Решение по дело №12/2023 на Районен съд - Левски

Номер на акта: 20
Дата: 23 март 2023 г.
Съдия: Стойка Георгиева Манолова Стойкова
Дело: 20234410200012
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 януари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 20
гр. ЛЕВСКИ, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на двадесет и трети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Стойка Г. Манолова Стойкова
при участието на секретаря Ваня Н. Димитрова
като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова
Административно наказателно дело № 20234410200012 по описа за 2023
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59, вр. чл. 58д, т.4 от ЗАНН.
Съдебното производство е образувано по постъпила жалба от Ю. И.
Проотич ЕГН **********, чрез адв. Х. Р., срещу Електронен фиш за
налагане глоба серия К, №5491171, издаден от ОДМВР Плевен, с което на
жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 400 лв. за установено
нарушение по чл.21, ал.1 и на основание чл. 189, ал.4, във вр. с чл. 182, ал.1,
т.4 от ЗДвП.
Според жалбоподателя, ЗДвП точно и изчерпателно в чл. 189, ал.4 е
определил условията, при които се издава електронен фиш - стационарно
монтирано техническо средство и в отсъствие на контролен орган и
нарушител. Според жалбоподателя се налагал извод, че заснемащото
устройство е следвало да бъде стационарно монтирано, а в случая била
използвана мобилна система за видеонаблюдение. Навежда подробни
съображения.
Наведени са доводи, че обжалваният ел. фиш е незаконосъобразен, тъй
като не е издаден при спазване на законоустановената процедура и при
наличие на всички изискуеми реквизити за този вид акт по чл. 189, ал.4 от
ЗДвП. Според жалбоподателя в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а
въз основа на него и електронен фиш.
Посочва се в жалбата, че в ЕФ липсват данни, които да удостоверяват
длъжността на лицето, изготвило ЕФ, което от своя страна препятствало
възможността да бъде извършена преценка относно неговата компетентност,
съответно да установи валидността на оспорения ЕФ.
1
Твърди се, че ЕФ не съдържа и дата на издаване, реквизит, който не бил
предвиден в чл. 189, ал.4 от ЗДвП, но въпреки това жалбоподателят счита
този реквизит за задължителен, с оглед решаване на въпроси от съществено
значение относно законосъобразно налагане на съответното административно
наказание, каквито са наличие на компетентно длъжностно лице издател към
датата на издаване на ЕФ и изчисляване на давностни и преклузивни срокове.
Жалбоподателят счита, че липсва надлежно описание на нарушението,
както и че извършеното нарушение не е доказано по несъмнен начин, което
възражение се обосновава на съображенията, че от една страна не е
установено по категоричен начин точното място на нарушението, отразено в
издадения ЕФ, а от друга – къде точно е било местоположението на
използваното АТСС. Не било ясно дали АТСС е от одобрен тип и е вписан в
регистъра за одобрените типове средства за измерване скоростта, минал ли е
уредът проверка и годен ли е за употреба.
Посочва се, че поставянето на техническите средства, трябва да се
извършват по определена процедура и с оглед спазване на определени
изисквания.
Жалбоподателят счита, че в конкретния случай е възможно да се касае
за неизпълнение на посочените в Наредба №8121з-532/12.05.2015г.
императивни изисквания, за да може категорично да се приеме, че
използването на автоматизираното техническо средство е законно.
Искането е съдът да постанови решение, с което да отмени обжалвания
електронен фиш като неправилен и незаконосъобразен. Претендират се
направените разноски.
За административно-наказващият орган – редовно призован – не се
явява представител. Изразено е писмено становище по жалбата.
Жалбоподателят отправя искане електронният фиш да бъде потвърден.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
Съдът приема, че жалбата е подадена в срок. С разпореждане
Административен съд Плевен е изискал от АНО да представи информация и
доказателства връчен ли е обжалваният ЕФ на жалбоподателя и ако да – на
коя дата. АНО не е представил изисканите доказателства. От приложените
писмени доказателства не се установява спазване на процедурата по чл.58,
ал.2 от ЗАНН, 14-дневният срок за обжалването му не е започнал да тече,
респ. не е изтекъл към датата на депозиране на жалбата. Жалбата се явява
подадена в срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
В проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, не се явява и не се представлява.
Видно от представените по делото доказателства е, че против
жалбоподаля е издаден електронен фиш за това, че на 12.12.2021г. в 11:16
часа, в населено място, път І-3, (Бяла – Ботевград) км. 48+200, с.Българене,
ул. Васил Левски №33, с посока на движение към гр. Русе. Нарушението
2
установено с АТСС TFR1 - М и отчетен толеранс от – 3 км/ч, с МПС ЛЕК
АВТОМОБИЛ, с рег. номер ***, е извършено нарушение на скорост,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство № TFR 1-M 585;
разрешена скорост - 50 км/ч.; установена скорост – 84 км/ч.; превишена
стойност на скоростта - 34 км/ч.
За описаното в електронния фиш нарушение на Ю. И. П. е наложено на
основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДВП административно
наказание глоба в размер на 400 лева.
Към електронния фиш е приложен снимков материал, в който е
посочено, че на дата 12.12.2021г. в 11:16:27ч. измерената скорост в км/ч. е 87.
В обжалвания електронен фиш е изписано, че разрешената стойност на
скоростта е 50 км/ч, установената – 87 км/ч, превишената – 37 км/ч.
Съгласно легалната дефиниция, дадена в §6, т.63 от ДР на ЗДвП,
електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен
или друг носител, създадено чрез административно информационна система
въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства и системи.
Ответникът е депозирал в РС – Левски протокол за използване на
Автоматизирано техническо средство или система TFR 1 – М 585, с посочена
дата на използване 21.12.2021г.; протокол от проверката на мобилна система
за видеоконтрол с последваща проверка от 22.10.2021г., годен за
експлоатация до 22.10.2022г., удостоверение за одобрен тип средство за
измерване №10.02.4835.
С чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 2015 г., е въведено
задължение за контролния орган, при всяко използване на мобилно АТСС,
каквото е използвано в случая, да попълва протокол, съгласно приложението.
Предвидено е протоколът по ал. 1 да се попълва при всяка смяна на
мястото/участъка за контрол /чл.10, ал.2/, като при работа с временно
разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства и
системи за контрол на скоростта, е предвидено протоколът да се попълва за
всяко място за контрол и да се съпровожда със снимка на разположението на
уреда /чл.10, ал.3/.
АНО е окомплектовал жалбата, като е приложил Протокол за
използване на Автоматизирано техническо средство или система на дата
21.12.2021г. Протокол за използване на АТСС на датата на нарушението
12.12.2021г. не е представен.
В настоящия случай въпреки въведеното с посочената разпоредба
императивно задължение за съставянето му, при използване на мобилно
АТСС липсва такъв протокол.
Съставеният по реда на Наредбата протокол е доказателство относно
мястото и времето на извършване на нарушението, на това с какво АТСС е
заснето, посоката на движение, ограничение на скоростта, автомобилът на
който е поставено мобилното АТСС и другите изисквания по наредбата. В
тази връзка неустановено е и мястото на извършване на нарушението.
3
По делото не са ангажирани от административнонаказващия орган
посочените доказателства, поради което съдът намира, че по делото не е
доказано вмененото на водача нарушение – управление на автомобил в с.
Българене на път I-3 км. 48+200 с посока на движение към гр. Русе, както и
мястото на извършване на нарушението.
Недоказано е използването на АТСС на посоченото в ЕФ място на
извършване на нарушението към датата и часа на извършването му. Същото
следва да кореспондира с мястото на позициониране на АТСС, което се
отбелязва в Протокола по чл. 10 от Наредбата. Препятствана е и проверката
относно обстоятелствата по извършване на нарушението, отразени в ЕФ –
посоката на движение на МПС и вида на пътя, които данни следва да се
съдържат именно в протокола по чл. 10, ал.1 от Наредбата, който има
нормативно определено съдържание. Данните от протокола са от съществено
значение за установяване и на други обстоятелства по извършване на
нарушението, съотв. за съставомерност на деянието – ограничение на
скоростта, пътен знак за ограничение. Не може да се установи и начинът на
измерване на скоростта, режимът на измерване, предвид използваното
мобилно АТСС – във време на движение или при временно разполагане на
участък от пътя.
В случай на осъществяване на контрол във време на движение
електронни фишове не се издават – чл. 11, ал. 2 от Наредбата, а върху
заснетите изображения, освен данните за извършеното нарушение се
отразяват и данните за скоростта на служебния автомобил или мотоциклет –
ал. 3 на чл. 11, както и следва в протокола да се посочи начало и край на
участъка на осъществявания контрол.
Предвид изложените съображения обжалваният електронен фиш следва
да бъде отменен като незаконосъобразен.
Процесуалният представител на жалбоподателя е направил искане за
присъждане разноските по делото. Същите се изразяват в заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.
Представен е договор за правна защита и съдействие, в който е
направено отбелязване, че договореното възнаграждение от 200 лв. за
изготвяне и депозиране на жалба срещу ЕФ серия К5491171 е заплатена по
банков път, поради което следва ответникът ОДМВР - Плевен да бъде осъден
да я заплати.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
На основание чл.63 от ЗАНН ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане
глоба, серия К№5491171, с който на Ю. И. П. ЕГН **********, на основание
чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено административно
наказание – глоба в размер на четиристотин лева.
ОСЪЖДА ОДМВР Плевен ДА ЗАПЛАТИ на Ю. И. П. ЕГН
4
********** сумата от 200 лв., представляващи разноски за адвокатска
защита.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
5