Р E Ш Е Н И
Е
№ 07.01.2022 г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на седми декември две хиляди двадесет и първа
година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА
Секретар: НЕВЕНА
ИВАНОВА
като разгледа
докладваното от съдия ЖЕНЯ ИВАНОВА
гражданско дело № 5336
по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са
кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във
вр. с чл.79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл.9, ал.1 ЗПК и с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „ЕОС Матрикс” ЕООД твърди в исковата си молба, че на 24.01.2015г.
бил сключен Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски
кредити между „Транскарт Файненшъл Сървисис“ ЕАД и Н.С.Н., ЕГН **********, по
силата на който „Транскарт Файненшъл Сървисис“ ЕАД и издал на ответника
Транскарт Класик и бил отпуснал на длъжника кредит с кредитен лимит в размер на
1 200 лв. (хиляда и двеста лева), с ГЛП в размер на 18,5 % (чл.9). Срокът за
погасяване на предоставения кредит бил 12 месеца. Поради изтичане на крайния му
срок вземането станало изцяло изискуемо.
На 04.12.2018 г. бил сключен Договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „Транскарт Файненшъл Сървисис“
ЕАД, с ЕИК ********* и „ЕОС Матрикс” ЕООД, с ЕИК *********, по силата на който
задължението на кредитополучателя, произтичащо от Рамков договор за
предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от 24.01.2015г., било
изкупено от „ЕОС Матрикс” ЕООД.
В изпълнение на императивните разпоредби
на чл.99 от Закона за задълженията и договорите, длъжникът бил уведомен, че
считано от датата на получаване на Уведомлението за цесия, Кредитор спрямо него
по отношение гореописаното парично вземане бил „ЕОС Матрикс” ЕООД. Съгласно
§5/4/ от Договор за продажба и прехвърляне на вземания и приложени изрични пълномощни,
Цесионерът - „ЕОС Матрикс” ЕООД били упълномощени от - Цедента „Транскарт
Файненшъл Сървисис“ ЕАД, да извършват уведомяване от името и за сметка на
Цедента. Разпоредбата на чл.99 ал.3 от ЗЗД била осъществена, доколкото
реализирането й чрез пълномощник, не опорочавала изпълнението.
Уведомлението за цесия било изпратено на
посочения в договора адрес - гр.Стара Загора, ул.“Кольо Ганчев“, бл. 65, ет. 3,
ап. 6, който адрес бил посочен и в подаденото от длъжника възражение по
ч.гр.д.4398/2020 г.. Писмото се върнало с отбелязване „непотърсено“. Съгласно
чл.28, ал.4 във връзка с ал.3 от процесния договор за кредит всички уведомления
изпратени на последния известен на ТФС адрес за кореспонденция на Клиента се
считали за връчени. Въпреки това, моли съда, на основание чл.235 ал.3 ГПК, да
приеме, че длъжникът бил надлежно уведомен повторно с връчването на Уведомление
изходящо от цедента, като приложение към исковата молба. С връчване на препис
от исковата молба и приложенията към нея по делото, ответникът получавал
уведомлението, изходящо от „Транскарт Файненшъл Сървисис“ ЕАД (стар кредитор)
за извършеното прехвърляне на процесиите вземания, като ставал надлежно
уведомен за извършената цесия, доколкото имал възражения в тази насока.
Поради непогасяване на задълженията на
29.10.2020г. „ЕОС Матрикс” ЕООД пристъпил към принудително събиране на
вземанията си по договорите и сключеното споразумение, чрез подаване на
Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до Районен съд
Стара Загора, с което били претендирани следните суми - 1134.06 лв. - главница
по Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от
24.01.2015г., 96,87лв. - договорна лихва и 572.59лв. - мораторна лихва.
Образувано било ч.гр.дело № 4398/2020 г., по което била издадена заповед за
изпълнение за претендираните суми. Срещу издадената заповед ответникът подал
възражение, за което били уведомени със съобщение, надлежно връчено им на
24.11.2020г.
Към настоящия момент погасяване на
задължението по договора за кредит не било осъществено. В качеството си на
Кредитор, на ищеца не му било известно основание, на което отговорността на
ответника по представения Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и
потребителски кредити от 24.01.2015г. да била отпаднала.
Искането
на ищеца до съда е да бъде постановено решение, с което да бъде признато за
установено, че ответницата Н.С.Н., ЕГН **********,
дължи на „ЕОС Матрикс” ЕООД следните суми: главница - 1134.06 лв. (хиляда сто
тридесет и четири лева и шест стотинки) и мораторна лихва - 272.81 лв. за
периода 24.03.2015г. до 13.03.2020г., представляващи неизплатено задължение по
усвоения кредит, съгласно Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и
потребителски кредити от 24.01.2015 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в
съда - 29.10.2020 г., до окончателното изплащане на сумата. Претендират се
разноските по заповедното и по настоящото гражданско дело.
След направено уточнение относно размера
на претендираната лихва, ищецът посочва, че действително с подаденото заявление
за издаване на заповед за изпълнение е поискана сумата от 572.59лв. Предвид
направеното от длъжника възражение за изтекла погасителна давност за част от
процесния период, е направено изменение на искания размер за мораторна лихва, а
именно – 272.81лв.
В срока по чл.
131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който заявява изрично, че не
признава предявения иск по основание и по размер.
Прави
възражение за погасителна давност на претендираното парично вземане. Тъй като
давността не се прилагала служебно - чл.120 от ЗЗД с настоящия отговор по
чл.131 от ГПК прави изрично възражение.
Договорът за
потребителски кредит бил сключен с ответницата на 24.01.2015г. в гр. София с
кредитора „ТФС" ЕАД - гр. София, кв. Лозенец, бул. „Черни връх" № 43,
ЕИК - *********. Настъпването на падежа на задължението по trans.card, издадена
от кредитора в полза на длъжника-ответник, бил настъпил на 31.03.2015 год. по
силата на „Ценовата листа по рамкови договори за платежни услуги и
потребителски кредити", тъй като ответницата била ползвала тази кредитна
карта само веднъж, и по силата на договорна клауза от рамковия договор,
неизползваната сума от кредитната карта ставала изискуема със съответните
лихви, такси и разноски, и правото на клиента да усвои останалата част от
кредита се прекратявало, и кредиторът деактивирал платежната карта, издадена
във връзка с настоящия договор.
Поради това от
датата на падежа, до предявяването на претенцията от ищеца пред съд, бил
изминал срок повече от 5 години, който срок на основание чл.110 от ЗЗД бил
погасил претенцията на кредитора по настоящото парично вземане. Това се
отнасяло и до правоприемника на първоначалния кредитор („ЕОС Матрикс" -
ЕООД, гр. София). В същия смисъл налице била погасителна давност по чл.111 б) и
в) от ЗЗД, касаещи неустойки, лихви и обезщетения по неизпълнени договори -
максимален срок - 3 години от датата на падежа. Когато вземането било ликвидно
и изискуемо - т.е. определено по размер и с настъпил срок на падежа, от тази
дата кредиторът бил имал възможност да упражни правата си по процесното вземане
в сроковете, предвидени в закона, и ако той не бил сторил това, вземането било
погасено по давност (но не служебно), а само когато длъжникът направел това
изрично и писмено, в случая пред съда.
Ответницата
оспорва извършената от първоначалния кредитор цесия, в полза на настоящия ищец,
като счита, че това прехвърляне на вземането не поражда действия спрямо третите
лица и длъжника, тъй като не било съобщено писмено на длъжника - ответник от
предишния кредитор. Правното основание за това се намирало в чл.99, ал.4 от ЗЗД, както и не била спазена процедурата, предвидена в закона по ал.3 на чл.99
от ЗЗД, поради това, че предишният кредитор не бил съобщил на длъжника, нито му
било потвърдено писмено за станалото прехвърляне, и от това следвало, че
длъжникът и настоящ ответник бил в невъзможност да узнае кой е новият му
кредитор, защото не знаел към кого да изпълни паричното си задължение.
По това
възражение ищецът представил известия за пощенска пратка, без същата да доказва
и удостоверява съдържанието на пратката. Всички, представени по делото пощенски
пликове, не били достигнали и не носели подписа на получателя, с което да се
докаже, че процедурата по чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД била изпълнена. Това се
отнасяло и за Поканата за доброволно изпълнение, на която нямало дата, нито
подпис на получател.
Ответницата
оспорва тези писмени доказателства, и счита, че са негодни доказателства по
смисъла на ГПК и не могат да „донесат" знания на съда и удостоверят
твърденията на ищеца по делото за настъпилите факти, нито категорично и
безспорност, касаещ регламентите на чл.99 от ЗЗД.
По делото било
представено преупълномощаване на процесуален представител на ищцовото
дружество, което пълномощно за преупълномощаване било общо и било подписано
само от преупълномощителите без подпис на титуляра на първоначалното пълномощно
и не подписано от преупълномощеното лице. Това било така, защото в пълномощното
- първоначалното и в преупълномощаването били включени не само права, но и
задължения на пълномощниците и на преупълномощеното лице и без надлежните
подписи, не се изразявала воля, че тези задължения следвало да бъдат приети и
изпълнени.
Преупълномощаването
следвало да съдържа подписа на пълномощника, преупълномощеното лице и
първоначалния титуляр на дадените пълномощия, защото без неговото съгласие
последният не бил одобрил избора на преупълномощеното лице.
Поради горните
съображения били пред хипотезата на нередовно упълномощени лица за
предявяването и воденето на настоящия иск, освен че оспорените и нередовни
пълномощия били общи, а не конкретни, касаещи определно лице или конкретна
сделка, и в горния смисъл моли съда да не ги приема.
В съдебно заседание ищецът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, чрез
процесуалния си представител, заявява, че поддържа исковата молба.
В съдебно заседание ответникът Н.С.Н., чрез
процесуалния си представител, оспорва исковата молба и заявява, че поддържа
така предствения срещу нея отговор. Признава факта на сключения с ищеца договор
за банков кредит, но твърди, че последната вноска по погасяване на договорното
задължение е направена преди повече от 6 години, поради което и прави възражение
за изтекла погасителна давност.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на
чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 4398/2020г.
по описа на Районен съд - Стара Загора, съдът е издал в полза на „ЕОК Матрикс“ ЕООД
против Н.С.Н. заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за следните суми: 1 134.06лв.
– главница от невърнат кредит по рамков договор за предоставяне на платежни
услуги и потребителски кредити от 24.01.2015г.; 96.87 лв. – договорна лихва от 24.03.2015г. до
24.01.2016г.; 572.59лв. – мораторна лихва от 24.03.2015г. до 13.03.2020г.,
както и законна лихва върху главницата от 29.10.2020г. до изплащането й, и за 36.07
лв. - разноски по делото. Длъжникът в законоустановения срок е направил
възражение, поради което и в срока по чл. 415, ал.4 от ГПК ищецът е предявил настоящия
иск за установяване на вземанията по заповедта.
Видно от представения Рамков договор за
предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити, сключен между първоначалния
кредитор „Транскарт Файненшъл Сървисис“ ЕАД и ответницата Н.С.Н., „Транскарт
Файненшъл Сървисис“ ЕАД е издал на ответницата платежна карта с кредитен лимит
в размер на 1 200 лв. (хиляда и двеста лева), с ГЛП в размер на 18,5 % на
годишна основа (чл.9). Съгласно чл.20 от Договора, срокът за погасяване на
предоставения кредит бил 12 месеца.
За изясняване на обстоятелствата по
делото е назначена съдебно-икономическа експертиза, съгласно заключението по
която (неоспорено от страните, което съдът кредитира като пълно, ясно и
съответстващо на писмените доказателства) се установява, че от предоставената
на потребителя сума по банковата сметка, са теглени различни суми кеш на
различни ATM устройства. Вещото лице
посочва, че за периода от 13.02.2015г. до 29.06.2015г. лицето Н.С.Н. е
направила общо 24 периодични вноски с общ размер от 551лв., като сумите са
подробно описани в представената в експертното заключение таблица /л.104/. Посочено
е още, че към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК –
13.03.2020г., размерът на главницата по процесния договор е 1134,06лв. Според
заключението, размерът на мораторната лихва за периода 24.03.2015г. –
13.03.2020г. е 572,63лв., а за периода 30.10.2017г. – 13.03.2020г. дължимата
сума е 272,81лв.
По делото е представен договор за цесия
от 04.12.2018г. /заедно с Приложение №1 и №4/, сключен между „Транскарт
Файненшъл Сървисис“ ЕАД и „ЕОС Матрикс” ЕООД, по силата на който вземанията,
произтичащи от Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и
потребителски кредити от 24.01.2015г., са прехвърлени на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД,
като към исковата молба е приложено уведомление до ответницата за извършената
цесия.
При така
установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:
Между страните са възникнали правоотношения по договор за
потребителски кредит по чл.9 и сл. ЗПК. Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или
се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено
плащане. Съгласно чл.10, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва
в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин,
като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните
по договора. Съгласно чл.11, ал.2 ЗПК общите условия са неразделна част от
договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по
договора.
От събраните по делото доказателства се
установява по безспорен начин възникването на облигационното правоотношение
между страните, породено от сключения между тях договор и изпълнението на
задължението на кредитора да предостави отпуснатата по договора сума на
кредитополучателя, чрез заверяването на разплащателната му сметка с уговорената
сума. Оттук следва и задължението на ответника да я върне при условията и в
сроковете, уговорени в договора. Предвид това, съдът е длъжен да разгледа
направеното правопогасяващо възражение от ответника, че вземанията на кредитора
са погасени по давност, а именно:
По отношение вземането за
главница в размер на 1134.06лв съдът счита, че е приложима общата петгодишна
давност по чл.110 ЗЗД, доколкото се касае не за периодично плащане, а за единно
вземане, по което кредиторът се е съгласил да получи изпълнение на части.
Уговореното - връщането на сумата да стане на погасителни вноски на определени
дати не превръща тези вноски в периодични плащания (В този смисъл решение №
28/05.04.2012г. по гр.д. № 523/2011г. на ВКС, III г.о. и решение № 261 от
12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 795/2010 г., IV г. о., решение № 38
/26.03.2019 година по т. д. № 1157/2018 г. на ВКС, II т.о. Разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД
предвижда, че давността започва да тече от датата на изискуемостта на
вземането, в случая това е датата 24.01.2016г. – крайният срок за погасяване на
задължението. Ищецът не е изложил твърдения за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, нито пък се позовава на такава предсрочна изискуемост,
поради което давността тече от датата на уговорения краен срок за погасяване на
кредит и не е изтекла към дата – 29.10.2020г., когато е подадено заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в съда. Неоснователно е
възражението на процесуалния представител на ответницата, че началото на
давностния срок е последната направена от ответницата погасителна вноска по
договора. Давностният срок се прекъсва на основание чл.
116, б. "б" ЗЗД
и не тече докато трае настоящия съдебен процес относно съществуването на
вземанията, предмет на заповедта по чл. 410 ГПК - чл.115,
б. "ж" ЗЗД. В
този смисъл е трайната съдебна практика – Определение № 290 от 01.04.2010 г. на
ВКС по ч. т.д. № 244/2010 г., I т.о., Определение № 390 от 22.06.2010 г. на ВКС по т.д. № 70/2010
г., II т.о. и др.
Не така стои обаче въпросът
за претендираната в настоящото производство мораторна лихва в размер на 272.81
лв. за периода от 24.03.2015г. до 13.03.2020г. По отношение на вземанията за
лихви е приложима кратката тригодишна давност по чл.111, б.”в” ЗЗД и тя
очевидно е изтекла за част от периода, посочен в петитума на исковата молба, а
именно от 24.03.2015г. до 29.10.2017г.. Видно от заключението по делото
съдебно-икономическа експертиза, чието заключение не беше оспорено от страните,
за периода 30.10.2017г. – 13.03.2020г. размерът на мораторната лихва е
272,81лв.
По отношение на извършената
цесия на процесните вземания- Съгласно чл. 99, ал.1 ЗЗД кредиторът може да
прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на
вземането не допускат това. Страните по договора не са ограничили правото на
кредитора да прехвърля вземането, нито пък законът или естеството на вземането
препятстват подобно действие. От това следва, че договорът за цесия, по силата
на който ищецът се легитимира като кредитор, е валиден. Спрямо ответника цесията
има действие от деня, в който му е била съобщена, като това следва от нормата
на чл. 99, ал.4 ЗЗД. Неоснователно е възражението за ненадлежно съобщаване на
извършената цесия, уведомлението за това е връчено на ответницата в хода на
настоящото съдебно производство като приложение на исковата молба и съответно е
породило правно действие. В този смисъл Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т.
д. № 12/2009 г., II т. о., ТК, според което правно релевантно за действието на
цесията е единствено съобщението до длъжника, извършено от цедента (стария
кредитор), но не и съобщението, извършено от цесионера (новия кредитор), като
доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да
бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното
производство по предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде
игнорирано.
От горното се налага извода,
че искът за установяване на вземането на ищеца по Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и
потребителски кредити за главница в размер на 1134.06
(хиляда сто тридесет и четири лева и 6 стотинки), ведно със законната лихва
върху главницата от 29.10.2020г. до датата на окончателното плащане, следва да
бъде уважен изцяло. Основателността на главния иск води и до основателност за
акцесорния иск за вземането за мораторна лихва в претендирания размер на
272,81лв. за периода 30.10.2017г. – 13.03.2020г. съгласно заключението на СИЕ,
като за периода от 24.03.2015г. до 29.10.2017г., следва да бъде отхвърлен като погасен
по давност.
По разноските:
Направените от ищеца разноски по настоящото производство са 29,59 лева за ДТ и
250 лева – възнаграждение на вещо лице по СИЕ. Предвид това и с оглед изхода на
делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
сумата от 279,59лв. С оглед приетото ТР
№ 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело №4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото
производство по чл.422 ал.1 от ГПК дължи произнасяне и по разноските по
заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т.12 от ТР, това
следва да стане с осъдителен диспозитив. Ето защо, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца и направените разноски по заповедното производство в
размер на 36,07 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.С.Н., с ЕГН **********,***, съществуването
на вземанията на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ж.к. „Малинова
долина“, ул. „Рачо Петков-Казанджията“ № 4-6, с ЕИК *********, за следните суми: сумата от 1134,06лв. (хиляда сто тридесет и четири лева и 6 ст./ - неплатена
главница по Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити
от 24.01.2015г., и сумата от 272.81лв.
/двеста седемдесет и два лева и 81 ст./ - мораторна лихва за периода 30.10.2017г.
- 13.03.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.10.2020г.
до окончателното й изплащане, за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
4398/2020г. по описа на Районен съд - Стара Загора, като отхвърля иска за установяване на вземане за мораторна лихва за
претендирания с исковата молба период от 24.03.2015г.
до 29.10.2017г., като погасен по давност.
ОСЪЖДА Н.С.Н., с ЕГН **********,***, да заплати на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, със седалище и адрес ***
управление: гр. София, район Витоша, ж.к. „Малинова долина“, ул. „Рачо
Петков-Казанджията“ № 4-6, сумата от 279,59лв., представляваща направени
по настоящото дело разноски, и разноски в размер на 36,07лв. по ч.гр.д.
№4398/2020г. по описа на РС - Стара Загора.
Присъдените суми могат да бъдат преведени по следната
банкова сметка на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД: „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, IBAN: ***, BIC: ***.
Решението подлежи на
обжалване пред ОС – Стара Загора в двуседмичен
срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: