№ 18079
гр. София, 03.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАЯ Й. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Й. МИХАЙЛОВА Гражданско дело №
20221110162442 по описа за 2022 година
Предявени са от „Й...“ ЕАД (предишно наименование „Т...“ срещу Д. И.
Р.. установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на
вземане на ищеца спрямо ответника за следните суми:
- 460.97 лв., представляваща дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за които са издадени
фактури № **********/05.03.2020 г., № **********/05.04.2020 г. и №
**********/05.05.2020 г. за периода от 05.02.2020 до 04.05.2020 г.;
- 140.22 лв., представляваща незаплатени лизингови вноски по договори
за лизинг от 22.01.2020 г., във връзка с абонамент за номер +...., и от
22.01.2020 г., във връзка с абонамент за номер +...;
- 658.97 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договорни абонаменти от дата 22.01.2020 г. за мобилен номер +...., от
06.01.2020 г. за мобилен номер +.., от 27.03.2019 г. за мобилен номер +... и от
11.05.2019 г. за мобилен номер +..,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 13.12.2021 г., до окончателното изплащане на
вземането, за което в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК от 17.02.2022 по ч.гр.д. № 71118/2021 г. по описа на СРС, 56 с-в.
1
Претендира разноски.
Ищецът твърди, че с ответника били сключени договори за предоставяне
на мобилни услуги за мобилни номера +... от 27.03.2019 г., +.. от 11.05.2021
г., +.. от 06.01.2020 г. и +.... от 22.01.2022 г. Били сключени и договори за
лизинг на базови аксесоари, на мобилни устройства HUAWEI и NOKIA. За
потребените услуги на ответника били издадени фактури №
**********/05.03.2020 г., № **********/05.04.2020 г. и №
**********/05.05.2020 г. за периода от 05.02.2020 до 04.05.2020 г.
Ответникът бил поканен доброволно да заплати дължимите суми, но плащане
не последвало. Ищецът се възползвал от правото си предсрочно да прекрати
договорите и начислил претендираните неустойки. Вследствие
прекратяването на договорите, ищецът обявил дължимите суми по договорите
за лизинг за предсрочно изискуеми. За сумите издал крайна фактура №
**********/05.07.2020 г.
Вследствие на гореизложеното ищецът в настоящото производство е
предявил заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и в
негова полза е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 71118/2021 г. по
описа на СРС, 56 с-в, за процесните суми. Срещу заповедта е постъпило
възражение по чл. 414 ГПК, поради което са предявени настоящите искове.
Претендира разноски от заповедното и исковото производство.
В едномесечния преклузивен срок по чл. 131 ГПК ответникът Д. И. Р..
не е депозирал отговор на исковата молба.
С молба от 18.09.2023 г. ответникът Д. И. Р.. е заявила, че изцяло е
изплатила претендираните от ищеца суми.
Съдът, съобразно чл. 235 от ГПК във връзка с наведените в исковата
молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено
следното:
От представените от ответницата към молбата, депозирана на
18.09.2023 г., писмени доказателства се установя, че след завеждане на
исковата молба ответницата е заплатила на ищеца на 07.09.2023 г. сума в общ
размер от 1 260.16 лв., представляваща претендираните с исковата молба
главно и акцесорни вземания, което обстоятелство съдът следва да вземе
предвид разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК. Ето защо така предявените
2
искове следва да се отхвърлят, поради извършено след завеждане на исковата
молба от страна на ответника плащане, като в полза на ищеца обаче следва да
се присъди законната лихва върху главницата от 13.12.2021 г. до датата на
плащането – 07.09.2023 г.
Относно разноските по производството
При този изход на спора в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
следва да се присъдят своевременно поисканите разноски за производството в
размер на сумата от 484.80 лв., представляваща внесена държавна такса и
заплатено адвокатско възнаграждение, тъй като ответникът е дал повод за
завеждане на делото предвид постъпилото плащане в хода на производството
по делото, по аргумент на обратното на чл. 78, ал. 2 от ГПК ответникът дължи
на ищеца разноски. Дължимите по заповедното производство разноски са в
размер на 216.13 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Й...“ ЕАД (предишно наименование
„Т...“, ЕИК ..., със съдебен адрес: гр. София, ...., срещу Д. И. Р.. , ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж.к. ...., искове с правно основание чл. 422, ал.
1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за следните суми:
сумата от 460.97 лв., представляваща дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за които са издадени
фактури № **********/05.03.2020 г., № **********/05.04.2020 г. и №
**********/05.05.2020 г. за периода от 05.02.2020 до 04.05.2020 г.; сумата от
140.22 лв., представляваща незаплатени лизингови вноски по договори за
лизинг от 22.01.2020 г., във връзка с абонамент за номер +...., и от 22.01.2020
г., във връзка с абонамент за номер +...; и сумата от 658.97 лв.,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорни
абонаменти от дата 22.01.2020 г. за мобилен номер +...., от 06.01.2020 г. за
мобилен номер +.., от 27.03.2019 г. за мобилен номер +... и от 11.05.2019 г. за
мобилен номер +...
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че Д. И. Р.. ,
ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ...., дължи на „Й...“ ЕАД
3
(предишно наименование „Т...“, ЕИК ..., със съдебен адрес: гр. София, ....,
законна лихва върху главницата от 13.12.2021 г. до заплащане на вземането
– 07.09.2023 г.
ОСЪЖДА Д. И. Р.. , ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ...., да
заплати „Й...“ ЕАД (предишно наименование „Т...“, ЕИК ..., със съдебен
адрес: гр. София, ...., сумата от 484.80 лв. – разноски за
първоинстанционното разглеждане на делото и разноски за заповедното
производство в размер на 216.13 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4