Решение по дело №47/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 405
Дата: 30 март 2020 г.
Съдия: Румяна Иванова Андреева Атанасова
Дело: 20205300500047
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 8 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р     Е    Ш   Е   Н   И   Е   № 405

 

гр.Пловдив, 30.03.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

           

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РУМЯНА АНДРЕЕВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ

БРАНИМИР ВАСИЛЕВ                                                                                                                    

 

при секретаря Бояна Дамбулева, като разгледа докладваното от председателя гр.дело № 47/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

 

Постъпила е въззивна жалба от И.Д.Б., ЕГН: **********, с адрес: ***  против Решение № 2746/02.07.2019 г., постановено по гр.дело № 535/2019 г. по описа на РС – Пловдив, V гр.с-в, което се обжалва в частта му, с която е признато за установено, че същият дължи на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ж.к. Малинова Долина, ул. „Рачо Петков – Казанджията“ № 4-6   сумата от 1434,81 лв. - главница, дължима по Договор за предоставяне на  потребителски кредит без обезпечение  от 23.04.2013 г., сключен с „Обединена Българска Банка“ АД, задълженията по който са прехвърлени с Договор за цесия от 31.01.2018 г. на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – 02.11.2018 г. до окончателно й изплащане, сумата от 425,56 лв. – договорна лихва  за периода от 23.12.2015 г. до 10.04.2017 г., сумата от 223,44 лв. – мораторна лихва за периода от 10.04.2017 г. до 02.11.2018 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 17263 по описа за 2018 г. на РС - Пловдив, ІV-ти бр. с-в. Във въззивната жалба се поддържа оплакването, че решението на районния съд в тези части е неправилно и незаконосъобразно,  поради което следва да бъде отменено и вместо него да се постанови въззивно решение по съществото на спора, с което исковете да се отхвърлят. Излагат се оплаквания относно това, че съдът неправилно е определил момента, в който вземането е станало изискуемо, поради което и е направил неправилен извод, че същото не е погасено по давност. Като неправилен счита и извода на съда, че е налице валидно прехвърляне на процесното вземане, както и че е надлежно уведомен за изсвършената цесия. Жалбоподателят се е позовал и на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК, като е навел и възражение за недействителност на процесния договор за потребителски кредит, като според него не е посочено по ясен и разбираем за потребителя начин разпределението на съответната погасителна вноска между различните дължими суми, както и последователността, в която същите ще се погасяват.

Въззиваемата страна „ЕОС МАТРИКС” ЕООД чрез процесуалния му представител адв.Н.К. оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли решението на районния съд в обжалваната част да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото  доказателства, приема  за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, изхожда от надлежна страна и е процесуално допустима.

При  извършената  служебна проверка  на  решението  съобразно  правомощията  си  по  чл.269,  изр.  първо от  ГПК  съдът  намери,  че  същото  е  валидно  и  допустимо.  Предвид  горното  и  съгласно  чл.269, изр.  второ  от  ГПК  следва  да  бъде  проверена  правилността  на  решението  по  изложените  във  въззивната жалба  доводи   и  при  служебна проверка  за  допуснати  нарушения  на  императивни  материалноправни  норми,  като  въззивният  съд,  като  инстанция  по  същество,  се произнесе  по  съществуващия  между  страните  правен  спор.

С обжалваната част на решението първоинстанционният  съд  е  бил сезиран  с  иск с  правно  основание  чл.422, ал.1  от  ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. с чл. 99 от ЗЗД и чл. 240,  чл. 86 от ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът И.Д.Б. дължи на ищеца „ЕОС МАТРИКС” ЕООД сумата от 1434,81 лв. - главница, дължима по Договор за предоставяне на  потребителски кредит без обезпечение  от 23.04.2013 г., сключен с „Обединена Българска Банка“ АД, задълженията по който са прехвърлени с Договор за цесия от 31.01.2018 г. на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – 02.11.2018 г. до окончателно й изплащане, сумата от 425,56 лв. – договорна лихва  за периода от 23.12.2015 г. до 10.04.2017 г., сумата от 223,44 лв. – мораторна лихва за периода от 10.04.2017 г. до 02.11.2018 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 17263 по описа за 2018 г. на РС - Пловдив, ІV-ти бр. с-в.  Заповедното производство е образувано по заявление, постъпило в съда на 02.11.2018 г.

От  фактическа  страна  от  представените  по  делото  писмени  доказателства  се  установява,  че на 23.04.2013 г. между И.Д.Б. и „Обединена Българска Банка“ АД е подписан договор за потребителски кредит, по силата на който на ответника е предоставен кредит в размер от 1531 лв., който съгласно  чл. 10  от договора е следвало да бъде издължаван на 48 погасителни вноски, всяка в размер от по 37,26 лв., включително с дължимите лихви по договора,  ежемесечно на 10-то число от съответния месец, считано от 10.05.2013 г. и с краен  срок за погасяване на кредита до 10.04.2017 г. В договора е уговорен годишен лихвен процент в размер на базовия лихвен процент на ОББ АД за потребителски кредити в лева (БЛП), валиден за съответния период на начисляване на лихвата и договорната надбавка от 0,5 пункта, като към момента на сключване на договора БЛП на ОББ АД за потребителски кредити в лева е в размер на 7 процента. Лихвеният процент към датата на сключване на договора е в размер на 7,5 годишно, като олихвяването се извършва ежемесечно/чл.4 от договора/. В чл.4.4. от договора са уговорени условията, при които се променя лихвеният процент.  В чл.5.2 е отразено, че общата дължима сума от кредитополучателя, изчислена към момента на сключване на договора за кредит при параметрите, залегнали в договора е в размер на 1878,29 лв. В чл.5.1 е предвиден ГПР в размер на 8,31, както и дължимите такси и комисионни.

Въззивният съд счита, че процесният договор отговоря на изискванията на ЗПК за действителност, съобразно изискванията на чл. 22 от ЗПК. Посочен е общият размер на кредита съгласно чл. 11, ал. 1, т. 7 от ЗПК, лихвеният процент на кредита съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК определен на годишна основа съгласно § 1, т. 4 от ДР към ЗПК, годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В случая не е налице отделен погасителен план, но в самия договор е направена уговорка за броя, размера и падежите на погасителните вноски. За да е действителен договорът, за който няма променяща се лихва, а тя е договорена точно, не е необходимо погасителният план да съдържа разбивка на това вноската каква части от лихвата и главницата погасява. В този смисъл е и решение на Съда на ЕС по дело С-42/15 , в което се приема, че чл. 10, пар. 2, букви "з" и "и" от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че срочният договор за кредит, предвиждащ погасяването на главницата, чрез последователни вноски, не трябва да се уточнява под формата на погасителен план каква част от съответната вноска е предназначена за погасяването на тази главница. Тези разпоредби, тълкувани във връзка с чл. 22, пар. 1 от тази директива, не допускат държавата членка да предвижда такова изискване н националната си правна уредба. Директива 2008/48 е транспонирана в ЗПК - пар. 2 от ДР на ЗПК, поради което съдът следва да вземе предвид практиката на Съда на ЕС по тази директива. Ето защо следва да се приеме, че не е необходимо погасителният план да съдържа такава разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата и допълнителните разходи.

Предвид изложеното, ПОС приема че между И.Д.Б. и „Обединена Българска Банка“ АД е възникнало валидно договорно правоотношение с посочения договор за потребителски кредит.

По делото е представен  договор  за прехвърляне  на  вземания  от  31.01.2018 г. между „Обединена Българска Банка“ АД в качеството на цедент и „ЕОС МАТРИКС” ЕООД в качеството на цесионер, ведно с Потвърждение за извършената цесия,  съобразно които цесионера е придобил всички вземания по договора. Представено е и Приложение №1 към договора за цесия, в което иззрично е посочено прехвърлянето на процесните вземания „Обединена Българска Банка“ АД към ответникът И.Д.Б.. Приложено е  пълномощно от 31.01.2018 г. с нотариална заверка на подписите на законните представители на цедента, с което цесионерът, както и Адвокатско дружество „Иванов и Денев“ съгласно чл.99, ал. 3 ЗЗД са  надлежно упълномощени да уведомяват физическите лица – длъжници по договори за потребителски кредит за прехвърлянето към дружеството на вземанията на банката срещу физически лица – дължници, произтичащи от посочените в договора за кредит – предмет на Договор за прехвърляне на вземания от 31.01.2018 г. Представено е и изрично уведомление до ответника, изготвено от адвокатското дружество на 12.09.2018 г. и изпратено с писмо с обратна разписка, като същото е получено лично от ответника  на 26.09.2018 г. Предвид тези доказателства, споделя се изцяло извода на районния съд, че е налице валидно прехвърляне на вземанията по процесния договор за заем, както и че длъжникът е надлежно уведомен съгласно изискванията на чл.99, ал.3 ЗЗД за така станалото прехвърляне на задължението. Ето защо съдът приема, че са настъпили последиците на прехвърлянето на задължението и ответникът е отговорен в пълен обем спрямо новия кредитор – ищеца - чл.99, ал.4 ЗЗД.

Пред РС е прието заключение на съдебно – счетоводната експертиза с вещо лице М. М., видно от което по процесния договор за потребителски кредит, отразен в счетоводната система на Банката по счетоводния запис LD **********, банката е предоставила на ответника банков кредит за текущи нужди в размер на 1531,00 лв.. Сумата е преведена по посочената в договора банкова сметка ***.04.2013 г. От кредитополучателя са извършени плащания в общ размер от 136,67 лв., на дати и в размер, както следва: на 10.05.2013 г.- 39,13 лв.; на 10.06.2013 г.- 39,13 лв.; на 10.07.2013 г.- 39,13 лв. и на 10.08.2013 г. – 19,28 лв.  На 17.04.2018 г. по сметката е постъпила от друга сметка от натрупани лихви и сумата от 3,81 лв. , с която е погасена част от мораторната лихва.  Със сумата от 136,67 лв. са погасени главница в размер от 96,19 лв., договорна лихва в размер от 34,87 лв. и застраховка по чл. 10, ал. 2 от договора в размер от 5,61 лв.   Останала е  дължима главница в размер от 1434,81 лв. и договорна лихва в размер от 431,17 лв. за периода от 23.12.2015 г. до 10.04.2017 г. Според заключението, размерът на мораторната лихва върху неизплатената главница за периода от 10.04.2017 г. до 01.11.2018 г. е в размер на 227,25 лв.

Пред настоящата инстанция тези размери на задълженията, приети като такива и в първоинстанционното решение , не се оспорват. В жалбата се опддържа направеното възражение на ответника за погасяване на вземанията поради изтекла погасителна давност.

Налице е константната съдебна практика, обективирана в Решение № 261/12.07.2011 г. по гр.д.№ 795/2010 г. на ВКС, IVг.о, Решение № 28/05.04.2012 г. по гр.д.№ 523/2011 г. на ВКС, III г.о., съобразно която вземанията на кредитора по договор за заем/банков кредит не са такива за периодични плащания. При договора за заем е налице неделимо плащане, което е разсрочено във времето. Договореното връщане на заема на погасителни вноски представлява само съгласие на кредитора да приеме изпълнението на части, но това не променя характера на задължението, което е неделимо и договорът не се превръща в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по него. При това положение, независимо че вноските по кредита се повтарят през определени периоди от време, те не се погасяват с кратката 3-годишна давност по чл.111, б.“в” ЗЗД, а с петгодишната такава. Ето защо, в процесния случай  е приложим общия петгодишен давностен срок по чл.110 ЗЗД за погасяване на вземането на кредитора за неизплатена главница по договор за потребителски кредит, който започва да тече от  изтичане на крайния срок за връщане на получената по договора сума – 10.07.2017 г. Ето защо и доколкото от изтичането на крайния срок на договора - 10.07.2017 г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 02.11.2018 г. не е изтекла предвидената с чл. 110 от ЗЗД пет годишна погасителна давност по отношение на неизплатената главница по договора за банков кредит, то възражението на ответника е неоснователно.

 

 

 

 

По същия начин стои и въпросът с претендираната по делото от ищеца договорна лихва, тъй като не покрива критериите за периодичност на плащанията.Поетото по договора за кредит задължение от кредитополучателя за заплащане на договорна лихва, по своята същност  представлява възнаграждение на кредитора за ползването на предоставената му паричната сума, поради което за нейното погасяване важи общият петгодишен давностен срок по чл.110 ЗЗД.Този срок в процесния случай е започнал да тече след 10.07.2017 г.- крайния срок на договора и  също не е изтекъл към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК.

С оглед на изложеното, въззивният съд намира, че предявените искове за установяване вземанията на ищеца по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 17263 по описа за 2018 г. на РС - Пловдив, ІV-ти бр. с-в.  са основателни и доказани, и правилно са били  уважени.

Решението на районния съд в обжалваната част е правилно и законосъобразно и като такова ще бъде потвърдено.

С оглед неоснователността на въззивната жалба, жалбоподателят ще бъде осъден да заплати на въззиваемата страна направените разноски за въззивното производство, които се изразяват в заплатен адвокатски хонорар от 300 лв.

Така мотивиран, Пловдивският  окръжен съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2746/02.07.2019 г., постановено по гр.дело № 535/2019 г. по описа на РС – Пловдив, V гр.с-в в частта му, с която се признава за установено, че И.Д.Б. с ЕГН: **********, с адрес: ***  дължи на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ж.к. Малинова Долина, ул. „Рачо Петков – Казанджията“ № 4-6   сумата от 1434,81 лв. - главница, дължима по Договор за предоставяне на  потребителски кредит без обезпечение  от 23.04.2013 г., сключен с „Обединена Българска Банка“ АД, задълженията по който са прехвърлени с Договор за цесия от 31.01.2018 г. на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – 02.11.2018 г. до окончателно й изплащане, сумата от 425,56 лв. – договорна лихва  за периода от 23.12.2015 г. до 10.04.2017 г., сумата от 223,44 лв. – мораторна лихва за периода от 10.04.2017 г. до 02.11.2018 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 17263 по описа за 2018 г. на РС - Пловдив, ІV-ти бр. с-в.

ОСЪЖДА И.Д.Б. с ЕГН: **********, с адрес: ***  да заплати на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ж.к. Малинова Долина, ул. „Рачо Петков – Казанджията“ № 4-6   сумата от 300 /триста/ лв. разноски по делото пред въззивната инстанция.

Решението е  окончателно  и  не  подлежи на обжалване. 

 

 

 

                 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 ЧЛЕНОВЕ: