Р Е Ш Е Н И Е
№ 160
гр. Враца, 26.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ВРАЦА, първи състав, в публично заседание на 26.04.2023 г. /двадесет
и шести април две хиляди двадесет и трета година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: СИЛВИЯ
ЖИТАРСКА
при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА и с участието
на прокурор НИКОЛАЙ ЛАЛОВ, като разгледа докладваното от съдия ЖИТАРСКА адм.
дело № 100 по описа на АдмС – Враца за 2023 г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. АПК, вр. чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
Образувано е по жалба
на М.А.О. ***, против Заповед за прилагане на ПАМ № 23-0288-000023/08.02.2023
г. на Началник РУ – Козлодуй към ОДМВР – Враца, с която за нарушение на чл.5,
ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл. 171, т. 2а, б.
“б“ от ЗДвП – Прекратяване на регистрацията на ППС - лек автомобил „Фолксваген
Пасат“ с рег. № ********** за срок от 6 месеца.
В жалбата се
релевират доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради
издаването ѝ в нарушение на процесуалните правила и противоречие с
материалния закон. Поддържа се твърдение, че жалбоподателят не е собственик на
МПС, чиято регистрация е прекратена и е отправено искане към съда да отмени приложената ПАМ, като незаконосъобразна.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован не се явява и не се представлява. В
депозирано по делото писмено становище не възразява да се даде ход на делото в
негово отсъствие, а по същество на спора поддържа и доразвива изложените в
жалбата съображения.
Ответникът – Началник РУ – Козлодуй към ОДМВР – Враца, редовно призован, не
се представлява в с.з. и не изразява становище по жалбата.
Представителят на ОП – Враца, дава
мотивирано заключение за неоснователност на жалбата, а оспорената заповед
намира за правилна и законосъобразна и отправя искане да бъде оставена в сила.
По делото са събрани
писмени доказателства. Приложено е заверено копие от образуваната пред
административния орган преписка.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка
с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното:
Жалбата е
подадена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, от лице с правен интерес от
обжалването, в качеството му на адресат на акта, с който се засягат негови
права и в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, регламентиран в чл. 149, ал.
1 АПК. Видно от разписката върху оспорената заповед,
същата е получена от адресата срещу подпис на 10.02.2023 г., а жалбата против
нея е депозирана чрез органа на 14.11.2023 г., с оглед на което същата се явява
процесуално допустима.
Разгледана по
същество е и основателна по следните съображения:
От приложените към
административната преписка доказателства се установява, че на 08.02.2023 г. на
жалбоподателя М.О. е съставен АУАН Серия GA,
№ 678724 затова, че на 07.02.2023г. в 23:55 часа в *** е управлявал собствения
си лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № **********, след употреба на
алкохол установено с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабричен № ARPM 0751,
като уреда в 23:57 ч. отчел 0,74 промила алкохол в издишания от водача въздух.
Издаден е талон за медицинско изследване с
№ 095817. Констатираното в АУАН е прието за виновно нарушение на чл.5,
ал.3, т.1 от ЗДвП.
На същата дата – 08.02.2023
г. е издадена оспорената в настоящото ЗППАМ № 23-0288-000023/08.02.2023г. на
Началник РУ – Козлодуй към ОДМВР – Враца, в която е описана същата фактическа
обстановка, но като собственост на извършилия нарушението О., е посочен л.а. с
рег. № **********. С диспозитива на заповедта, обаче на основание чл. 22 ЗАНН и
чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП е приложена ПАМ – Прекратяване на регистрацията на
ППС лек автомобил „Фолксваген Пасат“, но с различен регистрационен номер, а
именно ********* за срок от 6 месеца.
Към преписката е
приложен цитирания АУАН Серия GA, № 678724/08.02.2023
г., както и Заповед № 369з-199/26.01.2022 г. на Директора на ОДМВР – Враца,
относно оправомощените длъжностни лица от същата дирекция да прилагат ПАМ по
ЗДвП.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно изричната
разпоредба на чл. 168, ал. 1 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на
основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от
страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, като съгласно ал. 2 на
същия член съдът следва да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за
това.
Настоящият съдебен
състав счита, че оспореният в настоящото производство акт е издаден от
компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия. Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки
по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б.
"а", т. 6 и 7
от закона се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица. В случая по делото
няма спор, че оспорената заповед е издадена от Началник РУ – Козлодуй към ОДМВР
- Враца, като компетентността му да издава заповеди от вида на процесната е
установена от т. 5 на приложената по делото Заповед № 369з-199/26.01.2022 г. на
Директора на ОДМВР – Враца, а последната, съгласно отбелязването в нея е
издадена въз основа на заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на Министъра на
Вътрешните работи /служебно известна на съда/, която в т. 3 определя Областните дирекции на МВР да осъществяват контрол по ЗДвП.
По силата на чл.165, ал.1,
т.1 от ЗДвП, определени от министъра
на вътрешните
работи служби, контролират спазването на правилата за движение от всички участници в
движението и техническата изправност на
движещите се по пътя пътни превозни средства, като на основание чл. 165, ал.
2, т. 2 от ЗДвП, при изпълнение на
функциите си по този закон
определените от министъра на вътрешните
работи служби имат право да изземват и
задържат документите по т. 1, както и да отнемат табелите с регистрационен
номер в допустимите от закона случаи. Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.1
от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т.
2а от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед
от ръководителите на службите за контрол
по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица. В случая е определено от министъра на вътрешните
работи, че ОД на МВР – Враца е служба, която осъществява контрол по ЗДвП. В
съответствие с чл.172, ал.1
от ЗДвП Директорът на ОД на МВР – Враца, в качеството на ръководител на
служба за контрол по ЗДвП е делегирал правомощията си по чл. 171, т. 2а от ЗДвП
на определени длъжностни лица, сред които
са и началниците на РУ при ОДМВР – Враца, за нарушения извършени на територията
обслужвана от съответното РУ. Следователно ЗППАМ е издадена от материално и териториално компетентен орган, на когото законосъобразно са
делегирани правомощия да прилага ПАМ по чл. 171, т.
2а от ЗДвП. Заповедта
съответства на предвидената за нея мотивирана писмена форма по чл. 172, ал. 1
от ЗДвП. Актът съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 1-8 от АПК относно
наименованието на органа - издател, неговия адресат, фактически и правни
основания за издаването му, дата на издаване и подпис на лицето с означена
длъжност. В оспорената заповед са изложени ясни и конкретни фактически
основания, за осъществено от жалбоподателя нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, въвеждащ забрана за управление на ППС с концентрация на алкохол в кръвта
над 0,5 на хиляда, като е посочено времето и мястото, вида на управляваното от
него МПС, концентрацията на алкохол в кръвта, установена с годно техническо
средство Дрегер Алкотест, отчел 0,74 промила алкохол в издишания въздух, с
издаден талон за медицинско изследване № 095817, с оглед на което не са налице
отменителни основания по чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК.
Независимо от
изложеното, заповедта е издадена при допуснато
нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалния
закон и в несъответствие с неговата цел.
В тази връзка
становището на жалбоподателя, че е налице противоречие между мотиви и
диспозитив е основателно.
В обстоятелствената
част на заповедта АО посочва, че оспорващият е управлявал собствения си лек
автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № *********, след употреба на алкохол, а с
диспозитива на същата е прекратена регистрацията на друг лек автомобил от
същата марка - Фолксваген Пасат, но с различен регистрационен номер - **********.
При това положение не
само за жалбоподателя, но и за съда е неясно дали диспозитива е несъответен на
мотивите или обратно, какво точно е приел административния орган и каква е
конкретната му воля.
Мотивите са писмените
съображения на органа, обхващащи преценката на доказателствата, фактическите
констатации и правните изводи, обосноваващи решението му да приложи мярката. Те
са проявление на принципа за вътрешно убеждение и върху тях се крепи
убедителната сила, поради което основното им предназначение е да посочат
съображенията на органа, въз основа на които той достига до дадено правно
заключение, което следва да се съдържа в диспозитива на заповедта.
От своя страна,
диспозитивът на заповедта, като правен акт, в най-кратка и ясна форма, следва
да е логическия извод на съжденията на органа. Ето защо, при положение, че органът
излага убедителни мотиви относно управление от страна на жалбоподателя на
собственото му МПС с рег. № ********** в
нарушение на правилото по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, но въпреки това
постановява диспозитив, с който прекратява регистрацията на МПС с рег. **********,
за което няма данни да е собственост на О., нито да е управляван от него в
нарушение на посоченото правило, е налице хипотеза, при която конкретно
изложените мотиви се явяват неотносими и некореспондиращи на формирания краен
извод, което е съществено процесуално нарушение и е самостоятелно основание за
отмяна на този порочен акт, като незаконосъобразен.
Оспорената заповед е
издадена и в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с
целта на закона.
Като форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез
която в предвидените в закона случаи се упражнява държавна принуда, ПАМ се
прилагат с цел предотвратяване и преустановяване на административни нарушения,
както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях /чл. 22 ЗАНН/.
Съгласно чл.171 от ЗДвП, ПАМ се
прилагат за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения, като предпоставка за издаването на заповед с правно основание по
различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно
нарушение, предвидено в хипотезата на същата, което се установява с АУАН,
съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН. Съгласно чл. 171, т. 2а,
б. „б“ от ЗДвП
принудителната административна мярка прекратяване
на регистрацията на пътно превозно средство се прилага на собственик, който
управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при
отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за
установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на
наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.
При така
цитираната законова регламентация се налага еднозначен и непротиворечив извод,
че една от хипотезите за прилагане на процесната мярка, е управление на МПС с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, като се
прекратява регистрацията не на произволно МПС, а на това чийто собственик го е
управлявал с концентрация на алкохол, над посочената.
В конкретния
случай, действително не става ясно въз основа на какви факти и обстоятелства,
органът е прекратил регистрацията на различен автомобил с рег. № **********, с
който няма данни да е извършено описаното в заповедта административно нарушение
и чийто собственик дори не подозира, че регистрацията му е прекратена.
При това положение е
налице противоречие между фактически установеното, както в АУАН, за което
жалбоподателят е сезирал органът с Възражение от 08.02.2023 г. /л. 7 от
делото/, така и в обстоятелствената част на заповедта и наличието на правно
основание по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП за издаването ѝ.
Обсъденото
по-горе налага правния извод на настоящия съдебен състав, че в конкретния
случай не
е налице правопораждащият фактически състав, липсва основание за упражняване на
правомощието на административния орган да приложи процесната ПАМ и оспорената
заповед, е издадена при липса на материалноправните предпоставки за това.
Така издаден,
оспореният акт не съответства и на целта на закона, тъй като функцията по
обществено управление, възложена на администрацията не предполага произволно
прилагане на принудителната мярка, а само в точно изброени в закон или указ
случаи. Те трябва да са точно посочени в правната норма и да се прилагат по
реда и начина, предвидени в нея. Принудителните административни мерки са
действия на администрацията, чрез които се упражнява държавна принуда за
обезпечаване осъществяването на различни правоотношения в сферата на
изпълнително-разпоредителната дейност. Най-общо същите са насочени към
предотвратяване и преустановяване на административни закононарушения, както и
към отстраняване на вредните последици от тях. Следователно издаването им
трябва да е в съответствие с целта на закона, по който са предвидени (по арг.
от чл. 22 и чл. 23 от ЗАНН).
Самите материалноправни норми, с които се предвиждат такива мерки, подлежат на
стриктно и ограничително тълкуване, доколкото визираните в хипотезата им
предпоставки са с изключителен характер и прилагането им засяга директно и
безусловно правната сфера на адресата. В този смисъл е недопустимо прилагането
на ПАМ на основание, което не е изрично уредено в закона, респ. при липса на
всички нормативноустановени за това условия.
Предвид всичко изложено по-горе, при извършената служебна проверка,
съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, за законосъобразност на оспорената заповед, на
всички основания по чл.146 от АПК, настоящият съдебен състав приема, че тя е издадена от
материално и териториално компетентен орган, в рамките на делегираните му
правомощия, при спазване на установената форма, но при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които
са довели и до неправилно прилагане на материалноправните разпоредби и
несъответствие с целта на закона. В случая са налице отменителните основания по
чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК.
По изложените
съображения съдът намира, че жалбата се явява основателна и доказана, а
оспорената с нея заповед следва да бъде отменена
като незаконосъобразна.
От страните по делото
не са претендирани разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по този
въпрос.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2,
вр. чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от
АПК съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 23-0288-000023/08.02.2023 г. на
Началник РУ – Козлодуй към ОДМВР – Враца.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
АДМ. СЪДИЯ: