РЕШЕНИЕ
В ИМЕТО
НА НАРОДА
гр. ПЛЕВЕН , 05.03.2020г.
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,търговско отделение, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари ,
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТЕФАН ДАНЧЕВ
при секретаря ВЕРГИНИЯ ПЕТКОВА и в присъствието на
прокурора............като разгледа докладваното от съдията Данчев т.д.№ 173 по
описа за 2019г. ,за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е Искова молба от Ц.В.Д. ***
, чрез пълномощника и адв. И.А. с
която против „***„ЕАД – гр.София 1463,р-н ***,бул.“*** „ № *** е предявен
иск с правно осн. чл. 405,ал.1 във вр. с чл. 386,ал.1 от КЗ
с цена на иска 30 000 лв. ,ведно със законната лихва върху него
от датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане на сумата.
Предвид заявения от ищеца предмет на иска, съдът намира, че се касае за
търговски спор по чл.365, т.1 от ГПК,доколкото претендираното вземане произтича
от твърдението за наличие на
застрахователен договор ,който е
търговска сделка ,извършвана по занятие от ответното дружество. Поради това съдът приема,че спорът следва да бъде разгледан по реда на Глава
тридесет и втора от ГПК.
В исковата молба се твърди ,че Ц.В.Д. и „*** „ ЕАД са страни по
застрахователно правоотношение произтичащо от подписан договор за застраховка „Каско+„ от 20.09.2018г. относно лек автомобил марка „*** „ модел ***“
с рег.№ *** с номер на рама /шаси №*** със срок на застраховката от
20.09.2018г. до 19.09.2019г. ,като според застрахователната полица автомобилът
е оценен на 30 000 лв.,като по този договор ищцата е заплатила застрахователна премия в размер на 1 777,34
лв. разсрочена на четири вноски. Твърди се ,че на 22.04.2019г. в 2,40
сутринта при движение с посочения лек
автомобил ,собственост на ищцата па
автомагистрала „Хемус „ от гр.София в
посока гр.Плевен на 8-ми км. заедно с Ц.
А. Х. и двете им малолетни деца настъпва
застрахователно събитие ,изразяващо се в самозапалване
на автомобила ,причинено
евентуално от описаното в удостоверение рег.№ *** от 02.05.2019г. издадено от МВР ГДПБЗН –Столична дирекция ,като
предполагаема причина „ разхерметизирана
горивопроводна система по време на движение „ .В исковата молба се твърди
,че за това застрахователно събитие са
били своевременно уведомени както
компетентните органи чрез обаждане по тел. 112 ,така също и т.н.Кол –център,
разкрит при застрахователя .Произшествието е било посетено от органите на МВР и
Противопожарна безопасност ,за което свидетелствало уведомление от 19.06.2019г. на „*** „ ЕАД. Твърди се ,че
за настъпилото застрахователно събитие била образуван преписка при
застрахователното дружество – щета № *** ,но застрахователното дружество е отказало да изплати обезщетение по тази
щета поради това ,че „автомобила не е
бил в техническо състояние , гарантиращо безопасната му експлоатация ,което е
следствие от некачествено извършен ремонт ,довел до възникване на настоящото
събитие.“ Ищцата твърди ,че
автомобилът е преминал технически
преглед с валидност до 07.06.2019г. , а освен това същият не е ремонтиран в
периода от закупуването му до настоящия момент .
Поради изложеното ищцата иска постановяване на решение с което ответното
дружество да бъде осъдено да и заплати
застрахователно обезщетение в размер на 30 000 лв. за претърпените от нея
имуществени вреди ,ведно със законната лихва
,считано от датата на предявяване
на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и
направените от ищцата разноски по допуснатото от ПлОС по ч.т.д.№ 151/ 2019г.
обезпечение на иска ,които са в размер на 45 лв.- д.т. и 1800 лв. адвокатско
възнаграждение., а така също и направените разноски по образуваното въз основа
на обезпечителната заповед изпълнително производство № *** по описа на ЧСИ Ц.Н. ,които са в размер
на 174 лв. такси на ЧСИ и 1800 –адвокатски хонорар.Претендират се и
другите, направени в настоящото исково
производство разноски.
В срока по чл. 367 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника„***„ЕАД
– гр.София .
В него се прави възражение за нередовност на исковата молба ,като се
счита ,че в нарушение на чл. 127, ал.4 от ГПК ищецът не е посочил банкова
сметка *** ,което е основание за оставяне на исковата молба без движение с
даване на указания на ищцата в т.см.
Не се оспорва допустимостта на предявения иск . По този повод съдът
констатира ,че действително в исковата молба не е посочен номер на банкова
сметка *** ,нито е посочен друг допустим начин за плащане ,но заедно с това
съдът намира ,че това не е недостатък по смисъла на чл. 129,ал.2 във вр. с чл.
127,ал.1 и чл. 128 от ГПК ,който да е основание за оставяне на исковата молба
без движение и чието евентуално неотстраняване
да доведе до връщане на исковата молба, а следва само да се укаже на
ищцата ,че не сочи банкова сметка ***ри това в едноседмичен срок от съобщението
за това,но това обстоятелство според съда не е пречка за движение на
делото.
По същество се оспорва изцяло предявеният иск по основание и размер.
При условията на евентуалност е изразено становище , че предявеният иск
е частично основателен.
Признава се сключването на застрахователен договор за застраховка „Каско+„ от 20.09.2018г. относно лек автомобил марка „*** „ модел ***“
, с рег.№ *** с номер на рама /шаси №***
със срок на застраховката от 20.09.2018г. до 19.09.2019г.за което била издадена
застрахователна полица № ***.
Признава се ,че на 23.04.2019г. ищцата е подала уведомление за настъпила щета до застрахователя за
настъпило застрахователно събитие на 22.04.2019г. –пожар на автомобила на 10-ти
км./ има несъществена разлика в твърденията на страните в това отношение / на
автомагистрала „Хемус „ ,като автомобилът е изгорял изцяло вследствие на пожара.
Признава се ,че е била образувана въз основа на това уведомление щета № ***
,както и че застрахователното дружество
е отказало да изплати обезщетение по тази щета поради това ,че „автомобила не е бил в техническо състояние , гарантиращо
безопасната му експлоатация ,което е следствие от некачествено извършен ремонт
,довел до възникване на настоящото събитие.“
Ищецът пък
признава ,че не е заплатил последната разсрочена вноска по застрахователната премия и не
възразява да се извърши прихващане с
нейния размер.
Правят се от ответника по иска следните възражения по основателността на
предявената претенция :
1.за нищожност на
застрахователния договор поради невъзможен предмет .Това възражение се
обосновава с твърдението ,че след извършената от застрахователя документална
проверка по номера на рамата на
автомобила ,извършена след уведомлението за щетата се установило ,че процесния автомобил е бил внесен от САЩ и че от справката в
специализирания сайт *** относно историята на лекия автомобил се
установило , ЧЕ ЛЕК АВТОМОБИЛ
МАРКА *** МОДЕЛ *** *** с рама №***е бил с първоначална
регистрация през 2013 г.в САЩ ,щат Ню
Йорк. ,както и че на 10.09.2015г. застрахователната компания в САЩ е обявила
тотална щета за автомобила вследствие на удар ,както и че на 14.11.2015г.
увреденият автомобил е продаден на търг за части , а на 08.12.2015г. е изнесен
от САЩ и внесен в Гърция . По този
повод ответникът твърди ,че при сключване на застрахователната полица пред
застрахователя е бил представен и преминал на оглед автомобил ,който не е
идентичен с ЛЕК АВТОМОБИЛ МАРКА ***
МОДЕЛ *** *** с рама №***, тъй като
последния видно от историята му бил напълно увреден. Поради това като счита , че за да има валидно застрахователно
правоотношение ,трябва да е налице технически изправно МПС ,което да е годен
обект на застраховане , а ЛЕК АВТОМОБИЛ
МАРКА *** МОДЕЛ *** *** с рама №*** е претърпял тотална щета в
САЩ вследствие на което не е бил годен
за движение по пътищата.
2. на Второ място се прави възражение ,че е налице
изключение по което не се предоставя застрахователно покритие. Позовава се
на т. 9.1.20 от раздел І от
приложимите Общи условия според които застрахователят не предоставя застрахователно покритие за
щети настъпили в резултат на
експлоатация и управление на технически неизправно МПС .По този повод
се развива тезата , че ако се приеме идентичност на ЛЕК АВТОМОБИЛ МАРКА *** МОДЕЛ ***
*** с рама №*** ,който е претърпял тотална щета в САЩ и процесния
застрахован лек автомобил,то следва ,че
същият е бил възстановяван ,като е възможно при нелицензирано възстановяване на
автомобила да е била увредена горивопроводната система ,което обстоятелство да
е станало причина за разхерметизирането и ,а това пък е непосредствената
причина за пожара.
3.прави се възражение за
прекомерност на претендирания размер на обезщетението ,тъй като на
първо място не съответства на средната
пазарна стойност на вредата към датата на настъпване на застрахователното
събитие ,а освен това застрахователят дължи не застрахователната сума по
договора , а действителната стойност на застрахованото имущество към датата на
настъпване на събитието.
4. прави
се и възражение за наличие на надзастраховане по смисъла на чл. 388, ал.1 от КЗ
,тъй като е уговорена по –голяма застрахователна стойност от
действителната застрахователна стойност на автомобила.
5.прави се и възражение ,че процесния лек автомобил не следвало да се
оценява като превозно средство годно да се движи по пътищата на страната с
оглед на претърпяната тотална щета в САЩ.
6. прави
се и възражение за прихващане с дължимата от застрахования четвърта
поредна вноска от застрахователната премия в размер на 444,34лв.
с падеж 19.06.2019г. Това възражение се основава на т.5.5 от Раздел І „Общи
положения „ от ОУ по застраховката.
Тъй като съдът е счел ,че твърденията на ответника ,обосноваващи
възраженията описани в т.1 и 2 в
настоящото определение са неясни,вътрешно противоречиви и дори взаимно
изключващи се ,е указал изрично на ответника да
уточни : дали всъщност се твърди
,че застрахованият при ответника лек автомобил е същият лек автомобил ,който е
претърпял тотална щета в САЩ и че след вноса му в РБ той е бил нелицензирано
възстановен при което е бил извършен некачествен ремонт при който е била
разхерметизирана и горивопроводната му система или пък ,напротив –твърди се ,че
застрахованият при ответника лек автомобил няма нищо общо с претърпелия тотална
щета автомобил в САЩ ,т.е. че всъщност представения при застраховането лек
автомобил не е идентичен с претърпелия щета в САЩ , а е съвсем друг автомобил
,който не е свързан по никакъв
начин с претърпелия щета в САЩ ?
Самият ответник е бил непоследователен в позицията си ,като веднъж за да
обоснове изключение от застрахователно покритие
приема ,че се касае за един и същ автомобил ,на който вероятно е бил извършен нелицензиран ремонт
/възстановяване / при което е допуснато процесното разхерметизиране на
горивопроводната система , а втори път
–за да обоснове възражението за нищожност на договора ,се твърди ,че няма
идентичност между двата автомобила ,т.е. че фактически в България е бил
създаден изцяло нов автомобил ,който изцяло се отличава от претърпелия щета в
САЩ? .Тези две твърдения не може да се поддържат паралелно ,тъй като са
взаимноизключващи се по правилата на формалната логика.
В първото по делото с.з. от 09.12.2019г.
ответникът ,чрез процесуалният си представител адв.А. е уточнил ,че поддържа
твърдението ,че застрахованият в ответното дружество лек автомобил е същият
,който е претъпял тотална щета В САЩ и
след вноса му в Република България е бил възстановен в нелицензиран сервиз ,като се изоставя
твърдението ,че при застраховането е бил представен друг автомобил.
След извършената размяна на книжа между страните ,съдът е приел за безспорни между страните и
ненуждаещи се от друго доказване следните обстоятелства :
- сключването на застрахователен
договор за застраховка „Каско+„
от 20.09.2018г. относно лек
автомобил марка „*** „ модел ***“ , с
рег.№ *** с номер на рама /шаси №*** със срок на застраховката от 20.09.2018г.
до 19.09.2019г.за което била издадена застрахователна полица № ***.
-че на 23.04.2019г. ищцата е подала уведомление за настъпила щета до застрахователя за
настъпило застрахователно събитие на 22.04.2019г. –пожар на автомобила на 10-ти
км. на автомагистрала „Хемус „ ,като автомобилът е изгорял изцяло вследствие на пожара.
- че е била образувана въз основа на това уведомление щета № *** ,както
и че застрахователното дружество е
отказало да изплати обезщетение по тази щета поради това ,че „автомобила не е бил в техническо състояние , гарантиращо
безопасната му експлоатация ,което е следствие от некачествено извършен ремонт
,довел до възникване на настоящото събитие.“
-че ищецът не е заплатил
последната разсрочена вноска по
застрахователната премия и не възразява да се извърши прихващане с нейния размер.
Съдът е указал на страните ,че доказателствената тежест е върху ищеца да
установи настъпването на твърдяното в исковата молба застрахователно събитие и
то по посочения в нея механизъм,както и че то представлява покрит риск по
застрахователния договор, а така също да установи и точния вид, и размер на вредите по лекия автомобил ,подлежащи на
обезщетяване , а върху ответника пада доказателствената тежест да установи
обстоятелствата на които основава своите
правоизключващи или намаляващи отговорността му възражения .
След като извърши преценка на събраните по
делото доказателства в тяхната съвкупност ,съдът намира ,че ищецът успешно е
изнесъл възложената му доказателствена тежест изцяло относно основанието на претенцията му и
частично относно нейния размер , докато
ответника не е изнесъл успешно възложената му в този процес доказателствена
тежест за наличието на изключващи отговорността му обстоятелства.
От писмените доказателства
,касаещи историята на процесния лек автомобил ,заедно със заключението на
вещото лице по автотехническата експертиза може да се направи обоснован извод,че действително лек автомобил марка „***
„ модел ***“ с рег.№ *** с номер на рама /шаси №***,собственост на Ц.Д. за
който е бил сключен договор за застраховка „Каско+„ от
20.09.2018г. е същият лек автомобил
,който е бил регистриран и ползван първоначално през 2013г. в САЩ и по
отношение на който на 10.09.2015.г. е била докладвана тотална загуба
поради удар ,като вещото
лице инж.В.И. сочи ,че се касае за повреди по челна ,странична , задна част и
покрив ,но заедно с това липсват данни за техническа тоталност на щетата и щети
по основните двигателни възли от което следва ,че автомобилът е могло да бъде
възстановен/ вж. т.2 от експертното заключение –стр. 105 от делото /, което
заключение се подкрепя и от представената от самия ответник .“разпечатка“ от специализирания сайт *** относно историята на лекия
автомобил,придружена с превод на български език / вж.данните на стр. 55 от
делото относно вида на щетите/.Същият лек автомобил след посочената по –горе
щета претърпяна в САЩ е бил продаден на 04.11.2015 г. на автотърг за части
,като на 20.11.2015г. е придобита
собствеността върху него от нов собственик в щат Флорида ,гр.Сейнт Питърсбърг
,след което –на 08.12.2015г. е бил изнесен от САЩ и внесен в Солун –Гърция, а
след това е бил внесен в България от „ ***
„ ООД- гр.Стара Загора ,на чието име е било издадено от КАТ-Стара Загора на
18.03.2017г. разрешение за временно движение на този автомобил,след което
въпросният лек автомобил е бил продаден на С.П.А. от гр.Стара Загора с договор
от 21.06.2017г. , а с договор от 29.06.2018г. е продаден на Ц.В.Д. / ищцата по
това дело /.
Във връзка с това обстоятелство се налага да се отговори на въпроса дали
посочената по-горе претърпяна тотална щета в САЩ води до невъзможен предмет на
договора за застраховка ,както счита ответникът?Както беше посочено по-горе при
проследяване историята на процесния лек автомобил,същият действително е
претърпял тотална щета както е отразено в справката ,но изрично е посочено ,че
посочената тотална щета се основава на повреди по челна ,странична , задна част
и покрив, като липсват данни за щети по основните двигателни възли на
автомобила . Именно по тази причина и вещото лице сочи ,че по повод на
отразената тотална щета през 2015г. не е дадено техническо становище,че
автомобилът не може да бъде възстановен. Очевидно е ,че автомобилът е бил
възстановен до степен да бъде напълно годен да бъде допуснат да се движи по пътищата на територията на
Република България, след като е бил
регистриран в КАТ –Стара Загора ,първоначално със собственик „*** „ ООД,а след
това със собственик С.П.А. от гр.Стара
Загора, а по-късно и в КАТ-гр.Плевен със собственик ищцата по делото. Регистрационният
режим ,който важи за процесното МПС и е описан в ЗДвП изисква представянето на
това МПС пред органите на КАТ-Пътна полиция в съответния район на МВР ,където е
местожителството на собственика на това МПС и където се извършва оглед на
представеното за регистрация МПС,което се идентифицира по редица индивидуализиращи признаци –номер
на двигателя и рамата , цвят и др. Този
регистрационен режим е съпроводен с издаването на свидетелство за регистрация
на съответното МПС / част І и част ІІ / ,които
представляват официални документи ,които имат материална доказателствена
сила за посочените в тях обстоятелства ,свързани с индивидуализацията на
определено МПС /неговите технически характеристики / и по отношение собственика
му.
Освен това , от представеното от ищцата удостоверение за техническа
изправност на ППС / вложено на л. 10 от делото / се вижда,че процесният
автомобил е преминал през периодичен годишен технически преглед на 07.06.2018г.
,което означава ,че той е бил оценен
като превозно средство ,което отговаря на изискванията на ЗДвП и подзаконовите
нормативни актове свързани с него за да бъде допуснато до движение по пътищата
съгласно чл. 138 от ЗДвП.
Заедно с това застрахователят не е твърдял,че при сключване на договора
за застраховка не е бил представен лекия автомобил и че по тази причина не е
могъл да бъде извършен оглед на автомобила и поради това да не е могъл да се
увери във физическото съществуване на
обекта на застрахователния договор и да провери и оцени неговото състояние .
В чл. 2.1 от
приложените в делото Общи условия за автомобила
застраховка „каско+“ е определено какво може да бъде обект на тази застраховка и
процесното МПС напълно отговаря на изискванията да бъде годен обект за застраховане.То е технически
изправно сухопътно превозно средство
,движещо се със собствен двигател ,предназначено за движение по пътищата и
снабдено с български регистрационни номера ,регистрирано съгласно българското
законодатество.
При тези обстоятелства ,според съда се налага извод ,че не е налице
твърдяната от ответника невъзможност на предмета на застрахователния
договор,тъй като от една страна не е налице начална липса на този предмет-
автомобила физически е съществувал към датата на сключване на договора , а
заедно с това не се установява и някаква форма на правна невъзможност на
предмета на договора в смисъл ,че не е налице правна норма ,която да изключва
процесния лек автомобил като годен обект на гражданския оборот /като се имат предвид и описаните по –горе договори за продажба на
същия лек автомобил,които сочат ,че той е бил напълно годен обект на този
оборот /,а така също е и годен обект на застрахователно правоотношение по застрахователен договор“ каско „.
Въпросът
за това дали застрахованото МПС е било технически изправно се поставя от гл.т.на това дали
застрахователят има право да откаже изплащане на застрахователно обезщетение в
хипотезата на чл. 408,ал.1 т. 3 или т. 4
от КЗ в случай ,че се твърди и се докаже от застрахователя ,че
действително е била налице техническа неизправност на процесното МПС ,която се
дължи на виновно поведение на застрахования –напр.извършване на лошокачествен
ремонт , непредоставянето на МПС за
периодичен технически преглед или неизвършването на предписан ремонт за отстраняване на техническа
неизправност ,която при това следва да се намира в причинна връзка със
настъпилото застрахователно събитие.
В конкретния случай , обаче,според съда застрахователят не е доказал
наличието на техническа неизправност на застрахованото МПС ,която да се намира
в причинна връзка с настъпилото самозапалване на автомобила.Тежестта за
доказване на такава техническа неизправност е върху застрахователя , който
твърди нейното наличие и обосновава с
нея възражението си ,че не следва да
заплаща застрахователно обезщетение. Успешното изнасяне на тази доказателствена
тежест, обаче в конкретния случай минава
от една страна през опровергаване на удостоверението за периодичен технически
преглед ,издадено на 07.06.2018г. и действащо както към датата на сключване на
застрахователния договор -20.09.2018г.,така и към датата на застрахователното
събитие-22.04.2019г. , а от друга страна изисква доказване на твърдяното от
застрахователя, че именно лошо техническо
състояние на автомобила поради некачествено извършен ремонт е довело самозапалването в движение.Макар
действително да не установено как и в какъв сервиз е било извършено
възстановяването на автомобила след претърпяната в САЩ щета , посочена като
тотална ,то това не води автоматично до извода ,че настъпилата на 22.04.2019г.
щета- запалване на автомобила по време на движение и пълното му изгаряне , е
следствие именно от некачествено извършен ремонт .
От събраните по делото писмени доказателства ,
обаче ,изобщо не се установява да е извършван такъв ремонт на горивопроводната система на автомобила или пък на други негови
възли и агрегати ,при който да е
допуснато движение на автомобила с техническа неизправност,която да е довела до
описаното в удостоверението ,издадено на 25.04.2019г. / на л. 33 от делото / от
МВР- ГДПБЗН „ възпламеняване на горими елементи от оборудването на автомобила
,вследствие на разхерметизирана горивопроводна система .Следва да се има
предвид ,че от датата на първоначалната регистрация в КАТ на автомобила в
Република България ,което е станало още през м. март 2017г./когато автомобила
очевидно вече е бил възстановен след щетата в САЩ / и до самото застрахователно
събитие,което е настъпило на
22.04.2019г. , е изминало значително време -повече от две години през което
няма данни да е имало други подобни инциденти ,свързани с горивопроводната
сисстема на автомобила и сочещи на повишена опасност от самозапалване
.Следователно ,повече от две години след физическото възстановяване на
автомобила до степен да бъде годен да се движи по пътищата в Република България,
не се е проявила подобна последица от това ,че автомобила е бил възстановяван в
неоторизиран сервиз. Няма доказателства
за извършен какъвто и да бил ,в т.ч. некачествен ремонт и след датата на
преминаване на автомобила на технически преглед ,което е станало на
07.06.2018г. и до датата на застрахователното събитие-22.04.2019г. По делото са
представени от трето неучастващо в делото лице –*** ООД документи ,касаещи
историята на автомобила и извършени диагностика и ремонти ,но намиращите се сред тези документи
три бр. фактури / на л. 129-131 от делото / сочат за посещения на оторизиран ***
сервиз , а не за извършени ремонти в
друг неоторизиран сервиз ,както твърди ответникът по делото, а и не са свързани
с горивопроводната система на автомобила.
Поради изложеното ,съдът намира ,че остава недоказано твърдението на
ответника за извършен некачествен ремонт на процесното МПС при който да е била
увредена/ разхерметизирана / горивопроводната система на автомобила,което
разхерметизиране е посочено като вероятната
непосредствената причина за запалването на автомобила по време на
движение.В т.вр. съдът съобрази и експертното заключение на в.л. инж.В.И.
,който в т. 3 от заключението си сочи
,че не е технически възможно по категоричен начин да се даде становище за
техническата причина за настъпване на застрахователното събитие.Вярно е ,че в
съдебно заседание на 09.12.2019г. вещото лице отговаряйки на въпроси на
процесуалния представител на ответника и на въпроси на съда сочи, че е възможно при възстановяване на
детайли на автомобила ,които са органически
свързани с рамата да се стигне до контактност със системи /електрическа
, охладителна ,електронна / и е технически възможно да има увреждане на
облицовки на ел. мрежа ,но това е само вероятност ,която не е подкрепена с конкретни
доказателства по делото и съдът я приема като недоказана от ответника.
В т.см. не е налице според съда такова изключение по смисъла на т.9.1.20 от
раздел І на приложимите Общи условия по застраховката ,според които
застрахователят не предоставя застрахователно покритие за щети ,настъпили в резултат на „ експлоатация и управление на
технически неизправно МПС / вкл. без валиден талон за технически преглед/
,незаредено с необходимите смазочни материали , охладителна течност ,подходящо
гориво и други ,от некачествени такива или от замръзването им ,или експлоатация
на МПС с износени или неподходящи за сезона гуми .“ Ответникът не е доказал
наличието на нито едно от горните обстоятелства ,изключващи неговата
отговорност по договора за застраховка.
Що се отнася до възражението , че е налице в
конкретния случай „надзастраховане „ по
смисъла на чл. 388, ал.1 от КЗ ,съдът намира ,че и в т.сл. ответникът не е доказал твърдяното от него обстоятелство . По
делото е представено удостоверение № 0671/ 21.06.2019г. ,издадено от лицензиран
оценител според което процесното МПС към 21.09.2019г. има застрахователна
стойност в размер на 30 000 лв. ,като е посочено, че тази застрахователна
стойност е определена съгласно методиката на ***“*** „.Следва обаче да се
отчете ,че въпросното удостоверение се отнася към друга дата ,различна от
датата на сключване на договора за застраховка – 20.09.2018г. /, а именно към
датата на сключване на застрахователния договор следва да се преценява има ли
надзастраховане ,респ.“ подзастраховане „ / , както и това ,че въпросната
застрахователна стойност ,посочена в това удостоверение е определена по
методика на друг застраховател и не обвързва ответника по делото.
Заедно с това,обаче, от ответника по делото не
са ангажирани други доказателства за това,че договорената между
страните по застрахователния договор „застрахователна сума „ в размер на
30 000 лв. е по-голяма от действителната застрахователна
стойност на МПС,съответно от възстановителната застрахователна стойност,в
какъвто случай съгласно чл. 388, ал.1 от КЗ би имало основание да се приеме ,че е
налице надзастраховане.
Вярно е ,че в заключението на вещото лице инж. В.И. при
отговора на въпрос 4 от задачата ,поставен от ответника по иска/ каква е
действителната застрахователна стойност на автомобила към датата на сключване
на застрахователния договор - 20.09.2018г., като се вземе предвид установената
в историята на автомобила тотална щета
от 10.09.2015г.в САЩ/ се сочи ,че „реалната стойност на лек
автомобил марка „*** „ модел ***“ , с рег.№
***, като се вземе
предвид установената в историята на автомобила
тотална щета от 10.09.2015г.в САЩ и впоследствие възстановяване на МПС с
наличие на документи за последващ технически преглед, е 25 597 лв. Използваното от в.л.в заключението му понятие
“реална стойност „ ,обаче, не
отговаря на нито едно от посочените легално определени в чл. 400,ал.1 и 2 от КЗ
понятия „действителна застрахователна стойност „ и „ възстановителна
застрахователна стойност „ ,които е необходимо да бъдат преценявани от съда за
да се установи има ли надзастраховане на процесния лек автомобил. Най-близо до
тези легално определени понятия ,които са от значение за преценка по спорния
правен въпрос има ли надзастраховане , е използваното в заключението на вещото лице понятие „стойност по метода на заместителната стойност „ / вж. л. 3
от експертното му заключение /,където вещото лице изяснява ,че концепцията на
заместителната стойност или стойността за придобиване на нов автомобил се
базира на предположението ,че той струва не повече от заместването му с нов със
същите или възможно най-близките функции и технически и икономически параметри
като тези на оценявания автомобил. Именно с оглед прилагане на метода на заместителната стойност в табл. 2.1 от заключението си вещото лице
сочи ,че тази стойност е 30 320 лв. към 20.09.2018г., когато е сключен
застрахователния договор и който момент е релевантен за преценката дали
има надзастраховане. При това следва да
се отчете и това ,че вещото лице при посочване на горната стойност по метода на
заместителната стойност е отчело
физическо ,морално и икономическо изхабяване ,докато чл. 400, ал. 2 от КЗ при определяне на „възстановителната
застрахователна стойност „ изрично сочи ,че не се прилага обезценка
,докато в настоящия случай вещото лице е приложило такава обезценка и едва след това е получило
стойността 30 320 лв. към 20.09.2018г.,която именно съдът
приема като действителна застрахователна стойност по смисъла на чл. 400, ал.1
от КЗ, отговаряща на използваното от вещото лице понятие „амортизирана
заместителна стойност „.
Освен това съгласно чл. 400, ал. 3 от КЗ ,когато друго не е уговорено,приема се ,че
застрахователната сума по договора е определена съгласно действителната стойност на имуществото,т.е. законът въвежда
оборима презумпция за съответствие на посочената в договора застрахователна
сума /която в случая е 30 000 лв./ на действителната стойност на
застрахования автомобил. Тази презумпция според съда в конкретния случай не
е оборена от ответника по иска ,тъй като нито в договора има някаква различна уговорка по смисъла на чл. 400 , ал.
3 от КЗ ,нито има други стоящи извън договора
писмени доказателства за такава уговорка между страните автомобилът да
бъде надзастрахован ,нито пък от анализа на експертното заключение,направен по
–горе има основание да се приеме ,че е налице такова несъответствие между
застрахователната сума и действителната застрахователна стойност на автомобила.
Във вр. с това следва да се има предвид и закрепеното в чл. 400, ал. 3,изр. Второ от КЗ право на
застрахователя да извърши оглед на
застрахованото имущество за да установи действителната застрахователна
стойност. В случая застрахователят не твърди да е бил лишен от това свое
право и да не е имал възможност да извърши оглед на автомобила.При такъв оглед
,ако се приеме ,че е положил дължимата грижа за собствените си работи
,застрахователят който се занимава с тази дейност по занятие и разполага с
необходимите специалисти, би следвало да
е в състояние да определи действителната застрахователна стойност на
застрахования лек автомобил за който сключва застрахователния договор и да не
допусне надзастраховане. При полагане на тази дължима грижа, застрахователят
очевидно е могъл съвсем лесно/както направи това с писмения си отговор по
делото,представяйки справка от *** / да се запознае и с историята на процесния лек
автомобил и да поиска при определяне на застрахователната сума в договора да
бъде отчетен факта на претърпяната в САЩ тотална щета.
Заедно с това от събраните по делото доказателства няма основание да се
счита, че има някакво умишлено поведение на застрахования за въвеждане на застрахователя
в заблуждение относно действителната застрахователна стойност на
автомобила,който е бил представен за оглед при сключване на застрахователния
договор.
Поради тези съображения ,съдът приема ,че не е налице надзастраховане по
смисъла на чл. 388, ал.1 от КЗ и няма основание за намаляване на посочената в
договора застрахователна сума до друг,по –нисък
размер от договорената
30 000 лв. ,която следва да бъде
съобразена като горна граница до която се простира отговорността
на застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение.
Оттук нататък и до посочената горна граница от 30 000лв. следва
вече да се определи конкретния размер на дължимото от застрахователя
обезщетение ,което съгласно чл. 386, ал. 2 от КЗ е равно на действително претърпените
вреди към деня на настъпване на събитието.
При това съдът съобрази заключението на
вещото лице по въпроси 5 и 6 от възложената му задача ,според които щетата на
лек автомобил марка „*** „ модел ***“ с рег.№ *** от дата 22.04.2019г. е
технически тотална ,т.е. не възможно възстановяване на МПС ,като остатъците от
купето , части и възли представляват скрап
,както и че реалната стойност на
нанесената щета на процесния лек автомобил е 23 569 лв. Тази стойност е
определена от в.л. с комбинирано прилагане на три оценителни метода – на
амортизираната заместителна стойност ,на пазарните аналози и на ликвидационната
стойност ,като след получаване на средно претеглената стойност от 26 632
лв. е приспадната и допълнителна амортизираща стойност ,съобразно данните по
делото за извършени възстановителни работи ,която е 2 663 лв. ,както
и стойността на евентуално предаден
скрап -400лв. при което остава
сумата 23 569лв. - реална стойност
на щетите .
По делото не са представени доказателства за дерегистрация на лекия
автомобил вследствие настъпила тотална щета на МПС ,но ответникът не е
оспорил настъпването на такава тотална
щета .Поради тези обстоятелства съдът приема,че действително е налице тотална
щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 от КЗ,но тъй като и в такъв случай
застрахователят дължи съгласно чл. 386,ал.2 от КЗ заплащане на застрахователно
обезщетение ,което е равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието ,то дължимото застрахователно обезщетение в конкретния
случай е именно 23 569лв.,колкото е
определената от в.л. реална стойност на
щетите .
От тази сума следва да се приспадне и една
неплатена от ищеца разсрочена
застрахователна вноска за което обстоятелство има признание от ищеца и която е
в размер на 444,34лв. в резултат на което прихващане между насрещните вземания на страните по
делото , остава ответникът да дължи
на ищеца сумата 23 124,66 лв.
Именно до този размер следва да бъде уважен предявеният от Ц.В.Д. *** , чрез пълномощника и адв. И.А. против „***„ЕАД – гр.София 1463,р-н ***
,бул.“*** „ № *** иск с правно осн.
чл. 405,ал.1 във вр. с чл. 386,ал.1 от
КЗ ,като за разликата до 23 569 лв. искът следва да бъде отхвърлен поради
извършеното прихващане със сумата 444,34 лв., а за разликата над 23 569
лв. до претендираните 30 000 лв. искът следа да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Върху сумата 23 124,66 лв. ответникът дължи и законната лихва върху
него от датата на завеждане на исковата молба -16.07.2019г. до окончателното
плащане на сумата.
С оглед този изход на делото , ищцата има
право да получи част от направените от нея деловодни разноски ,съразмерно с
уважената част на иска ,като това важи както по отношение на направените от нея
деловодни разноски в исковия процес, така и за направените деловодни разноски в
обезпечителното производство по ч.гр.д.№151/ 2019г. на ПлОС по което е било
допуснато обезпечение на бъдещ иск /който е предявен по т.д.№173/2019г.на ПлОС
/, а така също и по образуваното изпълнително дело при ЧСИ Ц.Н. за привеждане в изпълнение на обезпечителната
заповед.
При определяне размера на тези разноски съдът съобрази и направеното от
противната страна по делото възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК ,както в исковия процес ,така и
относно обезпечителното и изпълнителното производство.
Като съобрази размера на искова претенция и съгласно чл. 7, ал. 2 т. 4
от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения , съдът
намира ,че минималният размер на адвокатското възнаграждение в настоящия исков
процес е 1430лв. ,към които следва да се прибавят на осн. чл. 7, ал. 8 от същата наредба още 100лв. /
тъй като по делото са проведени три съдебни заседания / или минималният размер
на адвокатското възнаграждение в случая е 1530лв. Като съобрази конкретната
фактическа и правна сложност на делото в което от ответника бяха въведени
множество възражения- шест на брой срещу които ищцата,чрез пълномощника си следваше да се брани,съдът намира ,че
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1800лв. не са прекомерни за този процес.За горницата над
1800 лв. до договорените и платени 2400лв.за исковия процес , обаче ,е налице
такава прекомерност. Към тези 1800лв. следва да се прибавят другите разноски в
исковото производство -1200лв. –д.т. ; 400лв.-депозит за вещо лице , или общият размер на разноските в исковото
производство става 3400лв.
По отношение разноските за адвокатско възнаграждение в обезпечителното
производство /посочени в размер на 1800лв. / съдът намира ,че те следва да
бъдат редуцирани до 1000лв. ,като се има предвид от една страна размера на иска , а от друга –че
обезпечението е допуснато чрез запор върху сметки на длъжника в множество банки,т.е.налице
е комплицираност на обезпечителната мярка. При това съдът намира ,че при
определяне на разноските в обезпечителното производство е приложима нормата на
чл. 7 ,ал. 7 във вр. с ал.2 т.4 от
горната наредба,която сочи че възнаграждението се определя по правилата на ал.
2 на базата на половината от стойностите на претендираните суми .В случая половината от стойността на
претендираната в обезпечителното производство сума е 15 000 лв. ,поради което минималният размер на
адвокатското възнаграждение е равен на 980 лв.,но съдът с оглед посоченото по
–горе относно вида на наложената обезпечителна мярка приема ,че адвокатското
възнаграждение следва да се редуцира до 1000лв. Към тези 1000лв. се прибавят
другите направени в обезпечителното производство разноски : 45 лв.
–такси за образуването му и за издаване на обезп.заповед или общият размер на разноските в
обезпечителното производство става 1045лв.
По отношение на разноските за адвокатско
възнаграждение в изпълнителното производство ,съдът ги определи съгласно чл. 10
, ал. 1 т. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2 т.
4 от наредбата ,при което минималния
размер на адвокатското възнаграждение в случая е 1 / 2 от 1430лв. или 715лв. Към тях следва да се
прибавят заплатените от молителя в изпълнителното производство такси в размер
на 174 лв. според доказателството на л.
32 от делото или общият размер на разноските в изпълнителното производство след
редукция на адвокатското възнаграждение става 889 лв.
Общият размер на всички разноски / за исковия процес ,за
обезпечителното производство и
изпълнителното пр-во /,който следва да се съобразят при присъждане на деловодни
разноски на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ,след редукцията на разноските за
адвокатско възнаграждение , е 5334лв.
С оглед уважения размер на иска, ищецът има право на 4111,56лв.от
посоченият по –горе общ размер на разноските.
Ответникът също така има право на деловодни
разноски ,съразмерно с отхвърлената част на иска,която е 6 875,34лв.Тези
разноски се получават в размер на
442,31лв. С оглед на това ответникът остава да дължи на ищеца по компенсация
деловодни разноски в размер на 3 669,25лв.
Поради изложеното , Плевенски окръжен съд
РЕШИ :
ОСЪЖДА на осн. чл. 405,ал.1 във
вр. с чл. 386,ал.1 от КЗ „***„ЕАД – гр.София 1463,р-н *** ,бул.“*** „
№ *** , с ЕИК-***, да заплати на Ц.В.Д. ,
ЕГН-********** *** А ,със съдебен адрес-*** , адв.И.А. , сумата 23124,66 лв./двадесет
и три хиляди , сто двадесет и четири лева, и шестдесет и шест стотинки/ ,представляваща
дължимо застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско+„ от 20.09.2018г./застрахователна
полица №***/ ,сключен относно лек
автомобил марка „*** „ модел ***“ с рег.№ *** с номер на рама /шаси №***, поради
настъпилото на 22.04.2019г.
застрахователно събитие ,изразяващо се в пълното изгаряне на автомобила
вследствие на самозапалване по време на движение,ведно със законната лихва
върху тази сума ,считано от датата на предявяване на исковата молба -
16.07.2019г. до окончателното изплащане на тази сума , като за РАЗЛИКАТА над 23 124,66 лв. до 23 569 лв. отхвърля
иска поради извършеното съдебно прихващане със сумата 444,34
лв./представляваща неплатената от застрахования последна четвърта застрахователна вноска/, а за РАЗЛИКАТА над 23
569 лв. до претендираните 30 000 лв. ,отхвърля иска,като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „***„ЕАД – гр.София 1463,р-н *** ,бул.“*** „ № ***, с ЕИК-*** да
заплати на Ц.В.Д., ЕГН-********** ***
А ,със съдебен адрес-*** , адв.И.А. , сумата 3 669,25лв.- деловодни разноски по
компенсация.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ в ОКРЪЖЕН СЪД :