МОТИВИ ПО НОХД № 229/ 2012 г.
по описа на РС Ч.
Обвинението е против подсъдимата С.М.К.
– ** г., роденА на *** ***. Българска гражданка. С начално образование. Не работи.
Неомъжена. Неосъждана. ЕГН ********** по чл. 183 ал. 1 от НК за това, че за
периода от м. септември 2010 г. до м. март 2012 г. в гр. Ч., обл. С.З., като е
била осъдена с влязло в законна сила на 03. 09. 2010 г. Решение по гр. дело №
482/ 2009 г. по описа на РС Ч. да издържа свои низходящи- децата си Л.С.М., ЕГН
********** и Ю.С.М., ЕГН **********, съзнателно не е изпълнила това си
задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно – 19 месечни
вноски, възлизащи на 2 280 лв.
Подсъдимата редовно призована,
явява се в съдебно заседание, признава се за виновна по предявеното й обвинение
и моли съда, лично и чрез процесуалния си представител да й бъде наложено
наказание към минималния размер на наказанието предвидено в закона, при
приложението на чл. 58а от НК.
Представителят на Районна прокуратура
поддържа предявеното на подсъдимата обвинение и моли съда да й наложи наказание
пробация, при следните пробационни мерки: по чл. 42а ал. 2 т. 1 от НК- 1 година
задължителна регистрация по настоящ адрес, с периодичност на полагане на
подписите пред пробационен служител 2 пъти седмично и по чл. 42а ал. 2 т. 2 от НК- 1 година задължителни периодични срещи с пробационен служител.
Производството се
разгледа по реда на глава ХХVІІ от НПК, в частност по реда на чл. 372, ал. 4 от НПК.
От събраните по делото и
приобщени към доказателствения материал доказателства, събрани в хода на
досъдебното и съдебното производство: обяснения на подсъдимата, справка за съдимост
с рег. № 2591/ 30. 05. 2012 г., изд. от РС С.З. Удостоверение за раждане,
издадено въз основа на Акт за раждане № 0005/ 17. 01. 2012 г., Решение № 20/
06. 08. 2010 г. по гр. дело № 482/ 2009 г. по описа на РС Ч., справка за
съдимост с рег. № 1049/ 09. 12. 2010 г., характеристична справка, протоколи за
разпит на свидетели и от направените от подсъдимата самопризнания, съдът приема
за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимата С.М.К. ***.
През 2008 г. подсъдимата С.М.К. и
свидетеля С.С.М. заживели на съпружески начала в дома на родителите на
последния в гр. Ч.. В резултат на съвместното им съжителство, на 11. 02. 2009
г. се родили децата Л.С.М., ЕГН ********** и Ю.С.М., ЕГН **********, които
свидетелят М. припознал. След няколко месеца подсъдимата К. и свидетеля М. се
разделили. С Решение № 20 от 06. 08. 2010 г. по гр. дело № 482/ 2009 г. на РС Ч.
упражняването на родителските права върху децата Л.и Ю. било предоставено на
бащата- свидетеля С.С.М., като на майката- подсъдимата К. бил определен режим
на лични контакти с децата. Подсъдимата К. била осъдена да заплаща на свидетеля
М., в качеството му на баща и законен представител на децата Л.С.М. и Ю.С.М.
ежемесечна издръжка – сумата от по 60 лева месечно за всяко едно от децата,
считано от датата на завеждане на исковата молба- 23. 12. 2009 г. Решението по
гражданското дело влязло в сила на 03. 09. 2010 г.
От влизане в сила на решението по
гр. дело № 482/ 2009 г. по описа на РС Ч., подсъдимата К. не е изплатила нито
една от дължимите суми по издържката на децата. Така за периода от м. септември
2010 г. до м. март 2012 г. / включително / неиздължени останали общо
деветнадесет месечни вноски на обща стойност 2 280 лв.
По така описания начин, с
деянието си подсъдимата от обективна и субективна страна е осъществила състава
на престъпление по чл. 183 ал. 1 от НК, като за периода от м. септември 2010
г. до м. март 2012 г. в гр. Ч., обл. С.З., като е била осъдена с влязло в
законна сила на 03. 09. 2010 г. Решение по гр. дело № 482/ 2009 г. по описа на
РС Ч. да издържа свои низходящи- децата си Л.С.М., ЕГН ********** и Ю.С.М., ЕГН
**********, съзнателно не е изпълнила това си задължение в размер на повече от
две месечни вноски, а именно – 19 месечни вноски, възлизащи на 2 280 лв., по който текст съдът я призна за
виновна.
От субективна страна престъпното
деяние е извършено от подсъдимата при пряк умисъл, тъй като е съзнавала
обществено- опасния характер на деянието, предвиждала е и е искала настъпването
на обществено- опасните последици от престъпното деяние.
При определяне вида и размера на
наказанието, съдът се съобрази с двата основни принципа на наказателно-
правната ни система, а имено принципа на законоустановеност и принципа на
индивидуализация на наложеното наказание.
Съгласно първия принцип на наказателно-
правната ни система в специалния текст на чл. 183 ал. 1 от НК, се предвижда
наказание лишаване от свобода до 1 година или пробация. Съгласно нормата на чл.
39, ал. 1 от НК при положение, че не е определен минимума на наказание, същото
може да бъде най- малко в размер на 3 месеца. Съгласно чл.42а,ал.3, т.1 от НК пробационните мерки са с продължителност от
6 месеца до три години - за мерките по ал. 2, т. 1 - 4;
При индивидуализация на
наложеното наказание, съдът се съобрази с обществената опасност на деянието и
дееца, мотивите за извършване на престъплението, степента и формата на вината,
както и всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства по смисъла на
Закона.
Като смекчаващи вината
обстоятелства, съдът взе предвид чистото съдебно минало и тежкото материално-
битово положение на подсъдимата, както и добрите характеристични данни, а като
отегчаващи отговорността обстоятелства съдът взе предвид продължителния период
от време през който не е изплащала издръжка, като де факто не е изплатила нито
една вноска, което навява на мисълта за пълна дезинтересованост от двете й деца
и упоритост при неизпълнение на задълженията си.
Предвид тези обстоятелства, съдът
счита, че на подсъдимата следва да бъде наложено наказание при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства при условията на чл. 373 ал. 2 от НПК,
чл. 58а ал. 5 и чл. 54 от НК, поради което наложи на подсъдимата наказание „
пробация „ при следните пробационни мерки: 8 / осем / месеца задължителна
регистрация по настоящ адрес с периодичност на полаганите подписи 2 / два / пъти седмично – чл.
42а ал. 2 т. 1 от НК и 8 / осем / месеца задължителни периодични срещи с
пробационен служител – чл. 42а ал. 2 т. 2 от НК.
Съдът счита, че така определеното
и наложено на подсъдимата наказание ще постигне целите на наказанието визирани
в чл. 36, ал. 1 от НК, при строго съблюдаване на нормата на ал. 2 на чл. 36 от НК.
Причините за извършване на
престъпното деяние са дезинтересирането на подсъдимата от отглеждането и възпитанието
на децата си Л.С.М. и Ю.С.М. и неспазването на установените в страната със
закон задължения за заплащане на издръжка за ненавършили пълнолетие деца.
Предвид гореизложените си мотиви,
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: