Р Е Ш Е Н И Е
гр.Никопол,
27.02.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Никополския
районен съд, в публично съдебно заседание на тридесет и първи януари през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ НАУМОВА
при секретаря Деница Тончева, като разгледа докладваното от председателя
НАХД № 6 по описа за 2019 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №17-0938-005135 от
20.10.2017г. на Началник Сектор към ОД МВР – Плевен, с-р ПП, с което на П.Д.П. с ЕГН ********** на основание чл.638, ал.3 от Кодекса за
застраховането /КЗ/ е наложено административно наказание - „ГЛОБА“ в размер на
400 /четиристотин/ лева за административно нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ.
По съображения изложени в жалбата, жалбоподателят моли съда да отмени
наказателното постановление /НП/ като неправилно и незаконосъобразно. В съдебно
заседание, редовно
призован, поддържа жалбата и прави същото искане.Излага доводи, че е пенсионер
и че наложената му глоба му е непосилна за заплащане.Твърди също, че
нарушението му не е умишлено, а застрахователният му брокер не му се е обадил
за да го подсети да плати дължимата застрахователна премия на ГО.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не
взема становище по жалбата.
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 7 - дневен срок за обжалване, изхожда
от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 15.10.2017г., в 11:20 часа в община Никопол на път II – 52 с
кв.87+416, в посока с.Лозица,
свидетелят С.С., заемащ длъжността „мл.експерт“ към РУ Никопол, спрял за
проверка управлявания от жалбоподателя П.Д.П., лек автомобил марка „***“ с рег.№ ***. Било
установено, че водачът, който не бил собственик, управлявал процесното МПС, във
връзка с чието използване нямал сключен и действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“. С оглед на горното свидетелят С.С.
съставил АУАН с бл. № 091233/15.10.2017г. за извършено от жалбоподателя
нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ. След като се запознал със съдържанието на
акта, жалбоподателят го подписал без възражения, като такива не били депозирани
и в законоустановения тридневен срок по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения акт било
издадено обжалваното НП, с което на П.Д.П. на основание чл.638, ал.3 от КЗ е
наложена глоба в размер на 400 лева за нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ.
Описаната фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни
доказателства – свидетелските показания на актосъставителя С.С. и св. Д.
Димитров, които потвърждават изложените в АУАН факти и обстоятелства. Съдът кредитира тези показания като обективни, логични
и неопровергани по същество от събраните писмени доказателства.
При така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
При съставянето на АУАН и НП не са
допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на
защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло
кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са
изброени обективните признаци на извършеното нарушение и нарушените правни
норми. Посочени са всички правно релевантни обстоятелства във връзка с
извършеното нарушение - време, място на извършване, субект на нарушението,
съставомерни признаци от обективна страна - управление на автомобил, който не е
собственост на водача и липса на сключен и действащ към момента на проверката
договор за застраховка гражданска отговорност.
От доказателствения материал по делото
съдът намира за безспорно и категорично установено нарушението от страна на П.П.
на разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ, която предвижда отговорност за
лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство,
във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Нормата
предписва правило за поведение на определени субекти - адресати на
разпоредбата, а именно водачи на МПС, което не е тяхна собственост. В
конкретния случай не се спори, че жалбоподателят П. не е собственик на управлявания от него лек
автомобил.
Обект на застраховане по задължителната застраховка е гражданската
отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях
на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят
съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в
която е настъпила вредата, като застраховани лица са собственикът на МПС, за
което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице,
което ползва МПС на законно основание.
Също безспорно е доказано, че в момента
на управление на автомобила
санкционираното лице не е имало сключен и действащ договор за
задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите, което като водач е длъжно да има съгласно
чл.638, ал.3 КЗ/между впрочем този факт не се спори от жалбоподателя/. Това е видно и от приложената по делото на
л.10, справка за сключена ГО.
Следователно в случая презумираната доказателствена сила на акта не е оборена в
хода на съдебното производство.
С оглед изложеното, съдът намира, че П.П. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на административното нарушение по чл.638, ал.3 КЗ,
тъй като на процесната дата като водачът на МПС, чужда собственост, е
управлявал същото, във връзка с чието притежаване и използване е нямал сключен
и действащ договор за задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите.
Аргументите на жалбоподателя, че застрахователният брокер не го е
предупредил, че му изтича срока на дължимата част от застрахователната му
премия, и че си е мислил, че МПС - то е
имало валидна застраховка нито водят до несъставомерност на деянието, нито
обуславят маловажност на случая. Факт е, че П.П. е управлявал лек автомобил
марка „***“ с рег.№ *** по обществената пътна мрежа, с което нарушението е
довършено. За жалбоподателя не е съществувала пречка, сам да провери на коя дата му изтича
валидността на застраховка и да се погрижи
да бъде сключена такава, за да може при последващото управление на автомобила
да бъде изправен водач.
Факта, че застраховка ГО е била сключена едва на 06.11.2017г., т.е. 1 м.
след установяване на нарушението, се явява поведение последващо извършването на
нарушението и по никакъв начин не отстранява обществената опасност на вече
допуснатото нарушение. Нещо повече отстраняването на нарушението след съставяне
на АУАН е нормално и очаквано от житейска гледна точка поведение и не може да
се счита за някаква особена проява на добросъвестност, която да обуслови
приложението на чл.28 от ЗАНН.
Съобразно разпоредбата на чл.638, ал.3
от КЗ „Лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във
връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се наказва
с глоба от 400 лв.”, т.е. посочената норма представлява сложен фактически
състав, съдържащ както правилото за поведение, така и санкцията за нарушаването
му. В този смисъл законосъобразно е била определена санкцията, а именно глоба,
чийто размер е законодателно фиксиран и в който случай нито съдът, нито
наказващият орган биха могли да го променят.
По изложените съображения, предвид липсата на основания за отмяна или
изменение на наказателното постановление, и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление №17-0938-005135 от 20.10.2017г. на Началник Сектор към ОД МВР –
Плевен, с-р ПП, с което на П.Д.П.
с ЕГН **********, на основание чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането КЗ/ е
наложено административно наказание - „ГЛОБА“ в размер на 400 /четиристотин/
лева за административно нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд- Плевен.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: