Р Е Ш Е Н И Е
№ 560/13.2.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XLIII - ти състав в открито съдебно заседание, проведено на
двадесет и шести януари през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Стоян Колев
При участието на секретар Й.Т., като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 12041
по описа на съда за 2016 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по член 247, по чл. 248 и по чл. 250 ГПК.
Образувано е по искане на ищцата по делото обективирано
в молба вх. № 64046/06.11.2017
г. за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 4296/26.10.2017 г. на
ВРС изразяваща се в неправилно изписване на датата от която са дължими
компенсаторните лихви върху определеното от съда обезщетение за вреди.
Съдът намира искането на ищцата за поправка на
очевидна фактическа грешка за основателно. Очевидно е, че след направено от
ответника възражение за погасяване по давност на задълженията за компенсаторни
лихви ищцата е направила отказ от иска си в частта относно периода 15.07.2012
г. до 06.10.2013 г.. Отказът от иск е обективиран в протокол от съдебното
заседание от 24.02.2017 г. Същевременно в решението си съдът в место начална
дата на дължимост на задължението за компенсаторна лихва – 07.10.2013 г., която
в случая е действително заявената от ищеца дата, е изписал дата 07.10.2017г.,
т.е. погрешно е изписана последната цифра от годината на посочената дата.
Налице е несъответствие между
формираната истинска воля на съда и нейното изразяване в разпоредителната част
на решението, съставляваща несъответствие между мотиви и диспозитив на
решението.
Поради посочената причина, съдът
намира, че допуснатата очевидна фактическа грешка следва да се поправи.
Със същата молба ищцата е направила и
искане по чл. 250 ГПК за допълване на постановеното по делото решение в частта
относно претенцията на ищцата за вреди произтичащи от необходимите разходи за
регистрация и въвеждане на новозакупен автомобил от същия модел,
експлоатационна възраст и състояние.
Съдът намира същото за неоснователно.
Видно е от съдържанието на преписката по настоящото
дело, че с протоколно определение от 06.10.2017 г. е допуснато по искане на
ищеца съответно намаляване на иска в частта за щетите по размер, чрез направен
частичен отказ от иск, като за разликата над сумата от 1988,60 лв. до
предявения размер от 2756,60 лева делото е било прекратено. По този начин
висящността на исковата претенция за вреди, включваща и разходите за
регистрация и въвеждане на новозакупен автомобил в движение към момента на
приключване на устните състезания е била именно за сумата от 1988,60 лв., която
сума е осъдено ответното дружество да заплати на ищцата.
С молба вх. № 66368/16.11.2017 г. ответникът е
поискал допълване на Решение № 4296/26.10.2017 г. на ВРС в частта за разноските,
като претендира присъждане на основание чл. 78, ал. 4 ГПК на разноски съобразно
прекратената част от исковете.
В предоставения на ищцата срок по чл. 248, ал. 2 ГПК
ищцата оспорва искането, като неоснователно.
Съдът намира искането на ответника за изменение на
решението в частта за разноските за основателно.
В хода на производството по делото с протоколно
определение от 14.07.2017 г. първоначално е допуснато на основание чл. 214, ал.
1 ГПК изменение на иска, като същият в частта за щети е бил първоначално
увеличен и предявен до сумата от 2208,60 лева; в частта за необходимата сума за
придобиване, регистрация и пускане в движение на автомобила от размер на сумата
от 100 лева, увеличен до размер 548,08 лева. Така искът за обезщетяване на
вредите е бил предявен до общия размер от 2756,60 лева. В последващо съдебно
заседание от 06.10.2017 г. с протоколно определение е допуснато по искане на
ищеца съответно намаляване на иска в частта за обезщетяване на вредите по
размер, чрез направен частичен отказ от иск, като същият се счита за предявен
за сумата от 1988,60 лв. За разликата над сумата от 1988,60 лв. до предявения
размер от 2756,60 лева делото е било прекратено.
В случая е налице частично прекратяване на делото,
съответно е налице хипотезата на чл. 78, ал. 4 ГПК. При това положение в полза
на ответника се следват разноски в размер съобразно прекратената част от иска,
като същият е направил такива в размер
на 270 лв. за вещо лице. На ответника се следват и разноски за юрисконсултско
възнаграждение, които съдът определя на 150 лева, според правната и фактическа
сложност на делото, на основание чл. 25 от Наредбата за правната помощ, или
общо 420,00 лева. Съобразно прекратената част от иска на ответника се дължат
разноски в размер на 117,04 лева.
Предвид изложените съображения съдът,
Р Е Ш И:
ПОПРАВЯ, на основание чл. 247 ГПК
очевидна фактическа грешка допусната в Решение № 4296/26.10.2017г. постановено по гр. д. № 12041/2016 г. по описа на ВРС, като в диспозитива на същото, на
страница седма, ред шести вместо датата „07.10.2017
г.“, ДА СЕ ЧЕТЕ датата „07.10.2013
г.“.
ОТХВЪРЛЯ ИСКАНЕТО на ищцата
обективирано в молба вх. № 64046/06.11.2017 г. за допълване на Решение № 4296/26.10.2017г. постановено по гр. д.
№ 12041/2016 г., чрез допълнително
присъждане на необходимите суми за регистрация и привеждане в движение на
новозакупен лек автомобил.
ДОПЪЛВА Решение № 4296/26.10.2017г. постановено по гр. д. № 12041/2016 г. в частта в която същото има характер на определение
по отношение на разноските по делото, като ОСЪЖДА Л.А.Д., ЕГН **********,*** да заплати на ответника „Д.З.” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от Д.Х.Д. и Ж.М.Дсумата в размер на 117,04 лева (сто и седемнадесет лева и 04
стотинки), представляваща разноски дължими на ответника при
частичното прекратяване на делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.........................