Решение по дело №6/2019 на Районен съд - Никопол

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 27 февруари 2019 г. (в сила от 24 юни 2019 г.)
Съдия: Галя Величкова Наумова
Дело: 20194420200006
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 януари 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.Никопол, 27.02.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

         Никополския районен съд, в публично съдебно заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ НАУМОВА

 

         при секретаря Деница Тончева, като разгледа докладваното от председателя НАХД № 6 по описа за 2019 год. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

     Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

     Обжалвано е Наказателно постановление №17-0938-005135 от 20.10.2017г. на Началник Сектор към ОД МВР – Плевен,  с-р ПП,   с което на П.Д.П. с ЕГН **********  на основание чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането /КЗ/ е наложено административно наказание - „ГЛОБА“ в размер на 400 /четиристотин/ лева за административно нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ.

    По съображения изложени в жалбата, жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление /НП/ като неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание, редовно призован, поддържа жалбата и прави същото искане.Излага доводи, че е пенсионер и че наложената му глоба му е непосилна за заплащане.Твърди също, че нарушението му не е умишлено, а застрахователният му брокер не му се е обадил за да го подсети да плати дължимата застрахователна премия на ГО.

     Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

     Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

     Жалбата е подадена в преклузивния 7 - дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е  НЕОСНОВАТЕЛНА.

      От фактическа страна съдът установи следното:

      На 15.10.2017г., в 11:20  часа в община Никопол на път II – 52 с кв.87+416, в посока с.Лозица,    свидетелят С.С., заемащ длъжността „мл.експерт“ към РУ Никопол, спрял за проверка управлявания от жалбоподателя  П.Д.П.,  лек автомобил марка „***“ с рег.№ ***. Било установено, че водачът, който не бил собственик, управлявал процесното МПС, във връзка с чието използване нямал сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. С оглед на горното свидетелят С.С. съставил АУАН с бл. № 091233/15.10.2017г. за извършено от жалбоподателя нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ. След като се запознал със съдържанието на акта, жалбоподателят го подписал без възражения, като такива не били депозирани и в законоустановения тридневен срок по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН.

       Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното НП, с което на П.Д.П. на основание чл.638, ал.3 от КЗ е наложена глоба в размер на 400 лева за нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ.

       Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства – свидетелските показания на актосъставителя С.С. и св. Д. Димитров,  които потвърждават изложените   в АУАН факти и обстоятелства. Съдът кредитира тези показания като обективни, логични и неопровергани по същество от събраните писмени доказателства.

       При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

       При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени обективните признаци на извършеното нарушение и нарушените правни норми. Посочени са всички правно релевантни обстоятелства във връзка с извършеното нарушение - време, място на извършване, субект на нарушението, съставомерни признаци от обективна страна - управление на автомобил, който не е собственост на водача и липса на сключен и действащ към момента на проверката договор за застраховка гражданска отговорност.

       От доказателствения материал по делото съдът намира за безспорно и категорично установено нарушението от страна на П.П. на разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ, която предвижда отговорност за лице,  което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Нормата предписва правило за поведение на определени субекти - адресати на разпоредбата, а именно водачи на МПС, което не е тяхна собственост. В конкретния случай не се спори, че жалбоподателят П.  не е собственик на управлявания от него лек автомобил.

      Обект на застраховане по задължителната застраховка е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата, като застраховани лица са собственикът на МПС, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва МПС на законно основание.

       Също безспорно е доказано, че в момента на управление на автомобила  санкционираното лице не е имало сключен и действащ договор за задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите,  което като водач е длъжно да има съгласно чл.638, ал.3 КЗ/между впрочем този факт не се спори от жалбоподателя/.  Това е видно и от приложената по делото на л.10, справка за сключена ГО.

       Следователно в случая презумираната  доказателствена сила на акта не е оборена в хода на съдебното производство.

      С оглед изложеното, съдът намира, че П.П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл.638, ал.3 КЗ, тъй като на процесната дата като водачът на МПС, чужда собственост, е управлявал същото, във връзка с чието притежаване и използване е нямал сключен и действащ договор за задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите.

   Аргументите на жалбоподателя, че застрахователният брокер не го е предупредил, че му изтича срока на дължимата част от застрахователната му премия,   и че си е мислил, че МПС - то е имало валидна застраховка нито водят до несъставомерност на деянието, нито обуславят маловажност на случая. Факт е, че П.П. е управлявал лек автомобил марка „***“ с рег.№ *** по обществената пътна мрежа, с което нарушението е довършено. За жалбоподателя не е съществувала пречка,   сам да провери на коя дата му изтича валидността  на застраховка и   да се погрижи да бъде сключена такава, за да може при последващото управление на автомобила да бъде изправен водач.

      Факта, че застраховка ГО е била сключена едва на 06.11.2017г., т.е. 1 м. след установяване на нарушението, се явява поведение последващо извършването на нарушението и по никакъв начин не отстранява обществената опасност на вече допуснатото нарушение. Нещо повече отстраняването на нарушението след съставяне на АУАН е нормално и очаквано от житейска гледна точка поведение и не може да се счита за някаква особена проява на добросъвестност, която да обуслови приложението на чл.28 от ЗАНН.

       Съобразно разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ „Лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв.”, т.е. посочената норма представлява сложен фактически състав, съдържащ както правилото за поведение, така и санкцията за нарушаването му. В този смисъл законосъобразно е била определена санкцията, а именно глоба, чийто размер е законодателно фиксиран и в който случай нито съдът, нито наказващият орган биха могли да го променят.

      По изложените съображения, предвид липсата на основания за отмяна или изменение на наказателното постановление, и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

     ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №17-0938-005135 от 20.10.2017г. на Началник Сектор към ОД МВР – Плевен,  с-р ПП,   с което на П.Д.П. с ЕГН **********, на основание чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането КЗ/ е наложено административно наказание - „ГЛОБА“ в размер на 400 /четиристотин/ лева за административно нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ.

    Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред  Административен съд- Плевен.

 

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: