РЕШЕНИЕ № 658
Гр.
Пловдив, 01.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ, ГО, седми въззивен граждански състав, в публичното заседание на трети юни две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стефка Михова
ЧЛЕНОВЕ: Борис
Илиев
Христо Иванов
при секретаря
Ангелина Костадинова, като разгледа докладваното от младши съдия Иванов
въззивно гр. дело № 453 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по
въззивна жалба, подадена от П.П.П. чрез адв. Д.Г. против решение № 9/02.01.2020
г., постановено по гр.д. № 4454/2019 г., по описа на Пловдивски районен съд, в
частта, с която е осъден жалбоподателят да заплати на „ОТП Факторинг България“
ЕАД сумата от 1000 лв.- просрочена главница по Договор за издаване и обслужване
на кредитни карти револвиращ кредит за физически лица от 21.11.2012 г. и сумата
от 819,73 лв.- санкционираща лихва за забава за периода от 20.03.2016г. до
20.03.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда- 20.03.2019 г. до окончателното й изплащане и
сумата от 350 лв.- разноски по делото,
Във въззивната жалба са релевирани
подробни съображения за неправилност и необоснованост на обжалваното решение,
постановено в противоречие на материалния и процесуалния закон и се иска от въззивния съд решението да се
отмени и да се постанови ново с отхвърляне на иска в обжалваните части. Няма
заявени доказателствени искания. Претендират се разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е
постъпил отговор на въззивната жалба от „ОТП Факторинг България“ ЕАД чрез
процесуален представител юриск. Й., с който се взема становище за нейната
неоснователност и се иска потвърждаване на решението в обжалваната част. Няма
доказателствени искания. Претендират се разноски.
Пред РС- Пловдив е подадена искова молба
от „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК ********* против П.П.П., ЕГН:**********, с
която са предявени искове с правна квалификация по чл. 79, ал.1, пр.1 и чл. 86 ЗЗД във вр. с чл.240 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1000
лв.- просрочена главница по Договор за издаване и обслужване на кредитни карти
револвиращ кредит за физически лица от 21.11.2012 г. и сумата от 820,47 лв.-
санкционираща лихва за забава за периода от 20.03.2016г. до 20.03.2019 г.,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда- 20.03.2019 г. до окончателното й изплащане и разноските
по делото.
Ищецът твърди, че на 21.11.2012г. ,
между ответника П.П.П. и „БАНКА ДСК” ЕАД, е сключен договор за издаване и
обслужване на кредитни карти револвиращ кредит за физически лица, усвоен чрез
кредитна карта /DSK MaxiCard/
№970/21.11.2012 г.., въз основа на който дружеството е предоставило заем
в размер на 1 000 лв. при условия,
подробно уговорени в договора за кредит. Банката е изпълнила задълженията си по
договора, като е предоставила на кредитополучателя кредитен лимит от 1 000 лв.
Посочва, че ответникът не е направил вноски за издължаване на задължението по
договора. Твърди, че с договора кредитополучателят
се задължил, че ако не погаси задължението си в четири поредни месеца, считано
от месечната падежна дата, не револвира кредита си или револвира със сума,
по-малка от минималните суми за револвиране за съответния период, правото на
ползване на кредита се преустановява и цялото задължение, формирано към падежната
дата, започва да се олихвява с лихва в размер на действащия лихвен процент,
увеличен с допълнителната надбавка за забава. Впоследствие, неизпълнението от
страна на ответника Банка ДСК ЕАД е предприела необходимите действия за
събиране на кредита по съдебен ред. На 12.03.2014г. „Банка ДСК” ЕАД е подал
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по ред на чл. 417 от ГПК срещу
кредитополучателя. Образувано е ч.гр.д. №3959/2014г. , по което съдът се е
разпоредил да се издаде Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист. Впоследствие заповедта за изпълнение и
изпълнителния лист са обезсилени, поради непредявяване на иск в срок.
Твърди се, че на 15.09.2014г. между
кредитора „БАНКА ДСК” ЕАД и ищеца „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД е сключен
договор за цесия, по силата на който ищецът придобил вземанията по договора
спрямо ответника. Последният бил надлежно уведомен и за прехвърлянето с писмо с
обратна разписка от цесионера, за което същият бил изрично упълномощен от
предишния кредитор „БАНКА ДСК” ЕАД. В
случай, че съдът не приеме уведомяването с писмо с обратна разписка, да се
счита, че с исковата молба ответникът е уведомен. Моли се претенцията да бъде
уважена
Ответникът
оспорва валидното прехвърляне на процесното вземане, както и материално правната
легитимация на ищеца и обявяването на кредита за предсрочно изискуем с връчване
на уведомление по чл. 60, ал. 2 ЗКИ. Твърди ,че уведомяването за извършеното
прехвърляне на вземания. Моли се да се отхвърлят исковете като неоснователни и
недоказани
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно
и допустимо /постановено е в рамките на правораздавателната власт на съдилищата
по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за
съдебна защита/. На следващо място съдът следва да извърши проверка досежно
правилността на обжалвания съдебен акт.
Решението е правилно, като
на основание чл.272 от ГПК въззивният
състав препраща към мотивите, изложени от Пловдивски районен съд.
Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
По делото няма спор, а и от
събраните по делото доказателства се установява, че между страните
В
случая по делото
няма спор, че
между страните е бил сключен договор за издаване и обслужване на кредитни
карти- револвиращ кредит за физически лица, усвоен чрез кредитна карта /DSK
MaxiCard/ №970/21.11.2012 г., въз основа
на който дружеството е предоставило заем в размер на 1 000 лв. при ГПР- 24,30 % и условия подробно
уговорени в договора за кредит. Безспорно е и че банката е предоставила на
кредитополучателя кредитен лимит от 1 000 лв. , като кредитът бил усвоен на
25.07.2013г., когато била изтеглена сумата в размер от 1000 лв.
Жалбоподателят не е ангажирал твърдения
и доказателства относно факти за погасяване на задължението по договора.
Не са основателни са
релевираните оплаквания на
жалбоподателя, че процесният
договор противоречи на разпоредбата на
чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК и чл.11, ал.1, т.9, тъй като съгласно първата посочена
разпоредба договорът за потребителски кредит
следва да съдържа
условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите
на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването, а според чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и
индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен
процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения
процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти,
тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти.
В конкретиката на настоящия случай няма как
да има предварително изготвен погасителен план и погасителни вноски, тъй като
получателят на кредитен лимит/кредитна карта/ решава кога да тегли и внася суми
по кредита, като съответно има задължение
да заплаща сума за револвуране в размер
на 5 процентни пункта от дължимата сума, включваща усвоена главница и лихва
върху усвоената главница. Доколкото в договора
е уговорен фиксиран
годишен лихвен процент/който не е
променян/ и ГПР, като не
е предвидено заплащане
на суми, дължими при
различни лихвени проценти, то не е било
необходимо/ а и в слуачая невъзможно/
да се посочва последователността
на разпределение на вноските между различните неизплатени суми. Съгласно практиката на
Съда на ЕС по Директива 2008/48/ЕО относно договорите
за потребителски кредити /Решение по
дело С-42/15 от 09.11.16г., Решение от 05.09.19г. по дело С-331/18/ в договора
за кредит, предвиждащ погасяването на главницата чрез вноски, не трябва да се
уточнява под формата на погасителен план каква част от съответната вноска е
предназначена за погасяване на главницата,
като не се допуска национална
правна уредба, съгласно която договорът за кредит трябва да съдържа разбивка на
всяка погасителна вноска, която показва погасяването на главницата, лихвите и
другите разходи.
Установено е, че Банка ДСК ЕАД в
качеството на цедент е прехвърлила на ищцовото дружество в качеството на
цесионер посочени в приемо – предавателен протокол вземания срещу уговорената
покупна цена, сред които е и процесното вземане, както и че „ОТП Факторинг
България“ ЕАД има право да подпише писмените съобщения по чл. 99, ал. 3 ЗЗД от
името на банката до длъжниците по прехвърлените вземания. Беспорно е и че цедентът
е прехвърлил на цесионера и правото да обявява на длъжниците предсрочната
изискуемост на вземанията при настъпване на условията за това, предвидени в
съответните договори за кредит, от които произтичат вземанията. Предсрочната
изискуемост може да се обяви и с връчването на препис от исковата молба на
ответника, както е станало и в случая. Ирелевантно за предмета на спора е дали
това е станало по-рано. Правилно РС-Пловдив е приел, че изискването на чл.60,
ал.2 ЗКИ предсрочната изискуемост има
действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, тъй като към този момент/връчването на
преписа от ИМ/ са настъпили обективните факти, които обуславят настъпването на предсрочната изискуемост.
Освен
това с връчване на препис от исковата молба и приложеното към нея уведомление
по чл. 99, ал. 3 ЗЗД ответникът е бил уведомен за прехвърляне на вземанията.
Тези обстоятелства се установяват от приетите като писмени доказателства по
делото-договор за цесия, приложение към него и уведомление, е налице валидно
прехвърляне на вземанията по процесния договор за кредит, като това не се
оспорва изрично от ответника./ Така Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т.
д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, постановено по реда на чл. 290 ГПК./
Не са основателни оплакванията на
жалбоподателя, че липсата на уведомление за цесията не може да породи правни
последици. На първо място вече се установи, че П.П.П. е бил известен за
цесията, като освен това жалбоподателят не въвежда твърдения, че вече е
изпълнил на стария кредитор, които евентуално биха имали значение в случая.
След като бъде известен за цесията, длъжникът не може да възразява на
претенцията на цесионера за реално
изпълнение на основание липсата на уведомяване. / Така Решение №
40/13.05.2010г. по т.д.№ 566/2009г.на ВКС;Определение № 987/18.07.2011г.по
гр.д.№ 867/2011г.на ВКС/. В случая в договора за цесия е посочена, както цената
му, така и предмета, в който е включено и вземането по процесния договор за кредит и дори длъжника
да не бъде уведомен това не може да доведе до недействителност на цесията,
защото няма плащане, което да освободи П.П.
от дълга.
Пред РС-Пловдив е прието заключение на
съдебно – счетоводната експертиза, което първоинстанционният съд правилно е кредитирал
като обективно и компетентно изготвено. От него се установява, че актуалният
размер на усвоената и неиздължена главница е в размер на 1000 лв., а
санкционираща лихва за забава за процесния период е 819,73 лв.
С оглед на гореизложеното решението на РС-Пловдив следва да се потвърди
като правилно.
На основание чл.
78, ал.3
ГПК в полза на въззиваемата страна/ищец в
първоинстанционното производство/ следва да се присъдят направените
по делото разноски в настоящото производство и обезпечителното производство. Съгласно
разясненията, дадени в т.5 от ТР № 6/2013, отговорността за разноски при
обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решението (по
обезпечения иск), с което се разглежда спора по същество и съобразно неговия
изход, тъй като привременно осъществената мярка е постановена с оглед този
изход и в защита на правните последици от решението. Следователно, разноските в
обезпечителното производство по обезпечаване на бъдещ иск или в хода на висящ
исков процес подлежат на възмездяване само в съответното исково производство,
чийто предмет са обезпечените искове и съобразно тяхното уважаване или
отхвърляне. При този изход на делото на основание чл. 25 от Наредбата за
заплащането на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК следва да се присъдят
разноски на въззиваемата страна за юрисконсултско възнаграждение в размер от
100 лв и сумата от 45 лв.- разноски в обезпечителното производство, както следва:
сумата от 40 лв. – държавна такса и
5 лв за издаване на обезпечителна
заповед.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
9/02.01.2020 г., постановено по гр.д. № 4454/2019 г., по описа на Пловдивски
районен съд, в частта в която е осъден П.П.П., ЕГН:********** да заплати на
„ОТП Факторинг България“ ЕАД сумата от 1000 лв.- просрочена главница по Договор
за издаване и обслужване на кредитни карти револвиращ кредит за физически лица
от 21.11.2012 г. и сумата от 819,73 лв.- санкционираща лихва за забава за
периода от 20.03.2016г. до 20.03.2019 г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 20.03.2019
г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
П.П.П., ЕГН:********** ДА ЗАПЛАТИ НА „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК
********* сумата от 145 лв.- разноски във
въззивното производтсво, представляваща юрисконсулско възнаграждение в размер
на 100 лева и сумата от 45 лв.- разноски в обезпечителното производство, както следва:
сумата от 40 лв. – държавна такса и
5 лв за издаване на обезпечителна
заповед.
В останалата част решението е
влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.