Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 31.10.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IІ А въззивен състав, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
Мл. с. НЕДЕЛИНА СИМОВА като разгледа
докладваното от съдия Йовчева въззивно
гражданско дело № 770 по описа за 2004 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.
247 ГПК.
Образувано е по молби на
двете насрещни страни за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в
диспозитива на решение от 30.06.2006г. на СГС, постановено по настоящото
гр.дело.
С решение от 31.10.2003г.,
постановено по гр.д. № 4565/2003г. на СРС, 48 с-в, е осъден Х.Ф.К. да предаде
на П.Г.П. и А. Г.Д. на основание чл. 108 ЗС владението върху следния недвижим
имот: празно дворно място, с площ от 540 кв.м., пл. № 567, к.л. 572 в м.
„Витоша – Хладилника“ и е отменен на основание чл. 431,ал. 2 ГПК /отм/
нотариален акт № **, т. V, н.д. № 2454/91г. на І нотариус към СРС
С решението от 30.06.2006г.
по гр.д. № 770/2004г. на СГС, ІІ А състав, предмет на настоящото производство,
е отменено решение на СРС, 48 с-в от 31.10.2003г., постановено по гр.д. №
4565/2003г. в частта по иска с правно основание чл. 108 ЗС, като вместо това е
постановено ново, с което е осъден Х.Ф.К. да предаде на П.Г.П. и А. Г.Д. на
основание чл. 108 ЗС владението върху следния недвижим имот: 1/3 ид. част от
празно дворно място, цялото от 2.4 дка, пл. № 567, к.л. 572 в м. Витоша –
Хладилника и е оставено в сила решението на СРС, 48 с-в по гр.д. № 4565/2003г.
в останалата част.
С решение от 06.04.2010г. по
гр.д. № 1426/2009г. на ВКС, ІV ГО е оставено в сила решение от 30.06.2006г., с
което е осъден Х.Ф.К. да предаде на П.Г.П. и А. Г.Д. на основание чл. 108 ЗС
владението върху 1/3 ид.част от празно дворно място, с площ от 540 кв.м.,
пл. № 567, к.л. 572 в м. „Витоша – Хладилника“, а за частта над 1/3 ид. част от
същия имот искът на П.Г.П. и А.Г.Д. е отхвърлен.
С молба от 19.02.2018г. Х.Ф.К.
е поискал да бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решението
от 06.04.2010г. по гр.д. № 1426/2009г. на ВКС в следния смисъл: „Отменя решение
от 30.06.2006г., с което е оставено в сила решението на СРС по гр.д. №
4565/2003г. в останалата му част ; оставя в сила решението на СРС, с което уважен иска по чл. 108 ЗС за 1/3 ид.
част от празно дворно място, цялото с площ от 540 кв.м. и отхвърлен иска за
частта над 1/3 ид. част; поискано е постановяване на установителен диспозитив
досежно правото на собственост на ищците П.Г.П. и А.Г.Д. върху 1/3 ид. част от
имота и отхвърлителен установителен диспозитив за останалите 2/3 ид. части от
имота и диспозитив за отмяна на процесния нотарилен акт в частта над 2/3 ид.
части от удостовереното право на собственост върху имота.
С отговор от 01.03.2018г. Г.
А. Д., като единствен наследник по закон на починалите П.Г.П. и А.Г.Д.
/съответно през 2013г. и 2016г./, е поискала също да бъде допусната на основание чл. 247 ГПК до ВКС поправка на
очевидна фактическа грешка в решението от 06.04.2010г. по гр.д. № 1426/2009г.
на ВКС, като в диспозитива на същото бъде поставен изрично установителен
диспозитив в следния смисъл: признава за установено по отношение на ответника Х.Ф.К., че ищците П.Г.П. и А.Г.Д. са собственици на
1/3 ид. част от празно дворно място, цялото с площ от 540 кв.м., пл. № 567,
к.л. 572 в м. „Витоша – Хладилника“, а за частта над 1/3 ид. част от същия имот
отхвърля иска на П.Г.П. и А.Г.Д.. В молбата се поддържа, че пропускът на съда
да постанови установителен диспозитив следва да се отстрани по реда на чл. 247 ГПК, на основание т.2А от ТР № 4/2014г. по т.д. № 4/2014г. на ОСГК на ВКС.
С определение от 10.05.2018г.
по гр.д. № 1426/2009г. на ВКС, ІV ГО е прекратено производството по делото и
същото е изпратено на настоящия съд за произнасяне по молбата на Х.Ф.К..
След даване на указания от
настоящия съдебен състав до молителя за уточняване на решението и смисъла на
поправката, която се иска, е депозирана молба от Х.Ф.К. от 26.06.2018г., с
която се моли поправката на очевидна фактическа грешка да бъде допусната във
въззивното решение от 30.06.2006г., като диспозитивът му бъде в следния смисъл:
„Отменя изцяло решението на СРС от 31.10.2003г. и вместо него постановява:
Осъжда Х.Ф.К. да предаде на П.Г.П. и А.Г.Д. владението върху 1/3 ид. част от празно дворно място, цялото с площ от 2. 4
дка, а за частта над 1/3 ид. част от имота отхвърля иска.
С депозиран нов писмен
отговор пред настоящата инстанция Г. А.ова Д., като единствен наследник по
закон на починалите П.Г.П. и А.Г.Д., е уточнила искането с правно основание чл.
247 ГПК досежно постановеното въззивно решение по настоящото дело в следния
смисъл: „Признава за установено по отношение на ответника Х.Ф.К., че ищците П.Г.П.
и А.Г.Д. са собственици на 1/3 ид. част
от празно дворно място, цялото с площ от 2. 4 дка, пл. № 567, к.л. 572 в м.
„Витоша – Хладилника“ и осъжда предаване на владението върху същата 1/3 ид.
част от имота; отменя решението на СРС в частта по иска с правно основание чл.
431, ал. 2 ГПК и отменя нотариален № ** за 1/3 ид. част от имота.
Съдът в настоящия съдебен състав, след преценка становищата
на страните и съобразно указанията на ВКС за връщане делото, намира следното:
В мотивите на решението на СГС от 30.06.2006г.,
предмет на исканата поправка, е прието по предявения иск по чл. 108 ЗС, че
ищците се легитимират като собственици на 1/3 ид. част от процесния имот, който
съгласно исковата молба, е празно дворно място с площ от 540 кв.м. В
диспозитива на решението СГС е отменил изцяло решението на СРС в частта по иска
с правно основание чл. 108 ЗС и постановил само диспозитив за уважаване на иска
за 1/3 ид. част от имота, но описан с площ от 2. 4 дка.
Настоящият съдебен състав намира, че решението на СГС
е било недопустимо в частта относно площта на имота над 540 кв.м., тъй като
исковата претенция е предявена за тази площ и не е допускано увеличаване на
иска, а в частта за уважаване на ревандикационния иск само за 1/3 ид. част,
решението е неправилно, тъй като е прието, че ответникът не се легигимира като
съсобственик на имота. Ето защо, както е приел и СРС, няма пречка
ревандикационният иск да бъде уважен за целия имот срещу трето за собствеността
лице, при материалноправна легитимация на ищците за идеални част от същия,
каквато е константната съдебна практика.
Независимо от изложеното, при осъществен касационен
контрол на решението и влизането му в сила досежно уважената част за 1/3 ид.
част от имота, с площ от 540 кв.м.,
настоящият съдебен състав не може да отстрани посочената неправилност, още
повече по реда за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка. С оглед
диспозитива на касационното решение, с което имотът е описан с площ от 540
кв.м. и е постановено уважаване на иска по чл. 108 ЗС за 1/3 ид. част от имота
от 540 кв.м. и отхвърлянето му за
останалите 2/3 ид. части от имота със същата площ, доводите на двете насрещни
страни досежно квотите и площта на имота,
са неоснователни, като исканата поправка следва да бъде допусната съобразно
диспозитива на ВКС, от която настоящият съдебен състав е обвързан.
Предвид изричния диспозитив за уважаване на
ревандикационния иск за 1/3 ид. част от имота, в случая е безпредметно да се
постановява отделен установителен диспозитив за същата 1/3 ид. част от имота,
както е поискала Г. А.ова Д., като
единствен наследник по закон на починалите П.Г.П. и А.Г.Д.. Липсата на
постановен отделен установителен диспозитив към момента на постановяване на
решението от 30.06.2006г., не представлява очевидна фактическа грешка.
Независимо от изложеното, към настоящия момент е безпредметно да се постановява
отделен установителен диспозитив за 1/3 ид. част от имота, с оглед постановения
вече диспозитив на ВКС, който касае само осъдителната част на иска. В
конкретния казус прилагането на ТР № т.2А
от ТР № 4/2014г. по т.д. № 4/2014г. на ОСГК на ВКС е безпредметно и ненужно, отделно
обременително, отделно от това, както бе посочено по-горе, недопустимо, с оглед
вече постановения диспозитив на ВКС.
По отношение на исканата
поправка досежно решението в частта по чл. 431, ал. 2 ГПК /отм/, същата следва
да бъде допусната, като искането за отмяна на констативния нотариален акт бъде
уважено само за 1/3 ид. част от имота, за каквато квота е уважено и спорното
материално право.
Предвид изложеното, молбите
за допускане на очевидна фактическа грешка следва да бъдат уважени частично,
съобразно гореизложеното, а в останалата част – оставени без уважение.
Така мотивиран, Съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в решение от
30.06.2006г. по гр.д. № 770/2004г. на СГС, ІІ А състав, като вместо постановения
изцяло диспозитив от три абзаца, да се ЧЕТЕ:
ОТМЕНЯ решение от 31.10.2003г., постановено по гр.д. №
4565/2003г. на СРС, 48 с-в, В ЧАСТТА, с
която е осъден Х.Ф.К. да предаде, на основание чл. 108 ЗС, владението на
П.Г.П. и А. Г.Д., върху разликата над 1/3 част от недвижим имот: празно дворно
място, с площ от 540 кв.м., пл. № 567, к.л. 572 в м. „Витоша – Хладилника“ и в
ЧАСТТА, с която е отменен, на основание чл. 431, ал. 2 ГПК, нотариален
акт № **, т. V, н.д. № 2454/91г. на І нотариус към СРС за разликата над 1/3 ид.
част от гореописания имот и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.Г.П. и А. Г.Д. срещу Х.Ф.К., ЕГН **********
иск с правно основание чл. 108 ЗС за предаване на владението върху недвижим
имот, представляващ разликата над 1/3 ид. част от празно дворно място, с площ
от 540 кв.м., пл. № 567, к.л. 572 в м. „Витоша – Хладилника, при съседи:
наследници на А.И., М.А. и ул. *******
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 31.10.2003г., постановено по гр.д. №
4565/2003г. на СРС, 48 с-в, в останалата част, с която е осъден Х.Ф.К., ЕГН ********** да предаде на П.Г.П. и
А. Г.Д., на основание чл. 108 ЗС, владението върху 1/3 ид. част от празно
дворно място, с площ от 540 кв.м., пл. № 567, к.л. 572 в м. „Витоша –
Хладилника, при съседи: наследници на А.И. и М.А., ул. ******и в частта, с
която е отменен на основание чл. 431, ал. 2 ГПК нотариален акт № **, т. V, н.д.
№ 2454/91г. на І нотариус към СРС за 1/3 ид. част от имота.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбите на Х.Ф.К. и Г. А. Д. /в качеството
на единствен наследник по закон на починалите П.Г.П. и А.Г.Д./, за допускане на
поправка на очевидна фактическа грешка в решение от 30.06.2006г. по гр.д. №
770/2004г. на СГС, ІІ А състав, в останалата част – чрез описание на имота с
площ от 2400 кв.м. и постановяване на отделен установителен диспозитив за 1/3
ид. част от имота.
Решението подлежи на
касационно обжалване в едномесечен срок от получаване на съобщенията до
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.