РЕШЕНИЕ
№ 99
гр. Златоград, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на шестнадесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселина Ив. Димчева
при участието на секретаря Роска С. Юрчиева
като разгледа докладваното от Веселина Ив. Димчева Гражданско дело №
20225420100168 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба подадена от Р. Р. К. срещу
Община З., с която е предявен положителен установителен иск с правно
основание чл. 124 ГПК, за признаване за установено, спрямо Община З., че
ищецът Р. Р. К., , е собственик на реална част с площ от 463 кв.м.,
разположена в северната част на ПИ с идентификатор 69105.3.115 по КККР на
с. С., общ. З., обл. С., одобрени със Заповед № ****/15.01.2018 г. на
изпълнителния директор на АГКК, находящ се в местност „Л.", целият с
площ от 1543 кв.м., трайно предназначение на територията - земеделска,
начин на трайно ползване - нива, категория на земя - 8, при съседи - ***, ***,
***.
Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при
твърденията, че е собственик на реално обособена част, с площ от 463 кв.м.,
от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. С., общ. З., обл. С.,
одобрени със Заповед № ***/15.01.2018 г. на изпълнителния директор на
АГКК, находящ се в местност „Л.", целият с площ от 1 543 кв.м., трайно
предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - нива,
категория на земята - 8, при съседи - ***, *** и ***, въз основа на наследство,
давностно владение и неформална делба. В исковата молба се излагат
съображения, че през 1968 г., дядото на ищеца - И.А.К. е разделил посочения
по-горе поземлен имот между неговия баща - Р.И.К. и останалите трима братя
и дарява на всеки един от четиримата си синове реално обособена част от
имота. От тогава до смъртта си през месец април 2010 г., Р. И. К. - баща на
1
ищеца ползвал и обработвал своята част от имота и всяка година я засаждал с
различни земеделски култури. Твърди се че считано от 20.04.2010 г. до
настоящия момент, процесната реална част от имота се владее и ползва от
ищеца, като същата е с трайно установени и материализирани граници.
Ищецът сочи, че приживе между баща му и останалите трима братя не са
съществували спорове по отношение на имота и всеки от тях е ползвал своята
част, съобразно извършената подялба през 1968 г. От 2010 г. до момента не
съществували спорове между ищеца и чичовците му по отношение на частите
от имота, които ползва всеки от тях, като в проценсата част са извършени
подобрения и е изградена селскостопанска сграда. Ищецът сочи, че в
продължение на над 50 години, първоначално от неговия баща до 2010 г., а
след това от него, са ползвали имота като свой. Считано от 2010 г. до
настоящият момент ищецът владеел процесната реална част от имота явно,
несъмнено, необезпокояван от никого, като към нея не е имало претенции
както от чичовците му така и от трети лица, а той самият през това време
никога не е прекъсвал и губил владението си. В исковата молба се сочи, че
въпреки изложеното по-горе, през 2019 г. за имота бил съставен Акт № 1662
за частна общинска собственост от Община З., като се твърди, че ответната
община е актувала имота като общински без да са налице основанията на чл.
19 ЗСПЗЗ - процесният имот никога не е бил включван в ТКЗС, ДЗС, АПК
или образувани въз основа на тях земеделски организации, отнети или
одържавени в хипотезите, изброени в чл. 10 ЗСПЗЗ. В тази връзка през месец
декември 2021 г. инж. В.Д. направила геодезическо заснемане на ПИ **** по
КККР, землище с. С., общ. З., обл. С. по начин на ползване. Ищецът сочи, че
част с площ от 426 кв.м. разположена в южната част на имота се владее и
ползва от С. И. К. - чичо на ищеца, в северна посока - следващата реална част
с площ от 325 кв.м. се владее и ползва от синовете на чичо му А. И. К.,
следващата част с площ отново от 325 кв.м. се владее и ползва от чичо му - А.
И. К. и най-северната част, с площ от 463 кв.м. се ползва от него самия.
Предвид гореизложеното ищецът счита, че за него е налице правен интерес да
предяви настоящата искова претенция и бъде признат за собственик, въз
основа на давностно владение, на процесният имот спрямо Община З. При
тези твърдения моли съда да признае за установено по отношение на
ответника Община З., че ищецът Р. Р. К. е собственик на реална част с площ
от 463 кв.м., разположена в северната част на ПИ с идентификатор *** по
КККР на с. С., общ. З., обл. С., одобрени със Заповед № РД-18-116/15.01.2018
г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в местност „Л.", целият с
площ от 1 543 кв.м., трайно предназначение на територията - земеделска,
начин на трайно ползване - нива, категория на земя - 8, при съседи - ***, ***,
***. Претендира разноски за производството.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
ответникът Община З. признава изцяло предявения иск, като основателен и
доказан и моли същият да бъде уважен. Ответникът сочи, че с Протоколно
решение от 24.07.2008г. на Комисията по чл.19, ал.2 и чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ,
одобрено със заповед № 32/28.07.2008г. на Директор на ОД „З.” - гр. С.,
Приложение № 8 - имот № 3115 в местността „Л.”, начин на ползване: нива,
2
категория VIII, е площ 1,542 дка. с начин на възстановяване - в съществуващи
стари реални граници е определен, като земя - общинска собственост на
основание чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ. За имота бил съставен Акт за частна общинска
собственост № 1662 от 05.11.2019г., вписан в Служба по вписвания при
Районен съд З. с вх. per. №687/06.11.2019г., том III - 62, партида: 9393. По
искова молба от С. К. /брат на Р. К./ с предмет земеделска земя, нива с площ
от 664 кв.м., представляваща част от имот с идентификатор ***, целият с
обща площ 1543 кв. в местността „Л.“, в землище на с. С., община З., област
С., трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно
ползване-нива е образувано гражданско дело № 213/2021г. по описа на
Районен съд З. По делото има влязло в сила Решение №33 от 16.05.2022г. с
което ищеца е признат за собственик на претендирания имот. По цитираното
дело се доказало, че по силата на давностно владение, продължило повече от
40-50 години е собственик на тази част от 664 кв.м., получена чрез дарение и
доброволна подялба, представляваща част от имот с идентификатор №
69105.3.115, целият с площ 1543 кв.м., в местността „Л.“ в землището на с. С.
Също така, от допълнителното заключение на вещото лице, от направените от
него справки в кметство с. С. и Държавен архив - С., се установило, че не са
налице данни лицето М.Х. К. /И.А. К./ да е внасял в ТКЗС или ДЗС, имот в
местността „Л.“, където се намира процесния имот и поради това е
неприложим чл.19 ЗСПЗЗ. Поради гореизложеното ответникът сочи, че
признава предявения от Р. Р. К. иск, да бъде признат за собственик въз основа
на давностно владение на реална част с площ от 463 кв.м. представляваща
част от имот с идентификатор ***, целият с обща площ 1543 кв.м., в
местността „Ливадие“, в землище на с. С., община З., област С., трайно
предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - нива,
категория на земята - 8, при граници и съседи: имот с идент. ***, имот с
идент. *** и имот е идент. 69105.3.401.
В проведеното на 16.11.2022 г., открито съдебно заседание, се явява
единствено процесуалния представител на ищеца, който заявява изменение на
предявения иск, относно площта на процесната реална част, прието от съда на
осн. чл. 214 ГПК с протоколно определение от същата дата. След
изменението искът се счита предявен по отношение на реална част с площ от
386 кв.м., повдигната в жълт цвят на комбинирана скица към СТЕ, изготвена
от в.л. инж. Д. С., приложена на л. 38 от делото.
Ответникът, редовно призован не изпраща представител. От същия е
депозирана молба с вх. № 2072/15.11.2022 г., с която поддържа признанието
на предявения иск, обективирано в отговора на исковата молба и моли за
разпределяне на отговорността за разноските по делото, при условията на чл.
78, ал. 2 ГПК.
Съдът като съобрази процесуалното поведение на страните, заетата от
същите позиция и събраните по делото доказателства намира, че са налице
предпоставките на чл. 237 ГПК за постановяване на решение при признание
на иска. Заявеното признание на исковата претенция е извършено надлежно,
чрез пълномощника на ответната община, която е изрично упълномощена от
кмета на Община Златоград да признае иска по настоящото дело. Не са
3
налице отрицателните предпоставки по чл. 237, ал. 3 ГПК, поради което и
съдът на основание чл. 237, ал. 1 и ал. 2 ГПК, следва да постанови решение
при признание на иска.
По разноските.
Ищецът претендира разноски, съобразно представен списък по чл. 80
ГПК в общ размер на сумата от 966,62 лв., от които 600 лв. – адв.хонорар, 50
лв. – държавна такса, 1,55 лв. – банкова такса за д.т.; 10 лв. – д.т. за вписване
на ИМ, 1 лв. – банкова такса за списване на ИМ; 300 лв. – депозит за вещо
лице и 4,07 лв. – банкова такса за депозит за вещо лице. Неоснователно е
искането на ответника за разпределяне на отговорността за разноските в
тежест на ищеца по реда на чл. 78, ал. 2 ГПК, доколкото ответната община е
дала повод за образуване на настоящото дело, като с извънсъдебните си
действия изразяващи се в съставяне на АЧОС № 1662 от 05.11.2019 г., е
оспорила правото на собственост на ищеца. Претендираните разноски се
доказват като реално извършени видно от представените по делото разписки
и ДПЗС от 18.07.2022 г. (договорена и внесена в брой сума), поради което
следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 237 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, вр. чл. 237 ГПК,
по отношение на Община З., БУЛСТАТ ****, с адрес: гр. З., общ. З., обл. С.,
ул. „С.С.“ № *, че Р. Р. К., ЕГН **********, с адрес: с. С., общ. З., обл. С., ул.
„М.“ № *, е собственик на реална част с площ от 386 кв.м., повдигната в
жълт цвят на комбинирана скица към СТЕ, изготвена от в.л. инж. Д. С. (л. 38
от делото) от ПИ с идентификатор 69105.3.115 по КККР на с. С., общ. З., обл.
С., одобрени със Заповед №****/15.01.2018 г. на изпълнителния директор на
АГКК, находящ се в местност „Л.", целият с площ от 1543 кв.м., трайно
предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - нива,
категория на земя - 8, при съседи -***, ***, ***, въз основа на изтекла в
негова полза придобивна давност.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК Община З., БУЛСТАТ ****, с адрес:
гр. З., общ. З., обл. С., ул. „С. С.“ № * да заплати на Р. Р. К., ЕГН **********,
с адрес: с. С., общ. З., обл. С., ул. „М.“ № * сумата от 966,62 лв. – разноски за
производството.
Комбинирана към СТЕ, изготвена от в.л. инж. Д. С. (л. 38 от делото),
приподписана от съдия-докладчик да се счита за неразделна част от
настоящото съдебно решение.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – З.: __________В.Д._____________
4