Решение по дело №1139/2019 на Районен съд - Харманли

Номер на акта: 49
Дата: 2 март 2020 г. (в сила от 2 март 2020 г.)
Съдия: Веселин Христов Коларов
Дело: 20195630101139
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

гр. Харманли  02.ІІІ.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Харманлийският районен съд в открито заседание на осемнадесети февруари, две хиляди и двадесета година в състав

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Веселин Коларов

 

при секретаря Елена Георгиева, с участието на прокурора ..................., като разгледа докладваното от Председателя  Гражданско дело   1139 по описа на съда за 2019г. за да се произнесе взе предвид :

 

Предявен е иск за установяване съществуване на вземане, с правно осно-вание чл.422 от Гражданско процесуалния кодекс .

 

Ищеца “Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД,  ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр.София бул.” ... “ № .., чрез юрисконсулт Т.В., твърди че на 24.ХІ.2014г. между „Изи Асет Мениджмънт” АД като заемодател и ответника Р.Н.Н. ЕГН ********** *** - като заемател, бил сключен договор за паричен заем № 2191694, по силата на който дружеството предоставило заем в размер на 700.00лв. в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на Заемателя и съдържащ индивидуалните условия на бъдещия заем и предложение за сключване на договор за паричен заем, направено от Заемателя.  Твърди се , че с подписването на договора Заемодателят се е задължил да предостави на Заемателя парична сума в размер на 700.00лв., представляваща главница и чиста стойност на кредита.

Сочи се , че редът и условията, при които заемодателят отпуснал заем на заемателя,  били уредени в Договора и Общите условия към него. Съгласно клаузите на чл. 3 страните постигнали съгласие, че договорът има силата на разписка, видно от което заемната сума по договора е предоставена от Заемодателя на Заемателя при подписване на договора, т.е. реалното предаване на заемната сума е на датата на сключване на договора. Така предоставянето в собственост на посочената в договора сума от Заемоателя на Заемателя, съставлявала изпълнение на задължението на Заемодателя, да предостави заема и създавала задължение на Заемателя да заплати на Заемодателя погасителни вноски, указани по размер и брой в Договора.  Погасителните вноски, които Заемателят се задължил да изплаща на Заемодателя, съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният процент бил фиксиран за срока на Договора и бил посочен в него,при което общата стойност на плащанията по кредита била  договорена в размер на 834.60лв. Договорната лихва по кредита била уговорена от страните в размер на 134.60лв. Твърди се, че съгласно разпоредбите на чл. 2 от Договора за паричен заем, Заемателят се задължил да върне кредита в срок до 20. ІХ.2015г. на 10 равни месечни погасителни вноски, в размер на 83.46лв. всяка, като падежът на първата погасителна вноска  бил 24.ХІІ. 2014г., а падежът на последната погасителна вноска - 20.ІХ.2015г.

В исковата молба се твърди , че с подписването на Договора за заем Заемателят удостоверил, че Заемодателят го е уведомил подробно за всички клаузи от този договор, съгласява се с тях, и че желае договорът да бъде сключен.

Сочи се, че На основание чл.8 от сключения Договор за паричен заем, в случай че Заемателят забави заплащането на падеж на погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва по заема, с повече от 30 календарни дни, дължи на Заемодателя заплащането на такса за разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.) за събирането на просрочените вземания в размер на 9.00лв. Таксата за направени разходи се начислявала за всеки следващ 30 дневен период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено с по-вече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски, които трябва да заплати заемателят, не можела да надхвърлят 45.00 лв. На основание цитираните разпоредби на ответника била начислена такса разходи за събиране на вземането в размер на 45.00 лв.

Сочи се също така , че съгласно чл.4 ал.1 от договора, Заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на Заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно: две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи на Заемателя служебна бележка за размер на трудовото възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000.00лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт” АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен”, като поръчителите подписвали договор за поръчителство ИЛИ банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по договора, и която да е валидна 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем.  

В исковата молба се твърди, че Заемателят не е представил на Заемодателя нито едно от договорените обезпечения, съгласно уговореното от страните в чл.4 ал.2 от договора, поради което на същия била начислена неустойка за неизпълнение в размер на 778.70лв., която страните постигнали споразумение да бъде разсрочена на 10 равни вноски, всяка в размер на 77.87лв., платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем. Начислената неустойка било с конкретно определен размер в договора за заем, като не била изчислена в процентно съотношение. Така, погасителната вноска, която следвало да заплаща Заемателят била в общ размер на 161.33лв.

Твърди се, че срокът на договора бил изтекъл с падежа на последната погасителна вноска - 20.ІХ.2015г. и не бил обявяван за предсрочно изискуем.

Заемателят не бил заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която била погасена до момента, била в размер на 1177.00лв., с която били  погасени както следва: неустойка за неизпълнение: 547.78лв.,такса разходи: 45.00лв., договорна лихва: 118.83лв. и главница: 465.39лв.

На основание Закона за потребителския кредит и в съответствие с разпоредбите на сключения договор на длъжника била начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва за периода от 23.VІІ.2015г. до датата на подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва бил 95.24лв., който било съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва.

 

Твърди се , че на 01.VІ.2016г. било подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.ХІ.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и „Агенция за събиране на вземания” ООД, по силата на което вземането на „Изи Асет Мениджмънт” АД, произтичащо от договор за паричен заем № 2191694/24.11.2014г., е прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания” ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договорът за заем съдържала изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ********* , била правоприемник на „Агенция за събиране на вземания” ООД, ЕИК ..... Твърди се, че длъжникът е уведомен по реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД, за станалата продажба на вземането с Уведомително писмо от страна на „Изи Асет Мениджмънт” АД, изпратено с известие за доставяне, като писмото се  върнало с отбелязване „Пратката не е потърсена от получателя”. В тази връзка към настоящата искова молба се представя копие от уведомлението за извършената цесия от страна чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД с Изх.№ УПЦ-П-ИАМ/ 21 91694 от 03.VІ.2016г., което да се връчи на ответника, ведно с исковата молба и прилоенията към нея, като се сочи съдебна практика .  

Твърди се че Агенция за събиране на вземания ЕАД, входирало в РС-Харманли заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа на което била издадена заповед за изпълнение по ч.г.д 804/2019г. за главница 234.61лв., договорна лихва 15.77лв., ведно със законната лихва за забава от датата на входиране на заявлението в районен съд до окончателното изплащане на задължението, неустойка за неизпълнение 230.92лв., обезщетение за забава в размер на 95.24лв. В законовия срок  постъпило възражение от Р.Н.Н. срещу издадената заповед за изпълнение, което обусловила правния интерес на ищеца от установяване на вземането на основание чл.415 чл.1 ал.1 във връзка с чл. 422 ГПК.

 

Моли съда да постанови решение с което да установи със сила на присъдено нещо съществуването на вземането, което „Агенция за събиране на вземания” ЕАД има към ответника Р.Н.Н., като Заемател по договор за паричен заем № 2191694 за сумите : главница 234.61лв., договорна лихва 15.77лв., ведно със законната лихва за забава от датата на входиране на заявлението в районен съд до окончателното изплащане на задължението, неустойка за неизпълнение 230.92лв., обезщетение за забава в размер на 95.24лв.

Претендира се присъждане на разноските направени  по исковото и заповедното производство.

 

В срока по чл.131 от ГПК ответника Р.Н.Н. не е депозирал отговор на исковата молба. Не представя доказателства и не прави доказателствени искания. В съдебно заседание, редовно призован – по смисъла на чл. 41 ал.2 вр. ал.2 от ГПК -  не се явява, не се представлява .

 

Съдът, като взе предвид, че в случая са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, а именно - ответника не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, както и като съобрази направеното от ищцовото дружество искане за постановяване на неприсъствено решение, намира, че следва предявения иск, като вероятно основателен,  да се уважи.

 

Съгласно дадените разяснения в новото ТР №4 от 18.VІ.2014г.на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№4/2013г.-т.12 от същото съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 респ. чл. 415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпрдели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Прието е, че  съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.В този смисъл ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в заповедното производство деловодни разноски в общ размер на 75.00лв.,предмет на издадената заповед по чл.410 от ГПК.

 

С оглед изхода на делото,на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, предвид обстоятелството, че с поведението си ответника е допринесъл за тях .По изложените съображения на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски в размер на 125.00лв. от които внесена държавна такса 25.00лв. и юрисконсултско възнаграждения 1000лв.- така както са поискани с исковата молба.

 

Водим от горното и на основание чл.239 ал.1 във вр. с чл.238 от ГПК съдът,

 

 

Р      Е      Ш      И      :

 

ПРИЗНАВА за установено по отношение на против Р.Н.Н.  ЕГН ********** ***, че вземането на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД,  ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр.София бул.” .... “ № ..., за сумите както следва: главница 234.61лв., договорна лихва 15.77лв., ведно със законната лихва за забава от датата на входиране на заявлението в районен съд до окончателното изплащане на задължението, неустойка за неизпълнение 230.92лв., обезщетение за забава в размер на 95.24лв.- произтичащи от Договор за паричен заем № 2191694/ 24.ХІ.2014г. , за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 442 / 06.VІІІ.2019г. по г.гр. д. № 804 по описа на РС Харманли за 2019г. – СЪЩЕСТВУВА .

 

ОСЪЖДА Р.Н.Н.  ЕГН ********** ***, да заплати на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД,  ЕИК ...гр.София, сумата от 75.00лв. - направени деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 804  по описа та РС Харманли за 2019г, която сума е включена в издадената от съда Заповед №  442 / 06.VІІІ.2019г. 

 

ОСЪЖДА Р.Н.Н.  ЕГН ********** ***, да заплати на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК ....гр.София, деловодни разноски за исковото производство в размер на 125.00лв.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                         Районен съдия: ........................