Решение по дело №699/2021 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 260010
Дата: 29 март 2022 г. (в сила от 27 април 2022 г.)
Съдия: Богдан Здравков Велев
Дело: 20211720200699
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 април 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

 

Номер       /29.03.  Година 2022          Град П.В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пернишки районен съд        ІІI-ти наказателен   състав

На 01.09.                                  2021 година

В публично заседание в следния състав:

 

      Председател: БОГДАН ВЕЛЕВ

 

                          Съдебни заседатели:

 

Секретар: Наташа Динева

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия ВЕЛЕВ НАХД дело номер 0699 по описа за 2021 година, взе предвид следното:

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

 С Наказателно постановление № 67/23.03.2021 год. на Директор на "Регионална Инспекция по околната среда"/РИОСВ/-София, на основание  чл. 200, ал. 1, т. 6 от "Закона за водите" за извършено нарушение на  чл. 48, ал. 1, т. 3 от "Закона за водите" на Община П.с ЕИК *********/адрес: гр. П.**е наложена наказание "Имуществена санкция" в размер 1 000 лв./хиляда лева/ за това, че: на 18.06.2020г. от Пункт № 1-Ревизионна шахта- точка с координати N -42°ЗЗ'47, 897", Е- 23°10'3, 49" на ОБЕКТ: Канализационна система на селище "Делта хил", находяща се в с. Кладница-общ. Перник, обл. Перник, Община Перник, като по този начин се счита, че Община- П.не е изпълнила задължението си да поддържа необходимото качество на заустваните във водоприемника, а именно река Маниш ,пречистени отпадъчни води, формирани от дейността на ПСОВ- Делта хил“, като не е спазила индивидуалните емисионни ограничения /ИБО/, определени в Разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води /РЗОВ/ № 43150004/01.02.2019 г. на Директора на Басейнова Дирекция Западнобеломорски район /БД "ЗБР"/.

Против процесното наказателно постановление в срок е постъпила Жалба от "Община ПЕРНИК, с ЕИК *********, в която се оспорва законосъобразността и обосноваността на издаденото наказателно постановление.

 Излагат се доводи, че НП следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, доколкото същото е немотивирано. Излагат се твърдения, че нарушението визирано в акта и наказателното постановление не е извършено. Сочи се също така, и  че в административно наказателната процедура са допусни съществени нарушения на процесуални правила, които са свързани с императивните реквизити от съдържанието на акта и наказателното постановление, че посочения в НП адресат на санкция е неправилен.

Въззиваемата страна „Регионална Инспекция по околната среда"/РИОСВ/, редовно призована не изпраща представител.

Страната-жалбоподател, редовно призована за съдебното заседание, не се явява, но изпраща писмено становище /л.51 но с.д./, с което изразява, мнение да се даде ход на делото, както излага доводи да бъде отменено изцяло НП, доколкото същото е незаконосъобразно. Застъпва се теза, че жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение. Моли и за присъждане на разноски.

Пернишкият районен съд, в настоящия съдебен състав, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и 18 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:

 На 18.06.2020 г. от служители на РИОСВ-София и, ИАОС е извършен емисионен контрол, върху състоянието на отпадъчните води, формирани от дейността на Канализационна система на селище "Делта хил". Към момента на проверката било констатирано, че ПСОВ работи, като на входа постъпват води от канализационната мрежа на селище "Делта хил". След пречистване в ПСОВ водите постъпват в Пункт № 1 ревизионна шахта и от нея с изпомпване се заустват в р. Маниш. От контролните органи е взета и съставна водна проба от Пункт RW43150004_1, ревизионна шахта след ПОСВ, преди заустване в река Маниш, със съответните географски координати. За извършената проверка бил съставен протокол N ПК-1/18.06.2020г. на РИОСВ- София и Протоколи за вземане на проба/извадка от води N983/18.06.2020г. и N984/18.06.2020г. на ИАОС.

От резултатите на физико-химичния анализ е установено отклонение от заложените ИЕО в РЗОВ по следния показател: БПК5: резултат от изпитване-74mg/dm3  при ИЕО-25mg/dm3.

За така констатираното нарушение бил съставен АУАН №153/2020г. като в него била посочена и съответната правна квалификация, а именно нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 3 от Закона за водите /ЗВ/. Така съставения АУАН бил връчен на представител на Община- Перник, с пълномощно- А.А.. Същата е подписала съставения АУАН, като собственоръчно е посочила, че на 24.09.2020г. е получила препис от акта. В мястото за възражения, бланкетно се сочи, че Община- П.не е осъществила вмененото й нарушение.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателя Община П.не е упражнил правото си на писмени възражения, срещу констатацията за посочено нарушение в АУАН.

Въз основа на събраните по преписката доказателства и след проверка по реда на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН административно наказващият орган приел, че са налице основанията на чл. 53 от ЗАНН във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 6 от "Закона за водите"  за извършено нарушение от страна на Община- Перник на нормите на  чл. 48, ал. 1, т. 3 от "Закона за водите" поради което с процесното НП е наложена "Имуществена санкция" в размер 1000 лв./хиляда лева/.

 Гореописаната фактическа обстановка, настоящият състав възприе въз основа на събраните в хода на настоящото производство доказателства и доказателствени средства, а именно:

Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе предвид: Разрешително № 43150004/01.02.2019 г. за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, издадено  от Директора на БД "ЗБР" /л.29 от с.д/; Протокол за проверка ПК 1 от 18.06.2020 г. на РИОСВ-София /л.28 от с.д./; Протоколи за вземане на проба/извадка от води № 984  и № 983 /л.24-27 от с.д/; Протокол за формиране на проба в лабораторни условия № 985/19.06.2020 г. /л.23 от с.д/; Протокол от изпитване № 01-1120/02.07.2020г. на ГД "Лабораторно-аналитична дейност" към ИАОС /л.21 от с.д/, Писмо вх. № 1614г. от 3.07.2020г. /л.20 от с.д/; Заповед РД-154 от 28.02.2019г. и Заповед РД-647 от 10.08.2020г. /л.15-16 от с.д./, относно материалната компетентност на административно наказващите органи; АУАН № 153/18.06.2020 г. показанията на  К.П.К.- актосъставител.

С оглед на събраните доказателства, съдът намира за установено от правна страна следното:

На първо място, с оглед служебно извършената проверка от съдържателна страна на АУАН и на процесното НП, настоящият състав счита, че не са налице допуснати нарушения от административнонаказващият орган при извършване на проверката и при съставянето им.

 Надлежно е посочена датата, мястото на процесното деяние, вмененото нарушение е описано детайлно, точно и ясно.

Посочената правна квалификация на вмененото нарушение е пълна и конкретна подчертава на коя правна норма е налице нарушаване от страна на жалбоподателя.

По- нататък следва да се посочи, че и АУАН и НП са съставени от лица, които имат материална компетентност за тяхното съставяне, което е видно от материалите по делото, обективирани в Заповед РД-154 от 28.02.2019г. и Заповед РД-647 от 10.08.2020г. /л.15-16 от с.д./. При съставяне на АУАН са посочени точни данни и за свидетелите в присъствието, на които е извършена проверката и съответно е съставен АУАН, като същите са положили подпис на съответните места.

 В този смисъл следва да се отбележи, че са спазени изискванията на разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН актът да е подписан от актосъставителя както и от свидетелите по акта.

При спазване на разпоредбата на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН на нарушителя е връчен препис от акта срещу разписка.

Съдът не констатира нередосности, водещи до опорочаване на АУАН, свързани с предявяването му на нарушителя. В настоящия случай това е осъществено като АУАН е връчен на упълномощено лице, което е изложило и банкетно възражение на 24.09.2020г.

 По тези съображения, настоящият състав намира, че няма допуснати нарушения от категорията на съществените такива, включително и такива от тях, с които да се нарушава правото на защита на жалбоподателя, доколкото счита, че НП е мотивирано в достатъчна степен. Поради това намира, че са изпълнение императивните изисквания на ЗАНН, имплементирани в чл. 42 и чл. 57, касаещи законосъобразността на АУАН и НП. В тази връзка следва да се посочи, че не се възприемат за основателни възраженията на представителя на жалбоподателя.

На следващо място, относно вмененото нарушение на чл. 48, ал.1, т. 3 от ЗВ, същата предвижда, че „водоползвателите- титуляри на разрешителни, имат задължение да: 1. използват рационално водните ресурси, намаляват загубите на вода, като полагат грижи за опазване на околната среда; 2. използват водите и водните обекти в съответствие с целите, за които са предоставени; 3. поддържат необходимото качество на водата в съответствие с нормативните изисквания и условията на разрешителните…“ в същата разпоредба в ал.2 изрично се посочва, че „водоползвателите, независимо дали са, или не са титуляри на разрешителни, които са В и К оператори по смисъла на чл. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и предоставят услугата водоснабдяване за питейно-битови цели, са длъжни да: 1. предприемат всички необходими мерки, за да осигурят безопасна и чиста питейна вода на потребителите; 2. провеждат мониторинг на качеството на водата за питейно-битови цели и предоставят данните от извършения мониторинг на органите по чл. 155а и 189 по ред, определен в наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 3; 3. информират засегнатите потребители в случаите на установени отклонения в качеството на водата за питейно-битови цели, когато тези отклонения могат да създадат риск за здравето.“ Видно от цитираната норма нарушението на това извикване се осъществява чрез бездействие, а именно когато водоползвателите- титуляри на разрешителни, не изпълнят задължението си и не осъществят поддръжка на необходимото качество на водата в съответствие с нормативните изисквания и условията на разрешителните.

 В настоящия случай това е било безспорно доказано именно чрез осъществената проверка на 18.06.2020 г. от служители на РИОСВ-София и констатацията им, че ПСОВ работи, като на входа постъпват води от канализационната мрежа на селище "Делта хил". След пречистване в ПСОВ водите постъпват в Пункт № 1 ревизионна шахта и от нея с изпомпване се заустват в р. Маниш.

От резултатите на физико-химичния анализ на взетата и съставна водна проба от Пункт RW43150004_1, ревизионна шахта след ПОСВ, преди заустване в река Маниш, /за което сочат и Протоколи за вземане на проба/извадка от води N983/18.06.2020г. и N984/18.06.2020г. на ИАОС/ категорично е установено отклонение от заложените ИЕО в РЗОВ по следния показател: БПК5: резултат от изпитване-74mg/dm3  при ИЕО-25mg/dm3. Именно въз основа на вписаните в протоколите стойности следва да се приеме за безспорно установено отклонение и завишаване на определените в Разрешителното индивидуални емисионни ограничения /ИБО/ по следните показатели неразтворени вещества:Резултат от изпитване -74mg/dm3  при ИЕО-25mg/dm3; ХПК: Резултат от изпитване -122 mg/dm3 при ИЕО-125mg/dm3.

 Видно от тези обективирани в протокола за изпитване 01-1120 от 02.07.2020г. резултати, Община Перник не е спазила ИЕО- Индивидуални Емисионни ограничения, определени в РЗОВ № 43150004/01.02.2019 г. /л. 29 от с.д./ в р. Маниш са зауствани отпадъчни води, формирани от работата на Канализационна система на селище "Делта хил". Изхвърлените във водоприемника води, превишават определените стойности по показатели: БПК5.

По изложените съображения, настоящият състав намира, че е осъществен обективния състав на вмененото нарушение по чл.48, ал. 1, т.3 от Закона за водите.

С оглед на субективната съставомерност на нарушението, съдът намира, че е жалбоподателят Община- Перник е годен субект на това нарушение, доколкото е титуляр за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, изд. от Директора на БД "ЗБР",видно от РЗОВ № 43150004/01.02.2019 г. /л. 29 от с.д./, и в това качество на страната-жалбоподател е ангажирана административно наказателната отговорност,а доводите в противна насока на защитата съдът ги намира за неоснователни.

Относно вида и размера на наложеното с процесното НП административно наказание: имуществена санкция в размер от 1000 /хиляда лева/, съдът счита за необходимо да посочи, че правното основание за същата е чл. 200, ал. 1, т. 6 от "Закона за водите".

Посочената правна норма указва, че се наказва се с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което, „6. изхвърли отпадъчни води във водните обекти и канализационната система, като наруши емисионните норми и изисквания - от 1000 лв. до 5000 лв.

Видно е, че наказващият орган е индивидуализирал правилно по вид административната санкция, а относно нейният размер е наложил минимално предвидения в закона. Предвид това обстоятелство, настоящият състав счита, че така определеното наказание е правилно и законосъобразно, съответства на вмененото нарушение, на неговата обществена опасност и изпълнява целите заложени в чл. 12 от ЗАНН.

Съдът намира преценката на АНО при индивидуализация на санкцията за правилна, адекватна и законосъобразна в който смисъл процесното НП, следва да бъде изцяло потвърдено.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 2,т.5  от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 67/23.03. 2021 год. на Директор на "Регионална Инспекция по околната среда"/РИОСВ/офия ,с което на основание  чл. 200, ал. 1, т. 6 от "Закона за водите" за извършено нарушение на  чл. 48, ал. 1, т. 3 от "Закона за водите" на Община ПЕРНИК-ЕИК *********/адрес: гр. П.**е наложена наказание "Имуществена санкция" в размер 1 000лв. /хиляда лева/.

 Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд–гр. Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс и по реда на Глава ХІІ-та от Административно процесуалния кодекс-в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Вярно с оригинала:

 

СГ