Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1642
В ИМЕТО НА НАРОДА
11.09.2019 г. гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На осми юли две
хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ АНТОНОВ
Секретар: Милена Георгиева
Като разглежда докладваното от съдията
АНД № 7731 по описа за 2018
година
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление /НП/ № 16-1030-001845 от 16.06.2016 г. на Началник Сектор „Пътна
полиция“ към ОДМВР-Пловдив, с което на И.И.К., ЕГН ********** са наложени
административни наказания: за нарушение на чл.20, ал.2 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.179, ал.2 ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на
200 /двеста/ лева, за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП и на основание чл.174,
ал.3 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 2000 /две хиляди/ лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца и за нарушение на чл.100, ал.1, т.1
от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1,2 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер
на 10 /десет/ лева, като на основание Наредба № Із-2539 на МВР се отнети общо 12 точки.
Решението подлежи на обжалване
пред Административен съд Пловдив в 14 – дневен срок от съобщението до страните,
че същото е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
М О
Т И В
И:
Производството е
по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 16-1030-001845 от
16.06.2016 г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Пловдив, с което на И.И.К.,
ЕГН ********** са наложени административни наказания: за нарушение на чл.20,
ал.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.179, ал.2 ЗДвП
е наложена ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева, за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП и на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 2000 /две
хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца и за
нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1,2
от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 10 /десет/ лева, като на основание Наредба
№ Із-2539 на МВР се отнети общо 12 точки.
Жалбоподателят И.И.К., в жалбата
си моли съда да отмени НП по конкретно наведени доводи. В съдебно заседание,
редовно призована, не се явява и не се представлява.
Административнонаказващия
орган - ОД на МВР - Пловдив, Сектор
„ПП“, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по
подадената жалба.
Пловдивският районен съд – VІІ
н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок,
допустима е и разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
На 18.05.2016 г. от актосъставителя
К.Б.Д. бил съставен акт за установяване на административно нарушение с бл. №
438047 против И.И.К. , за това, че на същата дата около 23:50 часа в гр. Пловдив,
на кръстовището на бул. „Санкт Петербург” и ул. „Менделеев” управлявала лек
автомобил „Мазда 121“ с рег.№ ***, собственост на А.Д., като при движение с
несъобразена скорост с пътната обстановка загубила контрол над управлявания от
нея автомобил и допуснала ПТП, минавайки през тротоар и нанасяйки по себе си
материални щети /2 спукани гуми/. Посочено е още, че К. отказала да бъде
изпробвана с техническо средство Дрегер „АRSM 0024” за установяване
употребата на алкохол. На водачът бил издаден талон за медицинско изследване №
0045403, като е посочено, че такова не е било осъществено и нарушителят не
представила СУМПС и контролен талон към него. Актосъставителят квалифицирал
извършеното като нарушения на чл.20, ал.2 от ЗДвП и чл.174, ал.3 от ЗДвП и
чл.100, ал.1 т.1 от ЗДвП.
Въз основа на така съставения акт
е издадено и обжалваното наказателно постановление, в което
административнонаказващият орган е възприел залегналата в акта фактическа
обстановка.
В хода на съдебното производство
в качеството на свидетел беше разпитан актосъставителя К.Б.Д., който обясни, че
не си спомня за конкретния случай и след предявяване на акта, заяви само, че
подписа е негов и поддържа написаното в него. Съдът кредитира показанията на
актосъставителя, но отчита обстоятелството, че същите са лишени от каквато и да
е конкретност, като възприема същите единствено като доказателство относно
авторството на АУАН.
При така изложената по делото
фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:
Настоящият съдебен състав счита,
че по делото не са налице категорични и безспорни доказателства за извършени от
жалбоподателя нарушения на чл.20, ал.2 и чл.174, ал.3 от ЗДвП и чл.100, ал.1,
т.1 от ЗДвП. Преценяйки наличието на вменените на жалбоподателя нарушения,
съдът намира, че същите не са доказани по несъмнен и категоричен начин. Не са
изяснени по един безспорен и коректен начин обстоятелствата, въз основа на които
е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя и дали е
било налице негово виновно поведение. Липсва пълно и достатъчно конкретизирано
фактическо описание на административните нарушения, съгласно императивните
законови норми. Изложените и в двата акта обстоятелства и приложените по делото
доказателства не се явяват достатъчни за обосноваване на административнонаказателна
отговорност и не позволяват индивидуализацията на конкретните деяния, като
административни нарушения. Изложеното в
АУАН и НП като фактическа обстановка, не се потвърждава от никакви
доказателства. Декларативното потвърждение от актосъставителят на отразените в
акта фактически обстоятелства, без посочване на конкретни обстоятелства по
извършване на нарушенията, в допълнение с твърденията, че не си спомня нищо,
има само формален характер и не представлява гласно доказателство, подкрепящо
акта. Същият няма никакъв конкретен спомен за случилото си, нито как е било
установено всяко едно от нарушенията, нито извършените спрямо жалбоподателя
действия от проверяващите органи. По делото не бяха приобщени никакви други
фактически материали, от които да се установят обстоятелствата при извършване
на нарушенията, поради което се налага и извода за съставяне на акта при
неизяснена фактическа обстановка. Действително съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП
редовно съставените актове имат доказателствена сила до доказване на
противното, т.е. налице е една оборима презумпция за доказаност на визираните
нарушения. Съдът намира за необходимо да отбележи обаче, че в тежест на
административнонаказващия орган е да докаже от обективна и субективна страна
административното нарушение, съобразно чл.103, ал.1 от НПК, приложим по силата
на чл.84 от ЗАНН. Безспорно е, че в преценката си дали да издаде НП, АНО се
основава на констатациите в АУАН и те в рамките на производството по налагане
на административни наказания се приемат за верни до доказване на противното.
Това не е така обаче в съдебното производство, тук те нямат обвързваща
доказателствена сила. В него съдът е длъжен да изясни фактическата обстановка,
чрез допустимите доказателствени средства и да прецени има ли извършено
нарушение. В случая не е и налице и хипотезата по чл.53, ал.2 от ЗАНН, тъй като
не е установено по безспорен начин извършването на нарушенията и вината на
нарушителя. Поради изложеното съдът намира, че в хода на съдебното следствие не
се събраха каквито и да било доказателства, които по категоричен и несъмнен
начин да установят извършването от страна на И.И.К. на административни нарушения
по чл.20, ал.2, чл.174, ал.3 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, поради което
атакуваното наказателно постановление, с което административнонаказателната
отговорност на същата е ангажирана, като неправилно и незаконосъобразно, следва
да бъде отменено.
Отделно от горното са налице и
съществени процесуални нарушения при съставяне на аката и наказателното
постановление. В тази връзка относно нарушението по т.2 от НП липсва талон за
изследване по чл.4, ал.3 от НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози,
който следва да бъде връчен на лицето, което се изпраща за изследване. Съгласно
чл.6, ал.8 от приложимата наредба отказът на лицето да попълни, подпише или да
получи талона за изследване се установява с подписа на един свидетел. В
конкретния случай такъв талон въобще не е бил издаван, като отказът на
проверяваното лице да му бъде издаден талон за медицинско изследване не е
обвързващ за проверяващите органи, които са били длъжни да съставят такъв. Като
не са го сторили не са спазили установената процедура за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта, а с това са допуснали и съществено
процесуално нарушение, което е довело до ограничаване правата на проверяваното
лице.
Що се отнася до нарушението по
пункт 1 от НП съгласно разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движение да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението. Неизпълнението на част от регламентираните в тази норма
задължения е скрепено със санкция, която е уредена в чл.179, ал.2 от ЗДвП –
глоба в размер на 200 лева, ако деянието не съставлява престъпление за лице,
което се движи с несъобразена скорост, не спазва дистанцията или извърши
нарушение на чл.179, ал.1 от ЗДвП. В настоящия случай в АУАН и в НП не е
посочен нито един от примерно изброените фактори, с които водачите на
превозните средства следва да съобразяват скоростта си, а единствено е
отразено, че скоростта не е съобразена. Непосочването на факторите с които
водачът е следвало да съобрази скоростта на движение на управляваното от него
МПС представлява нарушение на правото му на защита, доколкото за него не става ясно с какво не е
съобразил скоростта си (дали с релефа на местността, дали със състоянието на
пътя, или с някой от друг от посочените в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП фактори). Данни
за самата пътна обстановка липсва. Също така изобщо не става ясно каква е била
и каква е следвало да бъда скоростта на движение на управляваното от
жалбоподателят МПС. Освен изложеното при извършената служебна проверка от съда
се установи, че с атакуваното НП е прието, че жалбоподателят е загубила контрол
над управляваното МПС, минала през тротоар и нанесла по себе си материални щети, като причинила пътно-транспортно
произшествие. Наред с това със същото НП е прието, че жалбоподателят също така
не избрала скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа,
условията на видимост, интензивността на движение и други обстоятелства, за да
спре пред предвидимо препятствие или създалата опасност за движението и е
допуснала пътно-транспортно произшествие. Посочена е правната квалификация на
нарушението – чл.20, ал.2 от ЗДвП. За това нарушение, на основание чл.179, ал.2
от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200 лв. Очевидно е в
случая при съпоставка на съдържанието на атакуваното НП, че реално е било
установено нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП /водачът изгубил контрол над
управлявания автомобил/. С описание на нарушението при издаване на НП обаче е
прието нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП.
С оглед изложеното настоящият
съдебен състав намира, че атакуваното наказателно постановление е неправилно и
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Мотивиран от гореизложеното, ПРС
– VІІ наказателен състав, постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
МГ