РЕШЕНИЕ
№ 12127
гр. С., 19.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20231110150314 по описа за 2023 година
Предявени са следните искове от С. Е. В., ЕГН: **********, адрес: с. В., ул. „Д.“ № 57,
срещу „Кредито“ ООД, ЕИК: ********, седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
„Ч.В.“ № 51Г, ап. офис 32:
по чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за прогласяване
недействителността на индивидуален договор за потребителски кредит №
******** от 05.01.2023 г., а при условията на евентуалност
по чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 10а, ал. 2 и чл. 19, ал. 5 ЗПК за прогласяване
недействителността на клаузата на чл. 11, ал. 2 от индивидуален договор за
потребителски кредит № ******** от 05.01.2023 г. и
по чл. 26, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 4 ЗЗД за прогласяване недействителността на
клаузата на чл. 26, ал. 2 от индивидуален договор за потребителски кредит №
******** от 05.01.2023 г.
Ищецът твърди, че страните сключили процесния договор на 05.01.2023 г. за
сумата от 500 лв. със срок на погасяване от 5 месеца, като уговорили, че ищецът
дължи и такса за експресно разглеждане на документи съгласно чл. 11, ал. 2 от
договора, както и неустойка за непредоставяне на поръчител съгласно чл. 26, ал. 2 от
договора, сумите по които не били включени в общия ГПР.
В срока по чл. 131 ГПК „Кредито“ ООД оспорва исковете по основание. Счита,
че процесният договор е действителен, като сумата по него била преведена на ищеца
на 05.01.2023 г. Заявява, че двата евентуални иска са основателни, но не е дал повод за
завеждане на делото. Ищецът върнал само сумата от 150 лв. на 12.05.2023 г., с която
съгласно чл. 76, ал. 2 ЗЗД била погасена дължимата лихва и част от главницата, като
ищецът не заплатил суми за таксата за експресно разглеждане на документи, нито
неустойката за неустойка за непредоставяне на поръчител.
1
В срока по чл. 131 ГПК са предявени следните насрещни искове от „Кредито“
ООД, ЕИК: ********, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ч.В.“ № 51Г, ап.
Офис 32, срещу С. Е. В., ЕГН: **********, адрес: с. В., ул. „Д.“ № 57, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца следните суми:
искове по чл. 9, ал. 1 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за сумата от
387,99 лв., представляваща просрочена главница по индивидуален договор за
потребителски кредит № ******** от 05.01.2023 г., ведно със законната лихва от
22.02.2024 г. до окончателното изплащане, както и иск по чл. 33, ал. 1 ЗПК вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 39,63 лв. – мораторна лихва за периода 13.05.2023 г. -
20.02.2024 г., а при условията на евентуалност на уважаване изцяло или
частично на главния иск на първоначалния ищец за прогласяване
недействителността на процесния договор:
иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата от 350 лв. – остатък от недължимо
платена сума по нищожния процесен договор, както и сумата от 3,77 лв. –
разноски по превод на заемната сума от 500 лв. по процесния договор, ведно със
законната лихва върху главницата от 22.02.2024 г. до изплащане на вземането.
Насрещният ищец твърди, че процесните вземания са станали предсрочно
изискуеми с просрочване още на първата от пет определени вноски по процесния
кредит, като същият приспаднал направеното от ответника плащане на сумата от 150
лв. за лихва от 37,99 лв. и частично за главница от 112,01 лв. Така остатъкът от 387,99
лв. се олихвил в съответен размер за сочения период. При условията на евентуалност
предявява иск по чл. 55 ЗЗД за суми, с които ответникът се е обогатил неоснователно
за негова сметка.
В срока по чл. 131 ГПК С. В. оспорва насрещните искове, но същевременно
сочи, че при приемане на процесния договор за недействителен, ответникът следва да
върне остатъка от чистата стойност по кредита, а именно сумата от 350 лв. с оглед
извършеното заплащане на сумата от 150 лв. по процесния договор.
Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа страна:
С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът е отделил
за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните по делото е сключен
процесният договор със соченото в исковата молба съдържание, по който С. В. е
заплатила на „Кредито“ ООД сумата от 150 лв.
Видно от приложения по делото индивидуален договор за потребителски кредит
№ *******от 05.01.2023 г. същият е бил сключен при следните параметри: 1. общ
размер на кредита – 500 лв.; 2. лихвен процент по кредита – 32,08 %; 3. годишен
процент на разходите - 37,24 %; 4. лихва - 40,81 лв.; 5. такса експресно разглеждане –
82,88 лв.; 6. неустойка – 124,31 лв.; 7. брой погасителни вноски – пет ; 8. размер на
погасителната вноска – 149,60 лв.; 9. обща стойност на плащанията – 748,00 лв.; 10.
срок на кредита – пет месеца.
Съгласно дадената в договора дефиниция на „такса за експресно разглеждане“
същата представлява индивидуално договорена и приета за разумна от страните, такса
за предоставяне на допълнителна, незадължителна услуга, по искане на
кредитополучателя, за експресно разглеждане от кредитора на искането за отпускане
на кредит, която гарантира експресна обработка на кандидатурата на
кредитополучателя, в срок до 20 (двадесет) минути от постъпването му при кредитора,
ако искането за кредит е постъпило в работен ден от 09:00 ч. до 18:00 ч., а ако е
2
постъпило след този срок, искането за кредит се разглежда с приоритет в първия
следващ работен ден.
В чл. 11, ал. 1 от процесния договор е предвидено, че кредитополучателят има
право да поиска допълнителна услуга от кредитора, изразяваща се в експресно
разглеждане на искането муза кредит. В случай, че кредитополучателят поиска такава
услуга, искането му се разглежда до 20 (двадесет) минути от изпращането на коректно
попълнена апликационнна форма в профила на кредитополучателя. А ал. 2 предвижда,
че за закупуване на допълнителната услуга по предходната алинея кредиторът събира
такса, посочена в условията и параметрите на договора. Съгласно ал. 3 таксата за
експресно разглеждане е включена в погасителния план и се дължи на равни
погасителни вноски, ведно с останалите компоненти на задължението.
В чл. 26, ал. 1 от процесния договор е предвидено, че в дена на сключване на
договора или най-късно до три календарни дни след подписването му,
кредитополучателят следва да предостави на кредитора следното обезпечение: две
физически лица – солидарни длъжници, всяко от които да отговаря на следните
изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудовото
възнаграждение, като нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над
2000 лв. (две хиляди лева); да работи на безсрочен трудов договор; да не е заемател
или поръчител по друг договор за паричен заем в „Кредито“ ООД; да няма неплатени
осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и
финансови институции или ако има такива да е със статус редовен. Солидарните
длъжници подписват договор за встъпване в дълг, който става неразделна част от
настоящия договор. Договорът за встъпване в дълг трябва да бъде подписан на
хартиен носител в офис на кредитора или в офис на партньор на кредитора. А ал. 2 на
чл. 26 от същия договор предвижда, че в случай че в дена на сключване на договора,
кредитополучателят не предостави обезпечението по ал. 1, той дължи неустойка в
размер, посочен в условията и параметрите на договора. Съгласно ал. 3, в случай, че
кредитополучателят предостави обезпечението по ал. 1 не по-късно от три дни след
сключването на договора, то той не дължи неустойката по ал. 2. След предоставяне на
обезпечението и в момента на подписване на договора за встъпване в дълг по ал. 1 на
кредитополучателя му се изготвя нов погасителен план, който не включва неустойката
по ал. 2. Съгласно ал. 4, кредитополучателят има право да предостави обезпечението
по ал. 1 във всеки един момент от изпълнението на договора, като в момента на
подписване на договора за встъпване в дълг по ал. 1, остатъчната дължима сума по
кредита се преизчислява, като от нея отпадне сумата по неустойката до изтичане на
срока на договора.
Съгласно чл. 27, ал. 1 от договора заемът се издължава в съответствие с
уговореното в погасителния план - Приложение № 1.
По делото е представен погасителен план – Приложение № 1 към договора, в
който са посочени броят, падежът, общият размер на погасителната вноска, както и
компонентите й. Видно от погасителния план размерът на всяка от петте погасителни
вноски е 149,60 лв., платими на пето число на месеца, първата от които на 05.02.2023
г., а последната на 05.06.2023 г., като всяка от тях включва главница, лихва, неустойка
и такса.
От заключението на изслушаната и приета по делото съдебно-счетоводна
експертиза, неоспорено от страните и което съдът кредитира като обективно и
компетентно, се установява, че действителният размер на годишния процент на
разходите (ГПР) по процесния договор, като се отчетат предвидените такса експресно
3
разглеждане и неустойка за непредоставяне на обезпечение, е в размер на 452,83 %.
Установява се също така, че по процесния договор за кредит кредитополучателят е
заплатил на 12.05.2023 г. сумата в размер на 150 лв., с която не са погасявани
задължения за такса за експресно разглеждане и неустойка за непредоставяне на
обезпечение.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По първоначалния иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца С.
Е. В. е да установи сключен между него и ответника договор за паричен заем със
соченото в исковата молба съдържание, съответно съдържанието на процесните
клаузи, чиято недействителност е атакувана с евентуалните искове, а в тежест на
ответника „Кредито“ ООД е да докаже, че процесният договор съдържа валидни и
равноправни клаузи, съответно процесните клаузи по евентуалните искове, както и
своите възражения.
По насрещните искове по чл. 9, ал. 1 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1
ЗЗД и чл. 33, ал. 1 ЗПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца „Кредито“ ЕООД е да
докаже: наличието на валидно облигационно правоотношение между страните въз
основа на договор за потребителски кредит; усвояване на главницата по кредита в
пълен размер от ответника; размерът и изискуемостта на процесните вземания, а в
доказателствена тежест на ответника С. Е. В. при установяване на горните
обстоятелства е да докаже погасяване на дълга, както и своите искания и възражения.
По насрещния иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД в тежест на ищеца „Кредито“
ООД е да докаже: извършено плащане на процесната сума в полза на ответника на
основание процесната клауза, а в тежест на ответника С. Е. В. е да докаже наличие на
основание за получаване на платените от ищеца суми въз основа на валидно
обвързващи страните договорни клаузи, предвиждащи погасяване на отпуснатия
кредит в размерите на така извършеното плащане, както и своите възражения.
По първоначалните искове на С. Е. В.:
Несъмнено ищецът е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК, а ответникът
кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. Предвид изложеното, сключеният между
страните договор за заем по своята същност е договор за потребителски кредит по
смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, спрямо който договор са приложими разпоредбите на
Закона за потребителския кредит.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя
на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисионни, възнаградения от всякакъв вид, в това
число тези, дължими на посредници за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определение с
Постановление на Министерски съвет. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени
изискванията на на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК,
договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има
4
характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при
самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят
дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и
другите разходи.
Относно клаузата, предвиждаща задължение за плащане на такса за експресно
разглеждане – чл. 11, ал. 2 от договора, съдът намира следното:
В конкретния случай, според договора експресното на кандидатурата гарантира
получаване на отговор на искането за отпускане на кредит до 20 минути от
постъпването му при кредитора, ако искането за кредит е постъпило в работен ден от
09:00 ч. до 18:00 ч., а ако е постъпило след този срок, искането за кредит се разглежда
с приоритет в първия следващ работен ден. Възможността на кредитора да въвежда
такси извън стойността на договорения размер на заема е регламентирана в чл. 10а, ал.
2 ЗПК и е предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит. Налице е изрична забрана съгласно сочения текст да се изискват и комисионни
за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. Съдът счита, че в
случая не е налице допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК.
Допълнителни са тези услуги, които са извън основната престация на заемодателя,
съдържаща се в облигационното отношение възникнало в резултат на договора, а
именно отпускане на заема и неговото администриране. Таксата за експресно
разглеждане следва да се квалифицира като такса за действия, свързани с усвояването
на кредита, тъй като те са част от дейността му по отпускане на кредита и като такива
не могат да бъдат събирани от длъжника по силата на чл.10а, ал. 2 ЗПК. Не може да се
приеме, че при разглеждане на документите за отпускане на кредит кредиторът прави
някакви допълнителни и неприсъщи разходи, за които да събира отделна такса.
Фактът, че искането за отпускане на кредит ще се разгледа бързо от служители на
ответното дружество не представлява допълнителна услуга, която следва да се
заплаща от потребителя отделно. Ако тази услуга оскъпява продукта, разходите се
покриват с увеличаване на възнаграждението, а не с начисляване на такси по чл. 10а
ЗПК (които урежда такси за други услуги). Следователно клаузата, предвиждаща такса
за експресно разглеждане в процесния договор за кредит, противоречи на чл. 10а, ал. 2
ЗПК, поради което е нищожна. Предвид изложеното, може да се направи извод, че
възнаграждението за експресно разглеждане на документи, без значение как е
именувано от кредитора, в случая представлява възнаграждение за отпуснатия кредит
- възнаградителна лихва, приход за кредитора. Следователно тази такса съставлява
разход, който е следвало да бъде включен в ГПР и липсата на този разход в договора
при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК. Общият размер на задължението на ответника е формирано като сбор от
различни компоненти, посочени в договора, включително задължението за заплашане
на такса за експресно разглеждане, чийто общ размер възлиза на 82,88 лв. Плащането
на тази сума не е отразено като разход при формирането на оповестения ГПР от 37,24
%, въпреки че е включено в общия дълг. По този начин е нарушено изискването на чл.
19, ал. 1 ЗПК за оповестяване на всички разходи по кредита.
Относно клаузата, предвиждаща задължение за плащане на неустойка при
непредоставяне на обезпечение – чл. 26, ал. 2 от договора, съдът намира следното:
Функцията на неустойката е да обезпечи изпълнението на задължението и да
служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се
доказват (чл. 92, ал. 1 ЗЗД). При договора за заем основното задължение на заемателя
е да върне на падежа заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва.
5
Процесната клауза за неустойка въвежда възникването на неустоечно задължение за
заемателя не при неизпълнение на главното задължение (задължението за връщане на
получения заем), а при неизпълнение на съпътстващо такова – непредоставяне на
точно описано обезпечение, като размерът на неустойката е в размер на над 1/4 от
отпуснатия заем. С оглед на това, неустойката излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, тъй като при неизпълнението
на задължението за предоставяне на обезпечение, което не е същественото задължение
при договора за заем, а съпътстващо такова, дори главното задължение да е изпълнено
точно и своевременно, задължението за заплащане на неустойка ще възникне в тежест
на заемателя. Неустойката не зависи от вредите от неизпълнението и по никакъв начин
не кореспондира с последиците от това неизпълнение. Това създава предпоставки за
неоснователно обогатяване и противоречи на функциите на неустойката, съответно на
принципа за справедливост и добрите нрави, което води до нищожност на клаузата.
Дори и да бъде отчетен рискът, който кредиторът поема с необезпечаване на
вземанията му, кредиторът е достатъчно овъзмезден с възнаградителната лихва. Така
както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за
виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване
на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че
въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му
създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то
изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до
претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите
на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към
датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на
договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна, доколкото се дължи
при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване
на кредита. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да доведе до
неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до
увеличаване на подлежаща на връщане сума. Следва да се обърне внимание, че
задължение на кредитора е преди сключването на договора за кредит да оцени
кредитоспособността на потребителя, като извърши справки в достъпните му бази
данни и регистри и ако прецени, че не е достатъчно платежоспособен, да откаже
предоставянето на заемните средства. На практика се получава така, че с тази клауза
кредиторът прехвърля риска от неизпълнението на това си задължение на потребителя,
кандидатстващ за отпускане на парични средства чрез сключването на договора.
Последното води до значително нарастване на цената на кредита и възлага на
потребителя финансова тежест, което е в противоречие със закона – чл. 16 ЗПК. Не на
последно място, видно от представения погасителен план, още със сключването на
договора, страните са уговорили, че неустойката ще се изплаща заедно с дължимите
месечни вноски. Съдът намира, че изначално заемодателят е предвидил
невъзможността за изпълнение на договорното задължение, предвидено в чл. 26 от
договора, поради което в договора е уговорен начин за изплащане на дължимата
неустойка. Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е
налице още при сключването на договора, то следва извод, че в конкретния случай не е
налице валидно неустоечно съглашение и е налице нищожност на клаузата за
неустойка за непредоставяне на обезпечение.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че вземанията за
6
такса за експресно разглеждане и неустойка, на практика представляват скрито
възнаграждение за кредитора, респ. съставляват разход по кредита и като такова е
следвало да бъдат включени в годишния процент на разходите. Съгласно
императивното изискване на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Дефиницията на понятието „общ
разход по кредита за потребителя“ се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно който
това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, възнаграждения за
кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия, като общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси.
Ето защо с уговарянето на процесните клаузи се заобикаля императивното изискване,
установено в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според което годишният процент на
разходите не може да бъде повисок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България, която към датата на сключване на
договора - 05.01.2023 г., е била в размер на 11,42 % (ОЛП 1,42 %, + десет процентни
пункта). Това означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 57,1
% от взетата сума, в който смисъл е и заключението по приетата съдебно-счетоводна
експертиза. Видно от заключението на вещото лице, задълженията по оспорените
клаузи не са включени в ГПР, който е посочен в договора, поради което и размерът на
посочения в договора ГПР не съответства на действителния размер на ГПР, който
възлиза на 452,83 % и значително надвишава допустимия петкратен размер, което
противоречи на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
При това положение, се налага изводът, че договорът за потребителски кредит
не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него липсва посочен
действителният размер на разходите по кредита. Текстът на последната норма не
следва да се възприема буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно ГПР, да
се приема, че е изпълнено изискването на закона за съдържание на договора.
Годишният процент на разходите е част е същественото съдържание на договора за
потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за
потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и
икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни
продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен
ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, което води
до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е
спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Поради това и с оглед на важното значение,
което ГПР има в това отношение, то неправилното посочване на ГПР в договора
поради невключване на част от задълженията по него следва да има последиците на
недобросъвестно действие на кредитора и да води до последиците, които има липсата
на посочване на ГПР – недействителност на договора и връщане само на главницата по
кредита съгласно чл. 22-23 ЗПК (Решение № 24/10.01.2022 г. по в. гр. д. № 7108/2021 г.
на СГС и др.).
Доколкото се уважава предявеният главен иск (за недействителност на целия
договор), не са налице предпоставките за произнасяне по евентуалните такива (за
нищожност на съответните договорни клаузи от същия договор).
7
По насрещните искове на „Кредито“ ООД:
По въпроса допустимо ли е предявен на договорно основание иск да бъде
уважен на основание чл. 23 ЗПК до размера на чистата стойност на кредита, при
положение че съдът е достигнал до извод за недействителност на договора по смисъла
на чл. 22 ЗПК, е формирана константна практика на ВКС (Решение №
50174/26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/2021 г. на ВКС, IV г. о., Решение №
60186/28.11.2022 г. по т. д. № 1023/2020 г. на ВКС, I т. о. и др.), според които договорът
за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено
плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на
договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия
период на тяхното предоставяне. При недействителност на договора съгласно
разпоредбата на чл. 23 ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита, но
не дължи лихва или други разходи по кредита. Ако тази недействителност се установи
в производството по предявен на договорно основание иск, съдът следва да установи с
решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за
потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в
цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК е предвидено задължението на потребителя за
връщане на чистата сума по кредита. Ако се приеме, че установяването на
дължимостта на чистата сума по получения кредит и осъждането на потребителя за
нейното връщане следва да се извърши в отделно производство по предявен иск с
правно основание чл. 55 ЗЗД, то би се достигнало до неоснователно обогатяване за
потребителя, предвид изискуемостта на вземането по недействителен договор, в
частност при нищожен договор за потребителски кредит и позоваване от страна на
потребителя на изтекла погасителна давност, което би противоречало на принципа за
недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл е и въвеждането на
разпоредбата на чл. 23 в специалния ЗПК.
В конкретния случай между страните не е формиран спор относно
обстоятелството, че ответницата по насрещните искове е усвоила по процесния
договор сумата от 500 лв., както и че във връзка с процесния договор е заплатила на
ищеца сумата от 150 лв., като последното обстоятелство се установява и от
заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. Поради това, че
сключеният договор е недействителен, ответницата дължи заплащане само на чистата
стойност на кредита, т. е дължи единствено сумата от 500 лв. и съответно следва да
бъде съобразено и извършеното от нея плащане в размер на 150 лв. Ето защо
предявеният насрещен иск следва да се уважи за сумата от 350 лв. и да се отхвърли до
пълния предявен размер от 387,99 лв. за главница, а искът за мораторна лихва следва
да се отхвърли изцяло – по съображенията за приложение на чл. 23 ЗПК, изложени по-
горе.
По разноските
С оглед изхода на спора разноски се дължат на първоначалния ищец на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Същият е извършил разноски в размер на 310 лв., от
които 60 лв. за държавна такса и 250 лв. депозит за вещо лице. Претендира се и
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. На основание
8
чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1 ЗАдв. в полза на процесуалния представител
на ищеца – адв. А. Д., следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за
оказаната безплатна адвокатска защита на ищеца в размер на 100 лв., определен от
съда при съобразяване с минималния такъв, следващ от разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т.
1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, доколкото осъщественото от адвоката процесуално представителство
е в защита на един интерес, по предявени искове, произтичащи от едно спорно
правоотношение и имащи една цел – да се признае нищожността на договора, респ. на
съответни договорни клаузи, както и съобразявайки липсата на фактическа и правна
сложност на делото, приключване на делото в рамките на едно съдебно заседание, без
представителство на ищеца в същото. Следва да бъде застъпена позиция, че този вид
съдебни производства не следва да се превръщат в източник на генериране на съдебни
разноски, надхвърлящи многократно материалния интерес по същите, като съдът
следва да съблюдава разпоредбата на чл. 3 ГПК.
С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, пар.
1 ДФЕС определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минимални размери на
адвокатските възнаграждение не са задължителни за съда, като адвокатското
възнаграждение следва да бъде определено съответно на 100 лв. за исковото
производство (чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, която не е
издадена от съсловна организация, а въз основа на Постановление на Министерския
съвет № 4/2006 г., като се съобразят видът и обемът на извършената дейност от
ищцовия представител, липсата на фактическата и правна сложност на делото, както и
броя на проведените открити съдебни заседания с участието на ищцов представител на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26, ал. 1 НЗПП ((т. 44 от решение от
25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС и арг. от Определение № 343 от 15.02.2024 г. на
ВКС по т. д. № 1990/2023 г., II т. о.).
Във връзка с искането на процесуалния представител на ищеца за присъждане
на адвокатско възнаграждение с ДДС следва да бъде отбелязано, че с Определение №
917/02.05.2023г. по ч. гр. д. № 1323/2023 г. на ВКС, IV ГО, е прието, че предоставената
безплатна правна помощ по чл. 38 ЗА представлява по смисъла на чл. 9, ал. 1 вр. чл. 8
ЗДДС безвъзмездна доставка на услуга, която не подлежи на облагане с данък върху
добавената стойност по аргумент от по чл. 2, т. 1 ЗДДС, чл. 2, § 1, б. „в“ от Директива
2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху
добавената стойност. Тази услуга не може да се счете за възмездна на основание чл.
38, ал. 2 ЗА по съображения, че възмездяването става впоследствие - с акта на съда, с
който насрещната страна, при наличие на предвидените в нормата предпоставки, бива
осъдена да заплати адвокатско възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ
адвокат. Съгласно чл. 25, ал. 2 ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която
услугата е извършена. Последващи този момент действия не могат да имат значение за
възникване на данъчно задължение. Постановяването на съдебен акт, с който
насрещната страна е осъдена да заплати възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ, не съставлява облагаема стока или услуга по смисъла на ЗДДС.
Правоотношението, по което безплатната правна помощ е оказана, и това, създадено
със съдебния акт, са между различни страни и с различно съдържание. По първото за
адвоката, оказал правната помощ, не възниква право да получи възнаграждение, а
второто е между адвоката и насрещната страна, по което адвокатът има само права, но
не и задължения. Съдържанието на създаденото със съдебния акт правоотношение се
изчерпва със задължението на оказалия безплатната помощ адвокат да бъде платена
9
определена парична сума от насрещната страна. Съдът не е нито данъчнозадължено
лице по смисъла на чл.3 ЗДДС, което да издаде фактура и да начисли ДДС по нея, нито
е страна по правоотношението, възникнало от постановения от него осъдителен акт.
Затова той не може да начислява ДДС върху дължимото за оказаната безплатна правна
помощ адвокатско възнаграждение без това да е изрично предвидено в закона. Нито
ЗДДС обаче, нито ЗАдв. въвеждат такава изрична нормативна уредба, която да се
отклонява от общите правила за облагане с данък върху добавената стойност. С оглед
изложеното на адв. А. Д. следва да се присъди адвокатско възнаграждение без ДДС.
Сторените от ответника разноски по главните искове следва да останат за негова
сметка.
С оглед изхода от спора по насрещните искове на ищеца по същите се дължат
разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Извършени са такива в общ размер на 300
лв., от които 150 лв. за държавна такса, 50 лв. за депозит за вещо лице и 100 лв. за
адвокатско възнаграждение по гореизложените съображения. Възражението по чл. 78,
ал. 5 ГПК е неоснователно, доколкото заплатеното адвокатско възнаграждение е в
минимален размер съгласно НМРАВ. Съобразно уважената част от насрещните искове,
на ищеца по същите се дължат разноски в общ размер на 270,63 лв.
На ответницата по насрещния иск на основание чл. 78, ал. 3 ГПК също се
следват разноски, но такива не са претендирани, поради което съдът не дължи
произнасяне в тази насока.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между С. Е. В., ЕГН: **********, адрес: с. В.,
ул. „Д.“ № 57, и „Кредито“ ООД, ЕИК: ********, седалище и адрес на управление: гр.
С., бул. „Ч.В.“ № 51Г, ап. офис 32, че сключеният между тях индивидуален договор за
потребителски кредит № ******** от 05.01.2023 г. е недействителен на основание чл.
26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
ОСЪЖДА С. Е. В., ЕГН: **********, адрес: с. В., ул. „Д.“ № 57, да заплати на
„Кредито“ ООД, ЕИК: ********, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ч.В.“ №
51Г, ап. офис 32, на основание на основание чл. 23 вр. чл. 22 ЗПК, сумата от 350 лв.,
представляваща просрочена главница по индивидуален договор за потребителски
кредит № ******** от 05.01.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на насрещната искова молба – 22.02.2024 г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 9, ал. 1 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за
разликата над уважения размер от 350 лв. до пълния предявен размер от 387,99 лв. за
главница и иска по чл. 33, ал. 1 ЗПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 39,63 лв. –
мораторна лихва за периода 13.05.2023г. - 20.02.2024 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Кредито“ ООД, ЕИК: ********,
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ч.В.“ № 51Г, ап. офис 32, да заплати на
С. Е. В., ЕГН: **********, адрес: с. В., ул. „Д.“ № 57, сумата от 310 лв. – разноски по
делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. „Кредито“ ООД, ЕИК: ********,
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ч.В.“ № 51Г, ап. офис 32, да заплати на
10
адв. А. З. Д. – САК, ЛН ********, адрес: гр. С., ул. „Х О“ № 74, ет. 1, ап. 1, сумата от
100 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
защита и съдействие на С. Е. В. по предявените от последната искове.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. Е. В., ЕГН: **********, адрес: с.
В., ул. „Д.“ № 57, да заплати на „Кредито“ ООД, ЕИК: ********, седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „Ч.В.“ № 51Г, ап. офис 32, сумата от 270,63 лв. – разноски по
делото по предявените насрещни искове.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11