№ 892
гр. Русе, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Васил М. Петков
при участието на секретаря Дарина Сп. Великова
като разгледа докладваното от Васил М. Петков Гражданско дело №
20214520106590 по описа за 2021 година
Ищеца „ЮБЦ“ ЕООД твърди, че е придобил вземане срещу ответника АДР. П. Н.
на 01.10.2019г. по договор за цесия от „С.Г. Груп“ ООД, което дружество от своя страна е
придобило вземането на 16.10.2018г. от „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД.
Между последното дружество и АДР. П. Н. бил сключен договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер 16420937001 от 21.12.2016г. за ползване на
мобилен номер ********** с месечна абонаментна такса от 27,99 лева и за срок от 24
месеца. „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД издало три фактури по договора с
АДР. П. Н. съответно на 01.05.2018, 01.06.2018 и 01.07.2018 за потребените от последния
електронни съобщителни услуги в периода 01.04.2018г. до 30.06.2018 на стойност 67,88
лева. Поради неплащане на задълженията за четири последователни месеца „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД прекратява едностранно договора с АДР. П. Н. от
11.07.2018г. и му начислява неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на
три месечни абонаментни такси. Вземането на „Българска телекомуникационна компания“
ЕАД било прехвърлено и придобито от „ЮБЦ“ ЕООД. Ищецът се снабдил със заповед за
изпълнение срещу АДР. П. Н. по ч.гр.дело № 4799/2021г. на РРС, като съдът му указал да
установи вземането си по исков ред. В настоящото производство се иска да бъде признато за
установено, че съществува вземането на ищеца срещу ответника в размер на 69,96 лева-
неустойка за предсрочно прекратяване на договора.
Ответникът не е открит и му е назначен особен представител, който прави
възражение за неподсъдност на иска пред РРС, прави възражение за нищожност и навежда
доводи за погасяване на вземането по давност.
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 от ГПК- за установяване на вземане,
1
за което е била издадена заповед за изпълнение. Материалноправното основание на
вземането е по договор за цесия с правно основание чл. 99 и сл. от ЗЗД във връзка с чл. 79 от
ЗЗД.
От фактическа страна съдът намира за установено следното:
На 22.12.2016г. АДР. П. Н. е сключил с „Българска телекомункационна компания”
ЕАД договор за мобилни комуникационни услуги (л.22-24) при промоционални условия за
24 месеца с месечен абонамент от 27,99 лева. Съгласно сключения договор ако същият бъде
прекратен преди изтичане на уговорения срок по искане или по вина на абоната,
включително при неплащане на дължими суми, абонатът дължи на БТК ЕАД неустойка
равна на оставащите до края месечни абонаментни услуги но не повече от трикратния им
размер. Съдът приема, че АДР. П. Н. е спрял плащанията, както е посочено в исковата
молба, доколкото не се доказа обратното. „Българска телекомункационна компания” ЕАД
през месеците май, юни и юли издава три броя фактури за ползваните от АДР. П. Н. услуги,
на обща стойност 67,88 лева. Фактурираната стойност съответства на договорените месечни
суми по договора за мобилни комуникационни услуги. На 01.08.2018г. след прекратяване на
договора между страните „Българска телекомункационна компания” ЕАД издава фактура за
неустойка начислена на АДР. П. Н. в размер на 134,74 лева. Съгласно договора максималния
размер на неустойката е трикратния размер на месечния абонамент или 83,97 лева. За това
претендираната неустойка в размер на 69,96 лева съответства на договора между страните.
На 16.10.2018г. „Българска телекомункационна компания” ЕАД прехвърля възмездно на
„С.Г.Груп“ ООД вземания описани в приложение № 1 към договора (л.13-18). Представено е
и потвърждение на цедирането на вземането срещу АДР. П. Н. на „С.Г.Груп“ ООД,
изходящо от „Българска телекомункационна компания” ЕАД на (л.20). На 01.10.2019г.
„С.Г.Груп“ ООД прехвърля възмездно на „ЮБЦ“ ЕООД вземания описани в приложение №
1 към договора. Представено е извлечение от приложение № 1 (л.19), от което е видно, че и
вземането срещу АДР. П. Н. посочено по-горе също е прехвърлено на „ЮБЦ“ ЕООД, както
и уведомление за двете цесии(л.21).
При така събраните доказателства предявеният иск е основателен. Установява се от
договорите между „Българска телекомункационна компания” ЕАД и АДР. П. Н.
възникването на задължението, а договорите за цесия с приложенията установяват
валидното придобиване на това вземане от „ЮБЦ“ ЕООД. Съобщението за извършените
цесии е приложено към исковата молба и връчено на представляващия длъжника в хода на
производството и съгласно трайно установената практика на ВКС (част от която е цитирана
в исковата молба) това връчване следва да се счита за редовно и поражда правно действие.
По спорния въпрос дали поражда правно действие съобщение за цесия връчено в хода на
производството на особен представител, в практиката на Русенски окръжен съд се
затвърди виждането, че такова връчване е валидно, поради което и в настоящото дело това
връчване ще бъде зачетено.
Възражението за неподсъдност на делото пред Русенски районен съд е
неоснователно- клаузата на която се позовава представляващия ответника е от договора за
2
цесия между „С.Г. Груп“ ООД и „ЮБЦ“ ЕООД и тя касае спорове между тези две
дружества, като е неотносима за подсъдността при иск срещу длъжника АДР. П. Н..
Възражението за нищожност на „т.2 от ДПДУ“ е неясно, като съдът не можа да установя коя
точно клауза се оспорва. При проверка на действителността на договорa между „Българска
телекомункационна компания” ЕАД и АДР. П. Н. съдът не откри недействителни клаузи.
Възражението за погасяване на вземането по давност е неоснователно. Процесната
неустойка е начислена с фактура издадена на 01.08.2018г, в която е определен срок за
плащане до 18.08.2018г, поради което давността е започнала да тече от следващия ден-
19.08.2018г. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е депозирано пред съда на
25.08.2021г, като е изпратено по пощата на 24.08.2021г. В периода, в който е текла
давността обаче е бил приет Закон за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците . Съгласно чл.3 от този закон за срока от 13 март 2020 г. до
отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на
които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти. Съгласно пар.13 от
Преходните и заключителни разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Закона за
здравето обнародван в ДВ, бр. 44 от 2020 г. от 13.05.2020г:
Сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават
да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен
вестник".
За това към тригодишния срок по чл. 111, б.“в“ от ЗЗД следва да се прибавят още 69
дни- периода между 13.03.2020г. и 20.05.2020г, при което давността за процесното вземане
не е изтекла.
Предвид изложеното предявеният иск е основателен и следва да се уважи изцяло.
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК:
„Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както
в исковото, така и в заповедното производство.
Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по
дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя
разноските по издадената заповед за изпълнение.”
По тези съображения на ищеца следва да се присъдят 205 лева разноски в
заповедното производство, както и 355 лева в настоящото производство.
След предявяването на иска ищецът е променил наименованието си от „ЮБЦ“ ЕООД на
„Угренова естейт“ ЕООД, което следва да се съобрази при постановяване на настоящия
3
съдебен акт. Мотивиран така съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществува вземането на „Угренова естейт“
ЕООД /с предишно наименование „ЮБЦ“ ЕООД/, ЕИК ********* със съдебен адрес гр.
София, бул. „България” № 81, вход В, етаж 8, срещу АДР. П. Н., ЕГН **********, с адрес
гр. Русе, ****** в размер на 69,96 лева, което представлява задължение по договор между
АДР. П. Н. и „Българска телекомункационна компания” ЕАД от 22.12.2016г. за
предоставяне на услуги на потребител с клиентски номер 16420937001, за което задължени
от „Българска телекомункационна компания” ЕАД е издадена фактура с номер **********
от 01.08.2018г. и което задължение е било прехвърлено на „С.Г.Груп“ ООД по договор за
цесия от 16.10.2018г, а след това на „ЮБЦ“ ЕООД по договор за цесия от 01.10.2019г, за
което вземане е била издадена заповед за изпълнение по ч.г.д. № 4799/2021г. на Русенски
районен съд.
ОСЪЖДА АДР. П. Н., ЕГН **********, с адрес гр. Русе, ****** да заплати на
Угренова естейт“ ЕООД /с предишно наименование „ЮБЦ“ ЕООД/, ЕИК ********* със
съдебен адрес гр. София, бул. „България” № 81, вход В, етаж 8 разноски по ч.г.д. №
4799/2021г. на Русенски районен съд в размер на 205 лева, както и разноски по настоящото
дело в размер на 355 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4