№ 1545
гр. Пловдив, 28.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Димитър В. Кацарев
при участието на секретаря Величка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно
наказателно дело № 20215330200512 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 36-0000832 от 10.12.2020г. на
И.Д.Ц. на длъжност *** на РД“АА“ Пловдив с което на „СТОЯН 2012 - ГТП“
ЕООД, БУЛСТАТ *** със седалище и адрес на управление гр.Пловдив,
ж.к.Тракия, бл.48, вх.Б, ет.1, ап.3 представлявано от В.С.С. с ЕГН **********
на основание чл.53 от ЗАНН и чл.178а, ал.4, т.1, предл.1 от ЗДвП е наложена
имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение по чл.24,
ал.1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС.
С жалбата се прави искане за отмяна на издаденото НП и представят
съображения в подкрепа на искането.
Дружеството – жалбоподател редовно призовано, в съдебно заседание се
представлява от своя управител В.С. който поддържа жалбата. Моли
атакуваното НП да бъде отменено защото закъснението е само от 7 дни,
уредите в пункта са изправни и без промени, поради което не са промяна на
обстоятелствата.
В съдебно заседание, въззиваемата страна редовно призована, не изпраща
представител. Преди даване ход на делото представя писмено становище за
1
неоснователност на жалбата и с което представя доводи за потвърждаване НП
като правилно и законосъобразно. Представят се доводи за неприложимост
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Прави се и възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Съдът, като се запозна с материалите по делото и прецени
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление с оглед
произнасяне по същество, намира за установено следното:
Атакуваното НП е издадено въз основа констатациите съдържащи се в
съставен на 25.11.2020г. от Д.Р.С. – *** при РД“АА“ Пловдив против
дружеството – жалбоподател акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ серия А-2018 № 255597 за това, че на 19.11.2020г. около
00:01 часа в гр.Пловдив, бул.“Христо Ботев“ № 82, в РД“Автомобилна
администрация“ лицето по чл.16 от Наредба Н-32 на МТИТС „Стоян 2012-
ГТП“ ЕООД, ЕИК *** с Разрешение № 811/14.08.2014г. за извършване на
периодични технически прегледи за проверка на техническата изправност на
ППС от ІІ категория, извършва следното нарушение: При настъпили промени
в обстоятелствата на 11.11.2020г. на документи по чл.18, ал.1, т.10 от
Наредба Н-32 на МТИТС, а именно свидетелство за проверка на
газанализатор № 019409/11.11.2020г. и свидетелство за проверка на димомер
№ 019537/11.11.2020г., лицето по чл.16 от Наредба Н-32 не е уведомило
писмено изпълнителния *** на ИА „АА“, чрез ръководителя на съответното
регионално звено по 24:00 часа на 18.11.2020г. в 7 дневен срок от
извършената промяна, както и че актът е съставен при подаване на заявление
№ 42-03-23-1597/25.11.2020г. в РД“Автомобилна администрация“ гр.Пловдив
с което е нарушил разпоредбите на чл.24, ал.1, от Наредба Н-32/16.12.2011г.
на МТИТС. Актът е съставен в присъствието на В.С.С. - представляващ ЮЛ,
който след запознаване със съдържанието на акта е саморъчно вписал „
Поради пандемията на коронавируса се наложи да забавя да уведомя
автомобилна администрация за промяната“. Актът е подписан от посочените
в него лица. На датата на съставяне на акта е връчен препис от него на
представляващия ЮЛ посочено в акта като нарушител, надлежно
удостоверено с разписка, неразделна част от акта. В законоустановения три
дневен срок пред АНО не са били представени писмени възражения от страна
2
на дружеството по отношение съставения АУАН и нарушението посочено в
него. Направените възражения от представляващия ЮЛ не са били приети от
АНО, който е пристъпил към издаване на НП въз основа на констатациите в
акта. Въз основа на АУАН, при идентично описание на обстоятелствата и
правна квалификация, на 10.12.2020г. било издадено и атакуваното НП,
връчено на жалбоподателя на 18.01.2021г. Издаденото НП е било обжалвано в
срок пред Районен съд гр.Пловдив.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото доказателства и доказателствени средства. Съдът
намира, че събраните по делото доказателства са вътрешно и взаимно
безпротиворечиви и допълващи се, поради което ги кредитира изцяло. Въз
основа на тях се установяват по несъмнен начин приетите от съда факти, така
както са посочени по-горе. Предвид безпротиворечивостта на
доказателствения материал съдът приема, че по-подробното му обсъждане е
ненужно, съгласно разпоредбите на чл.305, ал.3 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН,
която норма следва да намери приложение и към съдържанието на мотивите
към постановеното по реда на ЗАНН съдебно решение, предвид липсата на
изрична норма в тази насока в ЗАНН.
При така установената фактическа обстановка и при условията на чл.84 от
ЗАНН, вр.чл.14, ал.1 и ал.2 от НПК, Съдът в настоящия си състав достига до
следните правни изводи: Жалбата е допустима – подадена е в срок и от
надлежното лице. Преценена по същество Жалбата е основателна.
По същество на спора: За да се произнесе по съществото на правния спор
/ по основателността на жалбата /, съдът съобрази, че настоящото
производство е от административно - наказателен характер и същественото
при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от
лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за
установяване на административно нарушение нямат обвързваща
доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това
означава, че в тежест на административно - наказващия орган, тъй като
именно той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да
докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че
има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето,
посочено като нарушител. Разбира се при налагане на имуществена санкция
на Еднолични търговци или Юридически лица се касае за обективна
3
невиновна отговорност и съответно в тези случаи е достатъчно доказването
на извършване на нарушението от обективна страна, като не се изследва
въпрос за вина. Същата се определя като психично отношение на дееца към
деянието и резултата от него и по тази причина подобно психично
отношение не може да бъде формирано от ЕТ или ЮЛ. Следва да бъдат
спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на
Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на
административно наказателното преследване. В тази насока е налице
различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно
постановление. Когато АУАН или НП не са издадени от надлежен орган или
не са издадени в установените законови срокове или не съдържат
изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални
правила при съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще
следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че
критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните
правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато,
би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до
ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса. Когато,
обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то НП е
законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е
правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение. Именно
административно наказващия орган е този, който следва да установи пред
съда, че има извършено административно нарушение / такова, каквото е
описано в акта / и че същото е извършено от лицето, посочено като
нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде
отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на
нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването
на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за
съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението /само
когато размерът на административното наказание или имуществената
санкция може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в
закона/.
При разглеждане на дела по оспорени НП настоящата съдебна инстанция
/районният съд е винаги инстанция по същество съгласно чл.63, ал.1 от
ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно са
4
приложени процесуалният и материалният закони, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя, съгласно разпоредбите на чл.314,
ал.1 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие (право
и задължение) съдът служебно съгласно чл.13, чл.107, ал.2 и чл.чл.313,314 от
НПК, вр. чл.84 от ЗАНН констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи съгласно чл.92, ал.2 от Закона за автомобилните превози,
чл.189, ал.12 от Закона за движението по пътищата и Заповед № РД-08-
30/24.01.2020г. на министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията, в предвидения ред и писмена форма съгласно чл.92, ал.3 от
ЗАвПр, вр. чл.42 и 57 от ЗАНН. Извършвайки служебна проверка за
законосъобразност на обжалваното НП, включително и такава относно акта,
въз основа на който последното е издадено, съобразно своите правомощия,
съдът не констатира в хода на административно-наказателното производство
да са допуснати процесуални нарушения, които да са съществени и които да
са довели до цялостното му опорочаване. Атакуваното НП е издадено в срок,
но което съдът счита че следва да бъде отменено поради следните основания:
Не е спорно по делото, че дружеството притежава Разрешение №
811/14.08.2014г. за извършване на периодични технически прегледи за
проверка на техническата изправност на пътни превозни средства, ІІ
категория. Не е спорно и това, че на 11.11.2020г. на дружеството са били
издадени нови свидетелства за последваща проверка съответно с № 019409 за
притежаван газаналицатор и № 019537 за притежаван димомер които уреди
несъмнено се използват в процеса на извършваните технически прегледи.
Накрая, не е спорно също и обстоятелството, че дружеството, в качеството му
на лице по чл.16 от Наредба № Н-32, не е уведомило писмено изпълнителния
*** на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, чрез
ръководителя на съответното регионално звено до 24:00 часа на 18.11.2020
година, т. е. в 7-дневен срок от настъпилите промени. Няма съмнение, че
горепосочените две нови свидетелства съставляват документи по чл.18, ал.1,
т.10 от Наредба № Н-32, респ. съставляват „промяна на обстоятелствата,
удостоверени с документите по чл.18, ал.1, т.4, 6 – 10“ по смисъла на чл.24,
ал.1 от цитираната наредба, доколкото в чл.24, ал.6 от същата наредба е
посочено че: „За промяна в обстоятелствата по ал.1 се счита и преиздаването
на документ по чл.18, ал.1 поради изтичане на неговия срок на валидност“.
С оглед на всичко казано до тук настоящият съдебен състав намира, че
5
поведението на дружеството формално запълва обективните признаци на
състава на административното нарушение по чл.178а ал.4, т.1, пр.1 от ЗДвП,
за нарушение на чл.24, ал.1 от Наредба № Н-32. Основание за отмяна на НП
се свежда до това, че според настоящия съдебен състав, вмененото
административно нарушение съставлява маловажен случай. Тук веднага
следва да се отвори една скоба и да се каже, че наказващият орган не е
изпълнил и задължението си, визирано в чл.28 от ЗАНН. Съгласно ТР №
1/2007 г. на ВКС преценката на АНО за маловажност на случая по чл.28 от
ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.
Наказващият орган не е изложил никакви мотиви в НП (което по същество е
съществено процесуално нарушение) защо приема, че не са налице
предпоставките на чл.28 от ЗАНН, с което пък е нарушил чл.53, ал.1 от
ЗАНН. Административнонаказващият орган не е изложил мотиви в НП защо
счита случая за немаловажен, а само декларативно е отбелязал това. В същото
време, когато съдът констатира, че са налице предпоставките на чл.28 от
ЗАНН, но наказващия орган не го е приложил, това е основание за отмяна на
НП, поради издаването му в противоречие със закона.
Легалната дефиниция на понятието „маловажен случай“ се съдържа в чл.93,
т.9 от НК, чийто разпоредби, съгласно чл.11 от ЗАНН, се прилагат
субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл.93, т.9 от НК
„маловажен случай“ е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата
или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.
Според чл.28, б. А от ЗАНН, за маловажни случаи на административни
нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди
нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушението
ще му бъде наложено административно наказание. Преценката за
маловажност следва да се прави на база фактическите данни по конкретния
казус - вида на нарушението, начина на извършването му, на вредните
последици, степента на обществена опасност, личността на дееца, моралната
укоримост на извършеното и т. н., като се отчитат същността и целите на
административнонаказателната отговорност.
С оглед горните критерии и съобразявайки фактическите данни по
конкретния казус, съдът счита, че в настоящия случай са налице повечето от
6
предпоставките на чл.93, т.9 от НК, във вр. с чл.11 от ЗАНН, да се определи
извършеното административно нарушение за маловажно. Извършеното,
макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в ЗДвП
нарушение, поради своята малозначителност е с явно незначителна степен на
обществена опасност.
При съвкупна преценка на всички обстоятелствата по извършване на
нарушението съдът установи следното: Няма данни от страна на АНО, върху
когото лежи доказателствената тежест за установяване на тези обстоятелства
по делото, дружеството-жалбоподател да е наказвано друг път за подобно
нарушение или за каквото и да е друго нарушение на Наредба № Н-32 от
16.12.2011г. за периодичните прегледи за проверка на техническата
изправност на пътните превозни средства. По отношение на обществената
опасност следва да се отбележат няколко неща. Действително процесните
документи, съставляващи промяна на обстоятелствата по чл.24, ал.1 от
наредбата, не са били подадени в предвидения от закона срок, но в същото
време не се установява по делото, че това е повлякло след себе си някакви
вредни последици. АНО не ангажира такива доказателства. В действителност
липсват каквито и да е причинени вреди. Вярно е, че се касае за нарушение на
формално извършване и не е необходимо такива да са настъпили реално, но
във всички случаи и това следва да бъде отчетено. В настоящия случай
нарушението само по себе си не е довело до съществено засягане на
обществените отношения регулирани от посочената правна норма. В крайна
сметка за обществените отношения, регулирани от горецитираната наредба, е
по-важно това, че за уредите, които дружеството е използвало при извършени
не прегледи за техническа изправност на ППС, са били издадени съответните
документи за изправност, а не толкова, че тези документи не са представени
пред ***а на Изпълнителна агенция „АА“ чрез ръководителя на съответното
регионално звено на Изпълнителна агенция „АА“ в 7-дневен срок от
издаването им.
Всичко дотук навежда съда на извода, че нарушението е със значително по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от този вид. В случая са били налице предпоставките на чл.28 от
ЗАНН, като се дадат указания на нарушителя да изпълнява изискванията на
Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на
техническата изправност на пътните превозни средства. Още повече, че за
7
вмененото нарушение се предвижда санкция в абсолютен размер от 1000 лв.,
която се явява прекомерно тежка с оглед конкретното деяние и съответно е
явно несправедливо наказание за извършеното. Поради това, че не са
засегнати съществено обществените отношения, регулирани с Наредба №
Н32 от 16.12.2011г., са били налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, като
се дадат указания на нарушителя, но АНО не ги е отчел и не е приложил тази
разпоредба, с което е постановил един незаконосъобразен акт. ТР № 1 от
12.12.2007 г., постановено по тълк. н. д. № 1/2005 г. на ОСНК при ВКС, което
е задължително за прилагане както от правораздавателните органи, така и от
административните органи, действащи като овластени от закона да издават
съответните наказателни постановления, категорично приема, че изразът в
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН „може“ не предполага действие при
„оперативна самостоятелност“, а означава възлагане на компетентност на
съответния административен орган. Следователно при издаване на НП
съответният компетентен орган е длъжен да извърши и преценка дали са
налице основанията на чл.28 от ЗАНН и съответно да приложи правилно
закона, като ограничи маловажните случаи на административно нарушение от
нарушенията, обхванати от чл.6 от ЗАНН. Това обстоятелство налага извода,
че чл.28 от ЗАНН може да бъде приложен от административнонаказващия
орган във всички случаи на осъществен състав на административно
нарушение, независимо от нарушение на кой закон или кодекс произтичат,
дали нарушението е формално или не, стига то да е маловажно. Преценката за
наличието на маловажност е оставена на наказващия орган, но същият дължи
мотиви по отношение на приложението й в самото НП. Тази преценка
подлежи на съдебен контрол. АНО не е обсъдил изложените от съда по-горе
обстоятелства, което сочи, че преценката му /ако въобще е имало такава при
липса на подробни мотиви в тази насока, което се спомена по-горе/ относно
наличието на маловажност по чл.28 от ЗАНН не е била задълбочена и
съобразена с фактите по конкретния случай, а е подходено формално. Вярно
е, че обществените отношения, които регулира Наредба № Н-32 от
16.12.2011г. за периодичните прегледи за проверка на техническата
изправност на пътните превозни средства, са от особена обществена важност,
но това не може да игнорира задължението на АНО за индивидуална
преценка на всеки отделен случай с оглед обществената опасност на
конкретното деяние. Поради това съдът приема, че не са засегнати
8
съществено целите на Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. за периодичните
прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни
средства и нарушението е с явно незначителна степен на обществена
опасност. Освен това съдът счита, че с оглед случилото се
предупреждаването на нарушителя по реда на чл. 28 от ЗАНН ще изиграе
своята превантивна роля по отношение на дееца в достатъчна степен, за да се
въздържа в бъдеще от извършването на други подобни нарушения, след като
и преди това не е извършвал такива.
Всичко това налага НП да бъде отменено. Поради липса на съответни искания
за присъждане на разноски, съдът служебно не следва да се занимава с този
въпрос.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 36-0000832 от 10.12.2020г. на
И.Д.Ц. на длъжност *** на РД“АА“ Пловдив с което на „СТОЯН 2012 - ГТП“
ЕООД, БУЛСТАТ *** със седалище и адрес на управление гр.Пловдив,
ж.к.Тракия, бл.48, вх.Б, ет.1, ап.3 представлявано от В.С.С. с ЕГН **********
на основание чл.53 от ЗАНН и чл.178а, ал.4, т.1, предл.1 от ЗДвП е наложена
имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение по чл.24,
ал.1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд гр.Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
9