РЕШЕНИЕ
№
....................
гр.София, 14.05.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4
състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и осми март през две хиляди
и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
при участието на секретаря Ива Иванова, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 2651 по описа за 2017 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от С.В.Х.,
с която срещу П.на Р.Б.са предявени искове с правно основание
чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
Ищецът С.В.Х. твърди, че спрямо него било незаконосъобразно повдигнато и
поддържано обвинение /по досъдебно производство № 159/2009 г. по описа на НСлС,
пр.пр. №4-4651/2009 г. по описа на СГП /за извършено престъпление по чл.282,
ал.3, вр. ал.1, пр.1 вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК.
Поддържа, че с постановление за частично прекратяване от 01.08.2012 г. СГП
е прекратила наказателното производство спрямо него, поради това че извършеното
деяние не е престъпление. Последното било получено от него на 09.08.2012 г.,
поради което е влязло в сила на 17.08.2012 г.
Твърди, че привличането му към наказателна отговорност било придружено със
зрелищно публично задържане от кабинета му в Дирекция „Миграция“ на 16.02.2010
г., като описва обстановката. Това събитие и провеждането на специализираната
операция били отразени в интернет. Спрямо него била приложена най-тежката мярка
за неотклонение „задържане под стража“, изменена след обжалване в „парична
гаранция в размер на 5000.00 лв., като на 23.04.2010 г. бил освободен.
Поддържа, че поради осъщественото спрямо него незаконно задържане престоял в
следствения арест в продължение на 67 дни, а образуваното наказателно
производство продължило 2 години и 6 месеца. Последното било предмет и на
множество публикации във вестници, телевизии и електронни издания, било широко
отразено в медиите.
Поддържа твърдения, че в резултат на тези незаконни действия на органите на
досъдебното производство е претърпял множество неимуществени вреди, изразяващи
се в накърняване на достойнството и честта му; авторитета и свободата му;
преживял сериозна психическа травма, стрес и напрежение; било засегнато доброто
му име и общественото му положение; бил уволнен дисциплинарно за действия,
които на по-късен етап било установено, че не представляват престъпление;
пострадала цялостното му професионално развитие и кариера; чувствал се съсипан,
изпаднал в дълбока и продължителна депресия; влошено било здравословното му
състояние; изпитвал сериозен социален и психологически дискомфорт; страдал от
безсъние; изпитал психически срив. Поддържа твърдения, че затрудненията му в
професионалната реализация продължават и до настоящия момент. Незаконното
обвинение и задържането му се отразили сериозно и на отношенията му в
семейството. Имал забавяне при подновяването на разрешителното му за ловно
оръжие, което довело до невъзможност да упражнява любимото си хоби.
Ищецът твърди, че ответникът следва да отговаря имуществено за повдигнатото
му обвинение и претендира обезщетение за причинените му неимуществени вреди
150000.00 лв. Претендира законната лихва от 17.08.2012 г. /дата на влизане в
сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство в една
част/ до окончателно погасяване на задължението.
В срока за писмен отговор по чл.131
от ГПК ответникът П.на Р.Б.изразява следното становище: Оспорва по основание и
размер претенцията за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Прави
възражение, че същата е завишена по размер и не е съответна на
продължителността на наказателното производство и икономическия стандарт в
страната; на извършените по него процесуално-следствени действия. Оспорва, като
неоснователна претенцията за заплащане на законна лихва с излагане на правни и
фактически доводи, че същата е дължима от датата на влизане в сила на
постановлението за прекратяване на наказателното производство. Прави възражение
за погасяване по давност на претенцията за акцесорното вземане. Прави
възражение, че П.не може да носи отговорност за публикациите в пресата, които
не са били извършени от нея или с нейно знание или съгласие, както и за начина
на интерпретиране на наказателното производство в медиите. Оспорва фактическите
и правни твърдения обосноваващи претенциите, като недоказани. Излага правни
доводи, за това че заеманата длъжност не е от обстоятелствата, които следва да
се вземат предвид в насока на увеличаване на обезщетението. За воденото срещу
ищеца дисциплинарно производство не може да се ангажира отговорността на П.на Република
България. Прави искане при разрешаване на спора да бъде отчетено, че наложеното
първоначално дисциплинарно уволнение е било отменено.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и доводите на страните съобразно
изискванията на чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за
обезщетяване на неимуществени вреди, претърпени вследствие незаконно обвинение
в извършване на престъпление.
Съдът намира, че са налице основанията по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на
държавата за причинени на ищеца вреди от незаконните действия на нейни органи. Отговорността
по ЗОДОВ има обективен характер – възниква при наличие на изрично предвидените
в специалния закон предпоставки и не е обусловена от наличието на вина /виновно
поведение/ от страна на конкретното длъжностно лице, причинило с поведението си
вредата – чл.4 от ЗОДОВ, докато деликтната отговорност по чл.45 и сл. от ЗЗД е
виновна отговорност – обусловена е от виновно поведение на причинителя на
вредата, вкл. в хипотезата на обезпечителната отговорност по чл.49 от ЗЗД, като
вината се предполага до доказване на противното, съгл. чл.45, ал.2 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от разследващите органи, П.или съда, при обвинение в извършване на престъпление,
ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено, поради това че деянието
не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или,
поради това че наказателното производство е образувано, след като наказателното
преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
В хода на производството безспорно се установи, че с постановление от
16.02.2010 г. ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление от
общ характер-престъпление по чл.282, ал.3 вр. ал.1, пр.1,2 вр. ал.1, вр. чл.26,
ал.1 НК, за това че в периода от началото на 2008 г. до 16.02.2010 г. в
гр.София, като длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – директор
на дирекция „Миграция”-МВР, в условията на продължавано престъпление е нарушил
служебните си задължения с цел да набави за себе си и за другиго – М.Г.Б., С.З.Б.
и Д.Д.К., имотна облага, като от това са настъпили значителни вредни
последици-множество чужди граждани са получили без правно основание документи
за временно или постоянно пребиваване на територията на Р.Б.и деянието
представлява особено тежък случай.
Установи се, че по образуваното досъдебно производство № 159/2009 г. по
описа на НСлС, гр.София, пр.пр.№ 4-4651/09 г. на СГП, с постановление от
16.02.2010 г. на прокурор при СГП, спрямо С.Х. е била взета мярка за
неотклонение „задържане под стража”, която е била изменена с определение от
19.04.2010 г. на СГС по н.ч.д.№ С-256/2010 г. в „парична гаранция” в размер на
5000.00 лв.
Чрез представената карта на награден с отличие на МВР „Медал правосъдие,
свобода, сигурност 2007“ № 167/29.01.2007 г. се установява, че С.В.Х. е бил
награден със заповед № К-123 от 12.01.2007 г. на министъра на вътрешните работи
с отличие на МВР – „Медал правосъдие, свобода, сигурност 2007“ № 167.
Страните не спорят, че със заповед рег.№ К-3687/30.03.2010 г. на министъра
на вътрешните работи, на С. Хрисстов е било наложено дисциплинарно наказание
„уволнение” и е било прекратено служебното му правоотношение на държавен
служител в Дирекция „Миграция”-МВР за извършено тежко нарушение на служебната
дисциплина изразяващо се в извършване на описаното нарушение, за което му било
повдигнато обвинение по образуваното наказателно производство.
Чрез представеното в производството решение № 98/12.11.2014 г. на ВАС по
адм.д.№ С-38/2014 г. е било потвърдено решение № 19/27.02.2014 г. постановено
по адм.д.№ С-87/2013 г. по описа на ВАС, с което е била отменена заповедта за
налагане на соченото дисциплинарно наказание и за прекратяване на служебното
правоотношение на ищеца.
Чрез представената адвокатска карта № KSAK0229/09.08.2013
г. се установява, че на 17.07.2013 г. С.В.Х. е вписан като адвокат към АК
Кюстендил.
Не се спори и се установява, че с постановление от 01.08.2012 г. на
прокурор при СГП, е било прекратено частично – по отношение на С.В.Х. воденото
наказателно производство поради това че извършеното от него деяние не
съставлява престъпление.
Чрез представената в производството разписка-известие за доставяне /л.108/
се установява, че Х. е получил постановлението за прекратяване на 09.08.2012 г.
Поради това, съдът намира че са налице предпоставките на
чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника П.на Република
България.
В този смисъл, съдът приема за установени, чрез приложените писмени
доказателства фактическите твърдения на ищеца, че е бил
привлечен като обвиняем за извършване на престъпление от общ характер,
наказателното производство за което е било прекратено на по-късен етап, поради
това че деянието не съставлява престъпление.
Чрез показанията на свидетеля А.Т.М./близка на ищеца и неговото семейство/
се установява, че е разбрала за задържането на С.Х. от съобщение по медиите –
интернет и телевизия, след което се обадила на съпругата му. Тя била притеснена
и от нея свидетеля М.разбрала, че се касае за обвинение в престъпление по
служба. По този начин било огласено и на сайта на МВР. Х. бил в ареста малко
повече от два месеца. Свидетелят М.установява, че С.Х. имал авторитет пред
своите колеги, ползвал се с тяхното уважение и в работата си се проявявал като
честен и достоен професионалист. Категорично, според свидетеля, Х. не е
способен да извърши нарушение в работата си, както и да оказва влияние върху
подчинените си за извършване на нарушения по служба. Неговото задържане по
образуваното наказателно производство се отразило изключително тежко на него и
неговата съпруга. Изключително унизитебно било това, че той е бил задържан в
кабинета си. След като била изменена мярката му за неотклонение той бил много
променен, психически ссринат, съсипан, трудно можело да се проведе с него
диалог. Едва по-късно той започнал да разказва за своите преживявания по време
на ареста, задържането и престоя. И към настоящият момент, според свидетеля М.,
когато се срещнат разговорът неминуемо стига отново до разговори на тази тема,
която е свързана за него с изключително неприятни изживявания. Свидетелят М.сочи,
че други техни колеги и приятели се отдръпнали от Х. след образуване на
производството. Самият Х. споделил с нея, че телефонът е спрял да звъни.
Споделял й че изпитва силни притеснения за по-голямата си дъщеря, която по това
време завършвала, а в медиите била отразена невярна информация, която го
злепоставяла като баща и професионалист. Срамувал се да говори с нея и да се
защити, като обясни случващото се. Непосредствено след като бил освободен от
ареста Х. бил в изключително тежко здравословно и психично здраве. Имал криза
поради повишено кръвно налягане и влязъл за кратко в болница. Според свидетеля М.,
Х. все още търпи негативните последици на обвинението. Опитал да си намери
работа през времето, в което бил дисциплинарно уволнен, но всички негови
познати му отказали. Някои от тях дали съвет да изчака да приключи
производството.
Чрез показанията на свидетеля И.В.К.се установява, че Х. бил задържан почти
70 дни и тя била свидетел на мъката, която изживял той и неговото семейство във
връзка с неоснователните обвинения. Свидетелят споделя наблюденията си над
това, че С. бил горд с постигнатото и развитието в кариерата. След обвиненията Х.
рухнал и пострадал и физически като човек. Емоционално бил смачкан, унищожен и
унизен по много поводи пред обществото, пред семейството, пред колегите, пред
близки и познати. По-голямата част от тях се отдръпнали от него. Свидетелят
сочи, че Х. имал и чисто страх от затворени пространства след като бил освободен.
Притесненията за това как ще се отрази всичко на семейството му били много
силни. Искал да поеме целия срам и за това да не разберат децата му. По това
време бил и абитуриентския бал на голямата му дъщеря Й.и се наложило да се
държи до празника, да го преживеят и споделят заедно. Няколко дни след това
чисто физически рухнал и се наложило да потърсят помощ в болница „Пирогов“
поради оплаквания за повишение в кръвното налягане. Там, според свидетеля
престояли 24 часа /в коридора на болничното заведение/ и се чудели дали ще
оцелее. Всичко това било кошмар за ищеца и семейството му. Свидетелят сочи, че
знае за публикациите в медиите, които съществуват все още и клеветят ищеца.
Първо ищецът споделял, че станалото му се отразява изключително тежко. На следващо
място му влияели негативно публикациите в интернет по негов адрес, а след това
и отражението на станалото на неговата професионална кариера. Оклеветен човек,
търсейки работа в неговата професионална насоченост с висящо производство срещу
него, някак се оказало трудно и гадно начало след добра кариера. Свидетелят
сочи, че по време на наказателното производство, тези две години били
изключително съсипващи за ищеца. Стресът обаче не е преминал напълно след това
и станалото няма как да се забрави.
При така установеното, съдът намира следното от правна страна:
С дадените разяснения с т. 3 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по тълк. дело №
3/2004 г. на ОСГК на ВКС е прието, че държавата отговаря за всички вреди, пряка
и непосредствена последица от увреждането - чл.4 ЗОДОВ. Според установената
задължителна съдебна практика на Върховния касационен съд по приложението на
чл.2 ЗОДОВ и на чл.52 ЗЗД, държавата отговоря за вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, като обезщетението за неимуществени
вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за
извършено престъпление и претърпените вреди, и се определя по справедливост.
Понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно
понятие, а е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат под внимание при определяне на
размера, след като обуславят вредите. Както е посочено, в мотивите си
съдилищата трябва да посочват конкретните обстоятелства и значението им за размера
на неимуществените вреди- конкретни
факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя
притежател.
По правният въпрос за приложението на чл. 52 от ЗЗД, във вр. с чл.4 и с чл.2,
ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗОДОВ (в редакцията преди изменението, обн. в ДВ, бр.
98/2012 г.) е постановено решение № 296 от 19.10.2015 г. по гр.д. № 6559/2014 г.,
Г. К., ІV Г. О. на ВКС, с което е възприето становище, че съдът определя
размера на обезщетението за неимуществени вреди след извършване на преценка на
всички установени по делото, релевантни, обективно съществуващи конкретни
обстоятелства, както и на тяхното значение като критерии за точното прилагане
на принципа за справедливост.
Съобразно това становище и дадените разяснения с ТР № 3 от 22.04.2005 г. по
тълк. дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, при определяне размера на обезщетението
за неимуществени вреди, съдът следва да съобрази най- напред каква е
тежестта на повдигнатото обвинение, неговата продължителност, каква мярка за
неотклонение е била взета по отношение на неоснователно обвиненото лице и с
каква продължителност, какви други мерки за процесуална принуда са били
упражнени, колко, с каква продължителност и с какъв интензитет са извършените действията
по разследването с участието на обвиняемия, ефектът на всички тези действия
върху ищеца и средата му. От значение са продължителността на наказателното
преследване, личността на увредения и притежаваният от него авторитет в
обществото, настъпилите промени в отношенията в семейството, допълнително настъпилите
обстоятелства, които са се отразили на репутацията на лицето, негативното
отражение в резултат на воденото наказателно производство върху душевното му
състояние, дали незаконно обвинение за умишлено престъпление е в област, която
е професионалната реализация на обвиняемия. Съдът следва да вземе предвид
данните за личността на увредения, начина му на живот, обичайната среда,
контактите и социалния му живот, положението му в обществото, работата му,
публичното разгласяване на обвинението и др. под.
В този смисъл, в доказателствена тежест на ищеца беше да установи претърпените от
него болки и страдания от незаконното му обвинение, чрез пълно и
главно доказване. Преценката на съда не може да се основава на предположението,
за това че обвиненията за тежки по
своя характер престъпления обичайно водят до стрес, промяна в начин
на живот, влошаване на отношенията в семейството и на
здравословното състояние.
От своя страна с дадените разяснения по т.11 от ТР №3/22.04.2005 г. на ВКС
по тълк. д. №3/ 2004 г., ОСГК е възприето, че държавата отговаря за вредите,
пряка и непосредствена последица от увреждането. Обезщетение за неимуществени
вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за
извършено престъпление и претърпените вреди.
Като база за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди при
неоснователно обвинение следва да служи още и икономическият растеж, стандартът
на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните
възможности в страната към датата на увреждането в какъвто смисъл са изразените
становища в Решение № 480/23.04.2013 г.
по гр. д. № 85/2012 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и Решение № 145 от 06.07.2017 г.
по гр.д. № 4132/2016 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС. В същите е посочено, че размерът
на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване за пострадалия, като
от значение е и създаденият от съдебната практика ориентир, относим към
аналогични случаи.
Поради това, според съда, обективно
съществуващи са фактите относно продължителността
на наказателното преследване, наложената мярка за неотклонение, нейният срок и
продължителността на периода, през който ищецът е търпял ограничението,
както и обстоятелството дали през същия период спрямо ищеца са били водени
други наказателни производство.
Такива са, според съда и обстоятелствата, свързани с извършване преценка личността
на увредения и притежаваният от него авторитет в обществото, както и дали незаконното
обвинение за умишлено престъпление е в област, която е професионалната
реализация на обвиняемия, както и дали обвинението е било публично разгласено.
От своя страна, субективното отношение на ищеца към тях, отражението
им върху неговото психическо състояние, семейна среда, както и моралните му
страдания, изразяващи се в негативна промяна в неговия живот и емоционални страдания,
които е претърпял, като пряка последица от наказателното преследване подлежат
на доказване в производството.
Такива, според съда, са и установените обстоятелства за настъпилите промени
в отношенията в семейството, допълнително настъпилите обстоятелства, които са
се отразили на репутацията на лицето, негативното отражение в резултат на
воденото наказателно производство върху душевното му състояние. За
установяването им, съдът следва да вземе предвид данните за личността на увредения,
начина му на живот, обичайната среда, контактите и социалния му живот,
положението му в обществото, работата му и др. под.
По отношение на обективно съществуващите факти:
В случая неоснователното обвинение срещу С.В.Х.
е продължило от 16.02.2010 г. до 16.08.2012 г. или две
години и шест месеца.
Установи се, че незаконното обвинение срещу
ищеца е за умишлено престъпление в област, която е професионалната реализация
на обвиняемия. Отнася се за обвинение в извършване на престъпление по служба с
квалифициран състав - чл.282, ал.3, вр. ал.1, пр.1 вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК- длъжностно лице, което наруши служебните си задължения и е налице
квалифициращ белег - особено тежък случай. "Длъжностно лице" по см. на
цитирания текст и дадените разяснения в чл.93, т.1 от ДР на НК е това, на което
е възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно:
а) служба в държавно учреждение с изключение на извършващите дейност само
на материално изпълнение;
б) (ред. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) ръководна работа или работа, свързана с
пазене или управление на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация,
обществена организация, друго юридическо лице или при едноличен търговец, както
и на нотариус и помощник-нотариус, частен съдебен изпълнител и помощник-частен
съдебен изпълнител.
Установи се, че незаконното обвинение срещу ищеца е било за извършване на
тежко престъпление по см. на чл.93, т.7 от ДР на НК, тъй като предвиденото в
закона наказание за извършването му е лишаване от свобода от три до десет
години, като съдът постановява и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка
6 НК - лишаване от право да се
заема определена държавна или обществена длъжност.
Съдът съобрази, като обуславящ по-висок размер на обезщетение за
неимуществени вреди изтърпяната и наложена по наказателното производство мярка
за неотклонение „задържане под стража“ на ищеца за времето от 16.02.2010 г. до
23.04.2010 г. или за 67 дни.
Като обуславящ по-висок размер на обезщетение за неоснователното обвинение,
съдът определя установеното в производството чрез показанията на свидетелите А.Т.М.и
И.В.К., че повдигнатото обвинение срещу ищеца е било публично разгласено чрез
медиите, които публикации съществуват и
към настоящия момент.
Съдът намира за установено в производството, че към момента на повдигане на
обвинение и задържане на ищеца за изпълнение на взетата спрямо него най-тежка
мярка за неотклонение същият има семейство и две деца, изграден авторитет и
приятелски кръг.
Във връзка със заеманата от него ръководна служба същият е имал изградени
определени социални контакти на професионално ниво, както и авторитет сред
колегите, израз за което е и награждаването му с отличие на МВР – „Медал
правосъдие, свобода, сигурност 2007“ № 167.
От своя страна в субективно отношение се установи, че ищецът е
понесъл във връзка с неоснователните обвинения и понесената най-тежка мярка за
неотклонение морални вреди изразили се в тревоги, притеснения, грижи за
обвинението в извършване на соченото тежко престъпление от общ характер с
посочения квалифициращ белег; негативни емоции и притеснения от
обвиненията и това което предстои за него, семейството му и неговата кариера след
приключване на производството. Установи се, че същият е понесъл и нарушения в професионалното
си развитие, тъй като е било прекратено, чрез дисциплинарно уволнение
служебното му правоотношение. Установи се, че същият е понесъл и нарушения в социалното
общуване - семейна и професионална среда. Несъмнено, както се установи чрез
събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите А.Т.М.и И.В.К., от
една страна същият е ограничил своите срещи с близки, роднини, приятели и
колеги. От друга – с него са били ограничени контакти от страна на близки, с
които същият е контактувал на професионално ниво. Воденото срещу ищеца
наказателно производство е накърнило неговия авторитет.
Установи се, че ищецът е понесъл притеснения за това как да не достигне
информация за обвинението в извършване на престъпление по служба до неговите
деца, чийто положителен пример всеки родител полага старание да бъде.
Косвено, чрез показанията на свидетелите А.Т.М.и И.В.К.се установи, че
понесените морални страдания от ищеца са довели и до влошаване на неговото
здравословно състояние, изразило се в повишаване на кръвното налягане след
тревогите свързани с обвинението и опасенията на ищеца да премине празненството
във връзка с дипломиране на неговата дъщеря Й.без до нея да достигне негативна
информация за случващото се.
Съдът, съобрази и възрастта на ищеца С.В.Х.– мъж в зряла възраст с изградена
семейна среда, професионална реализация, социални контакти и авторитет, както и
социалното и общественото му положение – държавен служител в системата на
Министерство на вътрешните работи заемащ ръководна длъжност – директор на
Дирекция „Миграция“- МВР, който е бил отличен с Медал правосъдие, свобода,
сигурност през 2007.
С оглед така установеното, при отчитане на всички тези критерии настоящият състав приема за справедлив размер на
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди сумата 50000.00 лв.,
което би било достатъчно за пълно обезщетяване на всички неимуществени вреди,
търпени от ищеца С.В.Х. като последица от неоснователно повдигнатото срещу него
обвинение, доказани по несъмнен начин в производството. За разликата над тази
сума до пълния му предявен размер от 150000.00 лева, искът следва да бъде
отхвърлен като недоказан.
Според настоящият състав размерът на обезщетението е съобразен с критерия
за справедливост по чл.52 ЗЗД, който включва освен обективно установените по
делото факти и обществената мяра за справедливост, произтичаща от конкретните
икономически условия и обективирана в съдебната практика като ориентир за
размерите на обезщетенията.
Според отправеното искане при съобразяване дадените разяснения с т.4 от ТР
№3/22.04.2005 г. на ВКС по тълк. д. №3/ 2004 г., ОСГК, върху присъденото
обезщетение се дължи законна лихва от датата на влизане в сила на постановлението
за частично прекратяване на наказателното производство – 17.08.2012 г. до
окончателно погасяване на задълженията.
Основателно е правопогасяващото възражение на ответника на основание чл.111
б.“в“ ЗЗД относно лихвите върху обезщетението, за периода надвишаващ три години
преди предявяване на иска – 01.03.2017 г. За периода 17.08.2012 г. до
28.02.2014 г. лихвите са погасени по давност върху определеното обезщетение за
неимуществени вреди от 50000.00 лева. Поради това, върху присъденото обезщетение
за понесени неимуществени вреди се дължи законна лихва от 01.03.2014 г. до
окончателно погасяване на задълженията.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 10, ал. 3, изр. второ от ЗОДОВ,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за държавна такса
10.00 лв.
В полза на процесуалният представител на ищеца адв.П.М. от САК следва да
бъде присъдено адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от иска в
размер на 2030.00 лв. на основание чл.78, ал.1 ГПК и чл.38, ал.2 от ЗА
съразмерно на уважената част от иска и минимално възнаграждение изчислено
съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА на
основание чл.2 ал.1, т.3 ЗОДОВ, П.на Р.Б.да заплати на С.В.Х., ЕГН **********, с
адрес ***, със съдебен адрес ***, действащ чрез адв.П.М. от САК, сумата от 50000.00 лв. представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в тревоги, притеснения, грижи във връзка
с обвинението в извършване на тежко умишлено престъпление от общ характер;
негативни емоции и притеснения от обвиненията и понесената мярка за неотклонение
„задържане под стража“ и това което предстои за неговия живот, семейството и
неговото професионално развитие след приключване на производството; негативно
отражение и понесени нарушения в професионалното развитие; негативно отражение
на обвинението върху социалното му общуване - семейна и професионална среда;
накърняване на авторитета му с оглед заеманата от него ръководна държавна
служба - директор на Дирекция „Миграция“- МВР, който е бил отличен с Медал правосъдие,
свобода, сигурност през 2007 г., всичките вреди претърпени от незаконно
обвинение водено в периода от 16.02.2010 г. до 16.08.2012 г. по досъдебно
производство № 159/2009 г. по описа на НСлС, пр.пр. №4-4651/2009 г. по описа на
СГП /за извършено престъпление по чл.282, ал.3, вр. ал.1, пр.1 вр. ал.1, вр.
чл.26, ал.1 НК, прекратено с постановление от 01.08.2012 г., влязло в сила по
отношение на обвиняемия С.В.Х. на 16.08.2012 г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 01.03.2014 г. до изплащането й, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.2 ал.1, т.3 ЗОДОВ за
разликата над сумата 50000,00 лв. до пълния предявен размер от 150000,00 лв.
като неоснователен и ОТХВЪРЛЯ
претенцията за законна лихва за периода 17.08.2012 г. /дата на влизане в сила
на постановлението за прекратяване на наказателното производство/ до 28.02.2014
г. върху сумата от 50000 лева обезщетение за неимуществени вреди /болки и
страдания / от незаконно обвинение, като погасена по давност.
ОСЪЖДА, на
основание чл.10, ал.3, изр. второ от ЗОДОВ, П.на Р.Б.да заплати на С.В.Х., ЕГН **********,
с адрес ***, със съдебен адрес ***, действащ чрез адв.П.М. от САК, сумата от 10.00
лв.-разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА, на
основание чл.10, ал.3, изр. второ от ЗОДОВ, П.на Р.Б.да заплати на адв.П.М.
от САК, на основание чл.78, ал.1 ГПК и чл.38, ал.2 от ЗА и чл. 7, ал. 2, т. 4
от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, адвокатско възнаграждение в размер на 2030.00 лв., съразмерно
на уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
СЪДИЯ: