Р Е Ш
Е Н И Е №
63
гр.Кюстендил, 08.04.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в открито съдебно заседание на шести април две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА
АЛЕКСОВА - СТОИЛОВА
НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
секретар Светла Кърлова и с
участието на прокурор Йордан Георгиев от ОП Кюстендил, като разгледа
докладваното от съдия Карамфилова КАНД
№75/2022г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.208
и сл. от АПК.
„Н.с.“ ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление *** обжалва решение №10/17.01.2022г. на ДРС,
постановено по АНД №782/2021г. Иска се отмяна на съдебния акт, поради допуснати
нарушения на материалния закон – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът чрез процесуалния
представител, в писмена молба изразява становище за неоснователност на
касационната жалба и правилност на решението на първоинстанционния съд.
Претендира се юрисконсулстско възнаграждение.
Заключението на прокурора от ОП
Кюстендил е за неоснователност на касационната жалба.
Предмет
на касационно оспорване е решение №10/17.01.2022г. на ДРС, постановено по АНД
№782/2021г., с което е потвърдено НП №ПО-02-95/15.07.2021г.
на директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“. „Н.с.“ ЕАД *** е
санкционирано, като му е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 2000 лв. на основание чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ за нарушение
на чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ.
Районният съд е формирал извод за
законосъобразност на НП, като издадено при спазване правилата на ЗАНН,
доказаност на административното нарушение от обективна страна и неприложимост
на чл.28 от ЗАНН.
Касационната жалба е допустима –
подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу
съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния
срок по чл.211, ал.1 от АПК.
В пределите на служебната проверка
по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност на оспореното
решение на ДРС. Същото е и правилно – събрани са относимите за спора
доказателства, надлежно и аргументирано са анализирани фактите от значение за
спорното право, крайните изводи се базират на закона с оглед установената
фактическа обстановка. Спазени са и съдопроизводствените правила.
Производството
пред въззивния съд е започнало по жалба на „Н.с.“
ЕАД
***-02-95/15.07.2021г. на директора на
Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“. Прието е фактическа страна, че на
08.03.2021г. на водохващане на „Н.с.“ ЕАД,
изградено на р.Б. на посочените в НП географски координати в землището на с.Б.,
община Дупница, се извършва водовземане посредством описаното водохващане. Водите
от р.Б. постъпват в стоманобетонов открит канал. Двете савачни врати, монтирани
в началото на канала са вдигнати и водата постъпвала в канала. Промивният
савак, монтиран между масивния аз на водохващането и стената на открития канал,
посредством който следва да се осигуряват минималните водни количества,
необходими за нормалното функциониране на екосистемите в речното легло на
реката е спуснат напълно, с което не е осигурен минимално допустимия отток в
реката след водохващането, съгласно условието по т.2 от Разрешително за
водоползване №003595/29.03.2005г., издадено на дружеството от министъра на
околната среда и водите. За извършената проверка е съставен КП №КД-01-296/08.03.2021г.
За констатирано нарушение на чл.48,
ал.1, т.11 от ЗВ е съставен АУАН №КД-04-26/05.04.2021г., а въз основа на него е
издадено атакуваното НП.
След анализ на събрания доказателствен
материал по делото КАС намира за правилни изводите на районния съд за
законосъобразно проведена процедура по съставяне на АУАН и издаване на НП. Изтичането
на срока по чл.52, ал.1 от ЗАНН не преклудира правото на АНО да издаде НП, защото
срокът е инструктивен. Спазани са сроковете по чл.34 от ЗАНН за съставяне на
АУАН и издаване на НП.
Правилна е и преценката на районния съд
за доказано нарушение по чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ. Съгласно т.2 от
„Условия за водоползването“ от Разрешително за водоползване
№003595/29.03.2005г. на МОСВ, продължено, последно с решение №83/10.05.2021г.
на МОСВ с краен срок 29.03.2031г., досежно водохващане на приток на р.Б., дружеството
е задължено да осигурява целогодишно подаване на минимални водни количества,
необходими за нормалното функциониране на екосистемите в речното русло с
посочен минимален воден обем от 60.0л/сек. Видно от КП от проверката, на 08.03.2021г.
дружеството не е изпълнило посоченото условие, доколкото масивният савак за
осигуряване на миниманите водни количества, необходими за нормалното
функциониране на екосистемите в речното легло на реката е бил спуснат напълно.
В този смисъл правилно е прието, че не е осигурен минимално допустимия отток в
реката след водохващането. Дружеството е нарушило задължението по чл.48, ал.1,
т.11 от ЗВ, което се санкционира по реда на чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ. Касае се
за юридическо лице, което ползва воден обект в отклонение от предвиденото
условие в разрешителното. Обстоятелството, че водохващането е във вододайна
зона не изключва съставомерността, тъй като касатора има достъп до
водохващането, независимо, че не контролира пряко зоната.
Безспорно установеното административно нарушение не може да се
квалифицира като маловажен случай по чл.28 от ЗАНН. Действително нито в ЗАНН,
нито в ЗВ са въведени критерии за маловажност на административното нарушение
въобще и в частност. В този смисъл е приложима разпоредбата на чл.93, т.9 от НК
във вр.с препращащата норма на чл.11 от ЗАНН. Същата сочи, че маловажен случай
е този, при който извършеното престъпление /нарушение/ с оглед липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смегчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление /нарушение/ от съответния вид. Характерът
на нарушението изключва възможността да се извършва преценка за наличие на
смегчаващи отговорността обстоятелства, водещи до по-ниска степен на обществена
опасност на нарушението, доколкото чрез създаденото задължение се цели интегрирано
управление на водите в интерес на обществото и опазване на здравето на
населението, както и създаване на условия за осигуряване на устойчиво,
балансирано и справедливо водоползване. Защитата на обществените отношения чрез
въведения механизъм за контрол по чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ изключва приложението
на чл.28 от ЗАНН за конкретното административно нарушение.
Не се възприема за основателно и релевираното възражение за нарушаване
на принципа ne bis in idem. Действително
нарушението, което е било предмет на разглеждане по КАНД №352/2021г. по описа
на КАС е идентично с настоящото откъм форма на изпълнително деяние и място на
извършване, но е с дата на извършване 01.04.2021г. Следователно е налице друго
съставомерно противоправно деяние, което съгласно разпоредбата на чл.18 от ЗАНН
подлежи на самостоятелно санкциониране.
КАС счита, че
като е достигнал до извод за законосъобразност на НП, въззивният съд е
постановил правилно и законосъобразно решение. Отсъствието на касационни
основания за отмяна по чл.348, ал.1, т.1 от НПК обуславя извод за оставането му
в сила.
С оглед изхода от правния спор и на основание чл.63д, ал.4 и ал.5 от ЗАНН във вр.с чл.27е от Наредба за
заплащането на правната помощ съдът присъжда в полза на Басейнова дирекция
„Западнобеломорски район“ гр.Благоевград юрисконсултско възнаграждение в размер
на 80 лв., платимо от касатора.
Воден от горното и на основание чл.221, ал.2
от АПК, Административният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение №10/17.01.2022г. на Дупнишкия районен съд, постановено по
АНД №782/2021г.
ОСЪЖДА „Н.с.“
ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** да заплати на Басейнова
дирекция „Западнобеломорски район“, ЕИК ********* гр.Благоевград, ул.“Св.
Димитър Солунски“ №66 разноски по делото в размер на 80
лв. /осемдесет/.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: