Решение по дело №9749/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1178
Дата: 3 декември 2021 г.
Съдия: Иван Диянов Мичев
Дело: 20211110209749
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 юли 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1178
гр. София, 03.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ИВАН Д. МИЧЕВ
при участието на секретаря М. МАНОВА
като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно
наказателно дело № 20211110209749 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Софийски Районен съд е сезиран с жалба от ,,СТРОЙЕЛИТ К" ЕООД с
ЕИК: ........, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул. ,,Иларион
Макариополски" № 47, представлявано от управителя Георги И. Ковачев,
чрез упълномощен защитник против Наказателно Постановление № 22 –
007443/21.06.2021г. издадено от Директор на Дирекция ,,Инспекция по труда“
– гр.София, с което на търговеца е било наложено наказание имуществена
санкция в размер на 2 000 лева за извършено административно нарушение по
чл.40, т.1 от Наредба № 2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строително
монтажни работи, обн. ДВ бр.37/2004г.
В жалбата се оспорва авторството на деянието в лицето на
санкционираното дружество с аргумента, че строителният обект е бил
предаден на дружеството – възложител ,,СТРОЙКОЛУКС – СОФИЯ “ ООД
преди датата на проверката. В заключение се иска от съда да постанови
решение, с което да отмени наказателното постановление.
В съдебно заседание за жалбоподателя ,,СТРОЙЕЛИТ К" ЕООД,
1
редовно призован, не се представлява.
Административно – наказващият орган: Директор на Дирекция
,,Инспекция по труда“ – гр.София, редовно призован, не се явява.
Представлява се от упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и
моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира за юрисконсултско
възнаграждение.
При извършената служебна проверка от съда по допустимостта на
жалбата се констатира, че същата е подадена в законоустановения срок и от
легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
От събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства се установява следната фактическа
обстановка:
Между търговските дружества ,,СТРОЙЕЛИТ К" ЕООД и
,,СТРОЙКОЛУКС – СОФИЯ “ ООД бил сключен Договор за строителство от
11.06.2021г. с предмет изпълнение на груб строеж на обект – ,,Смесена сграда
с офиси, магазини, жилища, ателиета за индивидуална творческа дейност,
подземен гараж, помещение за трафопост, СВО и СКО“ в поземлен имот с
Идентификатор 68134.1930.600, УПИ 2 - ,,За смесена сграда“, кв. №230, м.
,,Павлово – Бъкстон“, район ,,Витоша“, по плана на гр. София,
административен адрес: гр.София, ул./бул.,,Белмекен“ № 20 – включващ
следните видове СМР: кофражна работа, армировъчни работи, бетонови
работи. След изпълнение на възложеното по договора ,,СТРОЙЕЛИТ К"
ЕООД предал, по силата на Акт за приемане на конструкцията от
25.08.2020г., на ,,СТРОЙКОЛУКС – СОФИЯ“ ООД въпросната сграда след
извършените СМР.
На 13.05.2021г. на място и на 27.05.2021г. и по документи била
извършена проверка във връзка със спазване на трудовото законодателство от
служители при Дирекция ,,Инспекция по труда“ – гр.София във въпросния
строителен обект, където жалбоподателят извършвал ремонтните дейности.
Било установено, че стълбищните рамене от втора до девета етажни плочи, на
югозападната страна на сградата на пета и шеста етажни плочи, където се
създава опасност от падане от височина, не са били обезопасени срещу
падане от височина. Проверката била извършена от главен инспектор при
2
ДИТ - гр.София Е.С., съвместно със свидетеля Д. М..
При посещението на обекта свидетелите забелязали работници и на
двете търговски дружества, като трима от тях попълнили списък, че работят
за ,,СТРОЙЕЛИТ К" ЕООД и извършвали кофражни дейности. Във връзка с
констатациите на инспекцията бил съставен Протокол за извършена проверка
от 13.05.2021г., в който били подробно отразени извършените нарушения във
връзка със строежа на въпросния обект.
В т.10 от протокола било отразено гореописаната липса на надлежно
обезопасяване на сградата, което обусловило и спиране на извършването на
СМР. По повод извършената констатация и проверка по документи бил
съставен АУАН за извършено административно нарушение по чл.40, т.1 от
Наредба № 2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на строително монтажни работи,
обн. ДВ бр.37/200г., който бил връчен лично на упълномощен представител
на дружеството – жалбоподател.
Свидетел по акта бил служител при ДИТ – София Н.В.. Въз основа на
акта било издадено обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът възприе като безспорно
установена и доказана от показанията на разпитаните свидетели Е.С., Д. М. и
Н.В., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства. Видно от показанията на свидетелката С., която е и
актосъставител, е че към момента на проверката в обекта е имало работници и
на двете търговски дружества, между които е бил сключен договора за
строителство. Именно обстоятелството, че тези лица на жалбоподателя са
извършвали кофражни дейности в обекта, е обусловило нейното подозрение,
че същите упражняват дейност в нарушение на трудовото законодателство.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като еднопосочни,
логични и непротиворечиви. Същите се основават на непосредствени
възприятия, относно наличието на съществени пропуски, свързани с
трудовото законодателство, което е обусловило и налагане на спиране на
СМР, като крайна мярка по безопасните условия на труд. Същевременно
обаче констатираното от С. и М. обстоятелство, че установените работници,
които са били на работа при дружеството - жалбоподател, са били в обекта в
нарушение на нормативната уредба, не следва да бъдат ценени като правдиви.
3
По признания на самата свидетелка С., в обекта е имало и работници от
дружеството ,,СТРОЙКОЛУКС София" ЕООД, а тези на ,,СТРОЙЕЛИТ К" са
извършвали кофраж в обекта. Двете дружества взаимно са си прехвърляли
отговорността, което е обусловила санкционирането на това, чиито работници
са били в обекта по силата на възложената им дейност. Същевременно обаче
към делото са представени като писмени доказателства Договор за
строителство от 11.06.2019г. и Акт за приемане на конструкцията от
25.08.2020г. По силата на последния приложен документ обектът, в който е
била извършена проверката, е бил предаден на възложителя в състояние да
понесе по време на последващо изпълнение на СМР, както и при
експлоатацията му всички постоянни, временни и особени натоварвания,
което е обусловило и разрешаването на изпълнението на довършителните
работи. В акта не са констатирани недостатъци и пропуски.
Поради липса на надлежно оспорване на представените документи
съдът кредитира същите с необходимата достоверност. Отразените
обстоятелства не бяха оборени от свидетелските показания, чиито частични
предположения относно авторството на нарушението, с категоричност се
опровергават от писмените доказателства към жалбата.
С оглед гореизложените обстоятелства съдът намира, че наказателното
постановление е необосновано, тъй като отразеното в него административно
нарушение, досежно неговото авторство, не се подкрепя от събраните в хода
на съдебното производство гласни и писмени доказателства. Същото почива
на частични предположения на част от свидетелите и на категорично
опровержение от акта за приемане на конструкцията. По силата на чл.6.1 от
договора за строителство, обектът се счита за окончателно предаден с
подписване на приемо - предавателен протокол за предаване на извършените
СМР. Следователно не може да бъде направен едностранчив извод, че именно
санкционирания търговец е имал задължението да обезопаси обекта, в който е
била извършена проверката. Ето защо следва да се приеме, че към момента на
извършване на проверката обектът не е бил експлоатиран от дружеството -
жалбоподател, независимо от наличието на негови работници в него. Поради
тази причина и вмененото административно нарушени есе явява недоказано
по отношение на неговото авторство.
При извършена служебна проверка по законосъобразността на
4
обжалвания административен акт не бяха констатирани допуснати
съществени процесуални нарушения, които да обусловят неговата отмяна на
процесуално основание.
С оглед гореизложеното обжалваното наказателно постановление се
явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 22 - 007443/21.06.2021г. на
Директор при Дирекция ,,Инспекция по труда" - гр.София, с което на
,,СТРОЙЕЛИТ К" ЕООД с ЕИК: ....... със седалище и адрес на управление:
гр.Пловдив, ул. ,,И. М." № 47, представлявано от управителя Г. И. К. е
наложено наказание имуществена санкция в размер на 2 000 лева за
извършено административно нарушение по по чл.40, т.1 от Наредба № 2 от
22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия
на труд при извършване на строително монтажни работи, обн. ДВ бр.
37/2004г.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд – София град.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5

Съдържание на мотивите


Софийски Районен съд е сезиран с жалба от ,,СТРОЙЕЛИТ К" ЕООД с
ЕИК: ..........., със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул. ,,И. М." №
47, представлявано от управителя Г. И. К., чрез упълномощен защитник
против Наказателно Постановление № 22 – 007443/21.06.2021г. издадено от
Директор на Дирекция ,,Инспекция по труда“ – гр.София, с което на
търговеца е било наложено наказание имуществена санкция в размер на 2 000
лева за извършено административно нарушение по чл.40, т.1 от Наредба № 2
от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на строително монтажни работи, обн. ДВ
бр.37/2004г.
В жалбата се оспорва авторството на деянието в лицето на
санкционираното дружество с аргумента, че строителният обект е бил
предаден на дружеството – възложител ,,СТРОЙКОЛУКС – СОФИЯ “ ООД
преди датата на проверката. В заключение се иска от съда да постанови
решение, с което да отмени наказателното постановление.
В съдебно заседание за жалбоподателя ,,СТРОЙЕЛИТ К" ЕООД,
редовно призован, не се представлява.
Административно – наказващият орган: Директор на Дирекция
,,Инспекция по труда“ – гр.София, редовно призован, не се явява.
Представлява се от упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и
моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира за юрисконсултско
възнаграждение.
При извършената служебна проверка от съда по допустимостта на
жалбата се констатира, че същата е подадена в законоустановения срок и от
легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
От събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства се установява следната фактическа
обстановка:
Между търговските дружества ,,СТРОЙЕЛИТ К" ЕООД и
,,СТРОЙКОЛУКС – СОФИЯ “ ООД бил сключен Договор за строителство от
11.06.2021г. с предмет изпълнение на груб строеж на обект – ,,Смесена сграда
с офиси, магазини, жилища, ателиета за индивидуална творческа дейност,
подземен гараж, помещение за трафопост, СВО и СКО“ в поземлен имот с
Идентификатор 68134.1930.600, УПИ 2 - ,,За смесена сграда“, кв. №230, м.
,,Павлово – Бъкстон“, район ,,Витоша“, по плана на гр. София,
административен адрес: гр.София, ул./бул.,,Белмекен“ № 20 – включващ
следните видове СМР: кофражна работа, армировъчни работи, бетонови
работи. След изпълнение на възложеното по договора ,,СТРОЙЕЛИТ К"
ЕООД предал, по силата на Акт за приемане на конструкцията от
25.08.2020г., на ,,СТРОЙКОЛУКС – СОФИЯ“ ООД въпросната сграда след
извършените СМР.
1
На 13.05.2021г. на място и на 27.05.2021г. и по документи била
извършена проверка във връзка със спазване на трудовото законодателство от
служители при Дирекция ,,Инспекция по труда“ – гр.София във въпросния
строителен обект, където жалбоподателят извършвал ремонтните дейности.
Било установено, че стълбищните рамене от втора до девета етажни плочи, на
югозападната страна на сградата на пета и шеста етажни плочи, където се
създава опасност от падане от височина, не са били обезопасени срещу
падане от височина. Проверката била извършена от главен инспектор при
ДИТ - гр.София Е.С., съвместно със свидетеля Д. М..
При посещението на обекта свидетелите забелязали работници и на
двете търговски дружества, като трима от тях попълнили списък, че работят
за ,,СТРОЙЕЛИТ К" ЕООД и извършвали кофражни дейности. Във връзка с
констатациите на инспекцията бил съставен Протокол за извършена проверка
от 13.05.2021г., в който били подробно отразени извършените нарушения във
връзка със строежа на въпросния обект.
В т.10 от протокола било отразено гореописаната липса на надлежно
обезопасяване на сградата, което обусловило и спиране на извършването на
СМР. По повод извършената констатация и проверка по документи бил
съставен АУАН за извършено административно нарушение по чл.40, т.1 от
Наредба № 2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на строително монтажни работи,
обн. ДВ бр.37/200г., който бил връчен лично на упълномощен представител
на дружеството – жалбоподател.
Свидетел по акта бил служител при ДИТ – София Н.В.. Въз основа на
акта било издадено обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът възприе като безспорно
установена и доказана от показанията на разпитаните свидетели Е.С., Д. М. и
Н.В., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства. Видно от показанията на свидетелката С., която е и
актосъставител, е че към момента на проверката в обекта е имало работници и
на двете търговски дружества, между които е бил сключен договора за
строителство. Именно обстоятелството, че тези лица на жалбоподателя са
извършвали кофражни дейности в обекта, е обусловило нейното подозрение,
че същите упражняват дейност в нарушение на трудовото законодателство.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като еднопосочни,
логични и непротиворечиви. Същите се основават на непосредствени
възприятия, относно наличието на съществени пропуски, свързани с
трудовото законодателство, което е обусловило и налагане на спиране на
СМР, като крайна мярка по безопасните условия на труд. Същевременно
обаче констатираното от С. и М. обстоятелство, че установените работници,
които са били на работа при дружеството - жалбоподател, са били в обекта в
нарушение на нормативната уредба, не следва да бъдат ценени като правдиви.
По признания на самата свидетелка С., в обекта е имало и работници от
2
дружеството ,,СТРОЙКОЛУКС София" ЕООД, а тези на ,,СТРОЙЕЛИТ К" са
извършвали кофраж в обекта. Двете дружества взаимно са си прехвърляли
отговорността, което е обусловила санкционирането на това, чиито работници
са били в обекта по силата на възложената им дейност. Същевременно обаче
към делото са представени като писмени доказателства Договор за
строителство от 11.06.2019г. и Акт за приемане на конструкцията от
25.08.2020г. По силата на последния приложен документ обектът, в който е
била извършена проверката, е бил предаден на възложителя в състояние да
понесе по време на последващо изпълнение на СМР, както и при
експлоатацията му всички постоянни, временни и особени натоварвания,
което е обусловило и разрешаването на изпълнението на довършителнитге
работи. В акта не са констатирани недостатъци и пропуски.
Поради липса на надлежно оспорване на представените документи
съдът кредитира същите с необходимата достоверност. Отразените
обстоятелства не бяха оборени от свидетелските показания, чиито частични
предположения относно авторството на нарушението, с категоричност се
опровергават от писмените доказателства към жалбата.
С оглед гореизложените обстоятелства съдът намира, че наказателното
постановление е необосновано, тъй като отразеното в него административно
нарушение, досежно неговото авторство, не се подкрепя от събраните в хода
на съдебното производство гласни и писмени доказателства. Същото почива
на частични предположения на част от свидетелите и на категорично
опорвержение от акта за приемане на конструкцията. По силата на чл.6.1 от
договора за строителство, обектът се счита за окончателно предаден с
подписване на приемо - предавателен протокол за предаване на извършените
СМР. Следователно не може да бъде направен едностранчив извод, че именно
санкционирания търговец е имал задължението да обезопаси обекта, в който е
била извършена проверката. Ето защо следва да се приеме, че към момента на
извършване на проверката обектът не е бил експлоатиран от дружеството -
жалбоподател, независимо от наличието на негови работници в него. Поради
тази причина и вмененото административно нарушени есе явява недоказано
по отношение на неговото авторство.
При извършена служебна проверка по законосъобразността на
обжалвания административен акт не бяха констатирани допуснати
съществени процесуални нарушения, които да обусловят неговата отмяна на
процесуално основание.
С оглед гореизложеното обжалваното наказателно постановление се
явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
3