Решение по дело №50/2020 на Районен съд - Силистра

Р Е Ш Е Н И Е

 № 383

гр. С., 31 юли 2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

С. районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на първи юли 2020 г., в състав:

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ПЕТРОВА

При секретаря Г.Н. като разгледа докладваното  от районния съдия гр.д. № 50 по описа на съда за 2020 г.,  за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Ищцата Ц.Т.К. твърди, че от връзката на страните  се е родило детето им Т.М. С., което към настоящия момент е малолетно. Твърди, че след раздялата на родителите именно тя се грижи за отглеждането и възпитанието на общото им дете, докато ответникът не му отделя достатъчно време, настройва го срещу нея и компенсира липсата на внимание с купуване на играчки. Поради тези причини счита, че по – добре би се справила с ролята на отглеждащ родител и моли съда да ѝ предостави упражняването на родителските права спрямо детето, както и да определи местоживеенето му при майката, да определи режим на лични отношения между детето и бащата всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 часа в събота до 17 часа в неделя, както и един месец през лятото (15 дни през първата половина на м. юли и 15 дни през първата половина на м. август), да осъди ответника да заплаща на сина си месечна издръжка в размер на 250 лв., считано от 15.01.2019 г., както и издръжка за периода 01.09.2019 г. до 31.01.2020 г.  в общ размер от 1250 лв. Претендира и направените по делото разноски.

Ответникът М.С.М. се противопоставяна отправените към него упреци в исковата молба, но заявява, че е съгласен родителските права спрямо общото дете на страните да бъдат предоставени на майката, още повече че поради продължителните отсъствия във връзка с работата си не би могъл да осъществява постоянни грижи за сина си.  Счита, че местоживеенето на детето следва също да бъде определено при майката, а в негова полза да бъде предвиден следния режим на лични отношения: всяка първа и трета седмица от месеца, както и от 5 до 20 август. Съгласява се да заплаща издръжка в претендирания размер, но оспорва иска за заплащане на издръжка за минало време, считайки, че в периода на претенцията е изпълнявал финансовите задължения към семейството си. В подкрепа на горното заявява, че през м. септември 2019 г. извършил по искане на ищцата покупки на стойност 500 лв., в края на м. септември ѝ оставил сумата от 1200 лв., през октомври и ноември 2019 г. два или три пъти закупил продукти за семейството на стойност 150 лв., а през м. декември по искане на ищцата закупил дрехи за детето на стойност 120 лв. и го гледал две седмици. Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

След като прецени събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и от правна страна следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 127, ал.2 СК, чл. 146, и 149 СК.

Детето Т. М. С. е родено на *** г. от съвместното съжителство на своята майка Ц.Т.К. и баща М.С.М.. След раждането  детето било отглеждано от двамата си родители, но въпреки че фактическата им раздяла датира едва от м. септември 2019 г., приоритетните грижи се изпълнявали от майката, както поради ниската възраст на детето, така и поради продължителните отсъствия на ответника във връзка с неговата работа. Родителите обитавали жилище в гр. С., собственост на бабата на детето по майчина линия, където съжителствали със самата нея, както и с другото дете на ищцата от предходна връзка. Отделно от това от показанията на майката на ищцата, свидетелката П. Н. се установи, че ответникът не пребивавал постоянно в апартамента ѝ, тъй като много често отсядал в дома си в гр. А., а при възникване на разногласия между страните отсъствал в продължение на месеци, без да поддържа контакти със съжителката си и без да предоставя средства за издръжката на семейството и на детето си. След раздялата на страните фактическите грижи по отглеждането и възпитанието на сина им  били поети изцяло от майката, като първоначално контактите между бащата и детето били преустановени до м. декември 2019 г., след което те отново започнали да се срещат. От социалния доклад става ясно, че при обгрижването на детето ищцата разчита на подкрепата на своята майка, както и на помощта на дъщеря си, която е силно привързана към братчето си и поема част от ангажиментите и грижите за него. Ответникът на свой ред също разполага с материални и битови условия за отглеждането на детето, като в дома му то разполага със самостоятелна детска стая; същевременно той съжителства в едно домакинство със своята майка и би могъл да разчита на съдействието ѝ при осъществяване на дейностите, свързани с обезпечаване на неговите фактически нужди. От социалния доклад се установява, че детето е привързано и към двамата си родители, че има желание да контактува с баща си, като се радва на съвместните им  занимания, а в присъствието на майката чувства спокойствие и сигурност, като ѝ доверява ежедневните си преживявания и емоции. От показанията на свидетелката Н. стана ясно, че преди завеждане на делото  детето не е пребивавало самостоятелно при баба си по бащина линия, а е гостувало в гр. А. заедно със своите родители; страните също така не спорят, че след постановяване на привременни мерки в настоящото производство Т. оставал в дома на баща си с преспиване в рамките на определения режим на лични отношения с този родител. Ответникът упражнява трудова дейност като комбайнер, като по собствените му твърдения в сезона на някои селскостопански дейности неговата заетост  налага  отсъствието му от града в продължение на месеци.

В писмения си отговор ответникът изложи твърдения, че  домът на майката не предлага здравословни условия за отглеждането на детето, тъй като почти всички негови обитатели са пушачи и пушенето не е ограничено само в някои от помещенията, а се практикува в целия апартамент. Тези твърдения не бяха подкрепени с надлежни доказателствени средства, а разпитаните по искане на ищцата свидетели отрекоха тяхната истинност.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка съдът счита, че предявеният от майката иск за предоставяне на родителските права над детето на страните и за определяне на местоживеенето му при нея се явява основателен и като такъв следва да се уважи.   По делото стана ясно, че непосредствено след раждането му приоритетните грижи за него били поети от майката, докато присъствието на другия родител не било постоянно, както поради неговите служебни ангажименти и възприетия от страните модел на семейни отношения, така и поради продължителните му отсъствия след появата на проблеми и неразбирателства между страните. След окончателната им раздяла майката продължила да осъществява в пълен обем грижите за сина си, обезпечила материалните му нужди, осигурила му спокойна и защитена семейна среда и изградила отношения на доверие и разбирателство помежду им, които действия я определят като отговорен и всеотдаен родител, който разполага с психологически и материални възможности да задоволи емоционалните и материални потребности на своят син. Положените до момента грижи разкриват високите родителски качества на ищцата, както и  способността й да се справи  за в бъдеще  с основната част от задълженията, в които се заключава общата родителска отговорност на страните, поради което следва да се приеме, че тя по – успешно би се справила със задачата по отглеждането на детето с оглед неговата ниска възраст, както и проявените до момента активност и последователност  в тази насока. Ответникът на свой ред също разполага с потенциала да осъществява качествени грижи за своето дете, но същевременно в отношението му към него се наблюдават моменти на непостоянство и дистанцираност, които дават отражение върху общуването и доверието помежду им. Служебните му ангажименти през летния сезон също препятстват пълноценното упражняване на родителските права и задължения, а детето освен това е привикнало към настоящата си среда и обстановка, чиято трайна промяна първоначално би му  причинила стрес и психическо напрежение. Казаното обосновава извод, че качествата на майката я определят като по – подходящ отглеждащ родител, на който поради тази причина следва да се възложи преимуществената част от грижите и отговорността за общото дете. Искането на ответника за определяне на режим на лични отношения в продължение на две седмици от месеца следва да се квалифицира като претенция за съвместно упражняване на родителските права, която се явява неоснователна с оглед разрешението по т. 2 от ТР № 1/2016 от 03.07.2017 г. по т.д. № 1 от 2016 г. на ВКС, ОСГК (Разпоредбата на чл. 59, ал. 2 СК изключва възможността родителските права да бъдат предоставени за упражняване съвместно на двамата родители в случай, че не се постигне споразумение по упражняването им.).

На основание чл. 127, ал. 2 СК със съдебното решение следва да се определи подходящ режим на лични отношения между детето и родителя, който не упражнява родителските права. Тъй като направеното от ответника искане да контактува със сина си в течение на половината от месеца изразява стремежа му за по – продължителни и многобройни срещи, съдът счита, че на бащата следва да се определи по – разширен режим на общуване, а именно всеки първи и трети петък, събота и неделя от месеца от 17 ч. в петък до 17 ч. в неделя с преспиване, от 5 до 20 август, както и половината от Коледните, Новогодишните  и Великденските празници, като при осъществяването му бащата взема и връща детето от дома на майката. Този режим способства за по – пълноценно участие на ответника в ежедневието на сина му, развиване на тяхната връзка и изграждане на отношения на доверие и привързаност помежду им, поради което отчита както интереса на родителя, така и този на детето, който при всички случаи се обуславя от трайното присъствие на бащата в неговия живот. Времето за контакти през летния сезон е съобразено с трудовите ангажименти на родителя с оглед възможността за реално осъществяване на предвидения режим.

Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Съгласно чл. 142, ал.1 СК  размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи, а според ал. 2 на същата разпоредба минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата (към момента 152,50 лв.). В конкретния случай детето Т.М. С. е на шестгодишна възраст, поради което неговата нужда от храна, отопление, облекло, консумативи, такси за детско заведение се явява очевидна и безспорна. Между страните не се спори, че синът на страните е често боледуващо дете, което налага отделянето на допълнителни средства за лечение и медикаменти. Претендираната в настоящото производство месечна сума от 250 лв. е съобразена с общия размер на паричните средства, необходими за обезпечаване на посочените по – горе материални потребности, при това в частта, която само единият от родителите е длъжен да  осигури, а съгласието на ответника да заплаща тази сума разкрива съответствието й с материалните му възможности и обосновава основателност на исковата претенция. Тъй като по настоящото дело са постановени привременни мерки,  приложими до влизане в сила на съдебното решение, издръжката следва да присъди след тази дата - на основание 146, ал. 1 СК заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

Според чл. 149 СК издръжка за минало време може да се търси най – много една година преди предявяването на иска.  Ищцата претендира такава за периода за периода от 01.09.2019 г. до за периода 01.09.2019 г. до 31.01.2020 г.  (последната дата съдът приема, че поради техническа грешка е невярно изписана 31.01.2020 г., вместо 14.01.2020 г., тъй като искът е предявен на 15.01.2020 г.), за който период общата сума на издръжката възлиза на 1125 лв.  Ответникът наведе твърдения, че е плащал издръжка  за този минал период, като в тази връзка свидетелката С. С., майка на ответника, заяви, че е станала свидетел на среща между страните, провела се след м. септември 2019 г.,  при която ответникът предоставил на насрещната страна сумата от 1200 лв. Самата ищца заяви, че не си спомня този случай, но допусна възможността за получаване на сумата на различно основание (т.е. не за издръжката на детето), макар да не уточни неговото евентуално естество. Въпреки родствената връзка на свидетелката и ответника, съдът не намира причини да се усъмни в нейните твърдения, тъй като по делото липсват данни, които разколебават достоверността на показанията й, още повече че и самата ищца не бе напълно убедена в евентуалната им неистинност. При тези обстоятелства съдът намира, че предявеният иск за заплащане на издръжка за минало време е неоснователен, тъй като задължението е погасено чрез изпълнение, поради същият следва да се остави без уважение.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи на ищцата направените по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете в размер на 25 лв. за държавна такса и 500 лв. за адвокатски хонорар. Поради отхвърлянето на иска за заплащане на издръжка за минало време  ищцата следва да заплати на ответника разноски по съразмерност в размер на 130 лв. за адвокатски хонорар. С оглед направеното искане за прихващане на дължимите разноски и след извършването на такова в полза на ищцата следва да се присъдят следните разноски – 25 лв. за държавна такса и 370 лв. за адвокатски хонорар. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати държавна такса върху определената издръжка в размер на 360 лв.   Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК, С. районен съд

 

Р Е Ш И :

 

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето Т. М. С. с ЕГН ********** на неговата майка Ц.Т.К. с ЕГН ********** ***, при която ОПРЕДЕЛЯ неговото местоживеене, като на бащата М.С.М. с ЕГН ********** *** се ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични отношения: всеки първи и трети петък, събота и неделя от месеца от 17 ч. в петък до 17 ч. в неделя с преспиване, от 5 до 20 август, както и половината от Коледните, Новогодишните  и Великденските празници, като при осъществяването му бащата взема и връща детето от дома на майката.

ОСЪЖДА М.С.М. с ЕГН ********** ***  да заплаща на сина си Т.М. С. с ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител Ц.Т.К. с ЕГН ********** *** месечна издръжка в размер на 250 лв. (двеста и петдесет лв.), считано от влизане на настоящото съдебно решение в сила,  ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелство, водещо до нейното изменение или прекратяване.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска, предявен от Ц.Т.К. с ЕГН ********** *** против М.С.М. с ЕГН ********** *** за заплащане на издръжка на детето Т. М. С. с ЕГН ********** за периода 01.09.2019 г. до 31.01.2020 г.  в общ размер от 1250 лв.

ОСЪЖДА М.С.М. с ЕГН ********** ***  да заплати на Ц.Т.К. с ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на  25 лв. (двадесет и пет лв.) за държавна такса и 370 лв. (триста и седемдесет лв.) за адвокатски хонорар.

ОСЪЖДА М.С.М. с ЕГН ********** ***  да заплати по сметка на СРС държавна такса върху определената издръжка в размер на 360 лв. (триста и шестдесет лв.).

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред С. окръжен съд в двуседмичен срок от връчването.

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………...

                                                                                                                        (М. Петрова)