№ 350
гр. София, 03.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 11 СЪСТАВ, в публично заседание
на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Вера Чочкова
Членове:Вилислава Янч. Ангелова
Тони Гетов
при участието на секретаря Даниела Т. Славенова
в присъствието на прокурора Т. П. С.
като разгледа докладваното от Тони Гетов Частно наказателно дело №
20241100202412 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.32, ал.1, вр. чл.16 от Закон за
признаване, изпълнение и изпращане за конфискация или отнемане и
решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/.
Образувано е въз основа на искане за признаване и изпълнение решение
на несъдебен орган на Кралство Нидерландия срещу А. Г. Г., ЕГН
**********, придружено с удостоверение от 26.03.2024 г. по чл.4 от Рамково
решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно прилагането на
принципа за взаимно признаване на финансови санкции. Приложен е и
препис от решението за налагане на финансова санкция в размер на 165 евро
на българския гражданин А. Г. Г..
В съдебно заседание прокурорът излага становище за основателност на
искането за признаване на чуждестранното решение, тъй като е придружено с
всички изискуеми книжа и следва да се приеме за изпълнение, като след това
същото се изпрати за изпълнение на НАП.
Засегнатото лице А. Г. се явява лично. Представя доказателства за
платена глоба в размер на 93 евро за извършено нарушение на 01.09.2023г. в
01,00ч. в община Неймеген, Кралство Нидерландия. По същество не оспорва
искането за признаване на финансовата санкция.
Съдът, като обсъди представеното удостоверение от страна на Кралство
Нидерландия, както и становищата на страните с оглед разпоредбите на
ЗПИИРКОРНФС, прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
1
С решение, постановено на 11.10.2023г. от несъдебен орган на Кралство
Нидерландия, влязло в сила на 22.11.2023 г. на българския гражданин А. Г. Г.,
е наложена финансова санкция в размер на 165 евро за нарушение на
правилата за движение по пътищата в Кралство Нидерландия, а именно
превишаване на максимално допустимата скорост в населени места с 16 км/ч
на 01.09.2023г. в 01,51ч. в гр. Неймеген.
Във връзка с признаване и изпълнение на решението е издадено
удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от
13.06.2013 г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции. Видно от съдържанието му приложеното удостоверение
/съставено по образец/ съдържа информация относно постановеното решение
от несъдебен орган – дата на издаване, влизане в сила и наложената с него
санкция за описаното правонарушение, относно възможността за обжалване
на решението пред съд с наказателна юрисдикция, както и относно
санкционираното лице - данни за самоличността му /имената, рождена дата и
местоживеене/. Отразено е също така, че правната квалификация на
извършеното правонарушение е по чл.2 от Закон относно административната
уредба при нарушаване на Кодекса за движение по пътищата. Изрично е
удостоверено, че срещу същото лице не е постановявано или изпълнявано
решение за същото деяние в изпълняващата държава или в трета, различна от
издаващата или изпълняващата държава. Според информацията в
удостоверението санкционираното лице е било уведомено за писменото
производство по налагане на санкцията съобразно законодателството на
издаващата държава, като няма данни то се е явило лично в същото. Не е
отразено частично плащане на наложената финансова санкция, каквото
обстоятелство не се твърди и в постъпилото искане.
При преценка на изложените в удостоверението обстоятелства, съдът
счете, че са налице предпоставките за признаване на процесното решение,
като отсъстват пречки, препятстващи произнасянето в тази насока.
Деянието, чието санкциониране е постановено с решението на
компетентния несъдебен орган, се свежда до правонарушение, за което
съгласно чл.30, ал.2, т.1 ЗПИИРКОРНФС не се налага изследване на въпроса
за налична двойна наказуемост, тъй като представлява нарушение на
правилата за движение по пътищата според правото на издаващата държава.
На следващо място според удостоверението местоживеенето на лицето,
срещу което е издадено решението, е на територията на Р България, поради
което независимо, че в рамките на настоящото производство не е призован от
така посочения адрес и няма данни същият да е актуален към момента, съдът
прие, че при наличните сигурни данни за обичайното му пребиваване в
страната, е изпълнено условието по чл.30, ал.3 от специалния закон за
признаване на решението.
Съдът прие, че не е налице някое от факултативните основания по чл.35
от ЗПИИРКОРНФС за постановяване на отказ за признаване на решението,
доколкото се установи, че представеното удостоверение е пълно и в
съответствие с постановеното решение, срещу санкционираното лице за
2
същото деяние не е постановено и приведено в изпълнение решение за
налагане на финансова санкция в друга държава /РБ или трета държава/, не е
изтекла погасителна давност за изпълнение на наказанието, не е налице
имунитет или привилегии, препятстващи изпълнението на решението и
деянието е извършено на територията на издаващата държава. Освен това
решението се отнася за деяние, което по българското законодателство
съставлява административно нарушение по ЗДвП и в този смисъл не е налице
основанието по т.7 на чл.35 от закона.
Няма данни санкционираното лице Г. да се е явило лично в
производството по постановяване на решението, но е било уведомено за
делото съгласно законодателството на издаващата държава, включително и за
правото си да обжалва решението и отнесе въпроса до съд по наказателни
дела.
Ето защо настоящият състав счете, че не е налице основание за
постановяване на отказ за признаване на решението, каквато възможност
предвижда т.11 на чл.35 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като надлежно му е била
предоставена възможност за устно изслушване в процеса, и за атакуване на
решението, упражняването на които права е зависело изцяло от волята на
санкционирания.
Представените от А. Г. за платена глоба в размер на 93 евро за
нарушение на Кодекса за движение по пътищата на Кралство Нидерландия
касае друго нарушение, а именно такова, извършено на 01.09.2023г. в гр.
Неймеген в 01.00ч. за превишаване на скоростта за движение в населени
места с 7 км/ч., т.е не са налице и предпоставките за приспадане на платена
сума по смисъла на чл.33 ЗПИИРКОРНФС. В удостоверението също липсва
отбелязване за платена изцяло или частично част от санкцията от 165 евро.
Предвид гореизложеното съдът приема,че подлежащото на изпълнение
финансово задължение следва да се счита с левова равностойност по
фиксинга на БНБ в размер на 322.70 лв.
Воден от изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА и ДОПУСКА ИЗПЪЛНЕНИЕ на РЕШЕНИЕ, постановено
на 11.10.2023г. от несъдебен орган на Кралство Нидерландия, влязло в сила
на 22.11.2023 г., с което на българския гражданин А. Г. Г. ЕГН **********, е
наложена финансова санкция в размер на 165 евро за нарушение на правилата
за движение по пътищата в Кралство Нидерландия, а именно превишаване на
максимално допустимата скорост в населени места с 16 км/ч на 01.09.2023г.
в 01,51ч. в гр. Неймеген, като подлежащото на изпълнение задължение следва
да се счита с левова равностойност по фиксинга на БНБ към днешна дата
322.70лв. /триста двадесет и дав лв. и седемдесет стотинки/.
Решението подлежи на обжалване и протестиране пред САС в 7-дневен
3
срок от днес.
След влизане в сила на решението, препис от същото да се изпрати на
Национална агенция по приходите за изпълнението му, а компетентният
орган на издаващата държава да бъде уведомен за признаването и
изпращането на решението за изпълнението му.
Копие от уведомлението до издаващата държава да се изпрати на
Министерство на правосъдието на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4