№ 4890
гр. ... 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. А.А
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20241110146254 по описа за 2024 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от ............ срещу
........., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. чл.
49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1055,75 лв., представляваща регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ по щета № ........69 за настъпило на
05.11.2019 г. ПТП от виновно и противоправно поведение, изразяващо се в необезопасяване
и необозначаване на дупка на пътното платно, на длъжностно лице, чийто възложител е
ответникът, ведно със законната лихва от предявяване на иска - 05.08.2024 г., до
окончателното плащане на сумата и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 370,05 лева
обезщетение за забава за периода 04.08.2021 г. до 04.08.2024
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че на 05.11.2019 г. в гр. ... при
движение по бул. „......“, в посока бул. „........“, в лява лента за движение, след кръстовището с
бул. „..........“, водачът на лек автомобил с марка и модел „.......“, ДК № ......., попада в
необезопасено и несигнализирано препятствие на пътното платно - отворена шахта,
вследствие на което били причинени имуществени вреди на автомобила. Към датата на ПТП
за увредения лек автомобил имало сключена имуществена застраховка „Каско“,
обективирана в застрахователна полица № .........54 от 11.12.2018 г. По заведената пред
ищеца преписка по щета № ........69 и след направен опис на повредите е определено и
изплатено обезщетение в размер на 1055,75 лв., ведно с ликвидационни разноски в размер
на 10 лв. Поддържа, че с изплащане на застрахователното обезщетение е встъпил в правата
на застрахования за възстановяване на платеното обезщетение ведно с ликвидационните
разходи за определянето му срещу причинителя на вредите. Твърди, че ответникът носи
гражданска отговорност за обезщетените вреди, тъй като има задължение да поддържа в
изправност пътното платно, съответно да вземе мерки за обезопасяването на опасности по
него. Поддържа, че е изпратил регресна покана до ответника, получена на 09.11.2020 г., за
заплащане на процесната сума, но претенцията останала незаплатена. С оглед изложеното
поддържа, че ответникът е изпаднал в забава. Моли за уважаване на исковите претенции.
Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, с който оспорва
исковете като неоснователни недоказани. Оспорва да отговаря за подмяната и поддръжката
1
на шахтите на територията на .......... Твърди, че има сключен Договор за концесия за
предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги на територията на ......... от
23.12.1999 г., съгласно който задължението за поддържане прилежащите съоръжения на
водоснабдителната и канализационната система е делегирано в тежест на дружеството
„.......“ АД. Твърди, че по делото не било доказано застрахователното покритие да е
започнало към момента на настъпване на твърдяното ПТП. Оспорва механизма на
настъпване на ПТП, описан в исковата молба, както и наличието на причинно-следствена
връзка между увреждането и твърдяната шахта. Поддържа, че не са налице доказателства за
наличието на процесното препятствие. Поддържа, че след като не бил представен Протокол
за ПТП, издаден от органите на МВР, били нарушени общите правила по застраховката и
обезщетението не е следвало да бъде изплащано в този случай. Релевира възражение за
съпричиняване, доколкото водачът на лекия автомобил го е управлявал с несъобразена
спрямо пътните условия скорост в нарушение на правилото на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Моли за
отхвърляне на исковите претенции, евентуално- за намаляване размера на обезщетението.
Претендира присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на
регресното вземане ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване е
необходимо наличието на валиден договор за застраховка имущество между ищеца и
пострадалото лице досежно увреденото имущество, в срока на застрахователното покритие
на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лица, чиито възложител е
ответника, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на
договорното си задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното
обезщетение в размер на действителните вреди, причинна връзка между застрахователното
събитие и вредоносния резултат, отговорността на ответника досежно поддръжката и
ремонта на пътния участък, наличието на необезопасена и необозначена дупка на същия,
респ. множество такива неравности, вид и размер на претърпените вреди. Вината на
съответния служител/и се презумира до доказване на противното, което е в тежест на
ответника. В тежест на ответника е да докаже своите правоизключващи, правоунищожаващи
или правопогосяващи възражения, които са за положителни факти, каквото е възражението
за съпричиняване, като установи соченото от него поведение на водача на МПС, което е в
причинна връзка с резултата.
По делото е представена комбинирана застрахователна полица №.........54 от 11.12.2018
г. за автомобилна застраховка „Каско“ и „Злополука“ с валидност от 15.12.2018 г. до
14.12.2019 г. сключена между ищцовото дружество в качеството му на застраховател и
собственика на обекта на застраховката лек автомобил „.......“ с рег. №....... Не е спорно, че
застрахователният договор е сключен при общи условия, с които застрахованият се е
запознал и е приел, за което е вписана декларация в представената полица преди положения
подпис. Договорено е застрахователното покритие да обхваща и до 4 щети по декларация.
Собствеността върху обекта на застрахователния договор не се оспорва и се установява от
представеното по делото свидетелство за регистрация - част II. Предвид изложеното съдът
прави извод, че е налице валидно застрахователно правоотношение със срок на
застрахователно покритие към датата на инцидента, обективирано в представената
застрахователна полица.
За установяване механизма на произшествието по делото са събрани гласни
доказателства чрез разпита на свидетеля И. А. Н., според които при движение на 05.11.2019
г. в град ....... по бул. „......“ по посока на бул. „........“ след пресечката с бул. „И. ......“ при
управление на лек автомобил „.......“ с рег........ попада последователно с двете леви
гуми(предна и задна) в шахта на пътното платно за движение, в който смисъл е и
2
представеното пред застрахователя и по делото уведомление за щета от 06.11.2019 г.
Свидетелят посочва, че се е движил с разрешената скорост в лява лента за движение и не е
имал възможост да избегне шахтата, тъй като не я е видял. Посочва, че не е имало
предупредителни знаци или табели преди дупката. Според заключението на съдебно
автотехническата експертиза щетите по лек автомобил „.......“ с рег........ - увреждане на
предна и задна леви гуми и джанти се намира в пряка – причинно следствена връзка с
настъпилото на 05.11.2019 г. произшествие. В същото време ответникът не установява
различен механизъм на произшествието, който да се намира в причинно - следствена връзка
с настъпилото ПТП и да е допринесло за настъпване на вредоносния резултат, а това са все
обстоятелства, които той трябва да установи при условията на пълно и главно доказване.
При установена на пътното платно необезопасена шахта съдът приема за доказана
причинно–следствена връзка между обезщетените от ищеца вреди и неизпълнението на
ответника на задължението му да поддържа пътя в състояние, годно за безопасната му
експлоатация, включително и чрез възлагането на тази дейност на друго лице, каквито
твърдения ответникът навежда.
Според разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата за собственик на общинските
пътища е определена Общината. На основание чл. 31 и от Закона за пътищата изграждането,
ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от общините.
Следователно ......... като титуляр на правото на собственост на общински пътища и
задължено във връзка с поддръжката им лице се явява пасивно легитимирана по искове за
вреди, причинени от необезопасени препятствия по пътната настилка. Същото се обосновава
и от факта, че служители на ответника или лица на които е възложено от ответника по
договор, каквито твърдения са наведени по делото, не са положили дължимата грижа да
обезопасят дупката в пътното платно, като по този начин са предпоставили и настъпването
на вредоносни последици от нея, поради което възраженията на ответника, че не е пасивно
легитимиран да отговаря по предявените искове са неоснователни. Установената
необезопасена шахта по пътното платно представлява „препятствие на пътя” по смисъла на
параграф 1, т. 19 от ППЗДвП, тъй като нарушава целостта на пътното покритие и създава
опасност за движението. Доколкото не се твърди, а и не се установи, че тази шахта е била
обезопасена с нарочен пътен знак, който да указва на водачите да я заобиколят, за да
продължат движението си /аргумент от чл. 52, ал. 1 ППЗДвП/, а и да е имало каквато и да е
друга указателна табела или сигнализация, ответникът не е изпълнил задълженията си по чл.
31 ЗП и чл. 13 ЗДвП. Налице е бездействие на служителите на ответника или на други
изпълнители, натоварени със задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги
отстраняват, с което да обезпечават безопасността на движението, поради което и на
основание чл. 49 ЗЗД, ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП
вреди.
Недоказани по делото са твърденията на ответника за наличие на съпричиняване на
вредите, поради нарушения на правилата за движение от водача управлявал застрахования
от ищеца автомобил, за които твърдения ответникът, който носи тежестта не е представил
никакви доказателства. По делото не се установи поведение на водача на процесното МПС,
което да нарушава правилата за движение по пътищата и това да е довело до попадането му
в процесната дупка. Водачът разказа, че се е движил с разрешената скорост. Следва да се
отбележи, че в дължимата грижа при управление на МПС не се включва изискване за знание
за неравностите по пътя или презумиране за наличие на такива. Необозначената и
несигнализирана шахта не представлява предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2
ЗДвП, за да е налице задължение за водача да избира скоростта така, че да може да спре. Ето
защо и съдът приема, че единствена причина за настъпилото ПТП с материални увреждания
по автомобила, е състоянието на пътя.
Установено е, че за нанесените увреждания по лек автомобил „.......“ с рег........ при
ищеца е била заведена щета с №........69, по която след направена оценка на уврежданията е
определено застрахователното обезщетение в размер на 1045,75 лева, което е заплатено на
правоимащото лице на 21.10.2020 г., видно от приобщеното платежно нареждане. След
3
плащането на застрахователно обезщетение правата на застрахования срещу третото лице са
преминали върху застрахователя и на основание чл. 410, ал. 1 КЗ, той е встъпил в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение.
Следователно е налице основание за възникване на регресното право. Обемът на
суброгационното право включва, както правата срещу физическото лице – пряк причинител
по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които
носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл р. V от ППВС № 7/4.10.1978
г.
Според разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ застрахователното обезщетение трябва да
бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието и целта е да се
стигне до пълно репариране на вредоносните последици. Също така обезщетението на може
да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична
увреда) стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество без прилагане на
обезценка – чл. 400, ал. 1 и ал. 2 КЗ и съответно лимитирано от застрахователната сума по
договора – чл. 389, ал. 1 КЗ. Съгласно неоспореното от страните и прието по делото
заключение на съдебната автотехническа експертиза стойността, необходима за
възстановяване на констатираните увреждания по „.......“ с рег........ изчислена на база средни
пазарни цени към датата на ПТП възлиза на 1233,79 лева.
Ищцовото дружество претендира застрахователно обезщетение в размер на 1055,75
лева с вкл. ликвидационни разходи в размер на 10,00 лева, която сума е в по–малък размер
от установения дължим такъв за възстановяване на уврежданията, поради направеното от
ответника възражение за завишеност на заплатеното обезщетение е неоснователно. Ето
защо исковата претенция на застрахователя следва да бъде уважена в цялост.
Правото на ищеца да предяви регресната си претенция възниква от момента на
изплащане на обезщетението, но за да настъпят последиците на забавата, не е достатъчен
само фактът на плащането. По смисъла на чл. 86 ЗЗД длъжникът дължи обезщетение за
забавено плащане от деня на забавата, а тогава, когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава от момента на поканата - чл. 84 ал. 2 ЗЗД. Видно от известието за
доставяне ответната страна, е получила изпратената й от ищеца регресна покана на
09.11.2020 г. Ищецът претендира обезщетение за забава, за периода 04.08.2021 г. до
04.08.2024 г. в размер на 370,05 лева. Съдът при приложението на чл. 162 ГПК с помощта на
calculator.bg намери, че исковата претенция възлиза именно на претендираната сума, поради
което исковата претенция за заплащане на обезщетение за забавено плащане, следва да се
уважи за претендирания период и размер, като основателна.
На ищеца следва да се присъди и законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на исковата молба в съда – 05.08.2024 г. до окончателното й изплащане.
С оглед изхода на спора, разноски се дължат в полза на ищеца на основание чл. 78, ал.
1 ГПК като следва да му се присъдят направените и претендирани разноски за платена
държавна такса – 100,00 лева, депозити за вещо лице – 350,00 лева и за юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25
НЗПП в размер на 100,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ........., ЕИК ...... с адрес гр. ... ......... да заплати ............ ЕИК ....... със
седалище и адрес на управление: гр. ... ул. ...... на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. чл.
49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1055,75 лв., представляваща регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ по щета № ........69 за настъпило на
05.11.2019 г. ПТП от виновно и противоправно поведение, изразяващо се в необезопасяване
и необозначаване на дупка на пътното платно, на длъжностно лице, чийто възложител е
4
ответникът, ведно със законната лихва от предявяване на иска - 05.08.2024 г., до
окончателното плащане на сумата, на основаниен чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 370,05 лева
обезщетение за забава за периода 04.08.2021 г. до 04.08.2024 г. ,както и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата 550,00 лева – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5