ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр.
Ямбол, 20.09.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия в закрито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА СПАСОВА
разгледа
докладваното от съдия В. Спасова гр.дело № 2859/2018 г..
Намира
възражението за нередовност на исковата молба за неоснователно. Ищецът е
посочил общия размер на всяко от предсрочно изискуемите си вземания-главница,
лихви, като подробностите относно броя на неплатените вноски и падежите им подлежат
на изясняване в с.з. по реда на чл. 143 ал.2 от ГПК, а и от представените
доказателства, вкл. съдебна експертиза. Същевременно в отговора на ответника се
съдържат бланкетни възражения за нищожност на клаузи
за лихва, които се нуждаят от конкретизиране по реда на чл. 143 ал.3 -какви
обстоятелства дават основание на ответника да счита, че клаузите за неустойка
противоречат на закона, добрите нрави (тъй като възражението за прекомерност
има самостоятелен характер), съответно дават основание да се считат за
неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП определени договорни клаузи.
На основание чл.
140 ал.1 и 3 от ГПК
ОПРЕДЕЛИ :
1. По
доказателствата на ищеца:
Приема писмени
доказателства по опис в исковата молба.
Прилага ч.гр.д. № 4695/2017 г. на ЯРС.
Назначава
счетоводна експертиза с вещо лице Светлана Димитрова, което като се запознае с
материалите по делото и направи справки, където е необходимо, да даде
заключение по поставените в исковата молба въпроси, както и да посочи усвоена
ли е сумата по кредита от кредитополучателя; кои вноски не са платени от
длъжника; увеличавала ли е банката едностранно БЛП, съответно лихвите по
кредита и какъв би бил размерът на лихвите при прилагане на вписаните в
договорите между страните лихвени проценти; какви са били дължимите лихви към
момента на сключване на анекса и включени ли са в размера на главницата,
посочена в него; какъв би бил размера на лихвите, ако не се считат част от
главницата по анекса, към момента на подаване на заявлението по ч.гр.д. № 4695/2017 г. на ЯРС; колко пъти
наказателната лихва надвишава размера на законната такава за забава, при
депозит от 180 лв., вносим от ищеца в едноседмичен
срок и депозит от ответника в размер на 70 лв., вносим
в едноседмичен срок.
2. Насрочва делото
за 06.11.2018 г. -10,30 часа.
Да се призоват
страните и в.л. след внасяне на депозита от ищеца!
3. Приканва
страните към споразумение, при постигането на което се дължи ДТ в по-нисък
размер, избягват се излишни разходи и усилия, напрежение във връзка с
разглеждане на делото в съответните съдебни инстанции.
4.Проект за доклад:
Предявени са
обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422 от ГПК вр.чл. 430
от ТЗ вр. чл. 92 от ЗЗД- да бъдат приети за установени спрямо ответника вземанията
на ищеца за сумите по издадената
заповед за изпълнение.
Основават се на
фактите, че на 08.07.2013 г. между „Алфабанк -клон
България КЧТ” (чийто правоприемник е „Юробанк
България” АД) и ответника е сключен договор за потребителски кредит със
застраховка по програма защита на плащанията по потребителски кредити за сумата
3500 лв. за текущи нужди. Страните са уговорили лихва в размер на 13,45 % годишно, при
БЛП на банката от 11%, който може да бъде променян от нея. При просрочие на погасителните вноски договорът предвижда и
възникване на вземане за банката за обезщетение за забава. Годишният процент на разходите е 19,44 %. Кредитът следва да
бъде погасен на 42 анюитетни месечни вноски, включващи главница и лихва съгласно погасителен план. Сключен е Анекс на
24.10.2014 г., с който е продължен срокът на договора –до 28.10.2018 г.,
намален е размерът на месечните вноски, които стават 48 на брой. Договореният
лихвен процент е 15,45% годишно. Уговорена е наказателна лихва за просрочие в размер на договорения лихвен % плюс надбавка от
10%. Длъжникът е извършил частично плащане на месечните вноски. Поради
преустановяване на плащанията банката е обявила предсрочна изискуемост на
вземанията, настъпила на датата на връчване на уведомлението-на 14.11.2017 г..
Ищецът е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение, срещу която ответникът е възразил в срок.
Ответникът признава
сключването на договора и анекса, поради което тези факти не се нуждаят от
доказване.
Основава
възражението си на фактите, че не е усвоен договорения кредит; че договорът е
нищожен, тъй като няма подписани от ответника при сключване на анекса Общи
условия, актуални към този момент; договорен е с анекса анатоцизъм
(лихва върху лихва); не е настъпила предсрочна изискуемост на вземанията, тъй
като представената обратна разписка не доказва връчване на уведомлението на
банката, а и същото е изготвено от адвокатско дружество, което няма пълномощия
да обявява такава изискуемост. Ответникът признава, че е получил писмо от
дружеството, но оспорва, че с него е обявена предсрочна изискуемост. Възразява,
че клаузите за неустойка противоречат на закона и добрите нрави, че неустойката
е прекомерна, че са налице нищожни клаузи за лихва като неравноправни по
смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Банката е пропуснала двумесечния срок да предяви
вземането си към застрахователя, с което е увредила себе си и длъжника.
В тежест на ищеца е
да докаже твърденията си, предаването на заемната сума; настъпване на
предсрочната изискуемост и датата, на която е настъпила; размера на вземанията
си. В тежест на ответника е да докаже твърденията си, противоречието на
договора за кредит с добрите нрави, наличието на неравноправни клаузи в него, че
неустойката е прекомерна, какво е съдържанието на полученото от него писмо от
адвокатското дружество.
Препис от
определението-на страните, а от отговора –на ищеца!
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: