О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
260033 24.08.2020
година гр. С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. С.З. ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 24.08……………………………………………………………. 2020
година
В закрито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ УРУКОВ АТАНАС АТАНАСОВ
СЕКРЕТАР: ……………………………………………………………………..
Като разгледа докладваното от
съдията НИКОЛАЙ УРУКОВ…..…………..
ч.гр.д. № 1416 по описа за 2020 година,за да се произнесе съобрази:
Производството
е по реда на чл.274, ал.1 т.1 и сл. от Граждански процесуален кодекс/ ГПК/ .
Производството
по делото е било образувано по частна жалба от ,,А.С.В.“- ЕАД, гр.С. против Разпореждане № 4352 от 19.05.2020г.,
постановено по ч.гр.д.№ 1221/2020г. по описа на РС- Ст.Загора, с което е било изцяло
отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист срещу К.Л.Г. от гр.С.З., за сумата общо от 415,18 лв.- сума за
неплатения паричен заем по договора за паричен заем, ведно с всички дължими
лихви и обезщетения. Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на разпореждането
в обжалваната част и моли въззивният съд да отмени същото изцяло, като бъде
издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист за претендираните суми.
Въззивният
съд, след като обсъди изложените в частната жалба оплаквания, мотивите на
атакуваното първоинстанционно Разпореждане и данните по първоинстанционното
ч.гр.дело, намери за установено следното :
Първоинстанционното
производство е образувано по заявление по чл.410, ал.1, т.1 от ГПК от „А.С.В.“-
ЕАД, гр.С. срещу К.Л.Г.- ЕГН ********** *** за парично вземане по договор за паричен
заем с № 3087910 от 25.11.2017 г., сключени между К.Л.Г. и „И.А.М.“- ООД, ЕИК в
размер на 500 лева. Към момента на завеждане на искането дължимите суми са
както следва: 346,77 лева – главница, договорна лихва в размер на 20,14 лева,
за периода от 15.01.2018 г. до 23.04.2018 г., обезщетение за забава в размер на
48,27 лева и законна лихва от подаване на заявлението до окончателното
изплащане на задължението. Както в заявлението на жалбоподателя, така и в
частната му жалба, че твърди, че вземането на „И.А.М.“ ООД е прехвърлено на „А.С.В.“
ЕООД с Приложение № 1 към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
(цесия) от 01.09.2018 г. Но въззивният съд намира, че такъв Договор /за цесия/ не е представен нито пред
първостепенния, нито пред въззивния съд.
На
25.11.2017 г., „И.А.М.“ ООД, като кредитор и К.Л.Г. като заемополучател са
сключили Договор за паричен заем с № 3087910 за предоставяне на паричен заем ,
по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя парична сумата
в размер на 500 лева.
С
обжалваното разпореждане съдът е отхвърлил изцяло заявлението на жалбоподателя,
с което „А.С.В.“- ЕООД е поискала издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист срещу длъжника Г., като първоинстанционният съд е приел, че не
е представен договора за цесия, касаещ твърдението
на жалбоподателя в заявлението, че вземането на „И.А.М.“ ООД е прехвърлено на „А.С.В.“
ЕООД с Приложение под № 1 към Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения (цесия) от 01.09.2018 г. Но настоящата инстанция намира, че такъв
Договор /за цесия/ не е представен нито
пред първостепенния, нито пред въззивния съд.
Съгласно
специалната и императивната разпоредба на чл.411, ал.2 от ГПК, за да бъде
уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК,
заявлението трябва да е редовно от
външна страна и да отговаря на формалните законови изисквания по чл.127, ал.1 и
3 и чл.128, т.1 и 2 от ГПК, както и да не противоречи на закона или
добрите нрави, длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на
Република България и да е с обичайно местопребиваване или седалище на
територията Република България.
Освен
това според нормата чл. 411, ал.2, т.1 от ГПК, съдът разглежда заявлението в
разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение, освен когато искането
не отговаря на изискванията по чл. 410 и
заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от
съобщението. Когато вземането произтича от договор, сключен с потребител,
какъвто е именно настоящия случай, заявителят следва да приложи към заявлението
и договорът, ако е в писмена форма, заедно
с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако
има такива - съгл. Чл. 410, ал.3 от ГПК.
В конкретния случай, в
заявлението се сочи, че кредитор по претендираното вземане се явява заявителя,
по силата на договор за цесия. Първоинстанционният съд с разпореждането си от
датата 21.04.2020г. е указал на заявителя да представи доказателствата си
относно извършената цесия, с цел извършване преценка легитимността на
кредитора. С молба вх. № 10906/14.05.2020г. заявителят застъпва становище, че в
настоящото заповедно производство, не се изследва въпроса относно извършената
цесия. Поради това не е представил искания от съда договор за цесия. Такъв
договор за цесия не е бил представен и с частната жалба от жалбоподателя, като
в нея се застъпват и същите оплаквания.
Предвид неизпълнение указанията на съда, относно представянето на искания документ, с оглед
на който съдът да проследи валидното правоотношение по извършената цесия в
полза на заявителя, съдът счита, че не са налице предпоставките на чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение. Нещо повече на основание чл. 99 от ЗЗД длъжникът следва да бъде и надлежно уведомен за извършената цесия от
цесионера, което по принцип се извършва от цедента посредством уведомително
писмо, което следва да бъде получено надлежно и от длъжника Г., за каквито
доказателства също не са налице данни по делата и пред двете съдебни инстанции.
В
тази насока въззивната инстанция приема за неоснователни оплакванията в
частната жалба относно указанията на съда за представяне на Договор за цесия,
като следвало да се отчете обстоятелството, че заявителят е изпълнил всички
необходими реквизити на чл. 410 ГПК съобразно промените в Гражданския
процесуален кодекс, влезли в сила на 20.12.2019 г. Заповедното производство,
макар и след измененията, действително цели ускоряване на съдебния процес и
разтоварване на правораздавателната система, но при строгото спазване на
специалните изисквания на заповедното производство
Ето
защо и настоящият съд приема, че заявлението следва да бъде изцяло отхвърлено,
ведно с всички законни последици от това.
В
конкретния случай въззивният съд приема, че са налице пречките по чл.411, ал.2,
т.1 във връзка с чл.410, ал.3 от ГПК, тъй като към искането не са представени
всички приложения и документи съобразно последната императивна разпоредба и
съгласно ясните и точни указания на първостепенния съд за оставянето на
заявлението без движение.
Настоящият
съдебен състав изцяло споделя правните изводи на първоинстанционният съд в
обжалваното разпореждане.
В заключение следва да се посочи, че в рамките
на своята компетентност правилно заповедният съд е оставил заявлението на
жалбоподателя без движение за представянето на процесния договор за цесия, и
тъй като такъв не е бил представен, поради което същият съд законосъобразно е
отхвърлил изцяло искането за издаване на заповед за изпълнение
Ето
защо обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
По
изложените мотиви и на основание чл.278, ал.4 от ГПК вр. чл.271, ал.1 пр.І-во
от ГПК Старозагорски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
Разпореждане
с № 4352 от 19.05.2020г., постановено по ч.гр.д.№ 1221/2020г. по описа на РС-
Ст.Загора, като правилно и законосъобразно.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: