ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско въззивно отделение –
девети състав, на седми ноември две хиляди и деветнадесета година, след
публично съдебно заседание на двадесет и втори октомври 2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ
при участието на секретар Пенка Георгиева, след като
разгледа докладваното от председателя въззивно гр. дело № 2011 по описа за 2019 година, за да се произнесе, приема
следното:
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство „Терра Кредит“ ООД, чрез адв. Б.П.,***, с която се обжалва изцяло Решение № 1828 от 14.05.2019 г. на Районен съд Пловдив, постановено по гр. д. № 3232 по описа за 2018г., с което са уважени предявените обективно съединени искове, с правно основание чл. 26, ал. 1, предложение 1 от ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предложение 1 от ЗЗД, като се прогласява на основание чл. 26, ал. 1, предложение 1-во ЗЗД, недействителността на Договор за потребителски кредит /заем/ № 1043672, сключен на 14.10.2015 г. между „ТЕРРА КРЕДИТ” ООД, от една страна, и от друга, Д.Б.А., поради противоречието му на закона – 10, ал. 1 от Закон за потребителския кредит, тъй като всичките му елементи са представени с размер на шрифта по-малък от 12pt; както и се осъжда ответното дружество да върне на Д.Б.А. сумата от 982.30 лв., платена от последния по Договор за потребителски кредит /заем/ № 1043672/14.10.2015 г., като е получена без правно основание; като ответното дружество„ТЕРРА КРЕДИТ” ООД, е осъдено да заплати разноски на ищеца Д.Б.А. като законна последица от правния спор.
Излагат се съображения във въззивната жалба за неправилност на обжалваното решение, като необосновано и постановено при нарушение на материалния и процесуалния закони, при което се моли същото да бъде изцяло отменено и постановено въззивно решение, с което да се отхвърлят предявените искове. С жалбата се подчертава, че се оспорва размерът на подлежащата на връщане сума по недействителния договор, като в частност се настоява, че платените застрахователни премии не подлежат на връщане от „Терра кредит“ ООД. Сочи се, че първоинстанционният съд е извършил нарушение на процесуалния закон, тъй като същият изобщо не бил обсъдил доводите на „Терра кредит“ ООД, депозирани с молба вх. № 20325/27.03.2019 г. Излагат се подробни съображения, че не се дължат застрахователните премии като тези съображения са по същество. Установява се, според жалбоподателя, че съгласно експертизата на вещото лице по приетата съдебно счетоводна експертиза - кредитът е рефинансиран посредством друг кредит № 01032145 /без дата/. Твърди се, че такъв договор със страна ищецът Д.А. няма, както и, че съдът не е изискал поне копие от договора, за да се увери в твърдението на вещото лице, за рефинансиране, тъй като заключението по делото не можело да има удостоверяваща сила за факти и доказателства. В тази насока се представя към въззивната жалба и се моли да бъде приет договор № 1045773 от 15.01.2016г., със сумата по който на 15.01.2016 г. е рефинансиран процесния договор.Твърди се, че платената до датата на рефинансирането обща застрахователна сума от 14 вноски, възлиза на 398.44 лв. Като се сочи, че тази сума е тази, която е събрана от „Терра кредит“ ООД, но тази сума не подлежи на връщане от дружеството, тъй като същото е застрахователен посредник в отношенията си със застрахователя, ведно от сертификата за застраховане № 01043672/2015 г., който се твърди, че е представен по делото, с горепосочената молба от 27.03.2019 г. В тази насока се разсъждава, и се стига до извод, че решението на първоинстанционния съд, в частта на осъдителния иск, за сумата от 982.30 лв. е напълно произволна и по никакъв начин не може да се основе на едно напълно незадоволително заключение на вещото лице, което не следвало изобщо да се кредитира, понеже по никакъв начин не е установено тази сума какъв характер има. Тези въпроси са в доказателствена тежест на ищеца, който изобщо не е провел главно доказване, се сочи от жалбоподателя. В тази насока, се моли обжалваното решение да бъде отменено, включително и в частта за разноските, като се отхвърлят предявените искове. Направени са доказателствени искания във въззивната жалба: Да бъде приет договор № 1045773/15.01.2016 г. между „Терра кредит“ ООД и Д.Б.А., като се счита, че спрямо него няма преклузия, тъй като съдът бил допуснал процесуално нарушение, като не е указал на страните по делото да представят втория кредитен договор с който е рефинансиран процесният.
С писмен отговор от въззиваемата страна Д.Б.А., чрез адв. Б., се взема становище, във връзка с направените оплаквания, като се счита въззивната жалба за неоснователна. Счита се, че не следва да се уважават доказателствените искания на жалбоподателя, като се сочи, че е неоснователно искането на жалбоподателя за приемане на договор за потребителски кредит от 15.01.2016 г., тъй като на първо място това било недопустимо във въззивната инстанции, понеже жалбоподателят би могъл да представи същия към момента на приемане на допълнителното заключение на съдебно-икономическата експертиза, което не е сторил. В продължение се сочи, че отделно, представянето на този договор било ненужно, доколкото между страните нямало спор, че било извършено рефинансиране и не била спорна и сумата за това. Прави се особено искане, във връзка с прилагане на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, относно претендираното адвокатско възнаграждение, което да бъде заплатено от ответника, според размера предвиден в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Постъпила е и частна жалба от адв. Д.Б., процесуален представител на въззиваемия, срещу Определение № 6864/20.06.2019 г. по гр. дело № 3232 от 2018 г. на Районен съд – Пловдив, ХІХ гр. с., във връзка с присъждането на разноски, като се моли да бъде отменено Определението на първоинстанционния съд, по чл. 248, ал.1 от ГПК, както и да бъде постановено ново определение, с което да бъде осъдено дружеството „Терра Кредит“ ООД да заплати възнаграждение за извършено безплатно процесуално представителство, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, в размер на 735 лева, като се излагат подробни съображения за това. Доказателствени искания не са налице.
Ответната на частната жалба страна „Терра Кредит“ ООД, чрез пълномощник адв. Б.П., е получила частната жалба, и в едноседмичен срок за отговор такъв не е постъпил по делото.
В о.с.з. на 22.10.2019г. въззивният съд не констатира да е налице нарушение на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд съгласно чл. 266 ал. 3 от ГПК, поради което и не приема като недопустимо по въззивното дело приложено към въззивната жалба писмено доказателство - Договор за потребителски кредит № 1045773/15.01.2016 г., сключен между „Терра кредит“ ООД и Д.Б.А..
Въззивният съд след като констатира, че въззивната жалба е допустима – подадена от надлежна страна по делото, в законния срок по чл. 259 ал. 1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване валидно и допустимо решение на районния съд, разгледа въззивната жалба по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна, поради следното:
За да постанови обжалваното решение, с което уважава предявените обективно съединени искове, съответно, с правно основание чл. 26 ал. 1 предл. първо от ЗЗД, както и чл. 55 ал. 1 предл. първо от ЗЗД, районният съд излага съображения: След като констатира от прието от съда, неоспорено от страните по делото, заключение на вещото лице по допуснатата по делото съдебна техническа експертиза, че за изготвяне на текста на процесния договор за потребителски кредит/заем/ № 1043672/14.10.2015г. е използван безсерифен шрифт от типа на „Ariel”, чийто размер е 9pt, т. е. в разрез с изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК всичките елементи на договора са представени с размер на шрифта под 12 pt; при което и намира, че след като шрифтът на договора не е съобразен с императивно изискване на закона в съответствие с разпоредбата на чл. 22 ЗПК, следва да се приеме, че договорът е недействителен, при което и уважава предявения иск за прогласяване на нищожността му.
Въззивният съд констатира, че в тази й част, относно обжалване на решението, в частта, с която съдът признава за установено, че процесният договор за потребителски кредит, е недействителен, въззивната жалба се явява бланкетна, без конкретни оплаквания; поради което и въззивният съд не дължи да се произнася по същество, а решението на първоинстанционния съд в тази обжалвана част, следва да бъде потвърдено от въззивния съд като правилно.
За да постанови решението в обжалваната част, с която уважава предявения осъдителен иск по чл. 55 ал. 1 предл. първо от ЗЗД, за връщане на исковата сума от 982.30 лева, платена от ищеца по процесния договор за потребителски кредит/заем/ № 1043672/14.10.2015г., като получена без правно основание, районният съд излага съображения: Приема, че след като в хипотеза на чл. 23 ЗПК, когато договорът за кредит е обявен за недействителен, на връщане подлежи, само, чистата стойност на кредита, без да се дължат лихви или други разходи по него; при което и платените суми от потребителя за разликата над чистата стойност на кредита подлежат на връщане от ответника като получени при начална липса на основание.
Въззивният съд приема за правилен извода на районния съд за основателност на предявения осъдителен иск, както и изложените от него мотиви, към които препраща, съгласно чл. 272 от ГПК.
От своя страна, въззивният съд след като взе предвид направените във въззивната жалба оплаквания съгласно разпоредбата на чл. 269 изр. второ от ГПК, становището на въззиваемата страна, както и след преценка съгласно чл. 235 ал. 2 от ГПК на приложените по делото и относими към предмета на спора доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят относно, установени с допустими доказателствени средства в първоинстанционното производство, обстоятелства:
На 14.10.2015 г. страните са сключили договор, наименуван „Договор за потребителски кредит /заем/ номер на кредит : 1043672 /Терра Макси/”, имащ за предмет предоставяне на потребителски кредит на кредитополучателя в размер на 1200 лв. за финансиране на лични нужди на последния, срещу задължение да го върне ведно дължимите лихви при условията и в сроковете, посочени в договора; който договор има характеристиките на договор за потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия Закон за потребителския кредит.
Не е налице спор, че към датата на завеждане на исковата молба в съда/28.02.2018г./ задълженията на ищеца по договора за кредит са погасени, /в т.н. твърдения в исковата молба, както и признание в писмен отговор на исковата молба/.
Спорен е въпросът, въведен в оплакванията във въззивната жалба, за дължимостта на подлежащата на връщане сума по недействителния процесен договор за потребителски кредит, респективно, за размера на подлежащата на връщане сума по недействителния договор; като във въззивната жалба се въвежда от страна на жалбоподателя твърдение, че тази сума представлявала платени застрахователни премии, които не подлежали на връщане от „Терра кредит“ООД. В тази насока, се заявява от жалбоподателя, че съдът нарушил процесуалния закон, тъй като същият, изобщо, не бил обсъдил доводите на „Терра кредит“ООД, депозирани с молба вх. № 20325/27.03.2019г.
Въззивният съд констатира, че посочената от жалбоподателя молба вх. № 20325/27.03.2019г., е била констатирана, че е получена в о.с.з. на 28.03.2019г. от първоинстанционния съд, но тъй като същата не е била подписана, то от страна на съда е била оставена без разглеждане; като молбата и приложенията към нея са били приложени на задната корица на делото. Въззивният съд, също, констатира, че горецитираната молба, неподписана, е съответно приложена на задната корица на първоинстанционното дело.
Предвид изложеното въззивният съд намира, че молба вх. № 20325/27.03.2019г. се явява нередовна, поради липсата на подпис на подателя й,поради което и първоинстанционният съд не е дължал произнасяне по нея, като я е оставил без разглеждане. При което и въззивният съд приема, че не е налице нарушение на процесуалния закон от страна на първоинстанционния съд, при оставяне без разглеждане на последно посочената молба.
От друга страна, размерът на дължимите суми, които се явяват като платени без основание по процесния договор, /независимо от финансирането чрез друг договор за кредит/, е изчислен въз основа на приложени по делото писмени доказателства, както и от заключенията на ССЕ с вещо лице Й. П.- първоначално, както и по допълнително поставена задача, които не са оспорени по делото от страните, респективно, и от страна на ответното дружество по надлежен ред. В първоначалното заключение, вещото лице посочва, че платените суми от ищеца по процесния договор за потребителски кредит са в размер на 1208.85 лева; като от тази сума 1200 лева, главница, както и 8.85 лева, лихва. По заключението на вещото лице, изготвено по допълнително поставена задача, като се взема предвид и издаден от ответното дружество разходен ордер :000289964115.01.2016г., от който е видно, че е налице рефинансиране по услуга:01043672/т.е. по процесния договор за кредит/, по който е платена сума: 973.45 лева, следва да се приеме като краен извод от страна на съда, че по процесния договор след платената сума на главницата 1200 лева, е платена за сметка на ответника, още сума от 973.45лева, която заедно с горепосочена платена сума за лихва от 8.85 лева, формира общия размер на сумата от 982.30 лева, която сума като надплатена за сметка на ответника, над сумата на главницата от 1200 лева, следва да бъде върната на ответника, като получена от ищцовото дружество без правно основание. В случая, без значение е, че във възизвната жалба се заявява, че сумата, подлежаща на връщане представлява застрахователна премия, /в каквато насока не са били налице твърдения,респ., не са събирани доказателства в първоинстанционното производство/, тъй като всички суми платени от ответника, респективно, за сметка на ответника, над чистата сума на главницата по обявения за недействителен договор за потребителски кредит, подлежат на връщане като получени при начална липса на правно основание, т.е. на извъндоговорно основание. В тази насока, неоснователно е и оплакването, че ако тези суми бъдат върнати ще се стигне до неоснователно обогатяване на кредитополучателя за сметка на кредитодателя, който събрал застрахователните премии по кредитния договор, но ги бил предал на застрахователя, и в този смисъл не се бил обогатил неоснователно. В случая,не е налице хипотеза, намираща основание в разпоредба на чл. 59ал. 1 от ЗЗД, поради което ирелевантни за конкретния казус за доводите относно липса на неоснователно обогатяване от страна на ответното дружество, поради което и същото не следвало да връща платените суми, твърдени да са застрахователни премии.
Предвид неоснователността на въззивната жалба, решението на районния съд в обжалваната част следва да бъде потвърдено като правилно, ведно със законните последици.
На основание чл. 38 ал. 2 от ЗА следва да се задължи жалбоподателя да заплати на адвокат Д.Б. адвокатско възнаграждение по въззивното дело в общ размер от 600 лева, съгласно минималните размери по Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения.
Решението на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280 ал. 3 от ГПК.
По отношение на частната жалба.
Въззивният съд след като констатира, че частната жалба е допустима – подадена от надлежна страна, в законния срок по чл. 275 ал. 1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване валидно и допустимо определение, в производство по чл. 248 ал. 1 от ГПК, разгледа частната жалба по същество.
Разгледана по същество частната жалба е частично основателна.
Не е налице законова пречка отношенията между адвоката, като довереник, и страната, като доверител, да бъдат предмет на договор за правна защита и съдействие, по който на основание чл. 38 ал. 1от ЗА, изпълнението на защитата по договора да бъде безплатно, като възнаграждението за нея да бъде определено от съда и възложено за заплащане от ответната страна на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА. В случая, достатъчно е да е сключен такъв договор, като в настоящето производство съдът не проверява верността на посочените в договора обстоятелства относно материалната затрудненост на едно лице, да заплати адвокатското възнаграждение. Тъй като, такъв договор за правна защита и съдействие от 05.02.2018г. е бил надлежно сключен между ответника А. и адв. Б., посочен за важащ за всички съдебни инстанции, това е достатъчно да се приеме, че възнаграждението, определено от съда, ще се възложи за заплащане на адвоката от ответната страна,съгласно чл. 38 ал. 2 от ЗА. Предвид което, въззивният съд намира, че обжалваното определение, с което фактически не се присъжда такова заплащане, следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено ново, с което ответникът се осъди да заплати на адвокат Д.Г.Б. в общ размер сумата от 600 лева, адвокатско възнаграждение, за правна защита и съдействие по два обективно съединени искове, съгласно минималните размери по Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, съгласно чл. 7/1/т. 4 – 300 лева, /като неоценяемият иск – за недействителност на договора е един иск/, и съгласно чл. 7/2/т. 1 – 300 лева.
Определението на въззивния съд в частта за разноските, е окончателно, и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 274 ал. 4 вр. чл. 280 ал. 3 от ГПК.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА постановеното на 14.05.2019г. Решение № 1828 на Районен съд – Пловдив, ХІХ граждански състав, по гражданско дело № 3232 по описа за 2018 година, в обжалваната ЧАСТ, с която ПРОГЛАСЯВА на основание чл. 26, ал. 1, предложение 1-во ЗЗД недействителността на Договор за потребителски кредит /заем/ № 1043672, сключен на 14.10.2015 г. между „ТЕРРА КРЕДИТ” ООД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление – бул. „Арсеналски” № 11, ет. 8, ап. 12, представлявано от управителя К. М., от една страна и от друга - Д.Б.А. с ЕГН **********,***, поради противоречието му на закона – 10, ал. 1 от Закон за потребителския кредит, тъй като всичките му елементи са представени с размер на шрифта по-малък от 12pt; и ОСЪЖДА „ТЕРРА КРЕДИТ” ООД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление – бул. „Арсеналски” № 11, ет. 8, ап. 12, представляван от управителя К. М., да върне на Д.Б.А. с ЕГН **********,***, сумата от 982.30 лв., платена от последния по Договор за потребителски кредит /заем/ № 1043672/14.10.2015 г., тъй като е получена без правно основание; както и ОСЪЖДА „ТЕРРА КРЕДИТ” ООД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление – бул. „Арсеналски” № 11, ет. 8, ап. 12, представлявано от управителя К. М., да заплати на Д.Б.А. с ЕГН **********,***, сумата от 384 лв. разноски по производството.
ОСЪЖДА „ТЕРРА КРЕДИТ” ООД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление – бул. „Арсеналски” № 11, ет. 8, ап. 12, представлявано от управителя К. М., да заплати на адвокат Д.Б., сумата от 600 лева, възнаграждение за процесуално представителство по въззивното производство, на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
ОТМЕНЯ постановеното в закрито заседание на 20.06.2019г. Определение № 6864 на Районен съд- Пловдив, ХІХ гр. състав, по гражданско дело № 3232 по описа за 2018 година, с което се ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адвокат Д.Б., пълномощник на ищеца Д.Б.А., за изменение на Решение № 1828/14.05.2019г. по гр.д.№3232 по описа на РС-Пловдив,ХІХ гр.с. за 2018 година, като на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата му бъде присъдено възнаграждение за процесуално представителство поделото в размер на 735 лева, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ТЕРРА КРЕДИТ” ООД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление – бул. „Арсеналски” № 11, ет. 8, ап. 12, представлявано от управителя К. М., да заплати на адвокат Д.Б., сумата от 600 лева, възнаграждение за процесуално представителство по първоинстанционното производство, на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО на въззивния съд, имащо характер на определение в частта за разноските за адв. възнаграждение, е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 274 ал. 4 вр. чл.280 ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/