. С оглед горното следва да се приеме, че на ответника са вменени задълженията да
стопанисва и поддържа процесния пътен участък, в т.ч. като не допуска и своевременно
отстранява появилите се дупки по него. Неизпълнението на тези законови изисквания от
страна на работници и служители на ответната община, на които същата е възложила
дейността по поддържането и ремонта на общинската пътна инфраструктура в процесния
участък, е довело до неосигуряването към 19.04.2021 г. на безопасни условия за движение
по него. Настъпването на разглеждания инцидент е резултат от противоправното
бездействие на натоварените от ответника лица, изпълняващи визираната дейност, в т.ч. и
поради нарушение на регламентираното с чл.13, ал.1 ЗДвП изискване, задължаващо ги да
предупредят участниците в движението за наличието на опасност на пътя /каквато
обективно представлява находяща се на пътното платно дупка-изрязан асфалт поради
извършване на СМР/, като постави необходимите средства за сигнализиране, чието
поведение се явява и виновно, тъй като установената с разпоредбата на чл.45, ал.2 ЗЗД
презумпция не е оборена в процеса.
По силата на чл.49 ЗЗД за деянията на тези лица отговаря /фирма/, чиято отговорност
има обезпечително-гаранционен характер. Вследствие на това бездействие на
застрахованото при ищеца лице са причинени имуществени вреди, които подлежат на
овъзмездяване, чиято стойност съгласно заключението на АТЕ към момента на настъпване
на застрахователното събитие по средни пазарни цени възлиза на 2324.60 лева, а ищецът в
качеството му на застраховател е изплатил обезщетение на увреденото лице в по-висок
размер, а именно в размер на 2397.37 лева
Съгласно чл.410, ал.1, т.в КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу. възложителя за
възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди
по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите. Обхватът на регресното право зависи от
размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на
застрахования, както и от размера на обезщетението, което третото лице дължи на
застрахования.
Неоснователни са изложените във отговора на исковата молба доводи, че
6
реализираното застрахователно събитие не представлява покрит риск, съгласно уредените в
Общите условия изключения, като нито от ОУ на застрахователя, нито от закона при ПТП
без пострадали няма изискване за посещение на местопроизшествието на органи на
полицията. С оглед въведените с нормата на чл.154, ал.1 ГПК правила ответникът, а не
ищецът, носи тежестта да докаже тези негови твърдения, като установи, че
застрахователното събитие попада в някое от изброените в Общите условия изключения,
каквото доказване в случая не е проведено. Тъкмо обратното: от ангажираните в
производството доказателства от ищцовото дружество се констатира, че процесното събитие
е част от покритите рискове от Общите условия по сключения застрахователен договор.
Неоснователно е и възражението на /фирма/ за наличието на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на водача на лекия автомобил. От събраните по делото
доказателства не е установено чрез провеждането на пълно и главно доказване, че водачът
на това МПС с поведението си е допринесъл по някакъв начин за реализирането на
произшествието и/или за настъпването на вредоносния резултат.
По изложените съображения съдът приема, че са налице предпоставките за ангажиране
отговорността на ответника по отношение на суброгиралия се в правата на застрахования
застраховател по реда на чл410, ал.1 т. 2 КЗ . Предявеният иск се явява основателен и
доказан по размер за сумата от 2339.60 лева/ с включени 15 лева ликвидационни разноски/,
като за разликата до 2412.37 лева следва да бъде отхвърлен като недоказан по размер.
Основателността на иска, съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД, има за своя закономерна
последица основателност на претецнията за законна лихва от депозиране на исковата молба
до окончателното изплащане.
Уважаването на главния иск води до сбъдване на вътрешнопроцесуалното условия за
разглеждане на предявения от ответника /фирма/ обратен иск срещу /фирма/.
В изпълнение на задължението си по чл. 31 от Закона за пътищата относно
изграждане, ремонт и поддръжка на общинските пътищао тветникът е сключил договор от
24.06.2019 г. с третото лице –помагач /фирма/АД с предмет извършване на територията на
/фирма/ на дейности по поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните
съоръжения, в частност текущ ремонт и поддържане на пътните настилки на цялата улична
мрежа в границите на определената с договора зона на територията на /фирма/, част от която
се явява и мястото на настъпилото произшествие. Изрично е възложено извършването на
ремонти дейности на /адрес/, като видно от представените доказателства, същите са
извършвани именно към датата на настъпване на процесното ПТП- 19.04.2021 г. и са
завършени на 21.04.2021 г.
Установява се неизпълнение на задълженията на изпълнителя по договора, а именно
тези по чл. 7, ал. 1 от същия за осигуряване на безопасни работни процедури и условия за
ползвателите на пътя. Доколкото към 19.04.2021 г. при извършването на възложените
ремонти дейности по направа на асфалтова кръпка при ръчно изрязване и полагане на пътен
асфалтобетон не е обезопасено преминаването на автомобили през асфалтовата кръпка са
настъпили вреди на трето по делото лице, чийто автомобил е застрахован при ищеца по
главния иск. Така съгласно чл. 16, ал. 2 от договора вредите подлежат на репариране от
изпълнителя на възложителя- /фирма/.
За неизпълнението на поетото с договора задължение /фирма/ отговаря на осн. чл. 79,
ал.1,ЗЗД. И тъй като вредите, за които е осъден ответника са в размер на 2324.60 лева,
обратният иск е основателен за тази сума и следва да бъде уважен, при условие, че
ответникът /фирма/ заплати сумата, за която е осъден
(2324.60 лева ) на ищеца.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и предвид изрично заявеното искане ответникът
/фирма/ дължи на ищеца сторените в производството разноски съразмерно с уважената част
7
в размер на 893.07 лева от общо претендиран 915.13 лева, от които 96.50 лева- държавна
такса, 400 лева- депозит за вещо лице, 40 лева- депозит за свидетел и 478.63 лева-
адвокатско възнаграждение. Ответникът има право на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на
юрисконсултско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част в размер на 2.41 лева от
определен от съда пълен размер от 100 лева по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от
ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
По обратния иск /фирма/ има право на основание чл. 78, ал.1 ГПК на разноски в
размер на 97.59 лева- юрисконсултско възнаграждение, а третото лице- помагач- ответник
по обратния иск на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на разноски в размер на 2.41 лева-
юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 и чл. 236 ГПК Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА /фирма/, с адрес: гр. С., /адрес/, представлявана от кмета Й.Ф. да заплати
на „/фирма/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С. 1000, /адрес/, на
основание чл.410,ал.1, т.2 КЗ сумата от 2339.60 лева. – регресно вземане по изплатено
застрахователно обезщетение на трето увредено лице за сбора от стойността на
заплатената щета-2324.60 лева и стойността на ликвидационните разходи в размер на 15.00
лева за вреди на лек автомобил ********, с рег. №******** от ПТП на 19.04.2021 г., ведно
със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното плащане на
вземането, като ОТВХЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 2339.60 лева до
пълния предявен размер от 2412.37 лева, ведно със законната лихва върху неоснователния
размер на главницата.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
район Т., /адрес/ да заплати на /фирма/, с адрес: гр. С., /адрес/, представлявана от кмета
Й.Ф., на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата от 2339.60 лева. – договорно обезщетение за
настъпила вреда на възложителя, представляваща регресно вземане по изплатено
застрахователно обезщетение на трето увредено лице за сбора от стойността на
заплатената щета-2324.60 лева и стойността на ликвидационните разходи в размер на 15.00
лева за вреди на лек автомобил ********, с рег. №******** от ПТП на 19.04.2021 г., която
вреда е настъпила поради неизпълнение на задължение за осигуряване на безопасни
условия на пътя при извършване на СМР, което е имало /фирма/ по силата на Договор №
СОА19-ДГ55-431 от 24.06.2019 г. и изрично възлагане с Писмо СОА 21- ВК 08 - 1977 - /59/
от 15.03.2021, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното
плащане на вземането, при условие, че /фирма/ заплати сумата от 2324.60 на /фирма/ , ведно
със законната лихва върху тази сума от завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА /фирма/, с адрес: гр. С., /адрес/, представлявана от кмета Й.Ф. да заплати
на „/фирма/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С. 1000, /адрес/, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдебно-деловодни разноски в размер на 893.07 лева.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С. 1000,
/адрес/ да заплати на /фирма/, с адрес: гр. С., /адрес/, представлявана от кмета Й.Ф., на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК съдебно-деловодни разноски в размер на 2.41 лева.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК ********** да заплати на /фирма/, с адрес: гр. С., /адрес/,
представлявана от кмета Й.Ф., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдебно-деловодни разноски
в размер на 97.59 лева.
ОСЪЖДА /фирма/, с адрес: гр. С., /адрес/, представлявана от кмета Й.Ф. да заплати
на /фирма/, ЕИК ********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК съдебно-деловодни разноски
в размер на 2.41 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9